Бременна съм, а той не иска детето

Ма той на 50, ма! Колко още да си поживее и на какъв етап ще поиска друго дете?

п.п. За другите две деца грижи ли се? Прекарва ли време с тях, плаща ли им издръжка?

Никой не може да вземе това решение вместо теб.
Никой от форума няма ти помага финансово с детето ,нито ще става нощем вместо теб или те отмени по някакъв начин в грижите за него .
Никоя от нас няма да  облекчи чувството ти за вина или съвестта ти ,ако решиш да не задържиш детето.
Колкото и да ти иска на друг на поеме отговрносттс на това решение , няма как да стане.

Поговори все пак и  с родителите си - нали на тях разчиташ за някаква подкрепа, ако синковеца не се осефери. Виж какво е тяхното отношение, дали са ентусиазирани за внуче или не.

Тя би трябвало да знае дали се грижи за тях или не, щом излиза с него. Аз поне бих се поинтересувала колко често ги вижда, ако знам поне за съществуването им.

Е, на 47...Не че животът е свършил на 47. Самата аз съм на толкова, ама айде, да кажем, че поне пубертетът ми е минал.

А бебе искаш ли?

Да накажеш дете да расте без баща, затова да го накажеш като го премахнеш?


50 годишен, отървал се от две жени и две деца, иска да си поживее и след десетина години ще чака внуци...

Не зная защо 20+ годишни се връзват на такива чичковци.
Ясно, че е супер некоректно от негова страна да мотае жена в дететродна възраст иска ли, не иска ли бебе...
Но, авторке, абортът не е метод за контрацепция, явно такава не сте ползвали. Двойките след определена възраст е редно да са наясно работят ли за бебе или не, съответно да се предпазват, или поне на 50 години се очаква достатъчно добре да контролират еякулацията си.

Контролирането на еякулацията не е метод за контрацепция.

Не е, не е.

Контролирането на еякулацията не е за всеки.
Който го може, проблеми няма.

Пепел ти на клавиатурата, ма Трещо! 

По принцип е най-добре дете да се гледа и от двамата родители, но не ми е ясно защо ако бащата каже, че не иска детето, което е направил, трябва майката непременно да направи аборт. Също не ми е ясно защо трябва от бащата да не се търси отговорност, след като бебето се роди. Какво значение има дали бащата иска или не иска детето, като бременността вече е факт? Въпросния мъж, нищо че е на зряла възраст, се държи адски незряло. Имайки предвид усложненията, които е имала потребителката при предишния аборт, не знам как има съвест да иска такова нещо от нея. Ако е знаел, че не иска повече деца, е трябвало да вземе мерки, а не да се стига до непланирана бременност. Сега, обаче, когато бременността е налице, е малко късно да съобщава, че не иска повече деца.

Аз лично никога не бих направила аборт заради мъж. За тях е лесно, защото не те носят живот в себе си и не те трябва да се подлагат на процедурата. Рисковете, угризенията и всичко свързано с аборта са на главата на жената.

Eur, съветът ми е да направиш аборт само ако не искаш това дете и ако няма голям риск от усложнения след това. Ако, обаче, искаш това дете и единствено те спира това, че бащата не го иска, тогава си роди детето. След раждането може да заведеш дело за установяване на произход от бащата и тогава той ще, не ще, ще бъде вписан като баща в акта за раждане.

Вторият вариант е детето да е без баща по документи, като ти ще се водиш самотна майка. Бащата няма да има никакви права и задължения към детето. Дори и да избереш този вариант, ако той все пак реши, може да припознае детето доброволно. Все си мисля, че трябва да си някакъв изрод за да знаеш, че имаш дете и да не ти трепне нищо, а да се правиш, че не съществува. Но хора всякакви...

За какво й е да припознава детето? Да не може после на едно море в Гърция да го заведе ли? Да не говорим за по-сериозни решения за детето, които изискват съгласие на двамата родители. Като не го иска - няма да го има. Остава авторката да реши дали тя го иска.

Тази логика не мога да я разбера- мъжът не иска деца, казал е че не иска.
Жената участва в решението по начина на предпазване от забременяване.
И ако се получи издънка, не само че не трябва да се съобрази с нежеланието му, ами като роди със закон да го застави да бъде баща?
Че и да заобича детето, разбира се.

Къде е жената в целия този разказ, че аз не я виждам като равноправен участник, а пак като жертва?

Този мъж е с 20 години по- голям от нея, с 2 деца от 2 жени.
Ясно е, че чеп за зеле не става от него.
Но, поне е казал, че не иска да се размножава повече.
И какво? Тя се прави на неразбрала, разчитайки че ако все пак забременее, той ще клекне.......

Пише, че сама не е в състояние да го гледа.

И пак я навивате да ражда,  щото някак щяла да се оправи........

Съдейки от първия пост, тя се оказва доста изненадана, че мъжът не иска деца, което ми говори, че или не са го обсъждали, или е казвал, че иска. Пък ако не беше искал, да беше взел той самият мерки, вместо да мишкува, докато тя дебелее от хапчета.  Като иска да е господар на генетичния си материал, да внимава къде го пръска. Много ясно, че никой нормален не би се съобразил с някакви щения на друг, когато на карта е поставено неговото здраве. Затова и не разбирам тези, които пък се пънат да бременеят и да раждат при установени медицински рискове за собственото им здраве и живот, защото мъжът искал. Той както днес иска, така утре може да ги остави да се оправят сами, инвалидизирани от раждането, ако не умрели междувременно. Най-малкото инстинктът за самосъхранение би трябвало да стои по-високо от чуждия комфорт и неудобство. Щото наистина и да задържи детето, с какво толкова ще му навреди? В най-лошия случай с мижавата задължителна издръжка от стотина лева на месец. А тя рискува не само здравето си, но и потенциално  5-цифрени суми, ако иска да наистина някога да роди. Че тя по-добре да пита родителите си искат ли внуче, щом ще разчита на тях да ѝ помагат.