Бременна съм, а той не иска детето

По принцип е най-добре дете да се гледа и от двамата родители, но не ми е ясно защо ако бащата каже, че не иска детето, което е направил, трябва майката непременно да направи аборт. Също не ми е ясно защо трябва от бащата да не се търси отговорност, след като бебето се роди. Какво значение има дали бащата иска или не иска детето, като бременността вече е факт? Въпросния мъж, нищо че е на зряла възраст, се държи адски незряло. Имайки предвид усложненията, които е имала потребителката при предишния аборт, не знам как има съвест да иска такова нещо от нея. Ако е знаел, че не иска повече деца, е трябвало да вземе мерки, а не да се стига до непланирана бременност. Сега, обаче, когато бременността е налице, е малко късно да съобщава, че не иска повече деца.

Аз лично никога не бих направила аборт заради мъж. За тях е лесно, защото не те носят живот в себе си и не те трябва да се подлагат на процедурата. Рисковете, угризенията и всичко свързано с аборта са на главата на жената.

Eur, съветът ми е да направиш аборт само ако не искаш това дете и ако няма голям риск от усложнения след това. Ако, обаче, искаш това дете и единствено те спира това, че бащата не го иска, тогава си роди детето. След раждането може да заведеш дело за установяване на произход от бащата и тогава той ще, не ще, ще бъде вписан като баща в акта за раждане.

Вторият вариант е детето да е без баща по документи, като ти ще се водиш самотна майка. Бащата няма да има никакви права и задължения към детето. Дори и да избереш този вариант, ако той все пак реши, може да припознае детето доброволно. Все си мисля, че трябва да си някакъв изрод за да знаеш, че имаш дете и да не ти трепне нищо, а да се правиш, че не съществува. Но хора всякакви...

Тази логика не мога да я разбера- мъжът не иска деца, казал е че не иска.
Жената участва в решението по начина на предпазване от забременяване.
И ако се получи издънка, не само че не трябва да се съобрази с нежеланието му, ами като роди със закон да го застави да бъде баща?
Че и да заобича детето, разбира се.

Къде е жената в целия този разказ, че аз не я виждам като равноправен участник, а пак като жертва?

Този мъж е с 20 години по- голям от нея, с 2 деца от 2 жени.
Ясно е, че чеп за зеле не става от него.
Но, поне е казал, че не иска да се размножава повече.
И какво? Тя се прави на неразбрала, разчитайки че ако все пак забременее, той ще клекне.......

Пише, че сама не е в състояние да го гледа.

И пак я навивате да ражда,  щото някак щяла да се оправи........

За какво й е да припознава детето? Да не може после на едно море в Гърция да го заведе ли? Да не говорим за по-сериозни решения за детето, които изискват съгласие на двамата родители. Като не го иска - няма да го има. Остава авторката да реши дали тя го иска.