Ограничителна заповед за луд роднина

Значи - мъжът ти ти взима заплатата до стотинка, слага ти вечерен час заради баща си и те кара за всяко нещо да искаш позволение, но ти имаш проблем със свекъра си?
Тва сериозно ли?

Как така мъжът ти ти взима заплатата? Защо я даваш?

П.П. Бърди ми чете мислите.

Защо ти взима заплатата? Защо му я даваш?

Отиди при адвокат, вместо да си губиш времето по форуми.
Апартаментът е наполовина негов, но ви е семейно жилище- може би има нещо, което да даде възможност, ако тръгнеш да се развеждаш, и баща и син да се изнесат.

Говори с брата, въпреки че ме съмнява да поеме, щом досега нищо не е направил.
И плюй в пазвата, да не си бременна.........

Как така мъжът ти ти е взел заплатата? Нямате ли общ бюджет, от който можеш да вземеш пари за себе си и детето? Сигурността на детето е преди всичко - преди имота, преди взаимотношенията със свекър ти и мъжа ти.

П.С. Добре де, ти не можеш ли да откажеш на мъжа ти да му даваш заплатата си. Предложи му друг вариант за формиране на бюджета ви. А ако не желаеш да си с него, ще трябва да спестиш собствени пари. Също така, пишеш, че е възможно да си бременна - как мислиш да караш една евентуална бременност в подобни условия?

Ти имаш проблем със съпруга си и то не по повод на полуделия дядо,а преди това. Още тогава е трябвало да размислиш да бъдеш ли с него или не.Вместо ,сега да си бременна отново.Дядката е луд ,но той не е виновен ,а и си е в къщи,нито е морално ,нито имаш юридически права да претендираш.Но може би ,ти именно на това си разчитала и за това си останала.Единственият начин за дядото е 2-та синове да вземат решение.
Твоето наследство в Пловдив не може ли да се трансформира в самостоятелно жилище в София,макар и малко? Ти ,поначало ,това наследство трябва да го оправиш ,за да го ползваш ,да не зависиш от мъжа си и да се отървеш от дядото.В тая патова ситуация ,дори и преместване в Пловдив е възможно решение.Самият факт ,че мъжът ти ти взема цялата заплата ,трябва много да ти говори.

Дано не си бременна, наистина. Второ дете от такъв мъж... Свекърът е само допълнение.

Понякога се чудя как някой се забърква в такава история, после се сещам, че живота е непридвидим и колкото и да се чудя може да ме застигне. Ама наистина, как си даваш заплатата и си седиш с врчерен час зряла жена и си мислиш, че свекъра ти е проблема? Махай се от там, сгъчквай се с мама , баба и дете в 10 квадрата, искай му издръжка и се махай от тази порочна история. Колкото сестра ти има право да живее в семейния ви апартамент, толкова и ти като си в нужда. Ти на своите не смееш да им нарушиш комфорта, на чуждите какво остава.

От пост травматичен стрес пердета не се палят. Има нещо по-сериозно тук. Ако толкова се притесняваш за живота си отивай при майка ти- няма значение че няма място- ще се намери. Не можеш да тропаш с крак и да искаш част от чуждо жилище, което дори не е на мъжа ти. А за заплатата ти не искам да коментирам- как така ще ти взима заплатата?

Това вече не е съвет, а подигравка.
Каква ѝ е ползата от безумни насъсквания, вместо работещи предложения, идея нямам.

Авторке, надявам се, че си даваш ясната сметка, че всъщност свекър ти е малка брънка от големия ти проблем. Всъщност ти имаш огромен проблем с мъжа ти - не зная по какви причини си допуснала да изпаднеш в такава зависимост от него, но сега е моментът да поразмислиш как да разплетеш проблемите, а не да ги заплиташ още повече с още една бременност. Като за начало се замисли защо си даваш цялата заплата на мъжа ти и се оставяш без пукнат лев в джоба, след това се замисли какво да правиш с имота в Пловдив и дали не можеш да го замениш за нещо по-малко в София. Ако сега се вържеш с още едно дете и на фона на отношенията вкъщи, ситуацията ще стане неразрешима.

Е, да гони собственика на жилището от жилището е по-правилно отколкото да си отиде при майка си? Или ако е със заплата 700 лв да отиде да живее в мазе с детето? Никой не и е длъжен в случая. Евентуално нейното семейство към , което да се обърне.

Кой прибира детето от детска градина? Кой се грижи за него, докато Вие сте на работа?

Не можеш да изгониш болния старец от собствения му имот, колкото и да не ти харесва да живееш с подпалвач. Много си се объркала, че този апартамент се води семейно жилище за твоето семейство, нищо такова няма и ако тръгнеш с рогата напред, много бързо ще го осъзнаеш. Ами, ще търпиш, като не ти се ходи в Пловдив, ще следиш дядката да си пие редовно хапчетата и ще се молиш да не ви подпали.

Общ бюджет никога не сме имали, колкото и да съм настоявала за това. Откакто баща му се нанесе, една стотинка не е дал, а нашите разходи се увеличиха неимоверно и взехме да закъсваме със сметките и лизингите (имаме лизинг за колата на мъжа ми, понеже кара такси и са по над 1000 лв на месец само за това). Освен това покрай баща си няма как да има втори човек, за да може да изкарва пари, когато му се отвори свободен промеждутък. Работи на една трета от това, което работеше преди. Взе ми заплатата, за да плати сметките, понеже щяха да ни спрат тока и да има проблем с таксито (нямаше да има право да работи, ако не си плати лизинга). Никога преди да се нанесе този търтей свекъра, не ми е държал сметка за пари. Имали сме си проблеми, но все пак сме ги изглаждали. И не просто не ми е искал пари, ами вкъщи винаги е имало предостатъчно в една кутия и не съм се обяснявала за нищо, което съм харчела. В момента, обаче, нещата са различни. Ако трябва да съм честна времето, в което свекъра е в лудницата беше прекрасно за нашето семейство. Толкова много ни липсваше да сме заедно. Това бяха може би най-хубавите ни празници. Беше наистина чудесно. Само темата за свекъра и непримиримите ни гледни точки по нея бяха проблем, който трябва да се реши, но дори за това не сме се карали, ами просто обсъждахме. И днес ми сервира, че баща му се прибирал....

Относно бременността: 2016 преживях аборт и от тогава реших, че не съм готова да имам друго дете, поне не за момента. И от тогава съм със спирала, но ми закъснява 4 дни.

Майка ми взима детето, за да може мъжът ми да поработи, после го взима от нея и се прибират. Малко след това си идвам и аз.

Знам само, че си живеехме нормално до септември и изведнъж умиращият ми свекър, който спасих (защо ли ми беше) се опита да подпали "мястото, на което живеем". На това му се казва да направиш добро, да изядеш л*йно.... Сега, посред зима и след като е причина за едва ли не фалита на семейството ни, трябва да се изнасям.