С какво ви дразнят свекървите - тема 91

Аз съм сигурна, че и самият Шекспир по-лесно ще отговори на "To be or not to be" отколкото на горния екзистенциален въпрос.

Кое точно ти е проблем, че не мога да "светна"?
1.Че една жена си позволява "наглостта" да не ходи  на работа?
2.Че готвенето у дома не е непременно задължение на жената?
3.Че един мъж пазарува на 80 годишната си майка, която има проблем и доста трудно ходи?
4.Че обядва с нея всеки ден (работи на метри от дома й)?А не яде по закусвални "бърза храна"?И че така всъщност я наглежда и помага за нещо, ако има нужда?


Понеже подозирам къде те "сърби, да ти спестя фантазиите ...Готвя всеки ден, че  и по два пъти понякога.НО:  правя го, защото ми е хоби, обичам да готвя.Никой не ми е вменил готвенето като задължение.
Като не ми се готви и нямам желание да се вихря в кухнята, има и други варианти, не сме легнали да умираме от глад.И Ооо!, чудо невиждано, и мъжът ми не е с две леви, заврени където слънце не огрява и няма проблем да приготви нещо набързо, ако съм имала наглостта да го оставя без вечеря.
И ти да видиш, на всичкото отгоре и благоволява да ме "бръсне за джанка", та нямам оплаквания. 
Явно и той, щом все още не е хукнал да търси човешко отношение "навън".      

Тук се появява още един важен въпрос - може ли да отиде при мама да се нахрани. Всъщност не може по никакъв начин. Да сяда и да готви в къщи, ако иска нещо.

Аз затова и не смятам да давам, да не ме изтипосат тук в стил :"Ауу, а пък моята свекърва като "видна" готвачка не пропуска да ни натресе поредния си кулинарен "шедьовър"...!!!"     

Спокойно, тогава ще реват що за майка си, един буркан да не мушнеш в чантата... 

По темата – буркани и кутийки с манджи не връщам, нито ми връщат. Всички са хепи.

Муньовци са на готвачките, перачките и др. тип прислугващ персонал женички.
А няма ли вариант мама да научи синко да знае 2-3 манджи , за да не гладуват внуците ?
Не важи ли и правилото - къде е гледал докато си е избирал жена ?
Или по презумция жените трябва да са изрядни , та не се налага мъжете много, много да мислят и гледат...?

А, аз проблем нямам.....       в някоя от старите теми писах, че то угодия няма. Като "съветваш"-"Що се месиш?", като си траеш -"А, не ти пука за нас!"....
Та няма и да се старая изобщо  да угаждам.   
Не съм учила сина целенасочено да готви, ама явно и от гледане все нещо е схванАл, защото от 2008 година не живее с нас (и сам е живял, и с приятелката си сега), пък ей на, жив е още, нахранен, доволен.....      дали той готви или тя, идея нямам.Да се оправят както им харесва.
Нито питам, нито им готвя.Досега само торти/десерти съм давала....и то при изричното поискване от сина, доброволно не предлагам.

Абсолютно , Amour !
Младото семейство да се оправят както те си знаят, те са се избирали с всичките си кусури и добри страни.
Ако стана майка на момче обаче определено ще се постарая да го науча на хигиена и готвене , за да не става зависим от жена в това отношение ... или пък ако реши да живее сам , да потъва в кочина и да кара на бургери и купена храна.

А защо мъжът ти го не го научи този нероден Петко на хигиена и готвене, нали момчетата взимат пример от бащите, а не от майките си, поне според специалистите? Да не говорим че на тези неща никой не се учи специално, ами си ги може, защото са елементарни и когато му се наложи или поиска, просто ги прави.
Големият ми син например може да готви от малък, даже се записа в училище в клуба по готварство, но това че може, съвсем не означава, че вкъщи го прави - напротив - предпочита мое величество да му изпече сандвичи, пица или да му изпържи кюфтета и да му ги занесе заедно с чаша мляко или фреш в легълцето или пред компютърчето и понеже на мен ми е много голям кеф да гледам как децата ядат (явно съм наследила тази черта от баба ми, свекървата на майка ми), винаги припкам да му угодя и изобщо не ме интересува дали бъдещата ми снаха ще има проблем с това, моите деца си ги глезя, затова съм си ги родила, тя нейните да ги строява (пък аз ще ги спасявам). И въобще не е вярно, че с добро отношение, каквото е да дадеш храна, възпитаваш готованковци и мързеливци, а точно обратното, получаваш точно същото, което си и дал - това лято бях известно време на легло и да видиш как този момък, дето виси като ленива котка от леглото си и не иска и един сандвич да си опече сам, идваше постоянно да види имам ли нужда да ми донесе прясна вода, носеше ми храна и се грижеше и за брат си, така че точно грижата и вниманието произвеждат свестни хора, а не раздаването на задачи от ранна възраст.

И ние не връщаме буркани, чинно си изяждаме всичко като добри прасенца, така де, деца Каквото съм направила и занесла у свекърите, също не е било върнато.

Това с готвенето не  е от сега-наши хора, вече на 80 си готвят заедно.Той по-хубаво режел картофите ,лука  и го вика като готви. После снахата почна и така.Бях у тях преди много време и видях,то се ококорих сигурно,защото ми обясни.Ама де съм виждала мъж  да реже лук,та видях  и не се чудя после.
Писва все един.

Върна ме малко назад във времето. И аз така правех- угаждах. Синът ми от малък обича да се храни с удоволствие , умирах от умиление да му гледам мърдащата от кеф уста и "влюбен, задоволен поглед".
От доста време не живее при мен , ами попитал ме е за любимите му манджи /рецепти/. Сам си ги готви , прави и открития. Е , не е запасал престилката , и готова храна поръча , но на мен никой не ми вменява задължение да стягам буркани. Като идва- сам , или с момичето , си поръча обикновено нещо , което харесва от дете да му сготвя. Все пак , при мама идва 
За съжаление , не се случва често. А бих искала , продължавам да харесвам да гледам как харесва храната ми. Но... нещата се менят.
По темата : ако синът ми идва да яде при мен , защото бъдещата засега снаха , не иска да готви , направо ще ме смае. Не бих поела такъв ангажимент по такава причина. Да се оправят.

Не да поемеш ангажимент, просто мама е сготвила нещо хубаво. Ама няма значение, сега ще наизскочат фльорците.

И как да не е ангажимент? Та тази жена, майката, ако е сама, няма да си готви всеки ден. Днес може да реши цял ден да е на хляб и сирене. Защото така й се иска. Ама ако ще дойде сина, трябва да сготви. Което, ако е решение на въпросната майка, е ОК. Стига да е оправдано с благородни подбуди като например да има занимание, да се движи повече, да дава възможност на сина да хапва топла, домашно приготвена храна, при това на по-ниска цена и т.н. А синът да е воден от желанието да навести възрастната си майка, помагайки й, ако е нужно, в обедната си почивка.
Обаче вероятно повечето подобни ситуации са продиктувани от това да напомним на мамин златен колко хубаво готви мама и каква некадърница е взел за жена. А синковците често са податливи на подобни внушения, особено ако те често се натякват.


Колкото до синът, който се е грижил за мама, докато тя била болна... Той сигурно и за жена си ще се грижи... като е болна... Ама грижите не се показват само "в болест". Пък дали е нормално като е здрава жена му, да му носи хапването пред компютъра или в леглото и блажено да му се радва, докато той мухлясва? Както е свикнал.

Животът ни е посветен на това.