Продукти или марки, които никога не купувате

и за двата 
да, пълнозърнестия го наричат кафяв, макар да не е точно кафяв...
аз черен съм виждала един по-дълъг. незнам дали е този, на този му няма латинското име.
иначе съм яла и този червения, но не ми харесва, той също е пълнозърнест.

Ясно, не бях обърнала внимание че и този всъщност е пълнозърнест. Видях че има тайландски сорт, който също е доста разпространен. На салата с морски дарове е супер. Червен не съм пробвала, стана ми любопитно.

покрай ябълките се сетих, че не купувам цитруси с обработена кора.
ако няма био, не ям.

Да се запиша и аз, защото държа на колкото е възможно по-здравословното хранене на семейството ми.
Село нямаме и домашна храна мога да си поръчам единствено от производител, като нямам гаранция, че не ме лъже.
Пазаруваме плодове и зеленчуци от определено място, като вече 10-тина години сме клиенти и жената винаги ни казва кое е от производител, кое е от борсата, кое с какъв произход е и т.н. Отделя ни домашно произведените продукти специално за нас. Държим най-вече на тези от нейната градина. През нея понякога поръчваме и определени домашни продукти (месо, яйца, сланина, домашна туршия без консерванти, прясно мляко, мед).
Вкъщи под никаква форма не влизат газирани напитки, маргарин, готови тестени произведения (изключвам хляб и тесто за пица, които понякога правя и сама, а понякога купуваме готови).
Не купуваме замразени и полуготови храни, готови сосове, майонеза, кетчуп, рафинирани мазнини, готови сладка, лютеници, течен шоколад, разтворими супи и напитки, трайни колбаси, готова кайма, кренвирши, снаксове, чипсове, пакетирани сладкиши, заводски мед. От пакетираните трайни храни не купуваме бял ориз, макарони и паста от бяло брашно, обработени зърнени храни и др.
Избягваме да ядем храна навън, която е купена от всякакви лафки, будки и т.н. Предпочитаме домашната храна.
Купуваме млякото и млечните произведения от фирмен магазин на определена мандра (понякога и от други, но предпочитаме да пазаруваме дори директно от мандри при пътувания из страната).
Месо купуваме предимно свинско и телешко от вече изпитана от нас месарница, на която също сме клиенти от години. Напоследък сами си правим домашни колбаси от прясно месо.
От колбасите купуваме само някои нетрайни чисти меса след сериозно четене на етикета (филе, бекон, шунка - важното е да нямат консерванти и да не са с твърде много сол).
Напитките ни се свеждат до вода, чай (купуваме от берачи или си берем лятото билки), домашни сиропи (правя си ги аз), вино (вземаме само определени качествени марки) и понякога бира (също само определени марки и никога в пластмасови бутилки).
Имаме машина за хляб и често правим разни неща с нея. Тя има функции за сладкиши, козунаци, домашни сладка и тесто. Правим си домашни баници. Сладката си ги варя аз.
Готвя с масло или зехтин (според обработката). За овкусяване ползваме различни студено пресовани масла (шарлан, ленено, тиквено, от авокадо и др.) и балсамови плодови оцети (много рядко, защото предпочитам да правя дресинги от сурови ядки, мед, хрян или горчица, и др.).
От вредните неща купуваме пуканки (много обичаме). Често си пукаме и сами, защото имаме машина, но и купуваме. Има едни пуканки "Ани", които не са мазни и солени и ги харесваме.
Купуваме си и шоколади. Опитвам се да науча децата да избират само тъмен и качествен шоколад, но не успявам.
Понякога купуваме и Кока-Кола, но само навън и не повече от веднъж в месеца. Ние с половинката я пием повече. Децата нямат навик.
През есента купуваме различни зеленчуци от селските пазари (специално пътуваме до по-малки населени места и търсим производител) и си правим зимнина. През другото време се опитваме да избираме само сезонни плодове и зеленчуци.
Избягваме продукти от далечни краища на света, защото често са сериозно обработени, за да издържат пътя.
Боб, грах, фасул купуваме от производител.
Ориз вземаме неизбелен. Жито - необработено. Прясна паста и пълнозърнести макарони. Все на определени марки, на които имаме доверие.
При готвенето основното ни правило е - без пържене. Дори "пържени" картофи правим във фурната и стават много хубави. 

Има и не-био, които са с необработвана кора, тук са задължени да пишат дали е ядима или не кората, т.е. дали е обработвана. Не знам обаче дали е европейска норма или местен закон.

Да попитам за пълнозърнестите паста, ориз и тн, как ги приготвяте.
Искам да взимам само такива, но нито с пастата, нито с ориза ми се получава. А много често приготвям паста в къщи.
Просто ми стоят някак твърди, колкото и да ги варя не се сваряват добре, или просто не могат да се сварят до степен която на мен ми е по вкуса.
Спазвах пътво указанията на опаковката, но остават много твърди. Започнах да оставям да се варят повече време, но пак не омекват достатъчно.

Аз ли бъркам ?

Колбаси без консерванти  . Може ли марката?

И аз се интересувам от тях. В магазинчето под блока носеха вурстчета без консерванти, съответно и без Е-та, но не мога да се сетя за марката.

Никая, добрата паста (независимо пълнозърнеста или не) трудно ще я свариш че да стане много мека. В смисъл, че точно по това се познава добра ли е - ако не се разварява при готвене. Ако ти харесва разварена, съветът ми е да търсиш неиталианска марка - българска, гръцка.

nikaia, ние ги обичаме "ал денте"
Като цяло искат малко по-дълга термична обработка.
Примерно, ако белият ориз се вари 20-тина мин., другият се вари 30-тина. С пастата е същото.

I.Hr, няма начин да се намерят напълно без консерванти, но гледам да няма много Е-та, да нямат оцветители и подобни. Примерно шунката да е опушена, осолена и вакуумирана, а да не пише, че е обработена с разни неща. Не, че написаното е винаги 100% истина.
Рядко взимаме такива, защото от няколко години си правим домашни колбаси, сушеници, шунка и др. Поне знам какво слагам.

nelig, работата е там, че аз си я взимам директно от Италия защото ми е близко с колата. Ако има, гледам да взема прясна, по витрините имат много видове. Но тя не издържа дълго и се презапасявам и с обикновени пакети.

Fever Ray,  пастата я обичам по-мека, не разварена, но да не ми е ал денте.
Ще търся алтернатива защото искам и бялото брашно да намаля.
Мислех и в къщи да започна да правя и да замразявам, но ми се струва сложно.

Има някои марки паста и някои видове ориз, които просто мноооого трудно се разваряват (ок, разваряват за италианския вкус) .Един приятел на ММ се беше мъчил да прави някакво китайско ядене, за което трябва де леко разварен ориза с добър ориз карнароли. Около час му беше отнело да го готви и накрая пак не бил задоволителен резултата. Пълнозърнеста паста като цяло се прави много малко, защото не е традиционна и просто не я ядат масово в Италия. Съответно малкото произведена обикновено е с относително добро качество и трудно ще я развариш хубаво, така както трудно ще развариш наистина качествена обикновена паста. Затова най-добре гръцка, българска, румънска и т.н. паста, няма начин да не са направили и пълнозърнест вариант.
П.С. Ако си във Франция виж за френска марка, определено не са толкова издръжливи на варене.

За домашните - да. Че и на вкус са много по-добри от купените с всичките им подобрители и овкусители. Интересно ми е шунките, филетата и беконите как ги докарват без консерванти т.е. без Е-250 и подобните му. И без това като го купиш на вторият ден е започнало да лепне.
Изчела съм пона не 90% от пазара етикетите и коктейла, който имат в съдържанието е  . Точно поради тази причина си купих шунковар, но нещо не ми се получават нещата.

местен сигурно.
аз не съм виждала конвенционални без обработена кора...
дали ще е ламизил или восък, все нещо има намазано...

пълнозърнестите продукти всички са по-"твърди" и по-"груби" спрямо белите. аз съм им свикнала и отдавна не ми прави впечатление, от години всичко е пълнозърнесто у нас.

пълн. ориз го накисвам и после се вари бързо.

Аз много ползвам лимони за готвене, включително кората, затова бях много щастлива като установих, че са задължени да пишат обработвана ли е кората. На портокалите рядко им се случва, но има - нали и тяхната кора понякога се ползва в сладкарството...

Ако разваря ориза, после ще си го ям сама. Още ми е смешно като си спомня шока на ММ първите пъти при родителите ми като майка ми реши да му направи ориз на фурна. Нали се опитваше да прави добро впечатление, яде, ама го виждам че вече зле ще му стане. С фрикасето обаче не успя да се насили, там беше пълно фиаско. Май е единственото нещо, което не успя да изяде повече от лъжица от всичко което опита от нашата кухня. Добре че аз не го понасям и не бих го сготвила и да иска.