Как да забравя този човек?

Благодаря за съветите, не съм се шокирала, разбирам,че отстрани не изглежда добре всичко за това търся съвети анонимно. Мислела съм да се подложа на някакъв тип терапия с хипноза за да забравя почти напълно човека, но за момента нямам да отделя толкова финанси. Както казах не искам да продължават тези сънища и мисли и няма да хукна ей така да се развеждам заради него, би било абсурдно! Стигне ли се до развод, причината ще са лично само нашите отношения с мъжа ми, но аз самата съм дете на разведени родители и знам колко е тежко, не бих искала и моето дете да расте така.

Човекът ясно ти е написал "сбогом" и е продъжил живота си. Какви повече обяснения искаш за някакви древни случки? Правиш изкуствено дишане на труп. Ако е било писано да има нещо между вас - щеше да има.

С хипноза не можеш да забравиш човек. Психолог евентуално би могъл да стигне до причините да се вкопчваш толкова в тази неизживяна, детска и глупава история.

Вече си майка и е време да пораснеш. Ако можеш.

Жена, забъркала си батака и пак продължаваш да живееш като кон с капаци. Обсебена си направо. Чудя се как мъжа ти те издържа още.

Я да те попитам нещо. Като се "раздели" с юнака защо не го изтри от всички социални мрежи, от вайбър, от телефона си дори? А тя му и писала даже. С абсолютно измислени поводи - пък то репутацията, пък да се изясним кой пуска слухове за магии, какво ли не. Не осъзнаваш ли, че всички тия неща нямат грам значение? От значение е, че почти си съсипала брака си. И продължаваш. Нямам думи.

Толкова си зациклила в миналото, че не знам дали има начин да е по-зле. Приеми, че всичко е свършило, този човек е МИНАЛО, с големи букви. Край, финито.

Когато се събрах с мъжа ми и той разбра, че вече имам човек до себе си, сам ми поиска приятелство във Фейсбук и започна да ми праща поздрави чрез братовчедка ми. Реших,че се радва за мен и го оставих в контактите си просто като добър познат. Вярвах, че някога можем да сме приятели. Както казах има и бивши гаджета и съпрузи, които въпреки всичко след време имат приятелски отношения...а ние дори не бяхме имали връзка. Поводите не бяха измислени за мен, засегнах се от слуха, защото беше грешен и стигна и до мои познати а и ако братовчедка ми не беше повдигнала въпроси за старото време и не ми беше казала това, нямаше да го питам.  Сега той се сбогува и аз никога няма да го потърся повече, освен това той дори вече не живее в България.

То няма да е зле и братовчедката да разкараш, отношенията ви са отровни.

Защо нямаш приятелки?

И като се сбогува ти изтри ли го? От фейсбук? Изтри ли му номера в телефона си? Снимки с него пазиш ли?

Може и да не ми отговаряш. Но наистина яко си запецнала на едно място, сама себе си прецакваш.

С нея вече не общуваме лично. Случайно ми писа преди две седмици. Имах няколко близки приятели/приятелки,но някои от тях заминаха в други градове и в чужбина и комуникираме от времена време онлайн. Имам и един близък приятел от гимназията, който дори дойде на сватбата ми, но и с него се чуваме рядко.Заради майчинството седя у дома повече и нямам как и кога да се запозная с нови хора. Освен това и работя от вкъщи и времето ми почти изцяло е запълнено с грижи за бебето и други задължения. Докато мъжа ми, колкото и да е зает има възможност да излиза понякога и да общува с приятели..както споменах с най-добрия ми приятел са като слепени понякога и говори с него часове по телефона и като се прибере вкъщи. За това понякога и в негово лице сякаш нямам близък човек, защото през деня очите не си виждаме,вечер е уморен, води телефонни разговори (с неговия приятел, техните или служебни) и така идва време за лягане и двамата заспиваме. През уикендите също е зает със служебни дела, дори от много време не сме извеждали детенцето заедно. Извеждам го сама и аз играя с него, веселя го,обгрижвам го и тн. Не го упреквам, но наистина ми е много самотно и тъжно и именно това ме провокира да пиша на онзи човек. Нямах скрити цели, а просто нужда от приятел, с който да споделя. В същото време той пък живее в чужбина и там също е сам и няма никакви приятели и може би за това ми споделяше толкова. Беше глупост да му пиша и го осъзнавам,няма да се повтори. Иначе може би и хората не ме одобряват, защото имам по-различни интереси и още не съм намерила средата си. Дори като родих в родилното се опитах да се сприятеля с няколко майки там, но като им казах, че се интересувам от изкуство, имам хобита в тази насока , те сякаш се отдръпнаха. Освен това ми намекнаха ,че съм доста странна за майка и като визия...и така и не си разменихме координати. Уви, хората от моя кръг на интереси, масово не са все още родители на тези години и въпреки, че имам доста такива артистични познати...като разбраха,че вече имам бебе почти никой от тях не ме потърси дори в социалните мрежи. Не смятам,че детето е пречка да общувам с такъв тип хора, но явно те са на друго мнение.

Mъжа ти не ти обръща внимание ,ти си затормозена от стоене в къщи и решаваш ,че точно бившият любим ще ти е душепризчик,защото и той бил самотен в чужбина.За какво ще говориш с този приятел-за бебета,кашички,памперси ,манджи,стрии  или какво? Чуй се само!
Би трябвало да имаш съседки,майки с които се виждаш по градинките и т.н-могат нови хора да влезнат в живота ти,но понеже ти се занимаваш с изкуство и никой не иска?
Какъв ти е видът ,че са ти казали ,че си странна за майка?

Интересно ми е, какви са ти хобитата, за които е странно да си с дете? Аз имам доста хобита и във всички има не малко жени с деца.

Да бе, има нужда от някой да си поприказва ама няма вариант за друг, не, само той може да й влезе в положението. Смучеш си от пръстите поводи да се занимаваш с него. Слез на земята.

Извинявай, че съм директна, вероятно и малко груба. Аз имах подобна връзка, но за щастие не позволих да стана така обсебена. Продължих си живота, с друг мъж, имам и дете. Нещата наистина отминават. АКО им позволиш, а ти не го правиш. И дори при това положение някои от нещата, които тогава съм казвала и правила ме карат сега да изпитвам ужасен срам. Намери си достойнството и зачеркни тоя човек. И без това с държанието си си отрязала всякакви пътища към него. Когато и да е.

С този човек си говорехме за изкуство, музика, книги , обзавеждане, рецепти, пътувания и изобщо за всичко, което бих говорела с приятели.  Имаме и много общи неща в тази сфери и за това се подведох и си писах с него известно време от профила...нямаше с кой друг да обсъдя дори една книга. Моят мъж има интереси и занимания в сферата на музиката, но всеки път когато се опитвам да обсъдим нещо по този въпрос, да дам идея или предложение било то за концерт, песен или нещо други-той го пренебрегва, тъй като смята себе си за по-запознат с тези неща (все пак е професионалист), а мен ме има за аматьор. По другите теми също нямаме нищо общо и винаги спорим и имаме разногласия що се отнася до хобита, интереси или лични позиции. Нямам млади съседки, които да познавам а по градинките малкото, които има вече се познават с други и си имат групички. Специално в моята част на квартала ми е пълно само с пенсионерки, а с тях нямам какво да си говор. Този месец се местим на друго място, там ще се опитам да намеря нови познати или приятели. Вида ми е странен според доста хора, аз лично не намирам нищо лошо в това. Косата ми е по-интересен и ярък цвят, както и веждите, обличам се артистично, нестандартно имам и дрехи, които сама си шия и декорирам. Болничната ми нощница също беше такава и може би това е изглеждало странно, но нямам почти никакви семпли дрехи. Не мисля,че това е проблем и ме прави по-лош човек или негоден за приятелство, но е факт,че само хората подобни на мен (шарени, с шантав вид) предпочитат да си говорим. Поне така беше преди...

Доста елементарно нагаждаш подробностите в историята според коментарите  на потребителките.


Какво всъщност работиш?
Колеги, дори при работа от вкъщи, обикновено има.

Работя в един онлайн магазин-описания на продукти, качване, приемане на поръчки по имейли и по телефона. Имам колеги, но те работят отделно и не кореспондирам с тях (нямаме общ чат.) Единствено говоря с управителката на магазина и то служебно. Може би преместването в новия квартал ще промени нещата и ще открия моите хора.

Ами ти щом си по-артистична и с такива наклонности, търси си такива познати и приятели. Няма как да очакваш семпли хора да те приемат радушно и да те припознаят за приятел. очевидно си човек с афинитет към рисуване, дизайн, цветове, вероятно имаш и добре развито въображение. Вместо да се фокусираш в търсенето на някой, който да ти е близък, мислила ли си да правиш, създаваш нещо с ръцете си – ръчно направени бижута, дрехи, чанти, аксесоари. В началото можеш да ги продаваш чрез интернет, магазини на други хора, платформи или просто през Фейсбук.
Според мен покрай хобито си ще откриеш и нови познанства с подобни на теб хора.

карти таро, магии, вуду кукли, мания за преследване, нощница на черепи от еднорози и лилаво-зелена коса /примерно/ ... и после се чудиш защо мечтаният е избягал?

защо просто не потърсиш в нета хора със сходни на твоите интереси /"само хората подобни на мен (шарени, с шантав вид) предпочитат да си говорим. Поне така беше преди... "/ - във фб има достатъчно подобни групи, направи го и сега
а щом изработваш дрехите си сама, дори една обикновена група, свързана с шивашкото изкуство би ти помогнала да създадеш контакти - онлайн цветът на косата ти няма значение