Как да забравя този човек?

Браво, аз лично харесвам различните хора!

Когато работехме заедно, аз се опитвах да бъда цивилизована- тоест, възпитана, любезна и се държах сдържано, но все пак работехме заедно. Не можах да започна да флиртувам с него или каквото и да било друго, защото с нас работеха още хора и не исках да ни гледат сеира. Драмите и странното поведение беше от негова страна и аз не намирах за редно за се държи така. След като напуснах...да знам...моето поведение стана грешно и неприемливо. Що се отнася до братовчедка ми-тя не беше чак толкова забележителна или някаква голяма красавица, просто още по-нахална и настоятелна и също така много богата, а в онези времена той дължеше  доста пари на държавата заради своя грешка и тя ми сподели като ми каза,че го "обича",че била готова да му помогне финансово и да го спаси от всичко...дори му го предложила. Тя беше от типичните момичета, които се натискаха на всяко момче и можеше да харесва едновременно 10 човека, като твърди,че и те са "лудо влюбени в нея".

Никой от нейното семейство не го харесваше,  защото мислеше,че с нея заради парите и апартаментите и понеже разбраха,че е мой бивш колега ме хокаха, защо съм запознала тяхното образовано, престижно и умно дете с такъв като него. Не мислех,че ако наистина мотива му е бил такъв това е достойна постъпка, но не бях и в положение да го съдя или упреквам. А относно това, че в друг случай нямаше да му обърне внимание- не съм убедена, тя обръщаше внимание на всички.

След тяхното събиране се започна парадиране с това непрестанно в мрежата- как тя не можела без него и един час, как щели да се оженят един ден и тн., което за мен беше някак изкуствено и ако двама души се обичат наистина толкова няма да киснат нон стоп във фейса за да се тагват и от банята, да пишат статуси и да качват 1000 снимки. Но тяхна си работа, тогава започнах да ги игнорирам,  те се натискаха да се виждаме понякога, защото съм била "част от семейството" и момчето умишлено търсеше контакт с мен чрез нея, което беше абсурдно поне за мен.

 И уж толкова го обичаше, че още първия месец му изневери с бившия си, защото и него го обичала все пак, после започна да се занимава с други хора, опита се дори мен за параван да ползва и аз се ядосах и доста време не й говорих. Накрая пък се хвана с добър приятел на въпросния момък и то докато са още заедно, защото "бил негова по-спокойна и мила" версия. Предполагам, че колкото и да съм била странна на моменти и да правех глупости, ако все пак имахме шанс да сме заедно, поне нямаше да върша всички тези неща зад гърба му като братовчедка ми. Аз не се разстроих толкова, че е избрал друга, а че е именно тя- защото знаех нейната любов каква е и как може да върти 10 човека, като накрая тя се изкара жертва. Наистина го приех тежко, защото знаех,че и той е поредната й бройка, въпреки,че тя си кроеше сама някакви планове за сватба и деца...

Понякога си мисля,че се събра с него не заради някакви чувства, а за да си начеше егото и да покаже как ще го спаси, как с нея ще живее добре и как благодарение на нея, ще направи еди какво си. Дори често като бяхме насаме изтъкваше, че той друга като нямало да намери,че тя го променила към добро и тн.


Сега този човек ще ми остане спомен, като ще се опитам да се сещам по-малко за него. И макар,че веднъж и той ми пожела да умра сама с котки, простих всичко, защото всеки може да каже нещо необмислено.
Относно мъжа ми- неговото гонене и бързане за мен беше неуместно, понеже можеше да се почака поне половин година, но станалото, станало.

Не искам да му бягам или да правя някакви подобни неща, защото съм прекалено заета с грижи за детето, че  да се правя на интересна и мистериозна за него. Сега пък той е погълнат от подготовката за жилището и работата си и така да се каже всеки си върши неговите неща. Първоначалната тръпка от моя страна вече я няма, но може би и при него е така. Понякога изобщо не усещам,че живее с мен тъй като се прибира късно, говори по телефона с други хора, рови в интернет и си ляга, за това сега на практика сякаш живея сама с детето и свикнах с това. Предполагам,че като се преместим и вече живеем по-спокойно нещата ще се оправят.

И?

Какво, и? Извинявай, не те разбрах.

Иска да каже "и какво от всичкото написано по-горе?"
Как характерът и държанието на братчедката влияе на сегашното ти състояние?

Аз съм на мнение, че човек съвсем САМ трябва да припознае една идея вътре в себе си, а ако ще 100 съфорумки да ти пишат - все тая, ако не ти светне нещо.
За съжаление, на мен също се е случвало на по-сериозна възраст да се ядосвам как може един човек да е егоист и да не може да говори направо. Докато спрях да се възмущавам и започнах да иронизирам поведението му. Въпросният човек е винаги и напълно в мир със себе си, докато аз не - приех, че така съм родена, самокритичните си патим най-вече от себе си. Още древните гърци са казали: Опознай себе си. Аз бих добавила:...и се приеми, което не пречи да се самоусъвършенстваш.

Оле, много Близнаци се събрахме в темата... Аз лично като прочета "Порасни!" ми става първо лошо, после смешно.

Моме, благодаря за снимките! Не мога да разбера, що не каза от самото начало, че си емо/готик/метал/пънк/ фен, ами се определяш "нестандартна" или не знам си какво беше там... Не сме толкова дърти, че да не можем да възприемем модния ти стил. Ето, тази оранжева коса, примерно беше много на мода сред рок певиците, когато се появи гръндж модата.

Темата ти тръгна в трета посока (типично по близнашки) и в крайна сметка не можа да намериш никакви отговори за себе си, разказвайки живота си на нас. Ще обобщя аз какво разбрах от цялата работа:

Анонимната Близначка много хубаво ти каза, че си сгрешила или избързала да се омъжиш за човек, който не си била сигурна дали реално обичаш или не. Т.е., и аз това разбрах, от една страна. Но това при нас (Близнаците), нали знаеш... До последно не можеш да направиш избор, и накрая си оставила въпроса по течението на реката да се развие. До тук добре, омъжила си се, забременяла си, мама си станала. Това, което те накара да отвориш темата е:

а) "Задръстването" (извинете ме за израза) от майчинството - нямаш с кого да си кажеш една свястна приказка цял ден
б) Гузна съвест - смяташ, че си изневерила на мъжа си, с писанките с ония човек
в) Смяташ, че не си изневерила на мъжа си и не можеш да оправдаеш поведението му (посягането) или искаш по някакъв начин да го оправдаеш, за да изпълниш "обещанието" към детето си
г) Искаш да разбереш в кого е проблема, за да се чувстваш в момента сама и неразбрана
д) Искаш да имаш информация за разводите, при евентуално "преливане на чашата", ако мъжът ти повтори посягането
е) Не знаеш дали трябва да се разведеш при условие а) и условие в)

...Или нещо друго? Какво всъщност? Дай да караме по същност, да се опитаме с нещо да допринесем, то е ясно, че не можем да ти помогнем, но поне да допринесем с идеи... Задай конкретни въпроси.

Не си длъжна да се оправдаваш тук пред никого защо си такава или онакава. Щом ти се харесваш - това е най-важното и е абсолютно достатъчно.

Другото, което разбрах, е че ти самата си разбрала, че не обичаш мъжа си така както ти се иска, защото реално така както искаш да обичаш, си обичала само един.

От друга страна, ти самата казваш, че е платонична любов, т.е., знаеш, че тая работа с другия човек няма как да стане.

2 пъти те питах какъв е проблема да не го забравяш (това е заглавието на темата ти) онзи човек и двата пъти не ми отговори.

Съвета за тотален и безсрочен игнор на братовчедката също подкрепям. Такива братовчедки не ти трябват.
Майка ти... По-добре да не я коментирам. Това заслужава цяла отделна тема.

С какво можем да ти бъдем полезни, в крайна сметка? (изключвам тези, които те пратиха веднага на психиатър).

Според мен авторката вече толкова пъти е премисляла и разигравала отново и отново цялата история в главата си, че е загубила представа кое е реално и кое не. Дава доста противоречива информация. Той хем настоявал да се вижда с нея, хем като се виждали се държал зле. На едно място казва, че е била грозновата, после пък - че била поддържана и имала тяло на модел. И още разни несъответствия, които ме мързи да посочвам в и без това дългите ѝ писания.
Иначе мъжът ѝ "можело да не настоява толкова". Ами кой му е дал мегдан за това настояване? Приказката за лудия и баницата. Както и да е. Записвам този казус в графата "кауза пердута".

Грозновата не означава неподдържана. Господ не дава поравно красота, знаеш
От личен опит - някой те търси, за да има възможност да ти каже колко зле си и колко не ставаш. Друг е въпросът, че той може да я е търсил по какви ли не причини, но тя да е започнала да го овиква и той как да се държи.

Бе има и хора, които се имат за грозни, а реално не са грозни. Аз за това казах, че "самочувствието" й не й го разбирам. Ама тя си го разбира. Почти съм сигурна, че не е и грозна, щом е имала гадже в гимназията. Майка й там нещо й е наговорила и й е останало комплекс.

Той искаше да идва на общи купони с моята братовчедка и казваше, че уж искал да си говорим и да си общуваме нормално. Това се случи,  когато се събраха и мина малко време. Държеше се зле според мен, защото се заяждаше и правеше подмятания, което аз не смятам за нормално общуване. Относно това, че се смятам за грозновата е защото много хора още от детските ми години са ми го казвали и аз имам някои неща ,които не харесвам в себе си (в лице най-вече но могат да бъдат променени само оперативно.)

Да, поддържам се и преди бях слаба, защото имах по-добър метаболизъм и пазех често диети, не съм казала, че съм имала чак тяло на модел. Просто минавах с графа "кльощава", но не чак анорексично слаба. Аз лично мегдан не му давах, поне не умишлено. Колкото повече го отбягвах, толкова повече ме преследваше в началото а аз му обясних, че не го харесвам и може да сме приятели и ме дразни това, че ме търси постоянно. След периода на преследване той се поуспокои и след това ми призна чувствата си и че уж съм му била първата любов.

И дай сега цял живот да хленчим и се оправдаваме с ланския вятър (майка, роднини, братовчедки, бивши и прочие). Детето й още е малко, но бас държа, че след време ще го подиграват заради дрехите и поведението на майка му, ако продължава в същия дух. Съпругът й явно вече е приел, че тя не е онова уникално и артистично момиче, за което си е мечтал. Пък като гледам какви чаршафи с подробности пише, явно яко и липсва здравословната доза самоуважение и дискретност. Така ще е, докато не проумее, че не може да иска наготово чуждото уважение, без да положи грам усилия за това.

От една страна, имаш право - живеем в много "не знам как да го определя" общество (българското). От друга страна, ако на нея не й пука как я виждат околните и не се промени външно (аз останах с това впечатление) за да изглежда като от стадото на нейната възраст (на 25 не че е лелка), най-вероятно ще научи и детето си, на нейната философия. Но... Това пак си противоречи с "комплексираното" момиче от Марс, което слуша майка си и роднините че е грозновата и го е приела и се самоопределя така...

Сещам се за бащата на Джъстин Пиперката - него приемате ли го? Ама Джъстин го приема, нали?

Марсианке, къде се запознахте с марсианеца, къде/какво работехте заедно и после си напуснала? Купоните са част от разказите ти, които не можах да схвана.

Продължаваш да даваш излишни обяснения за него и братовчедката. Идея си нямам защо.

Какво е направил бащата на Бийвъра   Ами той самият не е много възрастен.

Не знам какъв е проблема да не го забравя. Не мога да кажа,че е само един. Донякъде все още дълбоко в себе си съм му обидена, заради периодите, в които се отнасяше лошо с мен и за това, че не събра смелост очи в очи за 10 минути да ми каже ясно и точно по онова време какво точно изпитва към мен и какви намерения има. Няколко пъти съм му казвала,че може да ми каже директно какво мисли и чувства и че ще се радвам дори като приятели да си говорим от време на време. Не бях обсебена от фикс идеята непременно да се съберем, да живеем заедно завинаги и да имаме деца, нито не съм му говорела за тези неща, защото дори нямахме връзка. В пътите, когато го търсех беше за да се изясним или просто се интересувах как е, какво прави...питах го неща, които питам всеки друг човек, с който съм приятелка.

Ако ми беше казал в очите "Не те обичам, нямам нищо към теб, приемам те като позната/приятелка, щях да го разбера . Но той ме държеше почти година в неведение. Оправдах го с проблема с онези дългове и другите му битови несгоди, но когато на хоризонта дойде богатата ми братовчедка, изведнъж нещата се промениха. Не знам до ден днешен онова обаждане искрено ли е било или не но, аз не смятам за коректно, ако не обичаш някой да му го казваш и по телефона рано сутрин.Още по-глупавото беше,че като идваше по купони с братовчедка ми, веднага тръгваше да пие, не чак да се напива, но по една чаша от каквото и да е обръщаше, все едно без алкохол не може да ми каже две приказки. Тогава имаше известни проблеми с алкохола, но в времето ги преодоля. Многократно се опитах да забравя за него и преди да се събера с мъжа ми-учех много за изпитите в университета, четях книги, намерих си там няколко дружки за компания и си помагахме за лекции и тн. Отделно работех на две места, защото живеех сама на квартира, намирах време и за творчество. Времето ми беше винаги заето, не съм имала време да лежа, да гледам тавана и да си мисля за него умишлено. Тогава и се засичахме пи-често понеже той работеше близо до моя университет.

След раздялата си с братовчедка ми не го видях повече. Оттогава минаха около 2 години, вече бях с мъжа ми. Но доста от песните, които ми пускаше като работехме заедно с него, за жалост ги въртяха навсякъде и все изникваха някакви неща, които ми напомняха за него...не ги търсех умишлено,просто изникваха. Отдавна не придавам значение на тези песни като преди, но ако ги чуя ми става малко тъжно. И сега има неща, които ми напомнят за него, но се старая да ги игнорирам. Обаче сънищата, които имам и са свързани с него не мога да спра. Не са всяка вечер, Слава Богу, но са на често. Нито искам да го сънувам, нито зависи от мен. Последната седмица не помня какво сънувах, защото си лягам много късно и заспивам дълбоко, но не знам до кога ще е така. Предполагам, че времето ще го изтрие от мислите ми.