Да бягат болестите надалече от октомврийското човече! - Тема 20

Имаме тук един родителски кооператив, но там няма места.
Изискванията за такъв са от небето до земята

Наистина частните ясли са си кожодери, ама това е положението. Но и майчинството втората година и за памперси не стига месечно...
 Фиффи, това е било супер професионална възможност (Бразилия), браво на вас, много се радвам на такива хора.

Установих, че проблемът да си пуснеш детето на ясла произтича от усещането, че само ти и никой друг не знае и не може да даде най-доброто на детето ти. Т.е. то ще е там с още три, тринадесет деца и по default, това е проблем (гледната точка на майката).
Трудно е свеждането на очакванията, но пък и никое птиче не излита само от гнездото.

Чуби стана ми интересно освен пари, какво друго изискват в тоз кооператив

Помбер да сега и аз се радвам, интересна възможност се оказа, но в началото ми беше шок и ужас. Все пак към настоящия момент оценявам опита като положителен.

За яслата, на мен ми беше някак гузно в началото, че толкова малък го оставям и даже пък не ми е зле на работа. Ноо предвид обстоятелствата беше добро решение, защото аз даже и да съм темерут, съвсем щях да изфъщя от стоене вкъщи сама с него. Мисля, че и на него му харесва, има дечица, някакви специални занимания, а и е само половин ден. В България пак бих си търсила работа на половин ден за идните Х години, в Западна Европа май много майки са така. Щото то не свършва ни с яслата, ни с градината нуждата да отделиш време на децата си. Особено и помощ ако няма, все на майките ми е наблюдението, че падат повечето грижи и организации около децата + работа. Друг е въпросът финансите дали са достатъчни за почасово

Много ви се радвам и аз, Фиффи. Чудесен опит е това и за вас, а и за децата да опознаят чужда култура.
В Западна Европа майките са в повечето случаи на 4 или 6 часов работен ден, което е и напълно ок, така хем детето ще е сред деца и ще има социална среда за него, хем майката ще има работа, контакти и ще допринася за семейния бюджет. За жалост подобни опции в БГ са много малко, хич не сме гъвкави в това отношение. При нас ако остана на сегашната ми работа, схемата би била доста сложна даже и да го приемат на ясла. Аз не шофирам, ММ работи извън града, а аз в Бизнес парка. Местоработата и на двамата е далеч от вкъщи, а свършваме работа в 18ч и попадаме в трафик, та ще е хард с взимането на детето от ясла..

Ами, няма идеално, за съжаление 😊  Аз се ръководя от убеждението, че това, което ще ми донесе най-голямо спокойствие, е най-доброто за момента. Все пак децата изискват всеотдайност едно десетина години 😍 Как да го планирам това с яслата, като изобщо не знам колко и как ще я понесе? Така че го раздавам философски 😃

Чуби, много точно си описала майките с момченца 😂.Аз съм от тия дето търчат след него и едвам го стигам, защото той си мисли, че играем на гоненица...все е покатерен някъде, пада реве и пак отначало.Та не ми е скучно де, ако не се тъпча от нерви ще си стана пак идеалните кила.

Значи, момичета, когато бях само с 1 и работех на пълен работен ден, някак се оправяхме. Не беше лесно, но оцелявахме. Но сега, с двете и моето натоварено работно ежедневие е кошмар, пълен. Вечер съм като изцеден лимон, едвам имам сили да се местя в пространството, а децата си искат вниманието, грижата.... Сериозно обмислям и аз вариант на 4 часа, но за съжаление, доходът ми рязко ще намалее, а нали изплащаме кредит. Говоря 3 чужди езика, лесно ще си намеря работа в някой кол център на 4 часа, но едва ще ни стигат парите. Та съм в голяма дилема. Междувременно започнах да получавам паник атаки и такива стресови състояния, което също не е никак готино....

Момичета мойта пак не иска да яде взех и сироп за апетит .Иска да се храни сама с вилица може,но с лъжица е ужасно.Днес хвърли лъжицата и си точна ръцете в супата и после хубаво си намазана косата.

Разбирам, че Мишката иска да яде, НО сама! Така се става самостоятелен човек, не е лесно.
Мен понеже ме мързи да я храня до първи клас, оставям Патето да си яде и да се маже, като цяло може да се храни вече, доста сполучливо сама.
От вторник ходи целодневно на ясла и постоянно я хвалят, яде си, спи си и много си играе. Пу-пу, спокойна е и явно й харесва.
Днес успях през деня да се отпусна на вируса, с който се боря 10 дни и поспах 2-3 часа. Малко ми просветля.
Аз пък не знам, като ми свърши майчинството с какво ще се занимавам. Не ми се пътува ежедневно до София, няма как да се получи. У наше село, не знам дали ще ме вземат на работа в силните предприятия, а съм с такава специалност, защото шуро-баджанащината е на високо ниво. Ще видим. Мисля да развивам фотография там, няма добти фотографи, а има хора с възможности. Живот и здраве ще го измислим, ех, да разпролетее, да се роди бебоче, да се нанесем в новият наш дом и да си влезнем в ритъм, някакъв ритъм та, ще го мислим.
Фиффи, Мариша, прави сте, по-айляк и философски да го раздаваме, но и Пош е права, че като имаш на Д-то кредити и ипотеки, рязко трябва да вкараме организационни и експресни умения. В кварталната ДГ, приема е 0. Докато родя Патето ще ходи в частната, а после у наше село. Приказвах си с шефката ми, че ако трябваше да се върна на работа - просто нямаше, защото няма да има.кой да гледа детето, а да плащам за ЧД и да давам 40-50% от заплата си, то няма смисъл. Абе, луда работа, хич не ми се мисли за живот обратно в София, много трудно ще се оправим.

Анита звучи ми не като "не иска да яде" , а като "иска да яде сама". Да не те отчайвам, ама при нас това с цапаницата е ежедневието от.. отдавна Те милите не се раждат научени и ще има чистене и бърсане доста. Аз понеже не искам да го храня до втори клас с лъжицата, му давам подходяща храна в ръчичката още от захранването. С лъжица се пробва сам половин година сигурно и чак сега започна да се храни сравнително чисто (е след супа има за пране и бърсане). И това не значи, че няма съвсем съзнателно мазане насам натам, бъркане с ръце в купата, сирене в косата и така.

Пош аз с едно едва карам, вярно бременна и ми е уморено и от това, обаче дори само логистиката с две ме кара да се препотя. Хубаво си е самостоятелен, предпочитам го като вариант, но човек просто изпушва. Аз май бих предпочела малко да свия бюджета ако е възможно, но да си дам малка почивка поне от време на време. Като съм си била в бг, все съм мислела, че на работа ще кажа или половин ден, или никак няма да се върна и ако щат

Пюр писали сме заедно, не е лесно, да. Супер, че на Патето ѝ харесва. Аз сега също предстои да напусна, просто не мога повече, а друг вариант нямам. И после не знам какво ще правя, но ми е далечно и няма хич да го мисля. Уви артистични заложби имам 0

Ох, момичета, наистина е много сложно, особено с две дечица, а и ние искаме да имаме второ. Като няма помощ отникъде и няма на кой да го оставиш за 2 минути, а трябва да го мъкнеш навсякъде с теб, е много хард. Днес например имах две излизания, в “чудесното“ време, непочистените улици и с количката. Просто страшно приключение беше, чувствам се психически и физически изцедена само от бутането на количката.
Картинката с бюджета и при нас не е розова, тъй като имаме ипотечен кредит за апартамента. Друг проблем е, че аз не шофирам, което за София е огромен минус. Не съм мобилна и разчитам на всичко, което не мога да свърша пеша, на ММ. Той милият много, много ми помага, без него съм за никъде, но и той се разкъсва, защото му е адски напрегнато и стресирано в работата. И усещам едно напрежение, непрекъснато се правят някакви схеми кое, как и кога да се прави, а аз даже още не съм се върнала на работа и сме само с едно дете. Представям си колко “по-весело“ може да бъде. Само се моля да сме здрави, пък другото в движение ще се урежда, няма как, такова ни е ежедневието, погълнато от стрес. Пазете се, момичета, пазете психическото и менталното си здраве, защото нервите не водят до нищо добро. Аз самата се опитвам, но ми е много трудно на моменти. Да идва лято, че малко витамин Д да ни помогне.

eli_dzh, и с кола да си в София, същия кошмар- да въртиш като луд, за да паркираш, а детето да реве на задната седалка.

Пош, кураж, стискам палци. Това с нервите е и при мен, само че започна заради безкрайните боледувания. Трудно е да си оптимист понякога, но всичко е период и минава.

Ели и аз не шофирам и точно това напасване вече ми е дошло до гуша. На един преглед да ида са 100 уговорки. Той като е на ясла, аз съм на работа и в крайна сметка за мен време никога не остава. Понякога ако успея да хвана обеден час за нещо си, предупреждавам че ще го взема малко по-късно и така. И пак само търча от тук там и съм под пара и много ме уморява това психически. Ще трябва да захващам май шофьорлъка, но наистина ако си с детето и това няма да донесе много облекчение.

Лесно няма и затова подкрепям и аз призива да се пазим и да сме здрави, че и крака трябват, и глава

И аз не шофирам и е някакъв ужас да отида някъде - започват се уговорки, плануване. Вчера ми се наложи по спешност да ходя по болници - рентгени и т.н. Едва успя ММ да излезе от работа не само, за да ме закара, но и да дондурка малкия. Днес отново същата ще е ситуацията, а този сняг с нищо не помага. И ние сме обсъждали темата за второ, но аз не се чувствам сигурна, че ще се справя на този етап сама.

Ние за това имаме такава разлика между децата,защото просто бяхме убедени, че не толкова финансово, колкото времево не можем да се справим с две деца. И ето, прави сме били, се оказа. Аз имам книжка, но продадох колата. Нерви и за това не мога да троша. Живея до метрото и ми е удобно навсякъде с него, иначе си взимам такси, ако трябва някъде с малката, когато е болна ( на лекар и тнт).