Обратното е - когато съм при тях всички са кротки и тихи, а изляза ли от стаята започва войната.
И само притичвам да правя забележки.
Синът ми е на 11 г. Учи и пише домашните сам. Но, когато отида да проверя домашното или да го изпитам на урока /обикновено по География и История/, видя, че не е научен добре и го върна да го донаучи става мазало. Тръшка се, започва да обяснява как той си го знаел перфектно, просто имената на фараоните/царете/владетелите/учените и т.н. били много трудни за запомняне и затова ги пропускал да ги учи и т.н. и т.н.
По другите предмети нямаме особен проблем. Изключвам ужасния почерк, заради който на последното контролно по БЕЛ учителката отказала да му разшифрова два от отговорите и ги зачела за грешни - а те са верни. И му писа 4-ка. Според мен си е права жената. По математика пък решава задачите бързо, отговорите са верни, обаче няма никаква подредба в решението на задачата. Горе смятал едно, долу друго, не записал мерните единици - ужас. И всеки път обяснявам, че е много важно да си подреди задачата, да си записва какво му е дадено на текстовите задачи, защото така ще му е по-лесно и подредено, обаче кой ли ме слуша. И там донесе една 4-ка, не заради грешни задачи, а защото никъде не е написал мерните единици в решението на задачата.
Вече се уморих да говоря и да обяснявам едно и също.
Класната всеки път казва - всички са така. Обаче мен това ме побърква