Пубертетът при момчетата

Моето е почти на 15 и засега единственото  което ми помага е търпение. Мнооооого търпение и приказки.
Иначе минахме/минаваме през същото, като дори моето по характер е същото като твоето.

Аз процедирам така: като се гушкаме - ок, гушкаме се. Обаче като вземе да врещи и да се тръшка, го оставям. Оттеглям се и вече не врещя по него, нито го овиквам. Няма смисъл, става по-зле. Така, по отделно, на него по-бързо му минава а аз си щадя нервите. После като му мине, пак сме си другарчета.

Моят син е на 13 години.
Много ми "отговаря".
Мрази да учи и да чете.
Засега това са ми проблемите с него.
Радвам се на тази тема и ще я следя.

Запис да следя, че мен ме чака същото на стерео.   Като се сетя за пубертета на брат ми още ме облива студена пот. Повече от 15 год от тогава и още ми държи влага. Момичетата са някак си по-разумни и уравновесени като че ли.  

Добре е да се научи да губи, да дели слава ... Един ден ще работи  хора в екип или в голяма фирма с конкуренция. И там ли ще се бутат и ритат  ако нещо не им е на кеф.
Моето е на 12. Спорт - карате, плуване, езда . Сериозни и отговорни хобита, с които да се чувства отговорен и признат и да са му много интересни и творчески.

моят наследник е на 15 и половина, едно мога да ви кажа: въоръжете се с търпение и стискайте палци да имате късмет с не много проблемен тийнейджър, децата страшно се променят след 11-тата година, от малки сладурчета се превръщат в почти непознати големи хора, които ни се водят, ни се карат.... много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма

Затова го държим в у-ще , което е иъвестно с трудно писане на високи оценки, но пък е с добра среда. Т.е. НЕ знам каква диплома ще добутаме, но децата са ок и за сега нямаме проблеми .

Опознайте приятелите им и средата в която се движат .   Това винаги ми е било водещо и пуберските изцепки ги приемам по-леко .

да. затова идеята е да ги каните у вас да се занимават. НЕ може ли да гледаме филм у еди кой си ... ами елате гледайте  у нас. Т.е. под око са ти.

Тинейджърът ми е на 16 и половина год.След пети клас настъпи коренна промяна в него.Мързи го да учи вече,разсейян ,само за девойки мисли  и за събирания .Пуши , чат -пат алкохол ,за друго незнам още.Не ми отговаря ,ама си мълчи и ми замазва очите някак си.Разходите ми по него  вече са много големи-от модни дрехи,прически до телефони .Вкъщи непрекъснато му "изнасям лекции " ,ама кой ли ме слуша.Надявам се поне като почне работа да се "съфиряса "

Достатъчно е да има един, който не е читав, за да завлече и други деца със себе си.
Не разчитайте, че всички в училището са добри.

даскалите са много стабилни. Имат 2 класни и двамата са супер. Мъж и жена са , възрастни са, но не пред пенсия и са много готини.

до 7 клас горе-долу ги познавах приятелчетата, но от 8 клас - в новото училище - мисия невъзможна, идват вкъщи само когато ме няма, постоянно се появяват нови муцуни, като излиза - само ми съобщава, че бил с еди кои си, но кои са точно и дали има и други - мистерия, за момичета пък не смея да попитам - даже и имена не ми се съобщават

Това даваше резултат при мен до преди месец и половина. Сега нещата са съвсем различни. Аз излизам от стаята, а той ходи по мен и дърдори. Буквално не спира. Аз влизам в друга стая - той по мен, аз влизам в банята и се заключвам - той стои отпред пред вратата и каканиже. Като пренавита пружина е. Не млъква. 100 пъти казвам - научи се да млъкнеш навреме, защото изнервяш хората около теб, обаче кой ли ме слуша - говори и говори, и говори - докато не ме извади от кожата не спира. Като викна млъква, аз се врътвам и тръгвам, а той пак по мен и пак дундосва. Последния път излязох с кучето навън на разходка, защото не издържах


Моят също отговаря. И мрази да пише. Не обича и да чете, но ако трябва да избира предпочита да чете. Дали е добре или не не знам, но хич не иска и да чуе за художествена литература. Само енциклопедии е склонен да чете. Та с БЕЛ ще е весело по-нататък


Ходеше на карате, взе оранжев колан и се отказа. Не си пада по бойни спортове. Плуването му харесва, но пак със зор ходи. Не разбирам как може да му харесва, но когато дойде времето да тръгва на тренировка да започва да мрънка "Ех, точно сега ли, защо изобщо ме записа" и т.н. А като се върне е доволен


Преди около 10-ина дни се срещнах за пръв път с празния поглед тип "Говори си, не ми пречиш, ама кой ли те слуша". Просто виждам, как това, което казвам сякаш се удря в някакво стъкло и изобщо не стига до него.
След училище обикновено остават от всички 5-ти класове да ритат в училището. Познавам само няколко деца, които са от стария му клас, но повечето не.
На гости са идвали само две деца, но и той е ходил само в същите тези две деца. Родителите са готини, винаги е имало някой и всичко е било наред за сега. Още не са стигнали до момента със стоенето сами вкъщи. То моя синковец скоро няма и да стигне де - нали съм си вкъщи постоянно. Та поне това няма да го мисля


Ето това ме ядосва много - все от другите разбирам какво е станало през деня. Всеки ден го питам как е минал деня, той отговаря, че всичко е наред и после се оказва, че хич не е било наред. Не е всеки ден така де. Но примерно онзиден поведох 4 телефонни разговора в един ден - 2 с класната, 1 с учителката от курса по английски и 1 с майката на едно момиченце от класа. Историите не бяха фрапиращи, обаче броя на разговорите и тяхната продължителност ми дойде в повече по едно време

съвсем нормално
 

Ходеше на карате, взе оранжев колан и се отказа. Не си пада по бойни спортове. Плуването му харесва, но пак със зор ходи. Не разбирам как може да му харесва, но когато дойде времето да тръгва на тренировка да започва да мрънка "Ех, точно сега ли, защо изобщо ме записа" и т.н. А като се върне е доволен
 

Ами да не се прибира в къщи преди да е минал през спорта. Т.е. спорта да е непосредствено след у-ще или в тези дни да ходи в библиотеката или друг курс там каквото прави, после спорт после къщи. Т.е. опитай да ги навържеш така ,че да не се прибира , да се захваща с нещо и да трябва да го прекъсне.