Пубертетът при момчетата

  • 118 281
  • 1 293
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16 499
Здравейте мами.
Разгледах останалите теми във форума, но всичките са доста стари, а аз бих искала да обменя малко опит и идеи с някои от вас, които в момента преминават през този така труден период както за момчетата, така и за родителите.

Моят син е на 11 г. и 3 м. и от месец и половина започнах да забелязвам промяна в поведението му. Също и много леко окосмяване в областта над горната устна. Промяната в поведението варира от безкрайно любвеобвилно /желание да му обръщам повече внимание, прекарване на време заедно, прегръдки/ до отговаряне, тръшкане, така модерната в днешно време "затапка", която явно го кара да се чувства много готин и т.н. За сега проблеми с училището няма от гледна точка на оценки, но като поведение нещата са различни. Всеки ден има "ново 20". Все нещо е станало. Някой го е блъснал, той е блъснал някой, днес е приятел с някого - утре вече са скарани, голям срам, че седи с момиче на чина, интерес към момичетата и т.н.
Четох из нета, че е добре да спортува повече, за да пребори голямото количество тестостерон, което започва да навлиза в момчешкия организъм през това време. Аз съм го записала на плуване, но обмислям да добавя лека атлетика или тенис на маса, защото плуването му е през уикенда и ми се ще и нещо през седмицата да прави.
Бих се радвала на всякакви съвети за справяне с тийн проблемите, които тепърва ще ми предстоят.
Като цяло е от децата, които искат винаги да са първи, прекалено голям индивидуалист и егоист е, и хич не обича да дели славата от победата с някой. А загубата я приема толкова драматично, че се отказах да играя с него на каквито и да е игри, защото тръшкането е страшно.
Да не говорим, че в един момент се държи, като голямо момче - разговаряме на всякакви теми, гледаме сериозни филми, които после обсъждаме, помага ми и т.н. А в следващия момент се вдетинява, започва да се държи, като 5 годишен и това направо ме изкарва извън нерви.

# 1
  • Русе
  • Мнения: 7 835
Моето е почти на 15 и засега единственото  което ми помага е търпение. Мнооооого търпение и приказки.
Иначе минахме/минаваме през същото, като дори моето по характер е същото като твоето.

Аз процедирам така: като се гушкаме - ок, гушкаме се. Обаче като вземе да врещи и да се тръшка, го оставям. Оттеглям се и вече не врещя по него, нито го овиквам. Няма смисъл, става по-зле. Така, по отделно, на него по-бързо му минава а аз си щадя нервите. После като му мине, пак сме си другарчета.




# 2
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Моят син е на 13 години.
Много ми "отговаря".
Мрази да учи и да чете.
Засега това са ми проблемите с него.
Радвам се на тази тема и ще я следя.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Запис да следя, че мен ме чака същото на стерео.  ooooh! Като се сетя за пубертета на брат ми още ме облива студена пот. Повече от 15 год от тогава и още ми държи влага. Момичетата са някак си по-разумни и уравновесени като че ли.  newsm78

# 4
  • Мнения: 9 052
Добре е да се научи да губи, да дели слава ... Един ден ще работи  хора в екип или в голяма фирма с конкуренция. И там ли ще се бутат и ритат  ако нещо не им е на кеф.
Моето е на 12. Спорт - карате, плуване, езда . Сериозни и отговорни хобита, с които да се чувства отговорен и признат и да са му много интересни и творчески.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 4 244
моят наследник е на 15 и половина, едно мога да ви кажа: въоръжете се с търпение и стискайте палци да имате късмет с не много проблемен тийнейджър, децата страшно се променят след 11-тата година, от малки сладурчета се превръщат в почти непознати големи хора, които ни се водят, ни се карат.... много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма

# 6
  • Мнения: 9 052
... много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма
Затова го държим в у-ще , което е иъвестно с трудно писане на високи оценки, но пък е с добра среда. Т.е. НЕ знам каква диплома ще добутаме, но децата са ок и за сега нямаме проблеми .

# 7
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Опознайте приятелите им и средата в която се движат . Peace  Това винаги ми е било водещо и пуберските изцепки ги приемам по-леко .

# 8
  • Мнения: 9 052
да. затова идеята е да ги каните у вас да се занимават. НЕ може ли да гледаме филм у еди кой си ... ами елате гледайте  у нас. Т.е. под око са ти.

# 9
  • Мнения: 6 869
Тинейджърът ми е на 16 и половина год.След пети клас настъпи коренна промяна в него.Мързи го да учи вече,разсейян ,само за девойки мисли  и за събирания .Пуши , чат -пат алкохол ,за друго незнам още.Не ми отговаря ,ама си мълчи и ми замазва очите някак си.Разходите ми по него  вече са много големи-от модни дрехи,прически до телефони .Вкъщи непрекъснато му "изнасям лекции " ,ама кой ли ме слуша.Надявам се поне като почне работа да се "съфиряса " ooooh!

# 10
  • София
  • Мнения: 12 229
... много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма
Затова го държим в у-ще , което е иъвестно с трудно писане на високи оценки, но пък е с добра среда. Т.е. НЕ знам каква диплома ще добутаме, но децата са ок и за сега нямаме проблеми .

Достатъчно е да има един, който не е читав, за да завлече и други деца със себе си.
Не разчитайте, че всички в училището са добри.

# 11
  • Мнения: 9 052
... много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма
Затова го държим в у-ще , което е иъвестно с трудно писане на високи оценки, но пък е с добра среда. Т.е. НЕ знам каква диплома ще добутаме, но децата са ок и за сега нямаме проблеми .

Достатъчно е да има един, който не е читав, за да завлече и други деца със себе си.
Не разчитайте, че всички в училището са добри.



даскалите са много стабилни. Имат 2 класни и двамата са супер. Мъж и жена са , възрастни са, но не пред пенсия и са много готини.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 4 244
Опознайте приятелите им и средата в която се движат . Peace  Това винаги ми е било водещо и пуберските изцепки ги приемам по-леко .
до 7 клас горе-долу ги познавах приятелчетата, но от 8 клас - в новото училище - мисия невъзможна, идват вкъщи само когато ме няма, постоянно се появяват нови муцуни, като излиза - само ми съобщава, че бил с еди кои си, но кои са точно и дали има и други - мистерия, за момичета пък не смея да попитам - даже и имена не ми се съобщават

# 13
  • Мнения: 16 499
Цитат
Обаче като вземе да врещи и да се тръшка, го оставям. Оттеглям се и вече не врещя по него, нито го овиквам. Няма смисъл, става по-зле. Така, по отделно, на него по-бързо му минава а аз си щадя нервите.

Това даваше резултат при мен до преди месец и половина. Сега нещата са съвсем различни. Аз излизам от стаята, а той ходи по мен и дърдори. Буквално не спира. Аз влизам в друга стая - той по мен, аз влизам в банята и се заключвам - той стои отпред пред вратата и каканиже. Като пренавита пружина е. Не млъква. 100 пъти казвам - научи се да млъкнеш навреме, защото изнервяш хората около теб, обаче кой ли ме слуша - говори и говори, и говори - докато не ме извади от кожата не спира. Като викна млъква, аз се врътвам и тръгвам, а той пак по мен и пак дундосва. Последния път излязох с кучето навън на разходка, защото не издържах

Цитат
Моят син е на 13 години.
Много ми "отговаря".
Мрази да учи и да чете

Моят също отговаря. И мрази да пише. Не обича и да чете, но ако трябва да избира предпочита да чете. Дали е добре или не не знам, но хич не иска и да чуе за художествена литература. Само енциклопедии е склонен да чете. Та с БЕЛ ще е весело по-нататък

Цитат
Моето е на 12. Спорт - карате, плуване, езда

Ходеше на карате, взе оранжев колан и се отказа. Не си пада по бойни спортове. Плуването му харесва, но пак със зор ходи. Не разбирам как може да му харесва, но когато дойде времето да тръгва на тренировка да започва да мрънка "Ех, точно сега ли, защо изобщо ме записа" и т.н. А като се върне е доволен

Цитат
много е важна средата в училище, с какви приятелчета се съберат и т.н., вкъщи колкото и лекции да изнасяте - файда няма голяма

Преди около 10-ина дни се срещнах за пръв път с празния поглед тип "Говори си, не ми пречиш, ама кой ли те слуша". Просто виждам, как това, което казвам сякаш се удря в някакво стъкло и изобщо не стига до него.
След училище обикновено остават от всички 5-ти класове да ритат в училището. Познавам само няколко деца, които са от стария му клас, но повечето не.
На гости са идвали само две деца, но и той е ходил само в същите тези две деца. Родителите са готини, винаги е имало някой и всичко е било наред за сега. Още не са стигнали до момента със стоенето сами вкъщи. То моя синковец скоро няма и да стигне де - нали съм си вкъщи постоянно. Та поне това няма да го мисля

Цитат
Не ми отговаря ,ама си мълчи и ми замазва очите някак си.

Ето това ме ядосва много - все от другите разбирам какво е станало през деня. Всеки ден го питам как е минал деня, той отговаря, че всичко е наред и после се оказва, че хич не е било наред. Не е всеки ден така де. Но примерно онзиден поведох 4 телефонни разговора в един ден - 2 с класната, 1 с учителката от курса по английски и 1 с майката на едно момиченце от класа. Историите не бяха фрапиращи, обаче броя на разговорите и тяхната продължителност ми дойде в повече по едно време

# 14
  • Мнения: 9 052
съвсем нормално Simple Smile
 
Цитат
Моето е на 12. Спорт - карате, плуване, езда

Ходеше на карате, взе оранжев колан и се отказа. Не си пада по бойни спортове. Плуването му харесва, но пак със зор ходи. Не разбирам как може да му харесва, но когато дойде времето да тръгва на тренировка да започва да мрънка "Ех, точно сега ли, защо изобщо ме записа" и т.н. А като се върне е доволен
 

Ами да не се прибира в къщи преди да е минал през спорта. Т.е. спорта да е непосредствено след у-ще или в тези дни да ходи в библиотеката или друг курс там каквото прави, после спорт после къщи. Т.е. опитай да ги навържеш така ,че да не се прибира , да се захваща с нещо и да трябва да го прекъсне.

Общи условия

Активация на акаунт