Пубертетът при момчетата - тема 20

Пубертетът е етап е живота на човека, който се проявява с биологични, психологични, социални и когнитивни промени. С които момчетата започват да достигат своята мъжественост, а момичетата своята женственост. За момчетата пубертета продължава от 9 до 14 годишна възраст, а при момичетата е между 8 – 14 години. Това е причината, поради която по време на пубертета, когато момичето може да бъде по-висок от едно момче на същата възраст. Въпреки, че пубертета се занимава с развитието и зрелостта на полови белези и половите органи, той е свързан и с широка гама от емоционални промени. Тези промени лесно се управляват от някой, докато те представляват някакъв вид предизвикателство пред другите. Различните фази на мъжки пубертет, които определят мъжествеността са известни също като “Танър Етапи” , наречени на английският педиатър ендокринолог, Джеймс Танър. Той е първият човек, забелязал и описал всички тези промени в човека по време на пубертета.

Етап # 1
Това обикновено е известен като пред пубертетен етап бележи началото на юношеството.
☞ По време на тази фаза, момчето може да е между 9 – 11 години.
☞ Размера на тестисите може да се увеличи с до 2,5 см.
☞ Може да расте с по 5 – 6 см. на година.

Етап # 2
Обикновено започва на 11, 11.9 години.
☞ тестостерона започва да се произвежда в тялото, от тук започва и проявата на мъжки белези.
☞ кожата на скротума може да се промени в нейната структура, може да стане по-тънка и по-червена.
☞ момчето продължава да расте на височина (5 – 6 см на година). Започва и окосмяването около областта на гениталиите и пубиса.
☞ на този етап, има намаление на общата телесна мазнина.

Етап # 3
Третият етап на пубертета при момчетата, обикновено започва на възраст от 13 – 14. Той може също да започне по-рано 11 или най-късно 16.
☞ пениса започва да расте на дължина, окосмяване на пубиса се увеличава.
☞ обикновено пубиса започва да се разпространява към зона точно над гениталиите.
☞ височина продължава да нараства постепенно (7 – 8 см на година), и ерекциите се случват по-често, придружен от продължаващото нарастване на тестисите (3.3 см – 4 см).
☞ на този етап тя е обща за повечето момчета да изпитат това, което е известно като полюции. Също известно като мокри сънища, тя се отнася до принудително еякулиране на сперма по време на сън. Това може да се прояви със или без ерекция.
☞ този етап се характеризира от промяна на гласа от по-високи към по-ниски тонове. Това се случва в резултат на растежа на ларинкса, както и удължаването на гласните струни.
☞ също така, повечето момчета могат да изпитат леко подуване на гърдите си. Това, обаче, е временно и напълно нормално.
☞ увеличаване на мускулната маса е видимо и в този етап от пубертета.

Етап # 4
4-ти етап обикновено започва на 14.
☞ окосмяването започва да се появява по подмишниците и по лицето.
☞ тестисите ще продължат да растат, и пениса започва да расте на ширина и продължава да се удължава.
☞ скротума сега ще изглежда по-тъмен, отколкото преди. Пенисът постепенно започва да приема зрял вид.
☞ гласът ще звучи по-дълбоко, и ще се променя постоянно.
☞ този етап е известен от свръхпроизводството на мазнини от мастните жлези, поради което се появява акне доста често.
☞ бърз растеж, също може да бъде очевиден на този етап (около 10 см на година).

Етап # 5
Това е последния етап в който момчетата постигат по-голяма част от своята височина. Като цяло, този етап започва на 15 години
☞ плешките започват да се разширяват, мускулите развиват, и ръцете, краката и гърдите стават по-мъжествени. Този резултат се дължи на развитието на нови мускулните влакна.
☞ вътрешната част на бедрата и стомаха ще бъдат покрити от нарастващо окосмяване, което ще бъде по-плътно, отколкото преди.
☞ окосмяване по лицето ще започнете да получава доста често, и ще изисква бръснене.
☞ половите органи ще бъдат напълно развити, и ще носят облика на тези на възрастен мъж.
☞ размер на тестисите като цяло ще бъде по-голям от 4,5 cm.
☞ въпреки, че повечето момчета ще постигнат пълния си ръст и техния тип тяло ще бъде като тази на възрастен, някои от тях могат да продължат да растат до 20-те години.

Всички тези големи промени в растежа и развитието може да бъдат източник на притеснения, тревожност и преобладаващото чувство за някои. Докато за другите, те могат да бъдат взети като прост процес на природата.Винаги е препоръчително, да разговаряте с някой по-възрастен, за това, което чувствате по отношение на физически и емоционални промени, през които преминавате. Това ще ви помогне да се запознаете с всички такива промени, както и да ви помогне да се справите с пубертета.

източник: teenportall.com

Не е лесно да си дете: налага ти се да слушаш възрастните и да си зависим за всичко от тях. Но пък порасне ли детето, животът му се усложнява още повече. Трябва да доказва себе си като зрял човек, да се справя с личните си преживявания и с проблемите с връстниците си. Удивително е, че толкова много родители са забравили собствените си трудности и страдания в тази преходна възраст.

Какво е да си тийнейджър? Може ли да се намери общ език между възрастните и децата?

Всъщност, основният помощник в общуването с децата е диалогът. Кой съм аз? Децата навлизат бавно, но уверено в пубертета още от 10-годишна възраст и още оттогава започва драмата със самоопределянето.
„Вече съм възрастен!“ – заявява синът ви, който иска сам да отиде с приятелите си на кино. „Още съм дете“ – казва той в отговор на вашето обвинение, че не поема отговорност за действията си. И най-интересното е, че това не е лъжа или шикалкавене – детето ви се чувства едновременно и възрастен, и дете и само не може да се оправи с това вътрешно противоречие.
Еднозначен отговор на въпроса „Кой съм аз?“ за тийнейджъра най-вероятно и най-често просто няма. Гледайки се в огледалото, то вижда възрастен човек, а условията, в които живее, си остават „детски“: принудено е да ходи на училище, зависи от родителите си. Именно това води до конфликт.
И първата крачка по пътя на разрешаване на това противоречие, мисли си детето, е да се докаже като зрял човек. Тийнейджърите забелязват и се стараят да подражават само на външните, видимите, повърхностните страни от живота на възрастните. В очите им се набива какво? Алкохолът, цигарите, секса…
И не си мислете, че цигареният дим доставя удоволствие на детето, на него му е интересно самото пушене. За да си купи цигари, трябва да влезе в ролята на възрастен (въпреки закона, малко продавачи изискват лична карта) – да се държи уверено и небрежно. Ако всичко мине гладко – детето вече е герой сред връстниците си.
Много родители, когато видят децата си „възрастни“, изпадат в истерия: викове, забрани, собствен опит, не провокират у тийнейджъра нищо друго, освен отрицание.
Необходимо е общуване, важен е диалогът. И първият разговор трябва да даде на децата именно отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Това разбира се не става с един разговор и не за един ден. Постепенно, стъпка по стъпка, родителите трябва да се придвижват към целта и заедно с детето си да изяснят какво значи „възрастен човек“. Важно е да намерите истински, а не измислени, лъжливи белези, за да осъзнае детето и преимуществата, и трудностите на живота на възрастния.

И въпреки стремежите на детето да изглежда възрастно, това му изглежда страшно. И задачата на родителите му е да му помогнат да преодолее страховете си и да му покажат и подскажат правилния път.

Има изобилие от предизвикателства, с които трябва да се справят родителите и техните деца през периода на тийнейджърството. Значителен процент от възрастните споделят, че най- големи трудности срещат, когато се опитат да се „ сработят“ с тийнейджърския мързел. Родителите имат очаквания и представи какво и как трябва да изпълнява детето им в периода от 12 г. до 15г. и забравят, че отсрещната страна също „ държи“ в главата си определени очаквания за себе си и начина, по който ще живее и постига желаното.
Когато тийнейджърът се отклони от правилния според родители му път и ясно им покаже колко немотивиран е, той всъщност се нуждае от повече мотивация, за да изпълни нужното. Когато каже: „ На кого му пука за училище?“, или „ Какъв е смисълът да го правя?“, или „ Не ме интересува какви задължения имам!“, това е неговият начин да покаже, че изпитва затруднения да се справи с важните задачи, пред които се изправя в тази възраст.
Да бъде мързелив или немотивиран е някаква тийн – версия да бъде активен; да отлага във времето е неговият начин да забави изпълнението на важните задължения. Вярвате, или не, много тийнейджъри изпитват страх да се провалят или да разочароват себе си и своите родители, затова решават въобще да не правят опити. Голяма част от подрастващите в периода 12г. – 15 г. не желаят да споделят искрено с родителите си този страх и го „ обличат“ в протест, груб изказ, мързел, достигащ до пасивност.
Същевремено, родителите виждат основно външните прояви на скрития страх от провал и често отговарят на тях със забрани, наказания, повишаване на тон. Възрастните прибягват до подобни действия, виждайки колко потенциал у детето бива пропилян. Опитвайки се по този начин да го „ задвижат“‘, всъщност на финала се получава точно обратното – тотален отказ от страна на тийнейджъра да направи каквото и да било.
Какъв е тогава варинатът, в който тийнейджърът да повиши активността си и да не се налага на родителите да прибягват до крайни мерки във възпитанието му? Ще ви предложим няколко важни стъпки, чрез които да се изправите срещу проблема и да постигнете по – ефективна връзка с вашия тийнейджър.
1. Изградете стойностна и открита комуникация: случва се на всеки от нас да „ излезе извън кожата си“ , да повиши тон и да нарани с думите си най- близките до него хора, след което да съжалява за изреченото. Когато става дума за възпитанието на тийнейджър, границата се преминава още по – лесно. За да се избегнат в бъдеще подобни ситуации, може да създадете „ Семеен правилник за комуникация в семейството“, или „ Как да разговаряме помежду си?“ , или го озаглавете както смятате за най – подходящо във вашата семейна среда. Важно е при създаването на правилника да участват всички членове на семейството и да се стремите да постигнете единодушие по всички избрани точки. Всеки от участниците ще се старае да спазва селектираните методи за комуникация у дома и ще помага и на останалите в това.
Използването на подобен инструмент за комуникация може да ви помогне да изразявате спокойно нуждите и очакванията си, да споделяте открито чувствата си, да правите уговорки помежду си, да трансфомирате отправения упрек в молба към съответния член на семейството.
NB! Когато отсрещният е направил нещо, което считате за погрешно, коментирайте самото поведение ( „Смятам, че подходът, в тази ситуация не беше правилен.“; „ Мислиш ли, че реакацията в случая можеше да бъде по- малко агресивна?“ )
Когато отсрещния е постъпил правилно, поощрявайте него самия („ Ти се справи страхотно!“ ; „ Ти си силна и отговорна личност и го доказа в тази ситуация!“).
 2. Създавайте смисъл: Когато възрастните казват на своя тийнейджър „ Трябва да се направи това, или онова“, в повечето случаи не се дава обяснение „ Защо“, или казано с други думи: какъв е смисълът зад това, което молите децата си да направят. Чрез изясняване на смисъла зад своята молба създавате логична връзка между вашето желание/ нужда и нейната цел и имате по- голяма възможност да повишите мотивацията на своя тийнейджър да го изпълни.
3. Поставайте цели и срок на рутинни дейности за изпълнение: важното е да са комуникирани с тийнейджъра и създадени чрез взаимни уговорки. От значение е той да се чувства въвлечен в избора на цели. Ако имате изисквания какво точно искате да бъде постигнато като краен резултат- заявете го ясно и кратко. Оставете изборът на това „ Как“ ще бъде постигнат резултатът на него – това помага на тийнейджъра да поеме отговорност към поетия ангажимент, спомага за планиране и постигане на поставените задачи. Днес ще планира как точно да постигне ред в своята стая, а утре ще планира какъв смисъл ще остойности бъдещето му. Т.е. малките рутинни задължения подготвят всеки човек за бъдещите такива по- големи и с по- голяма стойност, но за тях е нужна отговорност и дисциплина, постигната още в ранните години на съзряването му.
4. Установяване на роли и правила в семейството:  Подобно на правилника за комуникация у дома, изграждането на семейни правила изисква въвлеченост на всички членове на семейството. За да бъдат приети и изпълнявани от всички, е важно те да бъдат предложени и приети от всички. Всеки сам избира кои задължения да изпълнява. Подобен процес помага на тийнеджъра да се почувства пълноправен член на семейството. Да усеща, че неговата дума има стойност и значение. Подобен процес помага за поемане на отговорност и повишаване на личната мотивация.
5. Взаимодействайте: в съвремието технологиите са „ бичът“ за много семейства с тийнейджъри. Младежите прекарват голяма част от свободното си време в чатене с приятели, онлайн игри и гледане на филми, клипчета, или просто „ висене“ в социалните мрежи. Подобни практики разконцентрират допълнително вашето дете и го правят лениво и без желание да прави каквото и да било. В тези ситуации забраните и наказанията не са решение – те носят краткосрочен резултат и бързо се превръщат в неефективни. Станете за момент страничен наблюдател и насочете фокуса си към истинско разбиране с какво обича да се занимава, когато не е в „ мрежата“- някакво любимо хоби, или места, на които обича да ходи. А може заедно да създадете нещо ново, което да допада и на двете страни – да бъде време само за вас и тийнейджъра ви. Например, ако той обича да гледа филми, можете да намалите времето, което прекарва пред компютъра/телефона в това занимание и да определите ден от седмицата, в който ще избирате заедно филм, който да гледате заедно на кино , вкъщи, или където и на двамата ви допада. Бъдете креативни!
6. Бъдете примерът за подражание: правилата са за цялото семейство, което означава, че вие сте примерът, от който той се учи. Вие също трябва да изпълнявате поетите задължения , или ако не успеете, да давате обяснение на всеки, участващ в „ споразумението“. Ясно е, че ако на тийнейджъра е забранено да сяда с телефона на вечеря, то вие също трябва да оставите телефона си настрана. Бъдете най- добрият пример за спазване на направените уговорки!
В заключение:
Периодът от 12г. до 15 г. е труден както за самите тийнейджъри, така и за техните родители. Същевремно, това е и преходен период в изграждането на зряла личност със свои цели и индивидуален смисъл в живота. Пубертетът е изпълнен с богата палитра от промени – емоционални, духовни, физически и психически. Използвайте това време да се учите едни от други и да градите стойностни взаимоотношения помежду си!