Пубертетът при момчетата

 Всичко,което докопам и ми става нося. Тениски, обувки, якета. Обаче е възслаб в кръста и не мога да се класирам за дънки. Но той порасна последната година и половина с петнайсет-двайсет см. Беше много дребен и грацилен, сега долу горе се вписва сред връстниците си, даже има и по-дребни от него.

Моят син има едни хубави дънки скъсани на коляното и си ги нося вкъщи. хем модерна, хем ми правят ханша да изглежда по-малък  Не знам какви са тениските, но с едно сако отгоре, що не?

В момента съм на далавера за маратонки. Вече сме един и същ номер със синковеца. Купих му едни иновейшънки за ориентирането (и аз ги мерих, залепнаха ми). Понеже са само за бягане в гора, досега ги е обувал броени пъти, още няколко пъти ще ги сложи за състезания и това ще им. Ще си останат за мен нови почти. Ако не бяхме един номер, щеше да ги види на куково лято.
Тениските още не съм му подкарала, но ще е съвсем скоро.

Лелеее, искам да го видя. Нали не съм го виждала цяла година

Детенцето на мама носи 45 номер маратонки, както и дънки от мъжките размери. За тениските по-мога да отмъкна нещо но аз съм някаква странна порода дето не облича чужди дрехи. Дори дрехи от големият на малкото не прехвърлям. Краят на всяко лято събирам всичко омаляло и заминава в Каритас. Аз доволна че не трупам дрехи, те доволни че имат да раздават.... идилия.

  Ели,освен да започнеш да идваш на срещите дет си ги организираме с Деси и Лора. Светослав идва обикновено да се видят с Волен и вие с Алекс сте добре дошли. Само дето така се е ангажирал с тези тренировки, че не знам как точно ще се нагласи. Обеща да си остави едната вечер два часа свободни за среща, ама мъжка им работа. Изпратих ти покана във фейса.

Ами може Поканете ме на следващата 

Носим си ги, носим си ги. Особено грейките му са ми добре. Маратонките до скоро. Вече са ми големи и на мен.

дрехи купувам основно от намаленията на пл или втора употреба. Като се загуби или скъса нещо не се ядосвам. Аз гледам да си пазя нервите и да не карам излишно със синковеца. Оставям го да си играе на компа вечер след като напишем домашните. Не го притискал много с ученето видяла съм, че не е академичен тип. Помагам проверявам, но гледам  Да не се ядосвам.

Браво , че успяваш да запазиш самообладание .
В първи клас загуби 7 шапки, на първите 2 не съм се карала ама после вече ми писна и започнах да му чета конско.Даже да подарък за Коледа му подарих шапка, за наказание. Към днешна дата не губи нищо, за скъсани дрехи не се карам.
Не е суетен все още много, но за разлика от преди (където и с чувал да го облека няма да забележи) е започнал да си подбира дрехите и да се сърди ако му купя нещо без негово одобрение.

Моят син от две години не мога по никакъв начин да го накарам да обуе дънки.
Дрехи купувам от детския магазин, като държа на материя, не на фирма или висока цена. Маратонки и кецове купуваме фирмени, но по-евтини, защото като купя ранърс, мат стар, булдозер изкарват точно месец и се късат, а и ге са едни 50лв.
В първите класове губеше шапки, суитшърти, чадъри, ръкавици...

А, моят големият от известно време почна да носи дънки, ама трябваше съученичка да му обърне внимание на избора на дрехи
С баща си се изравниха, и на обувки, и на якета и суитчери. Не си ги менкат, но баща му може да износва.

Сега с дребното съм един номер обувки и тази зима пропуснах покупката на зимни обувки за него- изкара с моите туристически. Иначе, като си заплюят някакви кецове и ги носят само тях до скъсване.....и двамата.
Иначе и двамата трябва да одобрят покупката, вече не става само аз да избирам.

При нас с дрехите като цяло проблеми няма. Претенции какво ще се облече има, но много леки и поносими. Като късане -вече не къса. Като беше в началното училище се появяваха дупки на коленете, предполагам, че от падане докато е играел на двора в училището, я на футбол, я на нещо друго.

Момичета, имам нужда от съвет...
Не мога да накарам детето да си учи уроците и да си пише домашните. Цяла седмица го карам да седне да научи, звъня му през деня да го моля... вчера седнах с него да уча по ЧП- първите две точки от урока ги прочетох и разказах по 5 пъти и накрая го питам нещо и той не може да отговори. Отиде в другата стая да си донаучи урока и след като каза, че е готов не можеше да ми отговори на въпросите, а какво остава да почне да разказва. Изпратих го пак да го учи, при което се разсърди и каза "Няма да уча", легна и заспа.
И  всеки ден е така- или казва, че го боли стомах, или се фръцва и отива да спи.
Днес ми се сърдИ, ревА, че не го пускам на село да играе с децата. Е как да го пусна, като за вторник не е готов по нищо.
От 10дни е наказан без телефон (но понякога издебва и взима моя да играе малко), по цял ден след училище е залепен и гледа клипове от нета през телевизора (защото и лаптопа му е забранен)....не знам вече как да го наказвам или стимулирам. От вторник съм решила да заключваме хола и да няма достъп до тв.
 Започва вече на агресия да ме избива. Чудя се дали да не започнем да го бием за всяка слаба оценка и за всеки ненаучен урок....ама това работа ли е?! 11 годишно дете да го шамарим...
С говорене не става, всеки ден мелям едно и също, набивам канчето, и на другия ден същата работа...
Оценките му са слаби, не прави нищо да ги повиши, а мен ми е болно защо само моето дете да не може да изкарва нормални оценки.
Може два часа да виси над учебника и пак нищо да не запомни. Айде по история махам с ръка, трудно е, ама не може по човек и природа да не може да започни поне нещичко от урока.
Не знам вече, сили не ми останаха...изтощена съм и физически и психически с това учене и с тези домашни...не знам какво да правя...

Съчувствам. Досега имал ли е обучителни трудности? В малките класове как беше? Чете ли книги и разказвал ли ти е истории от тях или филми, а като по-малък приказки? Ако не, няма как да очакваш като с магическа пръчка в пети-шести клас да започне да възпроизвежда информация гладко. Това е трудно, а днешните деца никой не ги учи, уви. Изпитват ги все писмено и те не мога да се изразяват вербално, а като сложим и нечетенето, работата става съвсем зле, не умеят да боравят с езика.

Още от първи клас има трудности- тогава бяха с ученето и писането на букви, след това сричане и четене (беше кошмар). След това във всеки клас си имаше трудности, никога не е бил отличник и май само с математиката се справяше добре (като изключим текстовите задачи). И досега не може да чете бързо и гладко, допуска правописни грешки(о-у, а-ъ, бърка ш-щ) не може за разказва, да разтяга локуми.
Книги не чете, летните ваканции го натискам с по някоя книга. Като малък не съм му чела приказки. Взимах някоя книжка с картинки, започвах да чета, а той започваше да прелиства страниците и да няма търпение да слуша. Вече към 6-7годишен известно време вечер съм му чела по една приказка. Енциклопедии и какви ли не книжки има накупени, но не проявява интерес.
Знам, че няма да стане учен, но това отвращение и нежелание ме побърква.