Пубертетът при момчетата

Моя също има някакъв страх от избухванията ми и затова все пак....не си позволява да прекалява драстично. Но с тия аргументи направо ме убива. Пример от вчера - питам го нещо във връзка с една екскурзия лятото...за която само съм дала парите и нищо повече не знам - уредено ли е спане какво що. И разбирам от друго място за спането и го питам защо трябва от другаде да научавам, защо нищо не ми казва той. При което той казва - ти ме разпитваш за да получиш информация за живота ми. Какво значение има къде ще спя нали аз ще спя , не ти. Не понасям да ме разпитвам за живота ми. това си е моат живот. Освен това съм го питала с притеснен тон и той не можел да понася това. Аз не мисля че съм го питала с притеснен тон, но ...отде да знам как той приема нещата и щом така го приема може би и в мен е причината, може би някъде дълбоко в мен се прокрадва страхи  недоверие...които той долавя...не знам. Сложно е.

Аз на мъжа ми (38 г) още не давам така пари да си купува дрехи и обувки, камо ли на децата. Ама за тях поне има надежда, че все някога ще се научат. За сега обаче и тримата ги водя да мерят и да избират, като най-трудно ми е с таткото, че е най-капризен.  
Джобни давам по 1лв на ден, като закусват и обядват в къщи и слагам плод или нещо друго за голямото междучасие. Умишлено не давам повече, защото от тяхната лавка освен боклук няма какво друго да си купиш и да искаш.

Мъжа ми и аз го водех и му купувах. Той мрази а и много не вдява как да избира. Дрехите на мъжа ми аз ги подреждах в гардероба и се грижех за гащи, чорапи и пр. Ама сина е коренно различен. Там просто....удрям на камък. А най-странното е че синът ми е прилича на мен и вместо по тая причина да ми е по-лесно е точно обратното...явно той ми показва собствените ми препънки...които още не съм разрешила и за себе си и затова и не мога да му надделея.

Пандорина, това е от мъжкия пол, не от пубертета, според мен. Мъжът ми е същия. Наскоро споделям с него случка - как една колежка се оплака, че 25 годишният й син отишъл за 3 дни на вила, без тя да знае къде е и с кого е, паднала му батерията, забравил си зарядното и 3 дни няма връзка с него. Беше се побъркала. ММ реши, че това е съвсем нормално, че на 25 год нямало нужда да дава отчет на майка си и че ние сме луди, че очакваме всичко да знаем. Няма как да разбере, че като не знам 3 дни къде е детето ми си мисля какви ли не глупости.  

Да така е, осъзнавам го. Тия разлики между половете никак не са за пренебрегване. И много , ама много ми се искам да мога да го правя, да мисля винаги позитивно, никога да не допускам страхове и предположения...дори и нищо да не знам за него, да имам вярата че всичко ще бъде наред. Още повече че именно това до момента се случва - паника, страх, проблем....и накрая всичко се оправя и аз се чудя защо изхабих тонове енергия....ама...не ми се получава

Pandorina, повечето пишещи тук имат 10-11-12 годишни деца. Те дори не са стигнали до пубертета.
Затова и аз спрях да пиша в темата. И въпреки опитите ми да изключа известията те продължават да идват.

Моят син е вече почти на 17. Давам 30 лева джобни за седмица.
Дрехи отдавна си избира сам, аз засега само отивам да платя.

И да, аз също трудно научавам информация, която ме интересува.

Всеки момент ще тръгне за състезание, за което аз от странични места научавам кога ще започне, къде ще се състои и т.н.

Значи не сме само ние. Да, знам че темата е за пубери, но нещата са си така от преди години а и съвсем не съм сигурна че тоя пуберски период е преминал. Кога свършва тоя пубертет? Свършва ли изобщо?

При мъжете около 60-те и пак не е сигурно 

Наистина при вас бойкота е по-сериозен, но и детето е по-голямо. Съвет не мога да дам, но ако ти намериш правилния път дай съвет на нас.

Пандорина, не ми изглеждат чак толкова страшни нещата, спокойно Момчето ти просто преминава през периода на противопоставяне, и нашите ще стигнат дотам Като сложиш и някои характерови особености - ето ти пълна лудница. Не е изпаднал от училище, не се дрогира, не ходи пиян-залян от сутринта, така че май нищо страшно не се е случило. Не ти е лесно, но и това ще мине

Змия, отиваш в "нови отговори" от менюто, преместваш темата в кошчето и повече не влизаш в нея. Поне при мен така става изключването на известията.

Е, извинявам се, обаче това и на мен ми се струва прекалено. Това е голям мъж с образование, работа и личен живот. Казал е на майка си, че отива на вила за 3 дни - защо тя трябва да му звъни и да го проверява. Пълен абсурд е това според мен. Разбирам да не се е прибрал на третия ден и да се е забавил с 1 - 2 дни, тогава би било по-приемливо да се притеснява. Аз предполагам, че момчето може и нарочно да си е "забравило" зарядното, за да не се налага приятелите му да го слушат как всеки ден дава отчет на мама дали е ял, спал и как си изкарва.

Пандорина - и аз не мисля, че нещата при вас са чак толкова страшни. Не разбрах сина ти на колко години е /извинявай, ако си споменала - явно съм го пропуснала/. Според мен някъде по пътя просто си показала, че може да му се дават повече пари или, че може да се ляга по-късно и той затова да се опитва да се бори с теб, за да постигне своето, понеже знае, че може и повече. Личното ми мнение е, че трябва да си държиш нещата да се спазват, без да правиш компромиси. В началото ще има бунт, но после нещата ще утихнат. Но пък истината е, че те вече растат и започват да се борят все повече за своята независимост, без да осъзнават, че все още не са достатъчно големи. Ето един пример и от мен


Относно лагерите - аз честно си признавам, че изобщо не чака на сина ми да ме осведомява за каквото и да било, защото той е толкова разсеян, че винаги има нещо, което не е разбрал. Затова държа връзка с хората, които ги организират /учители, родители, преподаватели от курсове по английски и т.н./ и винаги съм наясно какво предстои. Даже обикновено аз го осведомявам къде ще ходи, в кой хотел ще спи и каква ще е организацията на лагера

Пандорина, и аз им давам по 5 лв. на ден (пети и осми клас) Някой път пропускам, понякога правя сандвичи, кекс или каквото има вкъщи и тогава им остават, но са на училище от 8 до 14:30. Поне два пъти хапват за това време.

Аз също съм зачезвала за два дни без да знаят нашите къде съм. Не помня дали бях 10 или 11 клас. Много бях потайна и лъжех като за световно.
Дребното ми е такова потайно, ама ме уведомява за училищни мероприятия и екскурзии.
Големият вечно е забравил, недочул, не разбрал.....вече съм го оставила и сам се оправя като разпитва съученици. Като е блял си носи последствията.
Ама не е само той така, със сигурност.

Ясна е работата,че колкото повече израстват,толкова повече ще се борят за независимост и свобода,но за мен е важно,не авторитет да има ,а доверие,особено в днешно време.Хубаво е,че се включват майки и на баш тийнове.Поучително и подкрепящо е за всички ни.Относно лагери ,моето помни като слон мястото,датите и какво да носи.Но драмата е,че винаги си харчи парите в картата на телефона(с прима е) и пада едно чакане,докато дойде автобусът.

Бобси, не я ли зареждаш ти? Моите ми казват като им намалее сумата и им вкарвам по 10 лв. По едно време юрках големия сам да си я зарежда, ама ми отказа....било му по-лесно аз да го правя, магарето му с магаре
Картата за градския сам си следи кога да зарежда и естествено се случва да си купи билет, щото е изтекла.
Малко по малко прехвърлям отговорности, ама се дърпа, не е хич ентусиаст.

Абсолютно си права. Той просто ме надви, имаше твърде много енергия да се бори за всяка глупост, а аз никаква за да съм винаги в пълна бойна готовност. И най-голямата грешка беше, че исках да му обяснявам нещата разумно - защо не може, защо искам това от него, защо трябва така, а не иначе...И това беше излишна загуба на енергия. Мъжът ми ми казваше "Не допускай да се водят такива разговори! Не му позволявай да се пазари и да те уговаря!". Но аз не можех като някакъв фелдфебел да раздавам забрани, команди и наказания. Яд ме беше и на мъжа ми, който ми обясняваше какво трябва или не трябва да правя, но лично той не си "цапаше ръцете"....за да не бил той лошият....Според мен възпитателната функций особено за момчетата е на бащата. Майката обгрижва, храни, облича, подкрепя и разбира...помага ако трябва. Бащата възпитава, налага правилата за сина и следа за изпълнението им като говори с него на техния си мъжки език.
Аз не знаех как и се мъчех, той знаеше как но смяташе, че трябва мен да възпитава....та така де...това вече отива в друга тема.
Иначе това за на вилата. Мъжът ми като малък може би 5, 6 клас, им го е спретнал това на техните, ма тогава нямаше мобилни телефони и пр. Просто несе прибрал една вечер и никой не знае къде е, та те се досетили дали не е отишъл на вилата, отишли там и го намерили в един сандък на верандада да спи, щото нямал ключове за вилата...та...и генетично си е сигурно.