Тони, много здраве и щастливи моменти с любимите хора!
- Публикувана: 20 ян. 2018, 15:09 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2018, 22:37 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 186.
Добро утро.
Охооо, пак празник -
Честит рожден ден, Тони!
Пожелания за здраве и много поводи за усмивки!
Да са честити - живи и здрави и Яжка и Кремчето. Пожелания за спокойни и усмихнати дни!
Днес слънчо се усмихва, а това ме прави по- жизнена. Имам разни задачки, и вкъщи, и на вън. Почивните дни минаха в готвене, сервиране и разчистване. Днес ми се ще ако сколасам да си направя по обяд, като се постопли, една дъъълга разходчица в парка. Може да е за последен път в зимна премяна, а дано...
Ставам.
Желая ви хубав ден и хубава седмица.
Спорна и успешна да ви е.
Охооо, пак празник -
Честит рожден ден, Тони!
Пожелания за здраве и много поводи за усмивки!
Да са честити - живи и здрави и Яжка и Кремчето. Пожелания за спокойни и усмихнати дни!
Днес слънчо се усмихва, а това ме прави по- жизнена. Имам разни задачки, и вкъщи, и на вън. Почивните дни минаха в готвене, сервиране и разчистване. Днес ми се ще ако сколасам да си направя по обяд, като се постопли, една дъъълга разходчица в парка. Може да е за последен път в зимна премяна, а дано...
Ставам.
Желая ви хубав ден и хубава седмица.
Спорна и успешна да ви е.
МИЛА ТОНИ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! НЕКА СЕ СБЪДНАТ МОИТЕ ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ, СПОКОЙНИ ДНИ И ДЪЛГОЛЕТИЕ!
На музикалната редакторка ЯЖКА благодарност за хубавата музика! Добре си ги изнамерила, градско
На ГЪБКАТА-супер, в голяма чаша! Ей това се казва кафе
На ФУРИЙКА тенкю за усмивките
На ЖАБКАТА gracias за хубавите пожелания.
ДИДИМИТИ, ДЖИЛИ, ПИПИЛОТА, БОРЯНКА, АЛФЕЯ и ЯНКА, за вас - прегръдки
Отивам да предремя, а после ще чета.
Добра вечер!
Завърнах се от РД и за първи път си тръгваме първи! стана малко тафтология, ама нейсе! . Просто нейна братовчедка живее близо до нас, а дъщеря й дойде да я вземе с кола. Та използвахме и ние с Анжелка. Ами заведението, в което празнувахме е на 20 м от входа на Тони, а ние сме на повече от 2 км! Оставихме другите да празнуват, включително и Мими
Заведението е староново. В смисъл, че е едно от първите заведения след демокрацията. Издържа доста - 15-20 години, но после западна. Сега има нов собственик и е подновено. Станало е много хубаво, а и кухнята е един път! Та това е за сега.
Я дайте малко акъл - Анжелка снима клип как фламбират сачовете. Прати ми ги на съобщения във ФБ. Обаче аз не мога по никакъв начин да го публикувам: Няма за публ. във Фейса, на ПРЕПРАТИ - не ще...
Завърнах се от РД и за първи път си тръгваме първи! стана малко тафтология, ама нейсе! . Просто нейна братовчедка живее близо до нас, а дъщеря й дойде да я вземе с кола. Та използвахме и ние с Анжелка. Ами заведението, в което празнувахме е на 20 м от входа на Тони, а ние сме на повече от 2 км! Оставихме другите да празнуват, включително и Мими
Заведението е староново. В смисъл, че е едно от първите заведения след демокрацията. Издържа доста - 15-20 години, но после западна. Сега има нов собственик и е подновено. Станало е много хубаво, а и кухнята е един път! Та това е за сега.Скрит текст: 
Я дайте малко акъл - Анжелка снима клип как фламбират сачовете. Прати ми ги на съобщения във ФБ. Обаче аз не мога по никакъв начин да го публикувам: Няма за публ. във Фейса, на ПРЕПРАТИ - не ще...
Яне , влизаш във ФБ през компа.
Горе в ляво има месинджър. Натискаш и влизаш.
Отиваш на абоната , който ти е пратил видеото.
Непосредствено до клипа от дясно има едно човече и точки , мисля три.
Натискаш с мишката на точките и ти излиза Изтрий Запис във Facebook.
Натискаш на Запис във ФБ и ще ти излезе прозорче на което пише - Saving to Facebook.
И от там затваряш месинджъра и си влизаш на страницата.
Пак в ляво има ЗАПИСАНО , влизаш там и ще видиш клипчето и
натискаш Споделяне и това е. Успех! Дано ме разбра!
Горе в ляво има месинджър. Натискаш и влизаш.
Отиваш на абоната , който ти е пратил видеото.
Непосредствено до клипа от дясно има едно човече и точки , мисля три.
Натискаш с мишката на точките и ти излиза Изтрий Запис във Facebook.
Натискаш на Запис във ФБ и ще ти излезе прозорче на което пише - Saving to Facebook.
И от там затваряш месинджъра и си влизаш на страницата.
Пак в ляво има ЗАПИСАНО , влизаш там и ще видиш клипчето и
натискаш Споделяне и това е.
Успех! Дано ме разбра! 
Тони, и тук честит рожден ден!
Пожелавам ти здраве, щастие с близките хора и сбъднати мечти!
Янке, хубаво изглежда заведението от снимките.
Фло, няма ли край тази сесия? Нещо много ми се проточи.
Но пък е интересно каквото споделяш.
При нас нищо ново - проза, от работа в къщи и обратно.
Толкова ми се сливат дните, че вече не знам какво да напиша и споделя.
Пожелавам ти здраве, щастие с близките хора и сбъднати мечти!
Янке, хубаво изглежда заведението от снимките.
Фло, няма ли край тази сесия? Нещо много ми се проточи.
Но пък е интересно каквото споделяш.
При нас нищо ново - проза, от работа в къщи и обратно.
Толкова ми се сливат дните, че вече не знам какво да напиша и споделя.
Яжка, Кремче, да ви е честит имения ден!
Тони, честит рожден ден!
Много готина компания сте се събрали! Може да е било за кратко, важното е, че ви е било хубаво!
Аз съм грипава. В събота, слава богу, ми нямаше нищо, та си посрещнах децата с половинките и третинките им.
Вчера, като станах, усетих, че нещо не е наред, защото не ми се пушеше. И после - всички екстри. Кашлям като дърта магарица. Веднага се "отдадох" в болнични. Сега си лежа и си боледувам.
Но, за да не скучая, си взех домашна работа, че предстоят празници и трябва да правя пролетна украса, коронки на цветя и пр.
Фло, за психосоматичните болести четох много миналата година, когато един доФтор ми постави диагноза "Фибромиалгия" и ме лекуваше със сънотворни и антидепресанти. В моя случай, добре че навреме се усетих, че диагнозата ми не е точна и в един момент попаднах на добър ревматолог. Но наистина психиката можа да направи такива поразии, че човек да не може да се познае.
Ся ще постна нещо, което със сигурност сте чели, и аз съм го чела, ама не ми попречи днес пак да се посмея
Тони, честит рожден ден!
Много готина компания сте се събрали! Може да е било за кратко, важното е, че ви е било хубаво!
Аз съм грипава. В събота, слава богу, ми нямаше нищо, та си посрещнах децата с половинките и третинките им.
Вчера, като станах, усетих, че нещо не е наред, защото не ми се пушеше. И после - всички екстри. Кашлям като дърта магарица. Веднага се "отдадох" в болнични. Сега си лежа и си боледувам.
Но, за да не скучая, си взех домашна работа, че предстоят празници и трябва да правя пролетна украса, коронки на цветя и пр.
Фло, за психосоматичните болести четох много миналата година, когато един доФтор ми постави диагноза "Фибромиалгия" и ме лекуваше със сънотворни и антидепресанти. В моя случай, добре че навреме се усетих, че диагнозата ми не е точна и в един момент попаднах на добър ревматолог. Но наистина психиката можа да направи такива поразии, че човек да не може да се познае.
Ся ще постна нещо, което със сигурност сте чели, и аз съм го чела, ама не ми попречи днес пак да се посмея
Скрит текст:
Лека ви нощ, приятелки!Писмо на пенсионерка до
телевизионно кулинарно предаване!
„Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата....
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара....
Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”!!!
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика: „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”. Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени финни резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало....
Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но…тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан.
Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан....
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”. И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така:
Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика: „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”. Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар.
Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера.
Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така.
Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуците на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат,.... бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов: баба Станка.”
телевизионно кулинарно предаване!
„Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата....
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара....
Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”!!!
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика: „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”. Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени финни резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало....
Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но…тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан.
Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан....
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”. И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така:
Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика: „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”. Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар.
Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера.
Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така.
Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуците на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат,.... бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов: баба Станка.”
Честит рожден ден, Тони! Бъди здрава,усмихната и щастлива!
Момичета,още веднъж благодаря на всички вас за пожеланията и положителните емоции,които ми създадохте!
Тану,бързо да се отървеш от грипа!
Кубратската група,много сте хубави на снимките.Видях ви.
Жабче,вашият карнавал съвпада с карнавала при сина ми.Гледах снимките и клипчетата.Било е много хубаво и весело.
Фури,как е Фенчо?Доволен ли е от процедурите?
Джили,как си? Все си мисля за теб.
Роси,пиши за ортопедичните обувки,доволна ли си!Аз минах на телк,сега чакам за печат и заповед.Чудя се дали Ортос ,Меди комфорт или Артиком да избера.Дай ми съвет!
Момичета,още веднъж благодаря на всички вас за пожеланията и положителните емоции,които ми създадохте!
Тану,бързо да се отървеш от грипа!
Кубратската група,много сте хубави на снимките.Видях ви.
Жабче,вашият карнавал съвпада с карнавала при сина ми.Гледах снимките и клипчетата.Било е много хубаво и весело.
Фури,как е Фенчо?Доволен ли е от процедурите?
Джили,как си? Все си мисля за теб.
Роси,пиши за ортопедичните обувки,доволна ли си!Аз минах на телк,сега чакам за печат и заповед.Чудя се дали Ортос ,Меди комфорт или Артиком да избера.Дай ми съвет!
Скрит текст: 
Я да ви разкажа, какво ми се случи днес.
Отивам в едно китайско магазинче в квартала-продават какво ли не-козметика, дрехи, играчки. Та отивам да взема чорапогащи за малките внучки. Познавам момичето, което продава и винаги си приказваме. Казва се Хъ. Та купих чорапките за децата, поговорихме си и точно да си тръгна, в магазина влезе нещо, което притесни китайката. Нещото беше високо около 1,90. леко брадато, косата вързана на кукуригу, яке до кръста, нокти лакирани, права пола до коляното ( с цепка отзад ), с чорапогащник и ботуши на средно висок ток. Докато си избираше червило и гланц за устни, момичето с жест ме помоли да остана в магазина. Разбира се, че останах. Нещото си плати козметиката и си замина. Коментарът на китайката Хъ беше-защо вие в България това прави, защо позволява на мъже да става жени? Това в Китай не може стане. Е какво да й отговоря? Гледката беше неприятна! Благодари ми, че съм останала в магазина при нея и си тръгнах...
Толкова съм бясна на тая Истанбулска конвенция, че мира нямам откакто са заговорили за нея. Два пъти повече съм ядосана на политиците ни.
ЯЖКЕ, разсмя ме точно преди сън 
От нашето поколение може все още да се намери гадже, но да му мислят младите...
ТАНУ, как можа накрай Дунава да се удавиш. А дано по-бързо ти мине.
АЙША и на мен вече ми омръзна тази дълга сесия, ама няма на къде. Днес ходих с още 3 колежки да си платим семестриалната такса, после на кафе и приказки
ЖАБКЕ, ЯНЧЕ и БОРЯНЧЕ, пак вие се уредихте за чувала с прегръдките
Хайде, лека нощ
Брей, къде изчезна баба ИХА?
Отивам в едно китайско магазинче в квартала-продават какво ли не-козметика, дрехи, играчки. Та отивам да взема чорапогащи за малките внучки. Познавам момичето, което продава и винаги си приказваме. Казва се Хъ. Та купих чорапките за децата, поговорихме си и точно да си тръгна, в магазина влезе нещо, което притесни китайката. Нещото беше високо около 1,90. леко брадато, косата вързана на кукуригу, яке до кръста, нокти лакирани, права пола до коляното ( с цепка отзад ), с чорапогащник и ботуши на средно висок ток. Докато си избираше червило и гланц за устни, момичето с жест ме помоли да остана в магазина. Разбира се, че останах. Нещото си плати козметиката и си замина. Коментарът на китайката Хъ беше-защо вие в България това прави, защо позволява на мъже да става жени? Това в Китай не може стане. Е какво да й отговоря? Гледката беше неприятна! Благодари ми, че съм останала в магазина при нея и си тръгнах...
Толкова съм бясна на тая Истанбулска конвенция, че мира нямам откакто са заговорили за нея. Два пъти повече съм ядосана на политиците ни.
ЯЖКЕ, разсмя ме точно преди сън
От нашето поколение може все още да се намери гадже, но да му мислят младите...ТАНУ, как можа накрай Дунава да се удавиш. А дано по-бързо ти мине.
АЙША и на мен вече ми омръзна тази дълга сесия, ама няма на къде. Днес ходих с още 3 колежки да си платим семестриалната такса, после на кафе и приказки
ЖАБКЕ, ЯНЧЕ и БОРЯНЧЕ, пак вие се уредихте за чувала с прегръдките
Хайде, лека нощ
Брей, къде изчезна баба ИХА?