ММ много държи на традициите и веднъж с него се скарахме буквално за "нероден Петко". Ако имаме внуци, как ще се казват и на кого ще ги кръстят. Той винаги ми обяснява най-сериозно, че това се прави, за да не изчезнел рода и традициите, и че когато примерно, един човек каже, че се казва Пенчо Петков, това значи Пенчо - внук на Пенчо и син на Петко. Аз му обяснявам, че това е било едно време на село, не и в сегашния глобален свят, дразня го, че ако ще и 100 години да живее в града, пак си остава селянин по душа, той се сърди. Та в спора за неродения Петко, беше потресен като казах, че аз не искам да ми кръщават име, не искам снахата да ме нарича мамо, а на име и накрая дотолкова ме издразни, че му заявих, че ако кръстят внуче на него, всъщност ще бъде на мен, защото имената ни започват с една и съща буква. Това беше преди няколко години, още нямаме внуци, ако имаме, снахата може и да му кръсти, но не и дъщерята, като си познавам детето и знам как я дразнят и нея подобни простотии.
- Публикувана: 22 ян. 2018, 04:33 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2018, 20:43 ч.
Сърдити роднини заради името на детето
Аз пък съм живия пример как красивото цветно име на баба ми Гергина е "модернизирано" от майка ми и цял живот много съжалявам за това.
Е, за Джорджина например... 
Преди години, когато започнах да чета форума и ми попадна тема за имената. Бях шокирана, защото преди това не бях чувала, че хората постъпват така, заради едно име. Подпитах бившият на какво мнение е,тамън започвахме да обсъждаме евентуално дете и не бяхме стигнали до тази тема. Отговорът ме уби ”В нашият род се кръщава на дядото”. Обясних му, че името на баща му ми е едно от най-омразните и да не очаква, че ще кръстя на който и да е. Отговори ми, че имало много жени, които ще се съгласят. Когато избухнах и му казах, че може да си ходи при тези жени да му раждат реши да се измъкне с довода, че се ”шегувал”. Казах му, че или решаваме преди да забременея, или ще научи името с всички останали-след раждането. Не стигнахме до бременност, защото се разделихме. Сега съм изяснила на ММ, че ако усетя и най-лекият намек и опит за натиск за името на детето ще действам по същият начин. На мнение съм, че бащата има същото право да избира името на детето, както и майката, но никой няма право да притиска другият.
Не се връзвай на свекъра, ще му мине. Радвайте се с мъжът ти на детенце и бъдете щастливи. Не позволявай радостта ви да бъде помрачена по някакъв начин, заради глупости. Важното е, че двамата се разбирате. Само дедото губи, ако се сърди за глупости.
Не се връзвай на свекъра, ще му мине. Радвайте се с мъжът ти на детенце и бъдете щастливи. Не позволявай радостта ви да бъде помрачена по някакъв начин, заради глупости. Важното е, че двамата се разбирате. Само дедото губи, ако се сърди за глупости.
Няма сила, която да ме накара да си кръстя детето с име, което не искам. Големият ми син си е с име, избрано от мен, макар че и двамата дядовци се казват Георги. После получих порой обаждания защо и как така детето не е Жорко??? Не от роднините, те бързо се примириха и приеха 
Но като че целият свят се беше закахърил, че бебето не е Георги, как е възможно?
Но като че целият свят се беше закахърил, че бебето не е Георги, как е възможно? 
Интересно ми е защо се получава - "аз кръстих на майка ми/баща ми, но второто на неговите не поисках." Избирате двамата неутрални имена и точка.
Всъщност при мен е същото, но в рода на ММ държат на момчетата, женските деца кучета ги яли.
Аз исках първото дете да е на свеки, независимо от пола, но те си държаха ако е момче - на свекъра.
Когато се появи второто мъжко - свекър ми вече имаше съименник, а след 16 години семеен живот ММ беше наясно какво желание имам да кръщавам на тях и дума не отвори.
Наскоро чух от един новопроизведен дядо, че кръстили внука на сват му - това добре, но едно изкилифинчено и префърцунено и чуждестранно звучащо име. А говорим за хора на около 30-35 години, от голям български град... Не че бащата на булката ми е колега, но името му е далеч по-често срещано и отдавна възприето у нас.
Всъщност при мен е същото, но в рода на ММ държат на момчетата, женските деца кучета ги яли.
Аз исках първото дете да е на свеки, независимо от пола, но те си държаха ако е момче - на свекъра.
Когато се появи второто мъжко - свекър ми вече имаше съименник, а след 16 години семеен живот ММ беше наясно какво желание имам да кръщавам на тях и дума не отвори.
Наскоро чух от един новопроизведен дядо, че кръстили внука на сват му - това добре, но едно изкилифинчено и префърцунено и чуждестранно звучащо име. А говорим за хора на около 30-35 години, от голям български град... Не че бащата на булката ми е колега, но името му е далеч по-често срещано и отдавна възприето у нас.
Не си мислете, че всички държат да им се повтарят имената, особено несъвременни. Има и здравомислещи хора.
Няма сила, която да ме накара да си кръстя детето с име, което не искам. Големият ми син си е с име, избрано от мен, макар че и двамата дядовци се казват Георги. После получих порой обаждания защо и как така детето не е Жорко??? Не от роднините, те бързо се примириха и приеха Но като че целият свят се беше закахърил, че бебето не е Георги, как е възможно?
Но като че целият свят се беше закахърил, че бебето не е Георги, как е възможно?Ето, затова говорим. За характера на майката. А който иска да се сърди - да се сърди, ако майката е на място ще ѝ е през онова, дето го няма
И при мен двамата дядовци са с имена, които харесвам, дори свекървата ми се нарича с име, което много ми допада. Но просто си имам по-любими и няма начин да не си кръстя детето с едно от тях.
Познавам също двойка, на която бащите са с еднакви имена. Още нямат деца, но предполагам, че ако имат също няма да го кръстят така детето. За ужас на околните, предполагам
Бившият искаше да кръщава детето на....сестра си. Като не ми харесвало името й, айде поне първата буква от нейното име да вземем. Да, ама не. Успокоих го, че поне една буква от името й ще има в името на детето - ето компромис правя....
Според мен изборът на името трябва да е от родителите - ако трябваше да уважавам всички роднини като кръщавам децата на всеки от тях, за да няма обидени, ами то сигурно щях да имам поне десетина деца и пак щеше да има някой недоволен.
Според мен изборът на името трябва да е от родителите - ако трябваше да уважавам всички роднини като кръщавам децата на всеки от тях, за да няма обидени, ами то сигурно щях да имам поне десетина деца и пак щеше да има някой недоволен.
Аз пък съм живия пример как красивото цветно име на баба ми Гергина е "модернизирано" от майка ми и цял живот много съжалявам за това.
Е, за Джорджина например... Кое пък му е хубавото на Гергина?
Също като Карамфила, Фиданка или Малинка.
Щото и такива има.
Ох, аз нямам деца, ама като ви чета и ми стана смешно, защото явно е често срещана всеобща тъпотия.
Майка ми ми е разправяла, че като забременяла с мен, решила, че ще ме кръсти Мартина, защото името много ѝ харесвало, а и дет се вика с един куршум - два заека, баба ми (т.е. майка ѝ) се казваше Марийка, та да я уважи. Баба ми Марийка обаче дори не изчакала изписването, засилила се на свиждане и вдигнала скандал на собственото си дете в болницата как така Мартина, това не било уважително, Марийка трябвало да е. С голям зор майка ми я е убедила да склони поне на Мария. Дали е моето име? Ми не знам. Свикнала съм му. Ама познавам една колежка Марийка на 25 г., ми обмисля да го смени на Мими от поне пет години, защото така е свикнала да ѝ казват, а и безумно я е срам да си казва името.
Баща ми и той милият си сменял името от Димчо на Димо на дърти години. Ми коренна разлика само от една буква в заряда на името.
Та ако майката или бащата на мъжо тръгнат да ме поставят в тая ситуация, директно ще ги отрежа. Няма цял живот детето ми да си мрази името, защото видиш ли дядото/бабата държали внука да се казва Петко, Дончо, Маргарит, Жоржет или прочие като тях.
Майка ми ми е разправяла, че като забременяла с мен, решила, че ще ме кръсти Мартина, защото името много ѝ харесвало, а и дет се вика с един куршум - два заека, баба ми (т.е. майка ѝ) се казваше Марийка, та да я уважи. Баба ми Марийка обаче дори не изчакала изписването, засилила се на свиждане и вдигнала скандал на собственото си дете в болницата как така Мартина, това не било уважително, Марийка трябвало да е. С голям зор майка ми я е убедила да склони поне на Мария. Дали е моето име? Ми не знам. Свикнала съм му. Ама познавам една колежка Марийка на 25 г., ми обмисля да го смени на Мими от поне пет години, защото така е свикнала да ѝ казват, а и безумно я е срам да си казва името.
Баща ми и той милият си сменял името от Димчо на Димо на дърти години. Ми коренна разлика само от една буква в заряда на името.
Та ако майката или бащата на мъжо тръгнат да ме поставят в тая ситуация, директно ще ги отрежа. Няма цял живот детето ми да си мрази името, защото видиш ли дядото/бабата държали внука да се казва Петко, Дончо, Маргарит, Жоржет или прочие като тях.
Малин/ка е чудесно име, поне аз го харесвам. А гергината е цвете, едно от любимите ми, макар да му викат и далия.
Някак Ян за момче въобще не ме кефи, и Доменик също, ама на - Петко Димитров така си е кръстил децата.
Свеки разказва, как нейната свеки идвайки на свиждане, казала: Ако детето (ММ) не е на дядо Х - няма да влизаме. А всъщност не е на дядо си напълно, само първата буква.
Някак Ян за момче въобще не ме кефи, и Доменик също, ама на - Петко Димитров така си е кръстил децата.
Свеки разказва, как нейната свеки идвайки на свиждане, казала: Ако детето (ММ) не е на дядо Х - няма да влизаме. А всъщност не е на дядо си напълно, само първата буква.
Че има имена, чието звучене не е ок в днешно време, има, ама пък класически и хубави имена като Христо, Георги, Иван, Димитър, Тодор, Петър винаги ще се използват.
Харесват ми много повече от разни странно звучащи имена, привлечени от английски, да речем...
Но пък има и доста, които ще изчезнат, като примерно Тонка, Тотка, Пена, Станка, Пенко, Мильо и т.н.
Харесват ми много повече от разни странно звучащи имена, привлечени от английски, да речем...
Но пък има и доста, които ще изчезнат, като примерно Тонка, Тотка, Пена, Станка, Пенко, Мильо и т.н.
Бившият искаше да кръщава детето на....сестра си. Като не ми харесвало името й, айде поне първата буква от нейното име да вземем. Да, ама не. Успокоих го, че поне една буква от името й ще има в името на детето - ето компромис правя....
Според мен изборът на името трябва да е от родителите - ако трябваше да уважавам всички роднини като кръщавам децата на всеки от тях, за да няма обидени, ами то сигурно щях да имам поне десетина деца и пак щеше да има някой недоволен.
Според мен изборът на името трябва да е от родителите - ако трябваше да уважавам всички роднини като кръщавам децата на всеки от тях, за да няма обидени, ами то сигурно щях да имам поне десетина деца и пак щеше да има някой недоволен.