Сърдити роднини заради името на детето

Аз също не бих искала да ги виждам,и при бебето не бих ги пуснала. Ако ми се направи подобен жалък и просташки цирк не отговарям какво ще последва. Сори,ама каквото повикало,такова се обадило. А най-много ме дразни че в случая е напълно пренебрегната родилката и за нея никой не помисля, а се дърлят и държат не на родилото им се внуче( и на жената,дарила ги с такова) а на едно ИМЕ. Аз ако съм няма да ги погледна пък да видим после как хубаво  ще се замислят за постъпката си.

Аз предпочитам Антон пред Антъни и Петко.  

Преди време много яко се бях изцепила пред едни приятели на мъж ми, но не ми пука особено. Жената беше бременна и мъжът ми пита дали са избрали име. Хората казаха, че ще издадат първата буква, която е "Р". Моят мъж почна - Радослав, Румен и т.н. А те - "Няма да се сетите!". При което аз се включих: "След като няма да се сетим, значи ще е някое чуждестранно име, което ще кореспондира особено смешно с презимето и фамилията. Залагам на Робърт". Е, след няколко месеца се появи малкият Роби. Да е жив и здрав де, голям сладур е.

Ако тенденцията Марковците да се превръщат в Майкъловци се окаже трайна и постепенно се нароят много деца с такива нетипични за България имена, и те ще зазвучат класически с времето. Но аз по-скоро мисля, че както Фемина и Галактион не са станали класически имена за българчета, така и Майкъл и Стивън няма да станат.
И като се заговори за Изабели, се сещам за един Едуард, а също и за Жана - все крале и принцеси.
В крак с модата очаквам скоро да се народят поне десетина Шушани.

Едуард си е нормално име, но за арменската общност. Шушани няма, но Сиянки е пълно. Направо сме като вселената на Дюн, дето всяко трето момиченце се казваше Сиана/Сиона/Шиона.

Аз съм на доста години и имам съученичка Сияна. Харесва ми.

Новата мода повелява всички Петровци, емигрирали на запад да се изписват Петер, не само на латиница, но и на кирилица. Съответно да се сърдят, ако не го пишеш и изговаряш Петер!

Изабела е много хубаво име. Кучето ми се казва така. Точно бях тръгнала да уверявам един колега, колко се радвам, че е кръстил дъщеричката си така и колко ми допада името. Той взе, че се сети за кучето ми и се разсърди. Ами какво да направя аз сега? Не мога да си сменя името на кучето. Ще се наложи и паспорта му да сменям.

Иначе сериозно, с имената на домашни любимци е лесно, но ако трябва да избирам човешки имена, ще е голямо чудене. Поне ако реша да са с определени букви, няма да се налага да избирам между повече от две.

Вече са се навъдили и Шушани в махалата

Аз никъде не съм писала ,че Петър и Петко е едно и също.
Казах само,че на Петко щях да кръстя детето Петър.Защото Петър ми харесва повече.И хич нямаше да ми пука дали някой се сърди.

Мен също ме дразни пренебрегването на мнението на майката.
Особено на днешно време,когато половината двойки се разделят след няколко години и често таткото забравя,че има дете,а майката поема цялата издръжка.

Сияна е популярно от време оно във "влашкия" край. Виж, Ем(м)а е новата Виктория според мен.

Май и друг път съм коментирала за имената, но при нас изненадата дойде от мъжа ми. Имам си аз едно момиче, кръстила съм я както си искам, започва с буквата на майка ми и по случайност на бившата ми свекърва. Харесваше ми името много отдавна. Бившия нямаше никакъв проблем с това.
Появява се номер 2 и ми заявява, че цял живот си бил мечтал да има син и да го кръсти на баща си. Викам си, блажени са вярващите.
Обаче не се отказва. Бременна съм вече доста и когато подкараме темата, всеки път му предлагам някакви други имена, той си държи на неговото. Добре, съгласих се на буквата, защото името е малко старо и не ми харесва за малко дете. Не, точно същото трябвало да е, не щял буквата. Добре, на майка ти тогава с буквата. Не, искам точно това име.
ЕЕЕ, бях се изнервила тотално. До последно не знаех как ще го запиша. Помня, че бяхме се скарали точно преди да родя, и влязох в родилния с мисълта да си го кръстя както аз искам. Но докато лежах и чаках за операция, се замислих. Този човек през цялата бременност само до тоалетната дето не е ходил вместо мен, цялата домакинска работа, детето, разтрива ме постоянно, събува, обува, а бе няма такъв мъж. И има една-едничка мечта в тоя живот- да кръсти детето на баща си. Еми да взема да му я изпълня май. Аз съм си изпълнила един път моята, редно е сега и той да си изпълни неговата. Така или иначе едва ли ще има други деца и възможност.
Което не ми пречи всеки път като погледна сина си, да си мисля как другото име щеше да му отива повече и даже понякога на майтап му подвиквам така, да дразня баща му. 

Такива опърничави, които не са кръщавали детето на свекъра, е имало във всички времена - баба ми например е кръстила леля ми на героиня от "Млада гвардия". Казва се Валя, в службата си имаше колежка на име Уляна, явно се е четяло едно време
Бях решила благородно да предоставя на мм избора на име за второто дете и като се заредиха едни предложения от рода на Желязко, Жечо и Живко, се наложи аз да измислям и за второто. Много съжалявам, ама и при най-добро желание да угодя на милото, не мога да си нарека детето така.

Сещам се как майка ми опита да ми предложи да кръстим детето на свекъра, щото нали е тежка гемия и сакън да не се обиди...
Дали някоя свекърва ще предложи на сина си нещо такова, за да се уважат родителите на жената. Съмнявам се.
Неутрално име чиста работа. Такива емоционални вампири като на авторката да си раждат и да си кръщават.

Честито бебче на авторката,да е здраво и щастливо!

За свекъра- ,ненужно се сърди. Родителите са тези, които избират.

Но за мен, както имаше и други коментари по-горе е някакво "замазване на очи" да се кръщава с коренно различно име. Не са искали да го кръстят на свекъра, о.к., по съвпадение са избрали име с еднаква първа буква, о.к., ама да се твърди,че човек в дива радост трябва да изпадне от този факт- не е съвсем о.к. После, има сходни имена- може да се каже, че Цветелина е кръстена на Цветана, Мария- на Мара, Димитър- на Митю и т.н. Но Пламен на Петко, звучи точно като Светльо на дядо си Ламби.

Всеки има право да кръщава както си иска и аз съм избрала име на детето си каквото искам.

Но съвсем друг въпрос е и за мен има нещо комплексарско в това, да казваш, че детето щяло да се срамува от името си, щото не било  модерно.

В детската градина на детето- централна и с родители с доста добро обществено положение, имената на децата/ родени в новото хилядолетие/ бяха все едно от народния фолклор. В една група имахме Иван, Стоян, Георги, Атанас, Боян/ моето човече, което все си мисля, защо не кръстих с още по-силните имена Богдан или Божан/Български, звучни имена.Да не говорим,че имахме и Темелко, Съвсем о.к. си бяха децата, радваха се като си виждаха когато станаха ученици, имената по първите листи в състезанията по математика и съвсем не се трогваха градски ли са, селски ли са имената им.Момичетата също имаха много хубави имена, в по-голямата си част български,но да не влизам в подробности.

Вкусовете са различни,хората са различни.
На мен ми харесват остарелите имена, дори бях пуснала преди време тема:

http://old.bg-mamma.com/?topic=761886

Намеса на близки  в избора има не само по нашите ширини:
http://satirata.bg/show/%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Не ми се вижда и особено умна традицията да се кръщават синове на бащите си.
Друг е въпросът, че един родител никога няма как да знае дали детето ще одобри избора му. Не рядко срещано явление е някой да не си харесва името.

Важно е всеки да е в мир със себе си и с избора си. И щом е направил някакъв избор, да си го отстоява.

Кръщаването на някого освен това детето да носи името му, поне едно време (когато са се раждали повече деца) може би в някои семейства е значело, че този човек се обвързва по-ангажирано с детето. И така почти на всяка баба и дядо се е падало по едно внуче с нейното име. Ето например моята баба по бащина линия имаше някакви супер смешни доводи да не ме кръстят на нея ( хем кралско име), уж заради участта на владетелките, носили това име. Беше се опитала да пробута на майка ми други имена, които пък звучаха супер соц. Но основният довод бил, че вече имали един внук кръстен на "тяхната страна" и още един ще им дойде в повече ))
Такава чест да й окажат, дето хората се тръшкат и с години не си говорят, а тя доброволно да се откаже от собственото си име.

Изабела е класическо име, носено от кралици още през 12 в. Много се дразня когато чуждите имена се определят като кучешки. Бях чела такъв статус на Иво Сиромахов(когото изобщо не харесвам) за кучешките имена и модните чуждестранни. Постът беше обвинителен в типичния псевдопатриотски стил. Името на дъщеря ми също фигурираше в в поста.
Ами засегнах се и още как. Не ми се нравят такива тесногърди виждания. Не смятам имена като Рейчъл, Изабела. Джесика и Ема за кучешки.
Наистина Ема е новата Виктория.😊