Един приятел ми беше разказал, че в неговото село имало две сестри, и двете се казвали Невяна 
Но по-късно се уточни, че били доведени сестри.
Но по-късно се уточни, че били доведени сестри. - Публикувана: 22 ян. 2018, 04:33 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2018, 20:43 ч.
Сърдити роднини заради името на детето
Имам наблюдения, че майката кръщава детето на бащата, когато няма как да си наложи мнението и детето задължително трябва да е кръстено на някой от родата.
Или когато не е женена за бащата и държи да съобщи официално на цял свят чие дете е родила.
Имаше такава мода по едно време сред мутресите и златотърсачките. Раждаш дете на някой по-заможен чичко, кръщаваш го с неговото име за по-сигурно, да не вземе да се чуди той ли е наистина бащата и... Поласканият татко осребрява полицата – подарява апартамент, щедра издръжка... После някои си взеха апартаментите, ама това е друга история.
Не знам правят ли го още, не следя звездните клюки.
Същата история преживях когато се роди синът ми Велимир през 2009та. Едва бях излязла от упойката и телефона ми зазвъня с упреци защо е кръстен така, а не примерно Петър, Павел (понеже е роден на петровден) или пък Велико на другия си дядо. Не го кръстих Петър, защото вече имам покоен дядо с това име, но не го и кръстих на бившия ми почти свекър (почти, защото се разделихме с бащата преди няколко години заради непрекъснатия тормоз). В края на краищата всички мрънкаха за името, но когато видяха заразяващата усмивка на малкия, се спряха. В името му има по една буквичка от всичките си баби и дядовци и това е най-важното. Празнува си рожден и имен ден на две различни дати.
Ето друг пример. Сестра ми пък е родена на Гергьовден и съответно носи името Гергана. А племенницата ми за малко да стане Иванка, но се роди на 08.01 и накрая стана Ивелина.
И аз се чудя защо все викат, че децата си дошли с името, но пък съм виждала и такива, които не си ги харесват.
В случая името Велимир (означава да повелява в мир) си пасна прекрасно на синът ми на фона на всички мъки докато го чаках. Детето си е живо и здраво и най-вече спокойно и умее да прикрепя вниманието към себе си по свой си начин.
А ако се заговоря за моето име... Знам само, че три пъти са ми го сменяли докато ме запишат с това. То първо било Донка като покойната ми баба, после Детелина, после Диляна и накрая баща ми се объркал как да ме запишат и съм станала Десислава.
И аз се чудя защо все викат, че децата си дошли с името, но пък съм виждала и такива, които не си ги харесват.
В случая името Велимир (означава да повелява в мир) си пасна прекрасно на синът ми на фона на всички мъки докато го чаках. Детето си е живо и здраво и най-вече спокойно и умее да прикрепя вниманието към себе си по свой си начин.
А ако се заговоря за моето име... Знам само, че три пъти са ми го сменяли докато ме запишат с това. То първо било Донка като покойната ми баба, после Детелина, после Диляна и накрая баща ми се объркал как да ме запишат и съм станала Десислава.
Винаги съм мислила, че ако родя на голям църковен празник, детето ще носи името на светията дори и да не ми харесва. То си идва с името, защо да го сменям?
Един мой братовчед чакаше момче и беше казано уж, че ще е Иван - на дядото. Да, ама детето се роди на 8 ноември и бабата - съпруга на дядо Иван - като се обади да каже, че закарала снахата да ражда, подхвърли, че си е дошло с името - Михаил. В резултат майка ми, като звънеше на братовчед си да му честити внука, не смееше да пита как се казва, щото да не му станело гадно, ако все пак не е Иван. (В края на краищата това за Михаил се оказа фалшива тревога, независимо от раждането на този ден.)
