(или пък не?)Да ви питам някой все пак прави ли опити с гърне и как е?
И да споделя.
Не мога да си обясня нещо. Симеон е много весел и контактен, по улиците вика и се смее на непознати хора, радва се на всякакви - млади, стари, пуска се сам и върви, дори наоколо да има непознати хора се движи сред тях без проблеми.
Но щом се появи или отидем на гости на едната му баба, още от вратата, види ли я и започва да реве със сълзи и да хълца, и да се гуши в нас. Трябва да мине поне половин час, за да свикне и да се отпусне да контактува, да се смее, едва тогава може и тя да го докосне, гушне, да му се зарадва някак и т.н.
Става ѝ неприятно, виждам го, но какво да направя, явно нещо го притеснява. Тя казва "оо, аз съм стара и грозна баба яга, затова", малко ме натоварва да мисля и за нейните чувства, защото и тя ни е една чувствителна, мани бегай.


Все едно аз се возя в нея, хахах, даже не е толкова тежка, само 10кг...
и й свикна.