ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)

Електра не знам дали упражненията ги има в нета, не съм търсила да ти кажа.
Мимимост явно си обича този шкаф, дано ти да си права за точките.
И мен ме е страх от алергии, като видя някой обрив и настръхвам. Сега има две червени петна на бутчето в областта на ластика на памперса, снощи ги видях и ги наблюдавам.

"Св. Димитър" в ж.к. Хаджи Димитър.

Аз също имам обсесия с тези кърлежи и поради тази причина самата аз избягва да газя в треви. На Катерина също няма да и дам. Тъпо е, обаче си ме е страх. Кучето вкъщи го проверявам щателно, въпреки че всеки месец му слагаме препарат против кърлежи.

Не им остават много възможности на децата.
Аз не обичам да ходи по алеи пълни с пейки и кошчета, защото се залепя за хората по пейките и им пипа нещата или прегръща кошчетата и рови в тях... и като се засили по асфалта паданията са по-болезнени. Като го дръпна да го отклоня така пищи и ляга по земята, и се сърдиии...
В тревата има гадини, но пък няма кошчета и може да шляпа, да пада, да играе с топка.
На детските площадки има прекалено много деца от всякаква възраст и никой никого не пази, а хвърчат и вируси - там също не се заседявам много засега, малко се полюляваме на люлка и после продължаваме. Като стане по-голям и може сам да се пази, ок, нямам против площадките.

Говоря за възможностите ни в Борисовата главно, понеже най-често ходим там.

И горкото дете, лудата му майка никъде не го пуска .

Охооо, момичета влязох през централния вход и видях, че наш'та тема е гореща Но тези "априлчета" много ме стресират - ДЕВЕТ теми уау...

Влизам да отчета, че "кърлежите" се оказаха мръсотия, както и предполагах Но това на мъж е трудно да се обясни, така че той пожела да си причини паркиране пред Студентска поликлиника и два часа чакане пред кабинет. Разбира се, аз нямах нищо против за две свободни часа

Електра, много съжалявам, че живееш под подобен стрес. Аз, моята собствена майка, трудно издържам един уикенд, особено като включи арсенала си от непоискани съвети, пък не ща да мисля, ако ми беше свекърва. Моята свекърва, при все, че никак не се намесва и супер много ме дразни, представям си, ако се намесваше. Мъжът ти какво казва за изнасяне, да не вземе да се запъне в последния момент?

Аз не мога да пазя децата до такава степен, все пак те са част от природата. Даже мисля, че голяма част от алергиите са именно щото са лишени от природа, а са заобиколени в бетон, латекс и доместос/хлор. Нито въздухът въздух, нито водата вода, нито храната. Е, как да се адаптира тоя организъм?

Аз никога не бях хващала кърлеж, докато едно лято хванах три. Единият от тях при студено време и закопчано до горе яке - на гърдите, хаха. Така че, моментът с пазенето при мен не работи.
Проблемът не е дали ще хванеш или не, проблемът е да не го премахнеш без да разбереш. И сега не ме притеснява много, чук, чук на дърво.

Явно миналата седмица ни е била критична, сега лека, полека, взеха да отшумяват тревогите. Раните на баткото минаха, очите също, бебка няма кърлеж, само за моноцитите да питам и това е

Абе все си мисля, че тревните площи в големите паркове и градини би трябвало да са третирани против кърлежи...
Нашите мизерни, квартални, зелени площи със сигурност не са.
То ни така, ни така...
Катерина в петъка се запозна с що е то детска площадка и що е то пясък. Много интересен и се видя. Но и на мен ми се наостриха ушите като чух две-три деца на площадката да кашлят юнашката.
Та за сега, понеже и не ходи сама още, си обикаляме по тротоара около блока или я возя с количката. Като проходи сама, ще я водя по площадките, пък каквото-такова.

Изида, ако имаш мноооого свободно време и ооооощееее поооовеееечееее търпение, може да се пробваш да помолиш Софийска голяма община да ви включи в списъка с третиране за кърлежи. На мен това ми отне две години, но ефектът е поразителен - вече не ни пропускат. Но, през тези две години, то не бяха договори с подизпълнители, период за пръскане на водни площи, градинка извън регулация и глупости, глупости. Но ефект има и сега черпим всички от него Само да не се отказваш и да си невменяемо настоятелен - опознах 3 общински еколожки, 4 зелени системи, 2 финансови експерта, щото, нали всичко е кинти, и един завеждащ нещо, вече не помня. Нашата градинка ние си я направихме и ние си я поддържаме, даже имаме машина за пръскане и друга за косене, и си пръскахме сами, но се пробвахме и след дълги усилия стана. о, да, и с косенето стана.

Мен лично, в нашата градинка нищо не ме притеснява, защото сами се грижим за нея - всяка година сменяме пясъка, имаме покривало за пикаещите домни и бездомни, което само две-три майки дърпаме, ама няма значение; съоръженията са кетлер и всяка година ги ремонтираме и т.н. Няма дразнещи елементи, защото има входна такса и който не иска да плати, не е добре дошъл. Все пак, не стига, че чистим и се грижим безплатно, но има и други разходи. И те така

Брех, каква вий пък модерна площадката... тцъ-тцъ.

Нашите около блоковете тук са еднотипни и много, много мънички в името на паркоместата, нали (даже точно нашата е сред по-големичките, има дори малко трева и алпинеумче), поддържат се или от живущите, или от фирмите за поддържка на входове. Някои са били с идея за заключване, но към днешна дата всички са достъпни. На по-големите има пясъчник с пързалка, на по-малките само люлка или пластмасова къщичка и 2-3 люлки, бързо омръзват. Със сигурност не са обработени против гадове .
В Борисовата и Южния гледам, че хората смело се търкалят по земята и аз го оставям да ходи, а ние си носим одеялце. Запасвам му крачолите в чорапите като предпазна мярка, но не мисля, че това ще го спаси, ако някой къРЖЕЛ реши да го налази.

(още 5 стр. и ще имаме и ние тема 3)

Аз бях на 11-ти 😊 . Живи и здрави да сме всички и да се радваме на дечицата.
Ние не ходим много по площадки. Наоколо е страшна мизерия. Не мога да проумея как може детето ти да играе до теб, а ти да чоплиш семки и да хвърляш на земята я обелките, я някоя опаковка или бутилка. Направо побеснявам🤨🤨🤨
Излизаме преди обяд за 2 часа, в които той спи около час и половина, а в другото време си се возим.
Като сме ходили по площадки и го пусна си обикаля, ходи и по тревата, люлее се, но някои така некадърно са изпълнени, че може да се пребие, докато се опитва да стигне, където е решил.
Следобяд спи до 17 и после ходя за каката, карам я на занинания и не излизаме.
Много ми хареса как сте решили проблема с градинката, Мими. За съжаление в провинцията този модел е трудно осъществим, защото масово хората са затруднени финансово и на никой не му се разправя с детските площадки или каквото и да било.😔😔😔

Мими, не можем засега да се изнасяме никъде, мм взима нормални пари, но не толкова, че да поеме разходи за трима + вноски за кредит + квартира на фона на моите 380лв. Освен другите разходи аз имам болна майка и плащам на жена да я гледа...
Иначе преди да забременея бяхме на квартира, но трябваше да се преместим, за да пестим за малкия. А кредитът ни е за ин витро. Ще го изплатим, когато детето стане на 4г

На мен ми е близо южния парк, там пръскат за кърлежи, но пак малко ме е страх...
На площадки не ходим, защото не обича люлки, пързалки.

Да, разбирам, така е наистина.
Всичко ще се нареди.

Всъщност не  бива да се оплаквам за каквото и да е и всеки път като ми докривее или се изнервя, си напомням, че трябва да бъда единствено благодарна. Него го има, здрав е и това е най-важното

И е така, и не съвсем.
Понеже аз доста дълго чаках за дете също (не стигнахме до инвитро, защото нещата се получиха след много перипетии, лечения, стимулации и протоколи, съвсем като по чудо почти без никаква намеса), едва ли не се чувствам все едно нямам право да се оплача и да помрънкам, все едно не бива.
Но това не е от неблагодарност, това е естествена човешка и майчинска потребност, да си помрънкаш, да ти олекне, да се разтовариш, да чуеш, че не си само ти така и ей такива дребнодневни нещица, но те са нужни, иначе се изперква.

Бона, има някаква истина в това, което казваш.
Аз изобщо не обичам мрънкането, но откакто съм с деца, на моменти съм голям мрънкалник, чак сама не мога да се понасям. Може би е резултат на умората и е психическо следствие на физиологична необходимост.
Но пък го има и другия момент, че жените като станат баби и имам чувството, че и в тях нещо се отприщва

Нали казват, че бабинството било по-сладко от майчинството... може би, защото започваш да вгорчаваш живота на снахата/дъщерята, хаха.

Бона, има резон в това, което казваш 😊
Колкото и тривиално да звучи важното е да сме живи и здрави😊
Не е като да няма и къде да се пооплачем, за да ни олекне. Я каква хубава групичка се заформихме 😊
Аз вече гледам да не изисквам нищо от никого (освен от ММ😜), относно децата и сякаш така ми е по-добре. Като нямам очаквания, нямам и разочарования. 😊