И аз бях секцио, но заради мой проблеми с очите. Малко ме е яд, но като чувам разказите на приятелки за нормалното, лошо ми става. А след този морфин чак езика ме сърбеше хахаха
- Публикувана: 23 ян. 2018, 16:35 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2018, 09:39 ч.
ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)
И двете ми раждания са секцио. Първият път по спешност уж, вторият път - заради годините ми, но и никой лекар не ме подкрепи някак за нормалното раждане. Относно възстановяването:
Първо секцио - кошмар. Бях с пълна упойка. Много ме болеше след операцията. Първата нощ в реанимация беше ужасна. Торбата с пясък все едно тежеше сто кила. От интубацията усещах едно непрестанно дразнене на гърлото и постоянно ми се кашляше, а не можех да се изкашлям, защото и най-малкото напъване беше съпроводено с болка. С триста мъки успях да се завъртя леко на една страна, уж за по-удобно. Не можах да спя. Раздвижването ми беше трудно. Лежах 6 дни в болницата и до последно ставах и сядах внимателно и ходех бавно.
Второ секцио - нищо общо с първото. Бях със спинална упойка. Така добре ме бяха упоили с морфин след това, че ако не знаех, че току що съм рязана, щях да стана и да си се разхождам. Нищо не усещах, спах първата нощ. След това много по-бързо и лесно се раздвижих и изобщо много по-бързо се възстанових сега, отколкото преди 13 години.
Въпреки че съм раждала така, намирам секциото за по-опасно и не смятам, че трябва да се практикува толкова масово, колкото в БГ.
Първо секцио - кошмар. Бях с пълна упойка. Много ме болеше след операцията. Първата нощ в реанимация беше ужасна. Торбата с пясък все едно тежеше сто кила. От интубацията усещах едно непрестанно дразнене на гърлото и постоянно ми се кашляше, а не можех да се изкашлям, защото и най-малкото напъване беше съпроводено с болка. С триста мъки успях да се завъртя леко на една страна, уж за по-удобно. Не можах да спя. Раздвижването ми беше трудно. Лежах 6 дни в болницата и до последно ставах и сядах внимателно и ходех бавно.
Второ секцио - нищо общо с първото. Бях със спинална упойка. Така добре ме бяха упоили с морфин след това, че ако не знаех, че току що съм рязана, щях да стана и да си се разхождам. Нищо не усещах, спах първата нощ. След това много по-бързо и лесно се раздвижих и изобщо много по-бързо се възстанових сега, отколкото преди 13 години.
Въпреки че съм раждала така, намирам секциото за по-опасно и не смятам, че трябва да се практикува толкова масово, колкото в БГ.
Момичета, да не вземете да се скарате сега. Не искам да спорим за и против секциото, щото темата ще излезе от контрол. Със сигурност най-гадно е, хем бебето да тръгне нормално, хем да те срежат; хем контракции, хем скалпел; хем химия за бързо раждане, хем химия за добър сън, включително морфин ми вливаха.
Просто искам да видя къде се позиционираме в общата статистика, щото ми се струва, че процентът на секциото доближава сто, поне в София.
До тук имаме една родила естествено, нали така?
Просто искам да видя къде се позиционираме в общата статистика, щото ми се струва, че процентът на секциото доближава сто, поне в София.
До тук имаме една родила естествено, нали така?
То тези разкази варират. Аз имам две приятелки родили нормално последните 2 години, разказите им са реалистични, но позитивни. И двете родиха леко, първо раждане, и бяха доволни от преживяването. Не са разказвали за еднорози, но и нищо потресаващо. И една, която роди преди 4 години с невероятно отвратително раждане като преживяване и отношение, изобщо пълен ужас.
В родилното пък лежах в предоперационна с едно изстрадало момиче с първо раждане с форцепс, после ми каза, че секциото е било райски рай.
Секциото в БГ се практикува много, факт. С нужда и без. Когато се записвах в болницата, от 5 момичета, с които бяхме отишли на предварителен преглед, 4 бяха секцио по тяхно желание.
mihaela(n)koko, "Прекрасно" беше иронично.
В родилното пък лежах в предоперационна с едно изстрадало момиче с първо раждане с форцепс, после ми каза, че секциото е било райски рай.
Секциото в БГ се практикува много, факт. С нужда и без. Когато се записвах в болницата, от 5 момичета, с които бяхме отишли на предварителен преглед, 4 бяха секцио по тяхно желание.
mihaela(n)koko, "Прекрасно" беше иронично.
Спешно секцио. За близнаци не бих се навила на нормално, не заради болка, търпя доста на болка. Лекарката ми обясни, че със секциото цели да избегне родови травми на и без това малките бебета.
Иначе секциото е голям шок за бебето, тъй като излиза много бързо.
И двете си имат плюсове и минуси.
Иначе секциото е голям шок за бебето, тъй като излиза много бързо.
И двете си имат плюсове и минуси.
Да, долу горе се ориентирах, вървим към 100%,.
Официалната статистика в България сочи 50+ процента, но аз много се усъмнявам, че подобен нисък процент е заради малцинствата и провинцията, а в големите градиве е 90+.
В Европа е около 20%, в света - не знам.
Без да съм за или против, по-точно без да казвам, дали съм за или против, тази статистика ми напомня малко на статистиката за средната възраст на населението. В моемнта е докарват 65+, заради баба ми, която е на 80+, но масово хората умират много млади и реалностите са 50+. Гадна работа.
Оф, пак забих в моите черни мисли.
Искате ли да си направим една игра? Пет минути с ...
Представлява пет минути описание на това, което прави детето в момента, максимално подробно. Много (ще) е забавно и един добър спомен
Официалната статистика в България сочи 50+ процента, но аз много се усъмнявам, че подобен нисък процент е заради малцинствата и провинцията, а в големите градиве е 90+.
В Европа е около 20%, в света - не знам.
Без да съм за или против, по-точно без да казвам, дали съм за или против, тази статистика ми напомня малко на статистиката за средната възраст на населението. В моемнта е докарват 65+, заради баба ми, която е на 80+, но масово хората умират много млади и реалностите са 50+. Гадна работа.
Оф, пак забих в моите черни мисли.
Искате ли да си направим една игра? Пет минути с ...
Представлява пет минути описание на това, което прави детето в момента, максимално подробно. Много (ще) е забавно и един добър спомен
Това с болката е доста субективно, защото едни държат повече на болка, други по-малко. Пък и в БГ масово се изражда, дори и при нормално раждане, по бързата процедура...Слагат те на едни банки с окситоцин, за да може по-бързо да се получи разкритие и... хайде напъвай. Дори и нормалното раждане се получава не много нормално.
Това ми хареса. Утре ще се включа.
Представлява пет минути описание на това, което прави детето в момента, максимално подробно. Много (ще) е забавно и един добър спомен
Това ми хареса.
Утре ще се включа. 
И аз двата пъти раждах със секцио. Първият път беше по желание. Бях много наплашена от разкази на близки и от опасността от родови травми и изобщо не съм се колебала. Всичко мина добре, възстанових се бързо.
Вторият път ми препоръчаха да е пак секцио, заради първото, но аз не съм имала никакви колебания. Вече знаех и какво е и не ми се правеха експерименти.
Всичко мина по план, но първата вечер бебето не искаше да яде мляко от шише и подлуди акушерките и ми го носеха да го кърмя. Накрая ми го оставиха и аз цяла нощ си се въртях, за да го храня.
Не съм стояла в реанимация и двата пъти. Бях със спинална упойка, видях си бебетата (на което много държах) и имам прекрасен спомен от двете раждания.
Вторият път ми препоръчаха да е пак секцио, заради първото, но аз не съм имала никакви колебания. Вече знаех и какво е и не ми се правеха експерименти.
Всичко мина по план, но първата вечер бебето не искаше да яде мляко от шише и подлуди акушерките и ми го носеха да го кърмя. Накрая ми го оставиха и аз цяла нощ си се въртях, за да го храня.
Не съм стояла в реанимация и двата пъти. Бях със спинална упойка, видях си бебетата (на което много държах) и имам прекрасен спомен от двете раждания.
И аз бях със спинална, но си минах през реанимацията, бебетата ги донесоха да ги видим за 30 минути и после чак на другия ден на обяд аз го видях моето, защото нямаше кой да ми го качи по-рано, иначе аз се изтъпаних сутринта с първите да ме раздвижват и да се махам от там.
И аз ще се включа в петминутката, сега блажено спи.
И аз ще се включа в петминутката, сега блажено спи
.
Подсетихте ме...При раждането ми дадоха Катерина да я целуна по главичката само и след това ми я донесоха чак на другия ден към 5 часа следобяд. Бях се подлудила накрая. В реанимацията изобщо не носеха бебетата.
Докато в Правителствена донесоха сина ми малко след като ме бяха качили в реанимация, а и на другия ден ми го носеха.
Докато в Правителствена донесоха сина ми малко след като ме бяха качили в реанимация, а и на другия ден ми го носеха.
Бона, сигурно е много неприятен престоят в реанимация. Аз мислех, че във всички болници се практикува, но при мен не беше така. Донесоха ми бебето веднага след като ме изкараха от операционната и ми го сложиха да суче.
Първата вечер спи при акушерките и после си беше при мен. Раздвижиха ме на 5-ия час от операцията и вечерта още веднъж.
Обясниха ми всичко и за кърменето и като слушам разкази и на приятелки, явно съм извадила голям късмет.
Първата вечер спи при акушерките и после си беше при мен. Раздвижиха ме на 5-ия час от операцията и вечерта още веднъж.
Обясниха ми всичко и за кърменето и като слушам разкази и на приятелки, явно съм извадила голям късмет.
Имах предвид, че и аз ще се включа в петминутката утре 
(ама уточнението съм го изтървала), защото сега спи, а аз се наслаждавам на този невероятен факт.
Днес овършахме центъра насред разгара на преминаването на футболните агитки (Левски и ЦСКА пак, но аз не знаех и си направихме среща майки с деца, че и едната беше рожденничка) и невероятното количество полиция, блокирани кръстовища и задръствания... и той киселя, и аз се ядосвах, че целият град се парализира заради някакви тъпанари, щото това не са фенове на спорта... те отиват на война, не на мач.
Та сега се размазвам блажено.
(ама уточнението съм го изтървала), защото сега спи, а аз се наслаждавам на този невероятен факт. Днес овършахме центъра насред разгара на преминаването на футболните агитки (Левски и ЦСКА пак, но аз не знаех и си направихме среща майки с деца, че и едната беше рожденничка) и невероятното количество полиция, блокирани кръстовища и задръствания... и той киселя, и аз се ядосвах, че целият град се парализира заради някакви тъпанари, щото това не са фенове на спорта... те отиват на война, не на мач.
Та сега се размазвам блажено.
Да ви кажа, на мен секциото ми беше ужасно плашещо, никога не ме бяха оперирали до този момент.
Ако седна пак по-късно на компютъра ще се включа и аз в петминутката, че телефонът ми е счупен, а старият ми няма бг и не мога да пиша от него.
Скрит текст:
Но когато нахлуха всички дежурни в родилна (бях там с мм, а те ме гледаха в тяхната стаичка), един ми сложи маска с кислород да дишам, друг ме обърна и започна да ми тресе корема, трети разкачи банката с окситоцина и не знам какво още, така се уплаших за живота на детето си, че не съм се колебала изобщо като ме питаха да започваме ли операцията или ще чакаме още (понеже тоновете се възстановиха, а в Надежда, където бях, много държат на нормалното раждане и на желанието на родилката и все питат, сигурно над 20 пъти ме питаха за 15 часа). През цялото време се тресях от нерви и ревах, не знам как ми сложиха упойката (спинална), която не ме хвана отгоре на всичко и ме болеше ужасно, докато не го извадиха. След това ме приспаха до края, слава Богу, не знам как щях да издържа. Оставиха ми го 2-3 минути да го погуша и нацелувам, при все, че беше дехидратиран и след това 5 дни беше закачен за системи и му ходех на свиждане. Престоят в реанимация ми беше доста приятен. Не бях спала от около 48 часа. Операцията приключи към 18ч, побудувах малко и спах цяла нощ като заклана. Сутринта ме раздвижиха и на обяд ходих да го видя. Еееех, спомени...
Ако седна пак по-късно на компютъра ще се включа и аз в петминутката, че телефонът ми е счупен, а старият ми няма бг и не мога да пиша от него.