ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 13

"А като знам колко трудно дори се забременява, ако си имал веднъж ендометриоза."
Това не е вярно! Спрете с тези детерминистки изказвания. Така тревожите не само себе си, а и новите незапознати четящи.

Абсолютно съм съгласна. Аз съм от примерите, които не забременяват трудно и то с много тежка ендометриоза.
А за противозачатъчните, крият рискове като всички лекарства. Описани са в листовката. Вече всеки си мери отношението вреда:полза.

денят в който я  поставят се брои за 1-ви примерно :08,08,2018 -(1-ва инж.) -04,09,2018 (2ра инж.) и т.н

Много благодаря
Знам, че го пишеше някъде из темата, но не можах да го намеря

няма проблем нали затова сме тук да си помагаме на мен същоми обесняваха и обесняват момичетата от форумА

Здравейте!
Оперираха ме от ендометриоза и сега ми предстои лечение със Золадекс.
Тъй като съм оперирана в Плевен, а живея в София, бихте ли ме насочили къде бих могла да си поставям тази инжекция, тъй като се поставяла по-специфично?

Здравейте,
Бих искала да разкажа и моята история и появята на шоколадовата ми киста.
След дълги неуспешни опити за забременяване започнах консултациите си с лекар. В началото на годината нямах никакви кисти, още си пазя УЗ на яйчниците. Откриха ми микоплазма, две седмици бях на силен антибиотик, който понесох много тежко, но в името на фертилността не се отказах и не поисках да ми го заменят. Месец по-късно забелязах, че цикълът ми дойде 7 дни след очакваната дата. Винаги ми е бил 28 дни с максимум ден разминаване. Микоплазмата за мое щастие след днк тест си беше заминала, но всеки месец след това лечение цикълът ми идваше със седмица закъснение и беше доста по-кратък. Не мога да съм сигурна, дали лекарствата които пих да убия тази микоплазма или стресът, който преживявах тогава бяха причината за това, което последва. На следващия преглед при гинеколог, имаха съмнение за ендометриозна киста в единия яйчник. Направих преглед при друг лекар, който потвърди, че трябва да се направи лапароскопия. Имах насрочена лапароскопия за следващия месец, когато докторът ми ми каза, че лигавицата ми е с много добра дебелина и трябва да опитаме пак за бебе. Овулацията ми беше доказана от яйчника с ендометриозната киста. Докторът ми каза, че най-доброто лечение е бременност и трябва да опитаме отново преди лапароскопията. Тестът ми беше положителен на 21ви ден от последния цикъл! Не питайте защо се тествам от толкова рано... Успях да изчакам още няколко дни и отидох на лекар отново. Каза ми спокойно кистата ти се оказа жълто тяло,е, да ама не, на следващия преглед се оказа, че не е жълто тяло и е пораснала с няколко мм.
бременна съм в 8ма г.с. и съветът на лекаря ми е лапароскопия след 12 г.с.
Не знам кое е правилното решение тук. Тази бременност е толкова дълго чакана, а знам, че лапароскопията крие големи рискове. 26 мм не били толкова много, но лекарят ме съветва да я отстраним. Страхувам се и от упойката, дали би навредила на бебето, антибиотиците, целия стрес за организма ми в тази ранна бременност. За момента ме успокоява само, че бременността е вътрематочна и има сърдечна дейност.
Има ли момичета, които са се подложили на лапаро по време на бременността и такива, които износили дете с ендометриоза? Само да спомена, че нямам болки. Благодаря Ви!

Никога,никога не бих си направила операция по време на бременност.При положение,че си забременяла ,не знам защо се замисляш изобщо за такъв вариант.Лапароскопията носи много повече рискове за бременността ,отколкото една киста 2,6 см.
Моята е толкова и дори без бременност и вече 2 години неуспешни опити ,лекарят ми казва,че операция НЕ се налага при такава малка киста.А ти,с живот вътре в себе си си тръгнала да се режеш.Не знам какви са тези лекари,но директно си взимай нещата и отивай при друг ,това е моя съвет.
И един въпрос,ако е удобно ,искам да задам-колко време опитва преди да забременееш?

Jacqui, малка е кистата, едва ли ще създаде проблеми.

Благодаря ти!!! Мисля, че си права и трябва да сменя лекаря. Това, което той спомена е, че рискът от мисед е в пъти по-голям при такава киста... та още не смея да се зарадвам истински.
На въпроса - от години, но повече от година сме били стриктни и не сме изпускали овулация, освен по време на лечението за тази микоплазма... На 30 съм.
След промените в цикъла ми, започнах да пия Витекс до овулацията ми на своя глава... Точно тогава и за първи път доктора ми каза колко "подходяща" е лигавицата ми и за първи път видях колко наситени са чертите на овулационния тест. Не знам кое помогна при мен, още не мога да повярвам. Сигурно си купих 10 теста и се тествах през ден, дали беше от това, че не мога да повярвам или просто от радостта, която ми носеше втората черта, не знам:)

Jacqui,  това изобщо не е толяма киста , поискай ако трябва и второ и трето мнение. Предполагам те съветват да се оперираш , за да не се спука под натиска на нарастващата матка кистата и да направи по - голяма беля, но според мен това е малко вероятно , ако те следят много внимателно. Ако правилно си спомням в темата 2012 -2013 год имаше едно девойка бременна , точно с киста, но нейната мисля беше доста по голяма от твоята. Как се развиха нещата при нея не зная , аз спрях да следя темата тогава, дано всичко се е развило благополучно и дано се включи с мнение, ако чете. На теб пожелавам лека бременност и дано не се налага операция !

И аз съм на точно 30.Ние пробваме от 2,5 години ,не изпускаме нито една седмица,в която ми е Овулацията,но поради не особена сексуалност не сме много дейни....така да го наречем.
Кистата ми е на десен яйчник -2,6-2,7 мм по последни данни.
А преди инициативата за лапаро,правила ли си цветна снимка?И ако да,какъв беше резултатът?
Обнадеждавам се от постове като твоя.Има светлина в края на тунела и не обезателно след редица операции

Така и не се реших на цветна снимка. Правих само фоликулметрия няколко пъти, тъй като пръснах толкова пари за овулационни тестове и нито веднъж не видях наситена втора черта освен последния...
И ние не сме били толкова активни, работех по 12 часа на ден, бях под непрекъснат стрес, и ние нямахме много излишни опити:)
Не се притеснявай от кистата в яйчника по повод забременяването. Точно този яйчник на мен ми донесе двете черти, затова не искам и тази лапароскопия... Ти правила ли си цветна снимка? Как си с хормоните? Как ти е цикълът?

[/quote][/spoiler]

И аз не съм си правила цветна снимка,страх ме е от упойката ,а не мисля,че бих изтърпяла без такава.А и съм чувала,че не е добре,защото матката се "свива" от болката.
Хормоните са ми перфектни.ТСХ ми е на границата със стойност 2 и за това док ми препоръча да го смъкнем с литироксин до стойности 1.Пролактинът ми беше много зле-1200 .И за него пия достинекс.Още първия месец ми го смъкна.
Но,точно като теб,наблюдавам изменения в цикъла.На мен също ми е 28 дена,случва се да избърза или подрани с ден,но на следващия задължително се балансира.Откакто пия хапчетата за хормоните обаче върви все по-кратък-2 дена -3 дена,а последния месец ми подрани цели 5 дена.Това не ми се е случвало от 10 години.
Явно си дават отражение.
Знаеш ли,една позната наскоро ми каза така(тя също имаше проблемно забременяване)-когато цикълът започне да шава много напред назад,значи,че се случва нещо.
Тя точно тогава забременяла.Покзва ми графиката си в телефона-супер нередовен цикъл(иначе винаги и е бил ок) и след 3 месеца така забременяла.Може би има логика-водят се някакви"битки" в организма.
И при теб така е станало
Доктора ми препоръча лапаро за да се види най-точно какво е положението и да се направят корекции,ако трябва,но мен ме е страх и си имам някакво вътрешно предчувствие,че съвсем ще си разбалансирам организма след такава интервенция.

[/quote]

И аз не съм си правила цветна снимка,страх ме е от упойката ,а не мисля,че бих изтърпяла без такава.А и съм чувала,че не е добре,защото матката се "свива" от болката.
Хормоните са ми перфектни.ТСХ ми е на границата със стойност 2 и за това док ми препоръча да го смъкнем с литироксин до стойности 1.Пролактинът ми беше много зле-1200 .И за него пия достинекс.Още първия месец ми го смъкна.
Но,точно като теб,наблюдавам изменения в цикъла.На мен също ми е 28 дена,случва се да избърза или подрани с ден,но на следващия задължително се балансира.Откакто пия хапчетата за хормоните обаче върви все по-кратък-2 дена -3 дена,а последния месец ми подрани цели 5 дена.Това не ми се е случвало от 10 години.
Явно си дават отражение.
Знаеш ли,една позната наскоро ми каза така(тя също имаше проблемно забременяване)-когато цикълът започне да шава много напред назад,значи,че се случва нещо.
Тя точно тогава забременяла.Покзва ми графиката си в телефона-супер нередовен цикъл(иначе винаги и е бил ок) и след 3 месеца така забременяла.Може би има логика-водят се някакви"битки" в организма.
И при теб така е станало
Доктора ми препоръча лапаро за да се види най-точно какво е положението и да се направят корекции,ако трябва,но мен ме е страх и си имам някакво вътрешно предчувствие,че съвсем ще си разбалансирам организма след такава интервенция.
[/quote][/spoiler]

Вярвай на инстинкта си. Аз бях сигурна, че този път ще стане. Усещах го:) Даже усещах и самата имплантация и всичко, което бях чела:) Може и да съм си внушавала, не знам.

Дайте си малко почивка от работа и се отдайте на любов, имам чувството, че не ендометриозата а стресът не ми позволяваше да забременея...
Успех и стискам палци да се похвалиш още този месец:)