Съгласна.
Затова първо би било добре, дори много препоръчително, човек да се запознае с принципите на планетите.
Марс и Юпитер са "топли" планети, те енергизират. Каква завист? Марс е горещ и сух, Юпитер има топлина и влага. По-скоро към сухо и студено клони човешкото качество, наречено завист. Намеса на Сатурн има в повечето случаи, това далеч не е толкова благородна планета. И извисеност при такава доминанта не съм срещала никога, поне сред средностатистическите хора. Не говорим за духовници, а за обикновени хора от плът и кръв. Всъщност кога човек започва да завижда? Когато се почувства ограничен или ощетен в сравнение с някой друг. А това също са следствия на сатурнова намеса. Завистта върви ръка за ръка с неумение да ценим и да се радваме на това, което имаме, с неспособността да изпитваме благодарност към съдбата и висшите сили. Човек усеща някакъв недоимък, чувства се ощетен в някое отношение. Но чувството завист е възможно само в сравнение с някого, трябва да има нещо, което да ни отразява и в което ние се оглеждаме. Ако няма някакво външно огледало, натрапен еталон, с който да се сравняваме, никой не би се замислил какво му липсва и какво не му е наред.
Но, както казах, хубаво е да се научат първо качествата на планетите. Това стои в основата на астрологията, оттам нататък се надгражда. Човек не може да прескочи основата и да прави интерпретации, без да познава някои фундаментални астрологични принципи. И още по-нежелателно е всеки да се проектира и разпознава в някой хвърчащ аспект – "аз го имам и не съм такава/такъв!". Масово срещано клише. Това е много съществена пречка за по-сериозен напредък в астрологията.