Паническо разстройство - 31

  • 84 240
  • 731
  •   1
Отговори
# 555 15 март 2018, 19:46 ч.
  • Мнения: 415
Аз Януари-Февруари загивам 😂😂😂

# 556 15 март 2018, 21:43 ч.
  • Мнения: 232
Цитат на: Dani_dani_p в чт, 15 мар 2018, 19:46
Аз Януари-Февруари загивам 😂😂😂
И при мен са трудни тези месеци,и като цяло зимата.Два пъти съм стигала до положение дето не се търпи и двата пъти е било зимата.От АД ме спаси това,че първия път бях бременна,и бях категорична,че няма да пия и ще търпя.А втория път беше тази зима,но някак и тя мина.С чайове,витамини и повечко реален стрес я избутах.През другите сезони пак съм си зле,но поносимо и търпимо и не всичко на куп.

# 557 19 март 2018, 14:23 ч.
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Здравейте Simple Smile
Надявам се, че всички сте добре. Да попитам пили ли сте белергамин и ако да дайте отзиви?
При гадене съвместим ли е ксанакс с дименхидринат?

# 558 19 март 2018, 14:46 ч.
  • Мнения: 5 459
Аз и синът ми сме пили белергамин. На мен след тези силни АД-та, които пия, изобщо не ми подейства, а синът ми си спинкаше сладко, като меченце от него. Приятелката ми , независимо, че пие АД, също е много доволна. Но тя го пиеше за обилно изпотяване. Той нали има и такива свойства. Ами да, съвместим е с ксанакса. Той си се купува дори без рецепта.

# 559 19 март 2018, 21:47 ч.
  • Мнения: 2 286
Хора, днес просто имам усещането, че ще пукна. Тъкмо мислех, че ще почна на едно място работа и днес ме отрязаха и то не от едно, а от две места (другото не беше толкова важно, но). Цял ден съм в истерия, рев, ПА, просто съм страшно зле. Толкова се бях навила за едното място, тъкмо вече си представях как ще е, беше много добра работната обстановка за мен, колегите изглеждаха свясни, парите бяха много добри. И те ми казаха, че ме харесват. И изведнъж днес - взели друг, защото спешно им трябвало да почне още от миналата седмица, а аз бях в провинцията по това време и бях помолила да ме изчакат до днес. За два дни ставаше дума. И те казаха, че уж ще ме изчакат, но не. Усещам, че сама не успях да го хвана това място.
Страшно зле се усещам, просто все едно света ми се срина пак днес. Тъкмо се бях позакрепила.

Какво ще правя, не знам? Като се срина така просто не мога да изляза от дупката. Едвам събирам и без това сили да ходя по тия интервюта. Сутрин ставането ми е кошмар. Като пияна съм и ужасно изморена, неадекватна. А и с моята социална фобия срещите с хора не искам да казвам какво ми причиняват. Ох, не знам...какво ще правим? Как ще се живее? Disappointed Relieved

# 560 19 март 2018, 22:26 ч.
  • Мнения: 5 459
Напълно те  разбирам. Аз съм от 2 месеца и половина без работа и се чувствам толкова безполезна. А социалната ми фобия съвсем ме е притиснала, та не ми се мисли тепърва на 47 години и с куп проблеми как ще се явявам по интервюта за работа  Confused

# 561 19 март 2018, 22:55 ч.
  • Мнения: 415
Момичета, спокойно! Ще си намерите работа! Lovely, явно това не е било твоето място... просто го приеми без излишни драми. Ще видиш, че като започнеш някъде, ще се оттърсиш и от фобията и от атаките. В началото докато свикнеш ще е зор, после като се улиса човек в работата минава всичко. Аз нямам паник атаки, но на моменти от някакви дребни ситуации получавам тревожност, но си ходя на психолог и се опитвам да променя изкривените си разбирания Simple Smile Дръжте се, казвайте си, че всичко ще е наред и вярвайте в това! 👍🏻

# 562 20 март 2018, 00:22 ч.
  • Мнения: 2 286
alinnna, точно и аз съм като теб. Тотално безполезна се усещам и вече и безпарична. Това с интервютата е един особен тип мъчение, което просто не знам как се преодолява. Май няма лек. Аз съм си все на Лексотани по тия интервюта.

Dani_dani_p, благодаря за окуражителните думи. Обаче аз съм много тежък случай. Мен мисълта, че трябва да се видя с някой, да говоря за един час ми е мъчение, а какво ще е ако съм там 8 часа и трябва да говоря с хора, да се съсредоточавам в работата, да ми виси някой зад гърба и да гледа какво правя. Ей тия неща ме убиват като ги помисля. И за жалост това място го усещах точно, че е моето и ми се изплъзна просто между пръстите. От там ми идва драмата. Защото се нагледах на какви ли не идиоти покрай тия интервюта, то не е за описване. Като помисля, че може да ми се наложи да работя за някои от тия и пак почвам да изпадам в ПА. И тъкмо с тия хора си казах..ей, за първи път нещо нормално да видя и...А бях готова за тая фирма да стисна зъби и да изтърпя и фобии и каквото е нужно. Но не.

# 563 20 март 2018, 00:28 ч.
  • Мнения: 234
Много хубаво казано, да работиш с идиоти и шефа ти да те следи или колегата да те порти е тия неща така ми рушат нервите че не е истина смених куп работи накрая опсувам всички и преди да ме уволнят напускам, и от 6 месеца съм безработен в абстиненцията от ривотрила, но пък пък въртя далавери с авточасти и пращам по Еконт, и съм много спокоен че не се терзая с работа и шефове и колеги идиоти, а и в касата влиза по нещо. А и мога да кажа че 90% от целия ми стрес на мен идваше от работата и конфликтите с всички от колектива, когато не можеш да траеш простаци, или лицемери или несправедливости а мамка където и да съм бил все се намира един да е ама да ти скапва деня, откакто не ходя на работа се чувствам друг човек, в това отношение. Та разбирам ви напълно защо и интервютата и работата ви отблъскват.

Последна редакция: вт, 20 мар 2018, 00:41 от Donchev12

# 564 20 март 2018, 09:59 ч.
  • Мнения: 415
Аз също съм напускала работа, която е била свързана с гадни шефове и натоварена работа, които са ме водили до ПА.И въпреки това, смятам, че проблема не е в тях, а в мен и начина по който възприемам нещата. Аз съм изпълнителен човек и в работата винаги се стремя да не разочаровам шефовете и те ми се качват на главата, защото аз им го позволявам. Те като видят такъв човек, който им върши работата както те искат и ти дават допълнително и допълнително задачи и накрая човек рухва. За това отново съм си виновна аз.

Ще ви споделя какво ми казва психоложката, защото сигурно доста хора ще открият и себе си в моите грешни  разбирания. Последният случай е от вчера в който аз се нагърбих да обслужвам двама души едновременно, а просто трябваше да откажа на единия или да го помоля, ако иска да дойде по-късно. Но аз нали изпълнителната да не разочаровам отсрещната страна-клиента се нагърбих с нещо с което не можах да се справя сама или щях да се справя, но много бавно и се притесних от евентуалното недоволство на забавения клиент.Това ме доведе по тревожност и затова разговаряхме с психоложката, тя ми казва, че просто трябва да се науча да отказвам на хората, защото аз стремейки се да задоволя техните очаквания, вредя на себе си.
Искам да ви кажа, че не ми е виновна работата или шефа, защото шефа съм си аз и работя сама за себе си.
Това решение го взех след последната си работа със шеф, от където почнах да получавам паник атаките.
И аз така си мислех- "искам да работя без шеф за себе си, никой да не ми стои на главата", но виждате, че пак не е розово. Simple Smile Да, има много предимства, но разбиранията си остават пак същите. Затова искам да се променя и да бъда по-твърда и да бъда непукист и да не се стремя да угаждам на хорските очаквания. Това ни води до ПА и затова се получава социалната тревожност. Но продължавам да работя върху себе си.
Помислете си за това. Хубав ден!

# 565 20 март 2018, 10:32 ч.
  • Мнения: 232
Дани,и обратното не е перфектния варянт.Аз пък от доста време съм осъзнала,че работата,когато работя за шеф и заплата,не е центъра на вселената ми.Работя,изпълнителна съм,бих казала бърза и целенасочена,но мразя подмазвачи,интриганти и хора,който са обсебени от работата и ако има как ще спят там,нищо ,че са на заплата,като мен.Попронцип ясно осъзнавам задълженията си,и парите за който работя и не допускам да ми се качват на главата.Ако сме се разбрали да работя 8ч. за 600лв. например,да направя компромис с остване и тн .няколко пъти или понякога ок,но за тези пари някой да пчаква че ще спя там и ще ми звъни денонощно,или че ще правя чудеса от храброст никъв шанс,ставам и тръгвам.Много държа на точната дума и много често се разочаровам и това ме прави тревожна и напрегната.Например отиваш на интервю за няква длъжност,опиават ти я по един начин ,почваш и разбираш,че нищо от това не е истина,изискванията към теб са завишени в пъти ,а права нямаш.Това ме убива просто,а навясякъде почти е така.Мразя и подмазвачите,никога не се слагам на шефовете и не топя колеги,но понеже е пълно с таква това също много ме напряга.С две думи явно имам доста грешно изхраден характер за днешния лицемерен свят и ми е трудно,да работя някъде повече време.Просто очаквам и другите да са ,като мен .Когато съм на работа съм постоянно тревожна,дали всичко правя ок,да не съм сбъркала и тн,и допълнителните екстри,като интриги обикновенно идващи от най некадърните,но подмазващи се на шефа,направо ме разклащат и търпя търпя,и гърмя накрая.

# 566 20 март 2018, 12:31 ч.
  • Мнения: 232
Цитат на: lovely в вт, 20 мар 2018, 00:22
alinnna, точно и аз съм като теб. Тотално безполезна се усещам и вече и безпарична. Това с интервютата е един особен тип мъчение, което просто не знам как се преодолява. Май няма лек. Аз съм си все на Лексотани по тия интервюта.

Dani_dani_p, благодаря за окуражителните думи. Обаче аз съм много тежък случай. Мен мисълта, че трябва да се видя с някой, да говоря за един час ми е мъчение, а какво ще е ако съм там 8 часа и трябва да говоря с хора, да се съсредоточавам в работата, да ми виси някой зад гърба и да гледа какво правя. Ей тия неща ме убиват като ги помисля. И за жалост това място го усещах точно, че е моето и ми се изплъзна просто между пръстите. От там ми идва драмата. Защото се нагледах на какви ли не идиоти покрай тия интервюта, то не е за описване. Като помисля, че може да ми се наложи да работя за някои от тия и пак почвам да изпадам в ПА. И тъкмо с тия хора си казах..ей, за първи път нещо нормално да видя и...А бях готова за тая фирма да стисна зъби и да изтърпя и фобии и каквото е нужно. Но не.
lovely не съжалявай.Не е била твоята работа.Дори бих,казала,че си късметлиика.Аз,като страничен наблюдател виждам нещата така.Вие сте имали някаква уговорка,а те не са я спазили.Коректно щеше да е,щом изведнъж е станало спешно да те потърсят,да те попитат можело е пък да успееш да се върнеш.Но не са го направоли.Пък и тук говорим за два дни,за този срок ,кога търсиха,кога го намериха ,пък е почнал веднага този кадър.Ясно е,че и ден,два,три за нов човек са встъпление и опознаване на ново работно място,но през тези дни човека е там за бройка само,и то толкова трябват на човек,който го е работил това и знае що ,годе за какво иде реч.А човек,за който е ново може и месеци да се обучава.Та нищо не си изпуснала ти,най вероятно този човек е познат,на някой,на някой и са го взели .Работодателите,който още в началото са некоректни в уговорките обикновено така си и практикуват,така че радвай се че отначало си видяла.За мен работодател и човек кандидатстващ за работа са равни при интервюто и ,както се очаква от теб да ги уведомиш ако се отказваш и тн,така и те ти дължат същото.Сложно е в днешно време,но съм убедена,че е за добро това при теб.Не се отчайваи ще дойде и твойта работа.За 6м.деа пъти тъка ме подвеждаха,единя път обещаха,чаках два месеца и накрая случайно рабрах,че са взели преди дни на някой си сестра му.Многи се бях ядосала и отчаяла,защото вложих надежди.После пък ми обещаха,и накрая уж да ми звънат да отида да се разберем окончателно кога почвам и край,нито звънаха нито нищо.Ядосах се и звънах аз,обясни ми човека,че е на среща не ме е забравил,ще звъне по късно и толкова.Е още го чакам.Хубавото в случея е,че за няколко месеца поне по още веднъж ,два пъти тези хора пускаха обяви за същата длъжност,явно са си такива и в работата и трудно седи човек там.Та така опитай се да търсиш и добрите страни ,а то има такива .

# 567 20 март 2018, 14:10 ч.
  • Мнения: 1 020
Здравейте. Не знам какво да правя и моля за съвет.

Чувствма се генерално по-добре, но машко дръпнах надолу откакто започнах да намаляам ривотрила. Сега съм на 0,25 на ден. Понякога, ако много се шашна, визмам още 0,25, но е рядко. Вече тая доза я поддържам от 2 седмици и нялал не мога да го махна напълно. Същевременно имам чувството, че 0,25 вече не ми действат. Самата мисъл да спра ривотрила ми носи паника.

Без него понякога съм окей, понякога се паникьосвам обаче и от самата мисъл, че може Золофт да не е моето хапче и ривотрилът да притъпява това. Вече от 33-4 дена пия Золофт и някак... хем съм по-добре, хем не съм тотално добре. Sad.

# 568 20 март 2018, 15:05 ч.
  • Мнения: 234
Цитат на: OutOfNowhere в вт, 20 мар 2018, 14:10
Здравейте. Не знам какво да правя и моля за съвет.

Чувствма се генерално по-добре, но машко дръпнах надолу откакто започнах да намаляам ривотрила. Сега съм на 0,25 на ден. Понякога, ако много се шашна, визмам още 0,25, но е рядко. Вече тая доза я поддържам от 2 седмици и нялал не мога да го махна напълно. Същевременно имам чувството, че 0,25 вече не ми действат. Самата мисъл да спра ривотрила ми носи паника.

Без него понякога съм окей, понякога се паникьосвам обаче и от самата мисъл, че може Золофт да не е моето хапче и ривотрилът да притъпява това. Вече от 33-4 дена пия Золофт и някак... хем съм по-добре, хем не съм тотално добре. Sad.
Откога пиеш ривотрила, след 4 месеца тои губи напълно силата си и тогава се появяват страничните му ефекти когато си развила толерант към него и за да си окей трябва да вдигнеш дозата, казва ти го човек които отказа ривотрила след 5 години постоянен прием, а както казваш когато опиташ да елеминираш и това което му даваш става не само паника ами букет от симптоми, искрено се надявам да не е от него, но както описваш звучи ми до болка познато! Поздрави

# 569 20 март 2018, 16:46 ч.
  • Мнения: 5 459
Цитат на: OutOfNowhere в вт, 20 мар 2018, 14:10
Здравейте. Не знам какво да правя и моля за съвет.

Чувствма се генерално по-добре, но машко дръпнах надолу откакто започнах да намаляам ривотрила. Сега съм на 0,25 на ден. Понякога, ако много се шашна, визмам още 0,25, но е рядко. Вече тая доза я поддържам от 2 седмици и нялал не мога да го махна напълно. Същевременно имам чувството, че 0,25 вече не ми действат. Самата мисъл да спра ривотрила ми носи паника.

Без него понякога съм окей, понякога се паникьосвам обаче и от самата мисъл, че може Золофт да не е моето хапче и ривотрилът да притъпява това. Вече от 33-4 дена пия Золофт и някак... хем съм по-добре, хем не съм тотално добре. Sad.
На золофта му трябва поне месец още да се натрупа, ако е твоето хапче. А ривотрилът може да го вземаш само при нужда. Пък и при положение, че имаш подобрение, може просто дозата на золофт да ти е ниска. Посъветвай се с пси, който ти го е изписал. Сертралинът е сред слабите АД и малката доза не повлиява особено симптомите.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата