Агресивен, инатлив...незнам как да се държа в

Пробвала съм. Плаши се и започва да пищи ужасено  . Чувствам се като чудовище 

Щом се плаши, правилно си решила да не го правиш. На мен (слава Богу) не ми се е случвало и сега направо ме стресна.

Лили,
а ти замисляла ли си се, дали това не е бурна реакция от яслата.

Знаеш, че там няма 6/5 и не им се позволява всичко...и може би като се върне у вас се опитва да се наложи, защото там не успява. Още повече, че те се уморяват много..толкова много неща са различни за тях..ново място, деца, занимателни игри и т.н.


Ще ти дам един пример с нас..

Видях от SOS бавачки един метод за наказване. При нас помогна...дано помогне и при вас

Когато направи беля, удари или каквото и да е я наказвам. Мислех си, че е малка и няма да ме разбере...останах изумена колко много разбира.

Казах и, че това което прави не е хубаво, че е беля и я накара да стои на един фотьол, даже и сложих и граница..казах и, че от тази граница (в случая това беше масата) не трябва да минава. Казах и, че ще стои 5мин там..естествено не съм си правила никакви илюзии, че ще стои...камо ли, че ще разбере какво са 5мин.

Стоя да фотьола, рева, скача върху него..хвърляше играчките, които бяха там..но повярвай ми не мръдна. Накрая се успокои, млъкна и ме гледаше в очакване.

Е, не стоя 5мин....но докато не и казах да дойде при мен не мръдна от там.

В това предаване имаше и друг момент..при по- голямите, беше сложен часовник и детето си познаваше кога му е изтекло наказанието.

Знам, че ти е трудно..и аз съм била супер дива..и съм се биела наред с децата....как са ме изтърпявали нашите незнам

Просто чети и пробвай всякакви варианти....дано все някой помогне  

Когато изпадна в ситуация с Ния, в която немога да се справя я затварям за секунди в друга стая - минава и за нула време. Ако ме удря казвам, че и се сърдя и отивам в друга стая и тя почва да ме гони...

Само като чуя думата  "наказание" и ми призлява.Изобщо не съм съгласна,че опита но SOS майките е много удачен.Спомням си , че за едно динамично,палаво и буйно дете спирането на стола нанася повече поражения дори от тупването па памперса.Мойте уважения,но аз не искам да възпитам "роботче" с часовник в ръка да си засича времето на наказанието.Това ми звучи ужасно.Пък и от къде да знам,че като остарея няма да ми връчат часовника./Имаше приказка с подобно съдържание,аз просто перефразирах-паницата стана часовник/.Лично аз когато малката се тръшне почвам да я имитирам /да се правя на маймуна с една дума/ и тя започва да ме гледа с интерес и бързо,бързо забравя за какво се тръшка.Най-лесния начин е да се отвлече вниманието на детето с друг по-силен дразнител.Не е нужно да се обяснява колко лошо е това което прави,така и така няма да разбере всичко,особено когато е малко.Как да обясня на едногодишен пакостник,че да хапе е лошо и боли?Не става.И тъй като в момента се боря с двама една кокона на 3 г и един тапишон на 1 много лесно реших проблема.Просто в момента когато налетя да ухапе кака си му пъхнах собствената ръчичка в устата. Той естествено леко стисна от инерцията,но след това се закикоти и след два-три пъти вече не посяга да хапе.Малката се тръшка за играчка,аз и обръщам гръб като заявявам ,че ще играем с нещо друго и я оставям да се чуди с какво защото не го показвам.След минутки тича след мен и разпитва какво е то.Моита реакция е,че като бие и рита играчката не се показва и не иска да играе с нея и т.н.Примери много, просто трябва да имате търпение и да "влезете в играта".Абе какво да давам акъл всеки си познава детето и може да измисли хиляди "изненадки " за да отвлече вниманието на детенце.Поздрави и търпение.      

Не мислите ли,че затварянето в стаята,може да доведе до някакви травми ъ детето.И аз не знам какви точно,но например да се създаде някакъв страх ,да не остава само или клаустрофобия?Как мислите?

Виж това, писано е от психолог, можеш да намериш неща, които да ти послужат.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=94407.0

Аз също се притеснявах за това в началото...Ако се наложи,го затварям в неговата стая сред познати предмети и любими играчки,задължително на светло,почти винаги и радиото там е пуснато.Все пак е за много кратко време и не мисля,че се травмира.Виждам,че обича да си играе затворен в гардероба или в кухненските шкафове,докато готвя...Явно не му се е отразило...Иначе според мен щеше да се страхува да се пъха там...Тук имам една позната китайка,която си наказва децата в банята примерно.Това и аз не го одобрявам...
А по повод казаното от Вини...Тук е доста популярна практика в градините да ги наказват на така наречения thinking chair.Не съм опитвала,защото не мисля,че моят щурак ще остане там дори и секунда...

не,и то по една при1ина-има много данни от нау1ни излседвания к показват 1р таим аута е вузможно най-не-травмиращата тактика;има пореди правила КАК,КЪДе,по какви поводи и пр се дава тайм аут.;ако се следват-резултатът не е травма;не е панацея,на работи за вси1ки деца,но за много е спасение..
има и методика на стол или стълба на к седят,да не е с в отделна стая,но за нас това не сработи..
valval-срам брах голям,но тук никои не коментира как си гледаш децата,совен ако не ги биеш..та ме из1акаха хората,дете стана,минахме през процедурата с извиняване и вси1ко както си го праим у дома и толкоз..
Анна

Абсолютно съм съгласна с теб...и не казвам, че точно това помага при всяко дете.

И аз влизах в ролята на маймунка, защото ми харесваше този начин, но стана по- зле...тя го приемаше на майтап и няколко секунди след като е минала цялата дандания по отвличането на вниманието, тя почваше отново и стана така, че направи някоя беля и ми казваше "айде пак мамо" и аз трябваше пак да се правя на маймунка ...

Пък и аз не я заставям да стои в ъгъла наказана или пък в друга стая...просто стои на отделен стол до мен няколко минутки...Надявам се, когато почне да разбира ако продължава (а то със сигурност ще продължава да се инати и т.н.) да успявам да я карам да говори..да си изясняваме нещата.
 
Просто за момента при нас това помага... иначе и аз не обичам наказанията...то кой ли ги обича де

Здравейте на всички.И аз да споделя болката си,че моят син напоследък е също неконтролеруем в буквалния смисъл.Страшна агресия ,страшно чудо направо се побърках.Абсолютно нищо не помага-нито наказание,нито говорене и обяснение,нито лишаване от нещо любимо,НИЩО.....
В градината шамаросвал на ред,който не иска да играе с него -бой,който не му давал играчки пак бой,вообще го раздавал тартор.
Просто незнам как ще изляза на глава дори съм взела час и утре ще го заведа на датски психолог белкем той помогне.А иначе не кам всеки е агресивен,просто си подбира предимно момиченца и то по кротички и свитички , които знае че няма да се защитят.А по буйните и палавите са му първи приятели и стях нямаме никакъв проблем.
А СЕГА КАЖЕТЕ КАКВО ДА ПРАВЯ!!!!!  

Не се тревожи.И при нас ситуацията е същата Първо си мислех, че се дължи на пускането му на детска ясла. Но вече мина доста време и явно ще е от възрастта. Симо още не хапе, но посяга да удря мен или баща си. Посяга да удря и с глава, което направо ме  .
Притеснявам се да не удари някое от децата в яслата. Засега нямаме такъв проблем, дори казват, че е много кротък , но вкъщи е направо неудържим.Тази събота и неделя направо ми разказа играта.
Опитвам се в такива моменти да го разсея с нещо друго и да му отвлека вниманието - понякога се получава, понякога - не .
Надявам се да отмине по - скоро този бебешки пубертет!Повече нерви и търпение!Успех!

Как го правите този номер със затварянето?

Аз трябва да държа дръжката на вратата за да не излезе от стаята, това да не минава през тази граница, през прага или нещо си - не върви. Като реши да истирясва - нищо не чува.

А иначе е много кротко и разбрано дете. Но напоследък все по често се случва да се запъне на някое искане и........
Когато имам време и не бързам за работа/ясла, го оставям да си реве и тръшка колкото иска. В момента който видя че малко се е успокоил се опитвам пак да говоря и обеснявам, но това доста често провокира нов порой от тръшкане и води до нова истерия.

  Когато се "правиш на маймунка" детето учи много неща и няма нищо лошо в това.За съжаление не стига време/при нас така се получава/.Децата възпитавани с обич е доказано научно,че са по-умни ,уверени и доста по-лесно приемат промяна в обстановката.Но това е тема на друг разговор. 

Здравейте мами моят син е на 3 години и минахме горе .долу/защото при всяко дете са различни/ през тези всичките фази на агресия! Мога само да споделя , по често срещана при момченцата/ не че няма бойни мадами/ и е свързана с периода на осъзнаването на собствената независима личност , силата , крясъците и всички шумни проявления на личността са интересни за малчовците и те експериментират с това. Тази нова раля на детенце не е плашеща по-точно е интересна , но ние мамите трябва да и наложим рамки т.е. да бъдем безкомпромисни към насилието и причиняването на болка. Насочете енергията на детенцето към нещо  интересно и също така свързана с изпробване на силата . На сина ми например му купихме боксова круша с ръкавици .... имаше ефект , всеки път когато искаше да удари някой от нас аз го насочвах под формата на игра /да тренира/ да се поосвободи на крушата. Но този момент отминава после идва друг сега се справяме с упорство и философии за живота с фантазии за призраци ........ въобще не скучаем .