Жената и любовницата или какво ще направите,ако хванете мъжа ви с друга жена?

Така може.
Аз си мислех,че вашите събирания за строго забранени за половинките ви.
При положение,че нямат забрана да идват,всичко е точно

qrye
ако човека до теб държи на теб и връзката ви,няма да сумти и да му е скучно,а ще прояви някакъв интерес към предишния ти живот и познати...

Просто се променя атмосферата на доверие и отпускане, когато присъстват външни лица. За теб Милото е Мило, за другите е в различна степен натрапник. Толкоз. Мнооого рядко някоя половинка е и човек, който да допада на всички. А и на всички е ясно, че идва не от особен интерес към приказките, а да варди Гошко/Гошка да не кръшне. Унизително и за двамата.

Би трябвало всичките ти близки да са наясно,че мъжът ти не е "външно лице" .Звучи ужасно.
В семейството външни лица са по-скоро познатите ти...
Аз лично бих била доста обидена от думите ти.
Но ние явно сме с различни разбирания и трябва да се радваме,че сме си намерили половинки със сходни на нашите.

Ееее чакай сега, докато нямате деца и сте с гаджета, е доста по-различно Обаче аз да седя вкъщи с дете и мъжът ми да излиза с приятелки - ми няма да продължи никак дълго, да ти кажа.

Хм,а представи си освен това,да ти и каже-ти си външно лице,ще се чувстваш тъпо и ще развалиш настроението и на останалите-я си стой вкъщи и гледай децата,аз ще поизляза

В семейството - да, другите са външни.
Но знам какво е нечия половинка да е там, за да пази половинката и постоянно да дудне с коментари "добре, сега това защо го каза така, а не онака, защо сега се държиш еди-как-си, ей на тая снимка я се погледни"... Нищо неадекватно нямаше в поведението на мъжа й, само успя да изпили нервите на всички. И това беше на рожден ден, на който всеки беше с половинката. Бившият ми мъж също много обичаше демонстрации и много явно с поведението си да заявява "тя си е моя ПЪК и аз съм тук, за да съм сигурен, че никой няма да ми я пипне".
Плюс, аз в отношения между двама партньори съм външната, факт, но когато се съберем с приятелката ми, то ММ е външен за нея, макар попринцип да се харесват. И нивото на отпускане е различно.

Точно, става дума за ниво на отпускане. Аз харесвам приятелките си, но не възприемам мъжете им като мои приятели и не мога да се отпусна пред тях така, както пред човека, който ми се явява приятел. И да, за мен половинките на приятелите ми са ми чужди, не на ниво непознати, а просто не са ми приятели.

Иначе е класика това - ако някой смени партньора, новият винаги довтасва да огледа как е положението и има ли конкуренция, как се държи Милото/Милата с приятелите си. Жените винаги идват "натокани" като за ревю и зорко бройкат другите жени дали са по-слаби и по-красиви. Ако ни счете за грозни и дебели и поради това безопасни, повече не се мярка.

Нещата за мен са прости. Ако имам толкова малко доверие на мъжа си, че ме е страх и една нощ да отсъства, ако считам, че не ми изневерява само защото аз го пазя, бучната като китка на ревера му, ако го приемам за някакво мъжко животно, неспособно да си контролира нагона - бих му се лепнала, ама за каква връзка си говорим - без капчица доверие. За мен е безсмилено да живея в такива отношения. Истински и дълбоко ме отвращава ревността без повод като проява на собственическо чувство и несигурност. И тъй като това и преди съм го писала, тук някой вметва, че сигурно имам ебати и самочувствието и се мисля за най-, та моето Мило никога не би кривнало. Напротив. Има много по-хубави, по-свестни и по-подходящи за него от мен, сигурна съм. Но такъв е животът и във вечен страх как ще ти откраднат бонбончето не се живее. Ако кривне - ще си поеме последиците. 

Изобщо нямам приятелки кръг, в който да се случват такива истории.

И нямам никакъв проблем мъжът ми да отсъства. Обаче имам огромен проблем с това да има жена добра приятелка, да си пишат, виждат и каквото и да е там. Те това няма да стане и конкретно на моя мъж няма да му се получи, поне докато е женен за мен.

Понеже виждам, че се е заформил лек дебат около мъжката компания, някак си се почувствах длъжна да обясня. С мъжа ми сме родени и израстнали в един квартал, с тази разлика, че аз докато съм се люляла на люлките, той се е учил да пуши цигари на пейките, щото сме с няколко години разлика. Общо взето, сме израстнали в една среда и си се знаем.Не е като да ме пуска с орда моряци в отпуск.

Абе, хич няма да се израдвам, ако някой ми е прител от години, пишем си и се виждаме чат-пат, пък после мъжът ми каже "жено, слушай сега, вече си моя жена и с тоя вече няма да си си приятелка".
Не понеже ме сваля, или поради друга причина, а просто защото не мога, видиш ли, да имам приятели мъже. Нищо, че въпросният е такъв от години преди да се появи половинката. Много набързо вече няма да ми е половинка.

Така е, затова всеки си намира подходящ мъж Аз приятели мъже нямам. Всички са имали и други намерения и единствените ми приятели са съученици и познати от детството. С тях се виждам рядко, не си пиша и не се чувам всеки ден или през ден. Тоест по-скоро са добри познати.

И аз нямам против мъжът ми да ходи на срещи със съученици или стари познати без мен. Но добри приятелки - не на мене тия

Единият тип хора никога няма да разбере другия. Има жени, които по редица причини са нямали приятели-мъже и за тях е необяснимо и подозрително, същото е и при мъжете.
Но лично моите наблюдения са, че мъж по-лесно се отпуска и се чувства добре в сравнително непозната компания, отколкото жена.
Което не значи, че трябва непременно да се влачи половинката навсякъде.
Моят принцип е: "Ако искаш да знам истината - ще я кажеш дори да не те питам, ако искаш да не я знам - ще ме излъжеш дори ако те питам". Обаче установих, че не всички са с тази нагласа. Някои хора играят театър и лъжат ей така, просто за ПР, без да е необходимо.

Абсолютно съм съгласна.
Няма да отрежа мъжа, защото приятелят ми е по-важен, а заради отношението. Разбира се, имало е случаи, в които уж приятел се е оказвал със задни мисли, първа съм хващала секирата, още преди човекът до мен да разбере. И така смятам, че е редно.

Аз съм писала неведнъж, че не вярвам в искреното, платонично и абсолютно "чисто" откъм сексуални помисли приятелство между мъж и жена.ВИНАГИ единият иска И нещо повече, винаги.
Освен ако не са заедно и приятели от детската градина.
Всеки един мъж, който се е писал приятел, в даден момент е дал да се разбере, че иска и още нещо.
А пък на женското приятелство с мъж съвсем нямам вяра.
Та, и на моя мъж му е "забранено" да има жени-приятелки.Обикновени познати-бол, с лопата да ги ринеш....Но "съкровени приятелки", да се чуват през ден, да си пишат, да си уговарят срещи, да обикалят барове/дискотеки и подобни, не.
Ако иска такъв живот, без мен, вериги на никого не слагам.

И аз мисля,че такова приятелство не съществува.Само между брат  и сестра
Като по-млада бях наивна,че мъжът може и да не гледа на жената с други очи,но останах разочарована.
Особено,ако жената е красива