Това с цикъла наистина си е индивидуално. На мен около 25- 30 дни ми бяха лохиите и след това ми дойде след 3 седмици цикъла. В живота наистина нямаме власт. Както казваш каквото ни е писано, това и става. Дано един ден всички мъки ни бъдат възнаградени. Всеки се чуди защо на него, ние ли сме най - лошите, какви грешки изплащаме, но явно за всичко си има причина. Както казва borislavabgmamma дано един ден получим отговор на въпросите си. Най - важното е да се съхраним като хора, като семейства и психически.
- Публикувана: 1 фев. 2018, 15:33 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2022, 17:09 ч.
Взаимопомощ
Само без такива,имаме само надежда и докато дишаме трябва да се опитаме да я съхраним,Само нея имаме, така че главата горе и ще надяваме до последно,но съм сигурна,че след година ще погледнем назад и ще се радваме,че всичко е зад гърба ни.Всички минахме през своите перипети и трябва да сбъднем мечтите си.Търсете позитивните неща в живота.Всички сме носили децата си почти до края,така че знаем,че можем да износим децата си,просто лош късмет,не може все да е така,следващия път ще успеем.
Здравейте момичета,Как сте?Напоследък се губите,времето се пооправи и явно и вас не ви свърта на 1 място.Аз тези дни се размотавам по цял ден навън и вечер се прибирам изморена и заспивам,отказвам и цигарите,засаждам цветя и мисля да мина малко на диета и да започна да спортувам редовно.Много нови неща и никое не ми носи радост,всичко е само за разсейване.Видях новата декемврийска тема и това ме върна назад в едни прекрасни времена,имаше едно момиче на което термина и беше около моя и сега има вече бебе и е разбрала,че е бременна отново,та това ме накара да се замисля защо ние да трябва да чакаме,чакаме какво по-точно да видим дали ще издържим психически ли,мисля,че трябва да чакаш докато усетиш,че физически си добре и после действаш.Ох отново тъпите лекари...Чакам да се похвалите с добри новини,Аз ще събера събира пари да направя всички изследвания и няма да чакам нищо повече.
Аз все още не намирам желание да излезна от вкъщи. Дори до магазина не ходя.
Ако раждането (как звъчи само...) не е секцио и аз не виждам защо да се чака?!
Признавам си в онзи момент бях благодарна, че ще съм секцио сега обаче ми се иска да не трябва да чакам толкова много.
borislavabgmamma съжалвам ако си писала, но не си спомням вие имате ли аутопсия? Ако в нея няма отразени проблеми (като тробм например или нещо пречещо на кръвотока) не виждам причина да чакате.
Аз все още съм в дилема дали да се върна на работа - не намирам сили за това...
Ако раждането (как звъчи само...) не е секцио и аз не виждам защо да се чака?!
Признавам си в онзи момент бях благодарна, че ще съм секцио сега обаче ми се иска да не трябва да чакам толкова много.
borislavabgmamma съжалвам ако си писала, но не си спомням вие имате ли аутопсия? Ако в нея няма отразени проблеми (като тробм например или нещо пречещо на кръвотока) не виждам причина да чакате.
Аз все още съм в дилема дали да се върна на работа - не намирам сили за това...
Цял ден днес се каня да пиша и аз да питам как сте 
Аз се затрупах с работа тези дни, нарочно, за да се измарям максимално.
Polqrna zvezda - върни се на работа. Ще се разсееш така и времето ще мине по-бързо! Много са трудни първите месеци, всички те гледат със съжаление ... Аз се върнах на 40-я ден, веднага след като свърши болничния от болницата. Едва си стоях на краката по цял ден, прилошаваше ми, чувствах се зле физически обаче го преодолях за седмица - две. А за магазина ... на този до нас са няколко каси и едното момиче ни се радваше много. Малко след загубата бях с дъщеря ми и тя започна да бърбори къде е бебето, кой го гледа, вече не си 2 в 1. Малката ме гледаше учудено ту нея ту мен... но в суматохата с клиенти нищо не отговорих. И досега като я видя на каса, минавам на другата.
Устанивих, че с времето тъгата малко намалява. Не е така опустошителна като в началото. Може би защото аз имам и друго дете и ми е по-лесно от на вас, тоест не мога да си позволя да потъна.
Но днес пак плаках ей така от нищото, точно за 10 мин си изплаках очите. Бях в колата, чух една песен и просто отбих встрани да се нарева.
Аз се затрупах с работа тези дни, нарочно, за да се измарям максимално.
Polqrna zvezda - върни се на работа. Ще се разсееш така и времето ще мине по-бързо! Много са трудни първите месеци, всички те гледат със съжаление ... Аз се върнах на 40-я ден, веднага след като свърши болничния от болницата. Едва си стоях на краката по цял ден, прилошаваше ми, чувствах се зле физически обаче го преодолях за седмица - две. А за магазина ... на този до нас са няколко каси и едното момиче ни се радваше много. Малко след загубата бях с дъщеря ми и тя започна да бърбори къде е бебето, кой го гледа, вече не си 2 в 1. Малката ме гледаше учудено ту нея ту мен... но в суматохата с клиенти нищо не отговорих. И досега като я видя на каса, минавам на другата.
Устанивих, че с времето тъгата малко намалява. Не е така опустошителна като в началото. Може би защото аз имам и друго дете и ми е по-лесно от на вас, тоест не мога да си позволя да потъна.
Но днес пак плаках ей така от нищото, точно за 10 мин си изплаках очите. Бях в колата, чух една песен и просто отбих встрани да се нарева.
Аз се притеснявам, че работя във фирма с около 300 човека и моята работа е таква, че общувам с почти всички сектори във фирмата - от ръководители до общи работници и не знам кой как ще реагира и най-вече аз как ще понеса на всеки въпросите и коментарите... защото май с изключение на шефа и секретарката никой не знае...
Представям си как отивам в офиса и ме питат защо не съм в къщи при бебето... направо умира само при тази мисъл
Представям си как отивам в офиса и ме питат защо не съм в къщи при бебето... направо умира само при тази мисъл
Разбирам те, моята фирма е от около 60 в цялата страна, а аз отговарям за клиенти в Южна БГ, които са около 300 ... на много такива въпроси отговорих. И на Коледното парти, макар да беше 5 месеца по-късно пак се намериха хира да не питат на кой съм оставила толкова малко бебенце ... А капака ми беше когато поканиха пред всички да поздравят две колежки, които тъкмо се връщаха от майчинство за това че допринесли да се увеличи екипа .... Помоли да пуснат мейл до всички служители преди да се върнеш, за да не отговаряш на въпроси!
Не знам ще го мисля още - за сега съм казала да ме пуснат в неплатен отпуск...
Сякаш ако започна работа всичко ще стане още по реално - сега като съм в къщи ежедневието ми не е по-различно от преди загубата и сякаш като стана утре ще е било само лош сън. Само не знам тази само заблуда кога ще се пропука.
На вас кога ви предстои да започнете нови опити?
Сякаш ако започна работа всичко ще стане още по реално - сега като съм в къщи ежедневието ми не е по-различно от преди загубата и сякаш като стана утре ще е било само лош сън. Само не знам тази само заблуда кога ще се пропука.
На вас кога ви предстои да започнете нови опити?
В аутопсията пишеше само,че е имало вътреутробно страдание и нищо повече.Ще направя изследванията и дейстдействам физически се чувствам добре,така че няма за какво да отлагам.
Polqrna zvezda не се насилвай прави нещата с малка крачки и ги приемай 1 по 1 това чувство,че си в кошмар ще остане за известно време.Прави си разходка някъде където нямаш познати,помага.Аз излизах в началото рядко и към 1 вечерта,през деня беше най-зле да излизам,защото въпросите не спират.Дано физически се оправяш бързо и по-скоро да започнеш наново.
Polqrna zvezda не се насилвай прави нещата с малка крачки и ги приемай 1 по 1 това чувство,че си в кошмар ще остане за известно време.Прави си разходка някъде където нямаш познати,помага.Аз излизах в началото рядко и към 1 вечерта,през деня беше най-зле да излизам,защото въпросите не спират.Дано физически се оправяш бързо и по-скоро да започнеш наново.
Ами като съм си в къщи с ММ или сестра ми в тяхната компания почти успявам да забравя какво се е случило... Но мисълта за срещи с хора извън семейството ми е ужасна. Слава Богу приятелите ни проявяват разбиране и от тях получаваме една тиха, ненатрапчива подкрепа, за което съм им благодарна.
Трябва да се събера и физически и психически защото моето АГ определено последния път ми каза, че докато не се стегна и психически няма да ми даде зелена светлина.
Ще чакам хубави новини от вас докато дойде дай Боже и нашия ред.
Трябва да се събера и физически и психически защото моето АГ определено последния път ми каза, че докато не се стегна и психически няма да ми даде зелена светлина.
Ще чакам хубави новини от вас докато дойде дай Боже и нашия ред.
И при мен са тези въпроси постоянно и резултата е същия,гледай да не си ги задаваш,нито ще получиш отговор,нито ще промениш нещата.Би било хубаво да можеше да променим миналото,но уви.И мен днес ме изби на рев бях до един магазин от, който не пазарувам,че магазинерката ме дразни и дори не съм и казвала,че съм била бременна,а тя ме питаше къде ми е бебето.Тъпа вещица.Та неща върху,които да разсъждаваш ще има много ,отговори малко и без смисъл,затова не го мисли.Фокусирай се върху неща,които можеш да промениш.
Сякаш никога няма да изплувам от този водовъртеж. Двора на градината се пълни с майки с колички, които си чакаха вторите деца, родиха си ги, едната дори се появи днес с близначета ... всички подскачат около тях .... не го издържам това. Просто имам нужда да се махна от живота си за известно време.
Препоръчани теми