Защо не си вземете отпуска с мъжа ти и идете за няколко дни на почивка.Ще ти се отрази,не много,но и на малко вече се радваме.Идете някъде където не познавате никой,запознайте се с нови хора.А можеш и да направиш като мен,намирай си накаква работа постоянно,поставяй си някакви цели и вечер като легнеш си капнала и нямаш време дори да помислиш.Не обръщай внимание на това,което се случва около теб и те дразни,игнорирай го.Със сигурност няма никога да забравим децата си,но като имаме други бебенца ще се поуспокоим малко.В болницата акушерката която ме изражда ми каза,че преди 25 години е имало мъртво раждане и и била забравила след толко много време,естествено не и повярвах,но явно е успяла да го приеме и да се успокои,а на жената и е било също първо раждане и след това 10 години не е имала дете по здравословни причини,та щом това е успяла да преодолее и ние можем,трябва да сме силни и най-вече спокойни,защото нервите биха навредили като забременеем.Можеш да пробваш и медитация,ако успееш ще ти е от много голяма полза през следващата бременност и живи и здрави 9 месеца по-късно ще се молим някой да ни отмени за 5 минути за да поспим и това ще е най-хубавия ни,изморителен период.Фокусирай се върху бъдещето не какво е могло да бъде ,а как ще е.Пожелавам ти времето да се търкулне и да не усетиш как е минало толко бързо,само се дръж,защото хората няма как да ни помогнат да преминем през този ад,трябва сами да излезем от него.
- Публикувана: 1 фев. 2018, 15:33 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2022, 17:09 ч.
Взаимопомощ
Знам го, но просто не става ... Баба ми е с две мъртви раждания и един аборт в по-малки месеци, преди да роди леля ми и после майка. Никой от семейството не знаеше за това до моята случка. Било е преди 60 години, обаче така и затреперва гласа като ни разказва. Плаче повече от мен, каза че сякаш наново преживява всички онези години в страдания. Докато не се роди живо и здраво дете няма оправия, така ми казва.
Отпуска ще сме, нямам търпение, заминаваме в петък сутринта за 7 дни. Искам просто да избягам от реалността и да се върна след 9 месеца ...
Отпуска ще сме, нямам търпение, заминаваме в петък сутринта за 7 дни. Искам просто да избягам от реалността и да се върна след 9 месеца ...
Здравейте, мили момичета. Аз така се бях затрупала от работа от миналата седмица, че направо бях гроги. Даже единият ден се усетих, че дори не знам как съм пропътувала пътят до работа с колата. Ужас... та за работата. При мен колегите ми знаеха, мията шефка им беше казала с идеята да не ме питат нищо като се върна. Така.. другото е и аз пак ще се повторя, че не си длъжна да даваш отговори на хора, на които не искаш. За магазинерките и при нас мина това. Просто като ме питаха очите ми се пълнеха със сълзи и казвах, че не искам нищо да не питат и по - добре да не ме питат. И до толкова, после всичко отмина. Разходките помагат, но много помагат и срещите с хора, било то на работа или просто да си обградена с хора. Поне така беше при мен. Аз тази събота се видях с кумата ми и с кумицата ми. Видях малките бебоци. Мислех си, че като ги видя заедно ще се разстроя и очаквах да се разрева, но не. Беше ми много хубаво. Носих ги, гушках ги и така. Тръгнахме с усмивки с моя мъж. После си говорихме и разбрахме, че и двамата сме били с една и съща нагласа, но в крайна сметка ни е било хубаво. Такива неща ни правят по - силни. Усетих, че с колкото хора споделям става по - лесно да изречеш всичко на глас. Може би така възприемаме и самата ситуация по - леко, така да кажа. Дано ме разберете правилно.
Да,аз поне разбирам за какво говориш,но все пак колкото и да говорим мъката все ще си е там.А тая магазинерка просто си е нагла каквото и да и кажеш ще пита докато не разбере всичко,дори другите бабички клюкарки я избягват,смятайте за каква напаст става въпрос.
dol_phine стискай зъби и главата горе,нещата леко,по-леко ще се оправят,само трябва да изчакаме още малко и всичко ще е наред този път.Може урока да ни е,че трябва да имаме повече деца,ако не беше станало така щях да имам 1,сега се надявам да имам възможност за поне 3.Ще разберем урока,когато сме пораснали достатъчно.Само да имаме късмет,за да дочакаме щастието.
dol_phine стискай зъби и главата горе,нещата леко,по-леко ще се оправят,само трябва да изчакаме още малко и всичко ще е наред този път.Може урока да ни е,че трябва да имаме повече деца,ако не беше станало така щях да имам 1,сега се надявам да имам възможност за поне 3.Ще разберем урока,когато сме пораснали достатъчно.Само да имаме късмет,за да дочакаме щастието.
Ами то болката няма как да отмине, милички. Всичко ще си ни е на сърцето до края на живота ни. Не знам какъв урок е, но аз преди исках поне две деца. Сега все още си искам повече от едно, мисля си за три. Ама то да не говоря много, много. Сега всичко да ни е наред поне едно да си родим, което да е живо и здравичко.
Живи,здрави и късмет да имаме най-вече,надявам се ще имаме не 1,ами и повече.Млади сме и имаме време.Само късмет да имаме и търпение,и нещата ще се наредят от само себе си,до година по това време пожелавам на всички в темата да обсъждаме бебешки неща,и как се справяме с бебоците.
Здравейте момичета...
Днес ми е особено криво...
Бяхме на църква и на опашката пред нас беше един татко с малко бебче момченце, което беше обърнато към нас и се смееше и закачаше, а аз нямах сили да го погледна. Направо си извърнах погледа и се разревах като малко дете...
Цял ден ми е криво. Вместо от ден на ден да бамаля тази болка тя сякаш се усилва. За пръв път освен мъката се прокрадна и усещане за гняв в мен. Не искам да съм гневна, но просто тази болка ме пречупва малко по малко... Тези дни трябваше да ми бъде секциото и да летим от щастие, а то сме на дъното на болката.
Днес ми е особено криво...
Бяхме на църква и на опашката пред нас беше един татко с малко бебче момченце, което беше обърнато към нас и се смееше и закачаше, а аз нямах сили да го погледна. Направо си извърнах погледа и се разревах като малко дете...
Цял ден ми е криво. Вместо от ден на ден да бамаля тази болка тя сякаш се усилва. За пръв път освен мъката се прокрадна и усещане за гняв в мен. Не искам да съм гневна, но просто тази болка ме пречупва малко по малко... Тези дни трябваше да ми бъде секциото и да летим от щастие, а то сме на дъното на болката.
Всички тези фази през,които преминахме при теб все още са в началото,ще изпитваш много емоции и гневът е най-малкия ти проблем,позволи си да ги изпиташ ,така ще преминат по-бързо,накрая ще има само тъга и самота,никак не е оптимистично,но чак тогава ще можеш да изпиташ малка надежда и да продължиш към нея.Намери нещо,което те разсейва и мисли за него,ходила съм по улицата сама и съм ревала като луда,така,че това изобщо не трябва да ти пречи.На най-големия сняг бях излезнала на вън обвзета от гняв и не изпитах никакъв студ,ако някой ми беше казал нещо щях да го изям с парцалите.Дръж се времето ще мине и ще си на път за новите изживявания и само щастие от тук натам.
Здравейте,момичета цял ден ми е някакво гадно,държа се на косъм.От сутринта фейсбука ми е пълен с клипчета на бебета и снимки,излезнахме на вън,а и там не е по-различно и все си мисля,защо така стана,сега трябваше да прегръщаме рожбите си и да им се радваме,а вместо това всеки изминал празник става по-тежко и по-тежко,та нали Иисус Христос е платил за греховете на цялото човечество,защо ние сме наказвани по такъв жесток начин.Преминахме цяла бременност и вместо сега да имаме на какво да се радваме,сме на начална позиция,та дори по-зле,мечтите ни са разбити,заедно със сърцето.Дори да имаме после 10 деца винаги ще са с 1 по малко.Защо трябва да стават такива гадости,какво толко сме направили.Дано някога намалее болката,поне малко,защото не се издържа,кой може да понесе всичко това и да бъде щастлив,живота ни го нач..ва по всякакъв начин,но точно това не съм го помислила в нито един сценарий,че може да стане.Чувствам се слаба,безсилна и сама.
Воистина воскресе. Дано догодина на този празник имаме повече усмивки. Ние този празник го свързваме с много мъка и болка. Миналата година на велик ден казахме на родителите си, че ще имаме бебе. бях подготвила кошнички с яйца, пиленца и в една кутийка тест за бременност. Много щастие изпитахме тогава, празника беше велик за всички, а тази година нямах желание за нищо. Така е... живота ни го на.уква. Пожелавам от сърце всички да сме много щастливи и скоро да започнем да обсъждаме други теми. Да знаете уж празник ама ни казаха, че една моя братовчедка също си е загубила бебето. Направо съм в шок. Какви празници, какви благи вести. Заобиколени сме с мъка. Трагедия след трагедия. Дано сме живи и здрави поне и да се надяваме, че наистина един ден ще бъдем щастливи. Много прегръдки и от мен мили момичета.
Здравейте момичета, завърнахме се от нашето пътуване ние снощи. Разсеях се доста, то от обикаляне не ти остава много време да мислиш де 
Какво да ви кажа, бяхме в Истанбул ... преобладаваха емигранти от други азиатски страни ... едни такива доста странни, (няма да давам квалификации, но ме разбирате) всички обаче си бутаха и влачеха бебетата къде ли не, по кораби, по каманаци ... дори посред нощите си ги мъкнеха с тях по площади, заведения, я облечени я не, боси, мърляви, сополиви, ту завити през глава да се чудиш как дишат, ту оставени полуголи на дъжда да ги вали ...
И осъзнах, че не аз съм виновна за това, че бебето ми е имало този тъп вирус. Направила съм всичко възможно да го опазя (за разлика от родителите, които видях).
Щом толкова деца си живеят и оцеляват на условията, в които ги видях, то просто при моето е било супер мал шанс ... както си е и по статистика 0,2%. Не е можело да направя нищо по-различно.
Така че, се стягам да мисля позитивно и да се настройвам за бъдещото бебе, дано скоро да се случат нещата! За всички ни!
Какво да ви кажа, бяхме в Истанбул ... преобладаваха емигранти от други азиатски страни ... едни такива доста странни, (няма да давам квалификации, но ме разбирате)
всички обаче си бутаха и влачеха бебетата къде ли не, по кораби, по каманаци ... дори посред нощите си ги мъкнеха с тях по площади, заведения, я облечени я не, боси, мърляви, сополиви, ту завити през глава да се чудиш как дишат, ту оставени полуголи на дъжда да ги вали ... И осъзнах, че не аз съм виновна за това, че бебето ми е имало този тъп вирус. Направила съм всичко възможно да го опазя (за разлика от родителите, които видях).
Щом толкова деца си живеят и оцеляват на условията, в които ги видях, то просто при моето е било супер мал шанс ... както си е и по статистика 0,2%. Не е можело да направя нищо по-различно.
Така че, се стягам да мисля позитивно и да се настройвам за бъдещото бебе, дано скоро да се случат нещата! За всички ни!
dol_phine - Чудесен позитивизъм. Дано все по - често зачестят тези постове. Дано тази година да е прекрасна за нас момичета. Смятам, че никоя от нас не е била виновна, а като се замисля какво бихме могли да променим и дали би имало ефект или ако е имало какви биха били последиците?...
Препоръчани теми