Парфюмни размисли и страсти - 215

kovacheva, като дете обожавах Charlie. Даже не знаех, че още го има. Благодаря , ще се пробва поне синьото!

Когато говорим за "мръсно", го разбирам спрямо контекста - ако е за ванилия очаквам мръсното да е като от земя, опушено, ако е за жасмин - като от плът, човешки секрет, секс дори... Но да, опитвайки се да уловим нечия душа, могат да се получат и интересни словосъчетания и картинки

 

Чарли, Клин Дойл, Кобако, Глория Вандербилт - още ги има и са буквално без пари. И са се запазили точно толкова силни, нахални, цветни, ярки и запомнящи се, както през нашето детство. Аз ги имам и понякога ги ползвам, когато съм в носталгично настроение. Връщам се в годините, когато оставах сама у дома, обувах токчетата на мама, обличах коженото палто на баба, пръсках се с техните парфюми и се кипрех пред огледалото. И понеже вече почти не се ползват и не са разпознаваеми, в тези ми настроения винаги някой ме пита какъв е този аромат. Странна работа. А понякога за любимите ми удове и разни модни нишове никой нищо не пита.

гарантирано, че нито един от новите няма нищо общо с тези от едно време, не защото е реформулиран аромата, а просто са чисто нови парфюми с далеееееееч по-ниско качество - за съжаление 

Обожавам лакрицови бонбони, даже преди няколко дни получих от някакъв английски сайт за 1п.   Тук не се намират. Като изключим Хипнотичната отрова ЕДТ, май други с тази съставка не познавам. Забелязах поста на Ковачева за Map Of The Heart още предния път, но някак не ми се понравиха бутилките...След снощните лакрицови описания обаче и споменаването на сета с проби от Йоан Владимир, успях да ги поръчам Платих успешно с кредитна карта(няма пейпал), но нямам потвърждение на мейл за поръчката, нито успявам да видя как да си вляза в акаунта в сайта. Безплатна доставка по целия свят, а са австралийска марка. Ако получа изобщо нещо, ще споделя.

Сънчо, не може да бъде! Парфюмче си поръчала!?!  

а видя ли, че дори да промениш валутата стойността и все е 25 - 25 долара, 25 евро, 25 паунда 

Яна, аз имам Passionnee. Признавам си, че го ползвам много рядко (не повече от 1-2 пъти в годината), но по спомени ми се струва абсолютно същия с този на майка ми преди години. Майка ми твърди същото. Разкрива се постепенно, има шлейф, издържа повече от 24 ч. Голямата разлика е в това, че за сегашния ми вкус е прекалено хаотичен. Разглезих се с годините и все повече търся по-остри и моноароматни парфюми, вместо характерните за онези години цветни букети. Моят го имам от няколко години, заради темпото ми на ползване. Възможно е наистина вече да са ги променили.

Сън, лакриците изобщо не са малко в парфюмерията. Лолита се заиграва най-много с тях. Има я във всичките й запомнящи се аромати. Където я няма, обикновено парфюмът не остава дълго популярен (това е мое лично наблюдение, разбира се и не се ангажирам, че е факт). Серж Лютен също ги ползва сериозно в унисексовите си аромати. Слонът на Кензо също има лакрица. Ултраред на ПР е една изключително сладка ягодово-захарна лакрица. Гореща и люта лакрица е Фатал Интенс на Агент Пр. - удивителен аромат е това, но труден за откриване. Into the Void на Въоръжената Жулиета е смолиста лакрица, която най-нахално ми беше отмъкната от най-голямата ми дъщеря и сега си я ползват двамата с баща й.

Клин Дойл Иланг-иланг           
съм носила няколко години подред и е бил парфюмнто ми Аз! Обожавах го, колко комплименти съм отнасяла за него! Новите сега нямат нищо, ама нищо общо. През годините толкова съм търсила нещо поне да се доближава до него, открих го в 24 Faubourg Hermès. Не е същият, но много ми напомня за него.
Миналата седмица в Диема помирисах Чарли, Евасион, Кобако и Клин Дойл - нищо от предишните парфюми - остри, ръбести и силно химични.

Не бе, само пробички Засега

Не съм обърнала внимание, а 25 лева нямаше ли Аз платих 25$(39,40лв.)

Имала съм поне две от първите Лолити, за себе си реших, че не е мойта марка. Върху мен избиваха химични, дразнещи, пък и не бяха особено трайни, доколкото помня. Имам Слончето, в него не усещам лакрица. Виж за Серж се сещам, че съм я намирала в Arabie или Chergui, но сега не помня в кой точно, а и не мога да подуша Неговите творения ми стоят твърде близо до кожата и макар да са ми интересни като аромати, не ми е любим бранд. Виж, с Фатал интенз и Into the Void ме заинтригува, особено силно с последния

Лолитите не понасят всяка кожа и всякакъв климат. Те са за топла кожа и есенна влага. Ако има и лека мъгла само тогава се задържат по-дълго. Все едно ги правят някъде в гората нощно време. Аз ги купувам заради дъщерите ми, защото те ги харесват. За млади момичета са идеални. А аз наистина ги разносвам в гората или по-скоро в парка, докато разхождам домашните любимци.
СЛ на мен ми е в графата "и с тях, и без тях", но лакрицата най-силно я усещам при него в Jeux de Peau (дано да съм го написала правилно) - много странен аромат е, хлебен, млечен, мирише на храна, но е интересен и си заслужава поне да се пробва.
Жулиетата задължително я пробвай. И я дръж далеч от тийнове и мъже.

Ненавиждам лакритца бонбони и парфюмна нотка, както и Лолити. Не ги харесвам и върху други хора с изключение на Л и понякога Si Lolita.

Не мога да се сетя българските лакрицовите бонбони какъв точно вкус имаха,но в Норвегия пробвах,там са хит. Няма такава отврат. Все едно лапнах концентрат на сироп за кашлица. Едва го сдъфках. Една година мина от тогава и като се сетя ме втриса.
От парфюмите,които споменавате,само Хипнотичната отрова съм пробвала,но там липсва тази гадост. Да не би в тези бонбони да е имало и други съставки и затова асоциацията да ми е такава?

На тези бонбони им подсилват цвета с пепел, както и слагат нишадър (който пък не помня дали въобще мирише на нещо, май не), така че надали е чиста лакрица (женско биле). Всъщност всички тези съставки са за болно гърло . Аз ги обичам тези бонбони, особено когато са със сол, но за парфюм не съм сигурна... Лепкавата захар точно в момента не ме привлича

lili_78, не можеш да се сетиш, защото нямаше лакритцови бонбони. Лакритцата е като бозата, или свикваш с вкуса й от ранно детство, или не можеш да я понасяш. И Да, права си, точно на редуциран чрез изваряване сироп за кашлица със сол мирише ароматът в парфюм Разбира се, ние няма да го ядем, а ще миришем на него, и мога да те уверя, че никак не е лошо усещането. Хипнотичната отрова ЕДП е с лакритц, няма нищо общо с красическата ЕДТ. Пробвай го, ако не го познаваш, там ароматът е доста разпознаваем. Друг аромат, който може да ти е ориентир за това, как мирише лакритц е Un Bois Vanille Serge Lutens. L`Eau de Minuit Edition 2013 Lolita Lempicka пък в първите няколко минути е буквален аромат на прясно отворено пакетче с лакритцови бонбони, още пресни, оваляни в солено-сладка пудра, а тъмното усещане е подсилено изключително много и от голямата доза смоли, които са сложили в него. Много ниш е тази Лолита, много трудна за разбиране и харесване, според мен няма много общо с останалите Лолити,  но съм напълно съгласна с мнението на Fever Ray, че тази нота обича влага, дъжд и мъгла, а при мен такова време, с лопата да го ринеш След първоначалната лакритцова експлозия , и ако оживееш, се разтапям вече в красивата му бензоиново-ирисова красота, появява се и тъмната красота на мирх, а пък ако съм с кожено яке, и като смеси и с аромата на кожата , тогава е просто божествен, чувствам се голяма тежкарка с него Но е трудна за носене и харесване нота, нормално да не се харесва от повечето хора, носещи цветни и нежни аромати. Сега се сетих например, че когато съм с него, дъщеря ми винаги ме пита, дали съм си играла с Play Doh

Lunen_sun, и аз първоначално се шокирах от флаконите сърца на марката, но пък и точно заради шока ги пробвах. Pierre Dinand е дизайнерът зад тях, един от най-големите дизайнери на парфюмни флакони, с над 50 годишна практика и създател на едни от най-класическите флакони в парфюмерията. Четох едно интервю с него, в което той сам определяше тези сърца като една от от най-хубавите си работи. Аз не съм много съгласна с него, да не говорим, че капачката е изключително неудобна и като нищо може да се загуби, но пък компенсират с аромат. Парфюмерът зад повечето от ароматите е Jacques Huclier, който стои зад доста от мъжките аромати на Мюглер, и определено мога да кажа, че зае как да направи плътен, шлейфов и забележим аромат, поне за мен де, ти си по друга скала в оценките за шлейф и трайност Иначе марката е интересна, първо избират цвета на сърцето, и след това композират парфюмът около него. Използват типични за Австралия съставки, като Австралийско сандалово дърво и жасмин. Политиката им е сами да определят, къде да се продава марката, затова се предлага наистина на много малко места в Европа, но пък са представени в моята парфюмерия , и съм много доволна от този факт. За мен са хубави и интересни парфюми, и едни от малкото, които са ме накарали да бръкна и платя 150 евро на момента, без изобщо да се замисля, както и въобще не съжалявам за тях, напротив, смятам да взема и прозрачното и червеното сърце. Но няма гаранция, че и ти ще си на същото мнение.

Някой да си спомня аромата на парфюма Фиджи? И дали го предлагат някъде? Носталгия някаква!