С какво ви дразнят свекървите - тема 92

Ох, тоя репертоар... Баба ми като беше на легло, лека й пръст, дядо ми беше така. Не опираше до парите, а до ината - чужд човек няма, казва, да влезе в тази къща. Майка ми се побърка с него. На работа ходеше, къща въртеше, на тях ходеше да помага, тъкмо и племенника беше се родил, не можеше жената крак да подвие и да си събере мислите, защото той отказваше каквато и да било помощ от други хора. Грижеше се много предано за нея, но при лежащо болен не успява само един човек да се справи с всичко. Лоша работа, Цвете...

О, Хай, да, това за чуждия човек вкъщи е другият проблем. През януари свекървата я беше хванал много тежък грип и лекарите искаха да я вземат в болница. Все пак тя е над 70 годишна и беше тръгнало към усложнения. Че като гракна свекъра: Никъде няма да ходиш, как ще ме оставиш тука сам, ти искаш да умра ... Ужас направо!
Свекърът е голям егоист. Само себе си гледа, ама и свекървата му подгъзува яко. Аз като ѝ казвах, че така не трябва да го учи, тя ме пропускаше през ушите. Хич не му идва на акъла, че и тя може да умре, защото той от години е диагностициран с рак и е свикнал всички да са на пета около него. Него нищо не го трогва - нито диагнозата на малкия, нито жена му като е зле, важното е той да е добре

Има такъв егоизъм с остаряването.Усещам се как   и аз се плъзгам,оправдавайки се,че нищо не мога да направя ,помогна ,въздействам на никого и се отдръпвам под предлог да не преча поне.
Но  се оказа,че  и това не е  нормално решение и  търся среден път.Наистина ми е зле повечето време напоследък ,влошават се нещата,но имам и проблясъци на добро настроение  и  сила.Може би не мога да се примиря с обстоятелството,че остарявам и  силите ми намаляват съществено ,възможностите за  възстановяване от умора  - също намаляват драстично и стават продължителни.Знам си реалното състояние.И не го вярвам,просто се държа както преди,ядосвам се на умората,на моменти се връзвам .
Добре че са далеч и не прехвърлям върху тях моите настроения  и тревоги.Основно за самата мен,отдавна взех да не питам за техните проблеми и те не ги споделят ,рядко се заговорваме.Но  и моите не знаят ,мислят за мен като за мама,дето всичко може ,дори да ме наричат по име.
Не знам доколко откровен разговор ще помогне да се изяснят нещата,защото има разминаване. И моите страхове,че  съм егоист.
Да не остарява човек.Макар да съм далеч още от 70-те,просто се скапах рано.
Чужд човек в къщи е неприятно,но пък ако притежава човек малко ум ще прецени и  няма да тормози децата си.
Малко са дето клатят крака от 9 до 17 и  не им пука за работата,заплатата е вързана ,като на нас някога.Вече е различно.
Освен дебели очи и да не ти пука ,егоизъм и  още нещо  - иначе се откача.
А че всички ще умрем е  неоспорим факт.Но  доста "деца" не достигат годините на родителите си, тревожат се за тях и страдат,а  живеят с едно поне 20 години по-малко .
Но за себе си поне имам мозък дотолкова да не  тормозя с мои  проблеми.За  сега.

Тъкмо това исках да ти кажа..

И щом вие с мъжа ти сте във възраст в която не кукате,то отговорността за развоя на нещата се пада на вас.И ако се скапвате и чудите как да смогнете,то си е ваш избор.
Защото трябва в прав текст да заявите какви са ви възможностите за реакция и от там нататък отсвирвате всякакъв телефонен тормоз и мрънкане от страна на свеки.
Аз бих предложила да плащам на човек,който да ходи да помага редовно.Или всеки ден,или на повикване. Свеки като откаже,да се оправя после сама..
Нито сте длъжни да бършете задници,нито да пазарувате.Длъжни сте да се погрижите,това да.Но по начин който би бил удовлетворителен и за двете страни.Щом едната страна в такава кризисна ситуация си лежи на егоизма,тогава да си бере гайлето ..

Така е. Обаче трябва да не е наред с горните етажи, за да си представя, че синът ѝ ще напусне работата си и семейството си и ще се премести при нея. А ако си представя, че семейството на сина ѝ ще напусне дома си и целия си живот, за да се премести на 400 километра при нея, значи е или луда за връзване, или мега нахална. И в двата случая правилната реакция е игнор. Тя му мрънка, защото знае, че ѝ се връзва.

В добрите стари времена, когато още и слушах бръщолевиците, свекърва ми е звъняла, да ме кара да лъжа мъжа ми, че е болна от рак! Да си вземел отпуска и да останел малко при нея, защото трябвало да си поговорят.
Има хора, които психопатията ги удря много лошо.

Значи, моята свекърва не е чак толкова изкуфяла. Тя с ума си разбира, че няма как нито синът й да се премести при тях, нито те да дойдат при нас. Ако например мъжът ми ѝ каже: Майко, напускам работа, жената да се оправя с децата, идвам да ти помагам да не се мъчиш, тя веднага ще е против и ще започне да го увещава, как с всичко ще се оправят.
От друга страна тази ситуация я взривява. Тя цял живот си е представяла, че синът ѝ като се ожени ще живее с тях в дядовата ръкавичка, както те са живели и ще командори всички, както нейната свекърва го е правила. Повече от 20 години тя просто не може да се примири с факта, че ние не сме под неин контрол, макар за много неща да успя да се налага в нашето семейство. Освен това тя е енергиен и емоционален вампир. Идеята, че тя е сама с мъжа си и постоянно е в някаква проблемна ситуация,а ние не участваме активно в това, я побърква. Тя иска като има проблем да се явим по служба, тя да се вайка и тюхка, а ние да търчим и да съпреживяваме. Ами няма как, ние все още имаме задължения към децата си и сме длъжни да се съхраним за тях по всякакъв начин. За нея идеалът за семейство е - ние да участваме в техните проблеми, да живеем техния живот, да им го разнообразяваме и да тичаме по тях. Живее си в неин собствен свят и смята, че извън него никой няма проблеми и че всички трябва да се вживяват в нейните проблеми. Има някакви сложни фантазии за нещата в главата и смята, че всички ние трябва да живеем в тези фантазии.
За помощ с пари в момента и не давам да се издума. Ако те нямаха всичко е ясно - даваме каквото можем. Обаче тя да дипли пачките за погребение, а пък аз да се гърбя от работа, да си пренебрегвам детето, което има толкова много нужди, за да ѝ даваме пари на нея да плаща за помощ - това няма как да стане. Ние ако имахме много средства, аз нямаше да работя, а да се занимавам само с малкия и да го водя по терапии и занимания. Сега се налага да ги ограничаваме ( за което ми е много мъчно) и да се съобразяваме с възможностите като време и пари. Така че за парите най-добре да не помисля, че лошо ще стане. И без това съм преуморена и изнервена, ще си го изкарам и на нея, и на сина ѝ и няма да ми мигне окото.
Ох, казах си!
Като си помисля колко по-зле ще става, направо ми става лошо. Явно имала глава да пати и това си е.

Цветенце, не се нервирай. Ако мъжът ти не се поддава на глупостите, нека си мели. От едното ухо, през другото и това е. А ти пропускай да си чуеш телефона, за да не ти мели на теб. Има си син- да му мели на него. А той да не докладва за всяка безценна мисъл излязла от устата на мама му, а да се оправя сам с нея.

Стигнах и аз до зодиите. Аз съм рак, ама няма да съм свекърва. Свекърва ми е рак, разликата ни е няколко дни. Нямаме грам общо двете. Не съм забелязала описаните качества в нея. Ама аз съм от тези дето не се оплакват от свекървата
Плюс това раците сме душички ненагледни, добри, чуФствителни и т. н. 

Между другото щерката е Дева - е няма такова подредено същество. И където ходи, пак подрежда. Отиваме в сестра ми, оправя леглото и стаята на братовчед си. Има добра приятелка, доста разхвърляна - оправя и там.

Ама чакай сега - парите са си нейни и тя ще си решава. Ако иска да си наеме 4-членен персонал, ако иска сама да се гърчи. Това си е нейн избор. Вашата роля е само да кажете - ние това можем да направим и това е. Да си мрънка. Има хора, които обичат да мрънкат. Приемате, че е от тях и си вършите вашите работи. Просто е. Тя си го е избрала.
Не виждам проблем.  Проблемът е, ако мъжът ти ви кара да ходите всяка седмица на 400км и не смогвате да се грижите за себе си и  децата си така. А доколкото разбирам няма такова нещо.

Светулчица, най-вероятно мъжът ѝ се връзва на приказките на майка си, започва да се тръшка пред жена си и съответно, хубавичко я нервира. Затова, да му наложи вето на снасянето на информация от кораба-майка.

Значи тя има проблем със съпруга си, а не със свекървата
Не ме разбирайте погрешно, не съм свекърва и засега няма изгледи да бъда, но никога не съм имала такъв проблем и като снаха.
Но аз няма да допусна мъжът ми да се тръшка. Или ще си страда мълчаливо колко е онеправдан и му е тежко или ще скръцне със зъби и няма да се връзва.

Реално погледнато и на мъжа ѝ не му е лесно. От една страна са специфични грижи по дете, нормалните в семейството, а от другата, майка му може и да му вменява вина, как е зарязал баща си. Свестните мъже са много лесни за такова манипулиране. Дори няма да обърнат внимание, че въпроса може и финансово да се реши, при това този на когото са финансите няма нужда от помощ, а само манипулира.
И според мен в този казус, няма проблем с мъжа
Бих посъветвала Жълто цвете да говори с мъжа, но не за ситуацията, а за това как се чувства от нея. За целта ще трябва да е наясно за разговорите м/у мъжа ѝ и майка му, но ако има насаждане на вина, тя ще може да противодейства. Защото и да нямат проблем към момента, то ако наистина свекървата го подковава и манипулира, той в чувството си на безпомощност, че не може и на двете места да огрее, точно с жена си има проблем, а не с майка си. Като в разговорите им се набляга на това кой как се чувства, то решението е вече налично, само трябва мъжа и сам да стигне до него. Иначе свекървата би използвала и коз от сорта на "ама това жена ти ти го втълпи"

Ами доста често се случва това отношение - жената жали мъжленцето как не е случил на майка. Брее, тоз пИрфектен мъж как е произлязъл и възпитан от такова чудовище  
Но и ма ко е права - човек има нужда от отрезвяване от страничен човек, несвързан емоционално с майката.

Светулчице, за парите по принцип си права. Обаче свекърът е към 100 кг, а свекървата е на 72 години. Какво ще стане, ако и тя грохне? Как тогава се гледат двама възрастни на легло от 400 км?
Мъжът ми се опитва да се промени и да неглижира мрънкането с практични съвети, но това не е лесно, когато цял живот са те манипулирали. Аз го пращам да се оплаква и да споделя с приятелите си. В края на краищата всеки човек трябва да си сподели проблема с някого, защото иначе той ще го изяде отвътре. Той вече и така прави, но от време на време не успява да се сдържи и на мен ми казва като му тежи. Знае, че аз много се товаря от очакванията на свекърите да ги обгрижваме. На тия години да се учиш да слагаш граници на майка си е много трудно, когато тя цял живот те е дресирала, че ти си неин и всичко твое е нейно.
Имаме един приятел, на който баща му беше на легло и майка му се справяше с всичко по обгрижването с помощта на външни хора. Двамата сина имаха ангажимент да общуват с баща си по телефона, да ходят колкото могат да го виждат и от време на време да водят и децата, защото на дядото си му домъчняваше за тях. Та той много помага на мъжа ми и го подкрепя в ситуацията.
Признавам си, че и аз съм лесна за манипулация. Вече на свекърва си не се вързвам, обаче мъжа си много жаля. Искам и аз да доживя старини с него и да сме си двамата компания, всъщност ние ще сме си трима с малкия.

Cuckoo, не е перфектен, ама си е мой. Редовно му начуквам канчето за това и онова, кога чува, кога не. Какво да го правя?