Как е най-правилно?

Янечек, тя ще участва индиректно в изплащането на кредита му. Той изплаща кредит, тя влага в домакинство, храна, сметки и тн. Този мъж не е задължително да не е читав, но на мен ми светва лампичката - жилището му е на кредит, значи не е баш богаташ и въпреки това е с широки пръсти, правейки ултра скъп ремонт от висок клас, вероятно пак на кредит. Нищо чудно в един момент да закъса в кредити и тя да го издържа изцяло, а после той ще си има апартамент, а тя - нищо - това е съвсем реална възможност.
Хора, които много смело се набутват с огромни кредити не са хора, на чиято финансова стабилност може да се осланяш особено при наличието на дете.

При нас, например, нямаше как да минем без ипотека, поради което дълго време търсихме изгоден апартамент, който можем да си позволим с нормални вноски, ремонтираме, но постепенно заплата по заплата, а не на кредит, съответно и не се изхвърляме до небето. Има една крива на риска, която човек трябва да спазва, за да не се озове накрая със сериозен проблем. Те смятат да се оженят - т.е скоро неговите дългове ще бъдат и нейни. Аз бих се замислила бая.

Розовите приказки и хората, които твърдят, че "ама къде е любовта, това са само сметки" или имат достатъчно наследствени апартаменти, за да не им пука, или не са виждали в какви гадни ситуации може да изпадне човек понякога, когато нещо се обърка.

Авторката да не си пипа спестяванията, той не ги е искал така или иначе. Може да купи някоя картина, някой килим, да си го направи дом. Дано си живеят добре, искрено й го пожелавам.

 

Точно така, в 21-ви век всеки си прави сметката много добре, а романтичните разбирания, че мъжът осигурява финансите и това е въпрос на чест, който не подлежи на съмнение, а жената - уюта, ги оставяме за по-миналия век, където им е мястото. Знам, че стана трудничко да си жена в днешно време, но каквото сам си направиш, и обществото не може да ти го направи.

Не мисля, че в по-миналия век им е мястото, чисто природно и логично жената е аут известно време ако ще има и деца, та някой трябва да покрие това, но да речем, че на тези схващания не се намира лесно мъж, който да отговаря реално, а не в роман. Най-малкото вече животът е доста по-скъп и е трудно един човек да издържа всички в общия случай.

Какво е природно и логично няма никакво значение, има значение какви са нагласите на масите, защото точно те определят и нагласата на индивида, а в момента масите не смятат, че някой въобще трябва да се замисля дали природно жената е по-уязвима, за обратното се копа и вече сме се закопали до вратовете.

Закопали сме се. Безспорно.

Реалността закопава.

Изобщо не става дума за романтика, а за чиста прагматичност.
Авторката написа, че мъжът не е в пъти по-заможен от нея, явно просто печели добре.Никак не е невъзможен варианта той наистина да се набута с кредити, които след брака им ще изплащат СЪВМЕСТНО, от общия си бюджет.И ако се стигне до раздяла, какво става?
Той си остава с апартамента, ремонта и обзавеждането, за които и тя се е лишавала и плащала, а тя пак на улицата с нищо.
Не мога да гадая за какви кредити и месечни суми по тях иде реч, но обикновено са си стабилна сума.Та, щом той не е с доходи в пъти над нейните, нищо чудно да се озове в ситуация да се грижи за битовите сметки сама.А той да си покрива "апартамента, ремонта и обзавеждането".

А, реалността, не е реалността, а идиотската посока на борбата за равноправие, която ни донесе единствено правото да бъдем мъже.

Добре, като законодателството не те защитава и останеш сама с дете/деца - на кого да се оплачеш, че си нежна и уязвима? Щеш не щеш, намираш начин да се справяш сама, нали? Без да си се борила за нищо.

Мхм, четох съвсем наскоро в джендърската тема, че е мързел и разплуване да се заседиш 2-3 години по майчинство, това е мнение на жени и е подкрепяно от други жени, така че какво да говорим за уязвимост по природа, когато сами искаме да си избягаме от природата.
пп: и точно във форума не е рядкост жена, останала да си гледа децата повече от годинка, да бъде наречена паразит от другите жени.

А мъжете си се подкрепят един друг. Ех... да имаше нормална женска солидарност, нямаше да са така нещата. А то разни зомбирани, вече изперкали от преумора жени, които са се нагърбили с всичко възможно и в главата им тиквения медал им се вижда златен, прокламират как трябва всички дружно да дърпат каручката, ама накрая, напъвайки напред пропускат, че си я дърпат сами, а онзи дето се води опора и силния пол, главата на семейството отдавна се е качил да се вози с дистанционното в ръчичка.

Мисля, че изобщо не знаете какво говорите. Разбира се, че всяка жена би се радвала да си гледа децата на спокойствие. Но в днешно време как всички мъже да успеят да си подсигурят всичко на семейството сами? И какво да кажем пък за случаите на разделени родители и т.н. Майката хубаво иска да седи да си гледа дечицата, ама ако не стигат парите?

Майчинство по 4-5-10 години е просто лукс, който не всяка жена може да си позволи. Аз например дори не мога и да си го помисля. Не защото ми е супер приятно да се нагърбя със 100 неща, а просто защото искам децата ми да са осигурени с всичко необходимо, да ходят на курсове и уроци и т.н. обикновени житейски неща. Мога да си остана у дома и да се ограничим доста - е къде е смисъла?

Не така с бутонките. Може би знаем за какво говорим. Вероятно щом жената си седи вкъщи парите стигат, но другите мами недоволстват масово и я наричат търтей и паразит, а в по-лекия случай я питат не откача ли с това стоене вкъщи. Включително преди известно време във Фейсбук споменах как приятелка след 10 години вкъщи си търсеше работа с уточнението, че има три деца, и дори там наскачаха други жени да се възмущават какво е това майчинство. Ми такова майчинство, могла е да си гледа децата, гледала ги е, това по начало се смята за нещо нормално. Ама вече не явно.

А, на мен не ми е жал за мъжете. Нека само те издържат семейството, ако можеха, но всички виждаме, че това няма как да е масов случай.

Отделно не виждам на майката, която си е спестила всичкия стрес от работата стойки вкъщи, какво й пука какво мислели другите? Поне на мен грам нямаше да ми дреме

Но и не от всяка жена става домакиня, като се замисля (затова май жените питат как не е откачила, съдят по себе си сигурно - аз бих откачила...) А има дори жени, които си обучават домашно децата, и са си живи и нормални - ама и това хич не е за всеки. Светът е шарен.

Нещата не опират само до седенето вкъщи. Приема се, че е женска работа да върти цялото домакинство, да създава уют, да отгледа децата, да е винаги сготвила прясна манджа и тн. И въпреки, че мъжа не смогва да осигури необходимото с "мъжката работа" та се налага жената да подхване и това, този модел в много семейства не се преразглежда. Накрая излиза, че слабия пол работи по 8 часа на ден, върти цялото домакинство, занимава се с децата и едвам му остават по 7 часа на нощ за сън, докато силния пол си ходи на работа и това е. Много жени си го приемат това като едва ли не геройство. Сякаш някой ще ги похвали накрая, че са си съкратили живота с няколко години. Хубавото е, че постепенно има все повече мъже, които нямат такива свръхестествени очаквания.

А, ако някоя жена може да си позволи да си седи вкъщи с децата, това е чудесно и не е нормално да се осъжда веднага като мързел, асоциалност и тн. Аз съм чувала жени да стигат дотам да обиждат жена, чиито мъж й осигурява да не работи за определен момент от време, наричайки я държанка. Всъщност, за да съм по-конкретна на мен се е случвало да ме определят така, защото в рамките на 1 година моя приятел ме издържаше без да се лишаваме от нищо, за да си завърша магистратурата за 1 година вместо за 1.5 години като през този период взимах 2 вида стипендии и имах фрилансърски ангажименти.