Как е най-правилно?

Говорим за първите 2-3-4 години на детето, когато е по-подходящо да си е вкъщи, след това всички са на градина. Който би откачил защо изобщо е решил да има деца. Те трябва да се гледат, това налага и да се гледат лично. Т.е. не виждам какво е удоволствието да ги гледа друг, ако не се налага. Но това принципно, явно в частност идеята е друга.

Бианка, когато имаш избор е най-добре. Ясно е, че когато парите не стигат, нямаш право да тропкаш с крак, че искаш да си седиш вкъщи с децата, ами се стягаш и правиш, каквото трябва, въпросът е, че самото желание да посветиш няколко години от живота си за отглеждането на собствените ти деца, се осъжда остро, при това с много голяма доза озлобление. А личното ми мнение е, че дългото майчинство в България боде очите и преди да се ореже, първо трябва масата да е съгласна, че 2 години майчинство е мързел отвсякъде и затова жените трябва да се връщат на работа, колкото се може по-скоро, за да се чувствт те сами пълноценни, не за друго

По закон , в случай , че едно жилище е придобито преди брака , но се изплаща по време на брака със съвместен принос , на съпругата при развод не се ли дължи парично обезщетение за целия пероид на приноса ?

Зависи на чие име е било преди брака. Остава си на същия човек. Другия партньор може да води дело за дял, като ще трябва да докаже, че е влагал еди какви си пари с еди какъв си произход, на тази и тази дата, суми и т.н. Най-лесно ако от свое име директно е погасявал суми по кредита примерно. Изхода от подобно дело е неясен.

И кога точно в цялата история на човечеството жените са прекарвали 3-4 години само и единствено в отглеждане на деца? Има различни социални класи, да не забравяме, и само в малка част от тях жената е била вкъщи и е чакала мъжът да осигури дохода. Това, естествено, е вървяло в комплект с липса на екстри като достъп до образование, гласуване и въобще безправност от всякакво естество. Моделът семейство, което прекарва заедно по 50 години, няма изневери, няма домашно насилие и царува равноправие е доста утопичен и е съществувал в доста кратък период. Този период отминава и хората прекарват по-малко време заедно, браковете се разпадат. Ясна е романтичната представа "завинаги заедно", ама тя е точно такава, романтична и нереална в повечето случаи.

Не знам защо решихте, че мъжът в историята ще плаща единствено кредита и няма да има отношение към текущи сметки, храна, почивки и т.н. Или трябва и това да поеме изцяло, за да е спокойна жената и тя да няма никакъв ангажимент към домакинството?

Жената в тази история работи. Има си и спестявания.

А мъжа се е нагърбил с кредит за апартамент в центъра на града (ако е София... хмхм) + потребителски кредит за скъпарски ремонт. Едно дребно криване в работата му и положението ще се стъжни за всички. Един запор на заплатата и колкото и да е ларж, тя ще е тази, която ще покрива всичко. Не казвам, че така ще стане, но риска не е несъществен, за да бъде пренебрегнат напълно.

Да, де, ама това са някакви страшни предположения. Има мъже без ипотеки, пък вземат, че играят хазарт, или страстно обичат колите и влагат суми в поредния тунинг, или имат хоби като гмуркане, което гълта доста пари, или ... или ...

Така е, но това не намалява рисковото поведение на точно този.
Не мисля, че са чак страшни предположения. Аз познавам хора, опарени от кредити, при които не са си преценили добре рисковете.
За авторката проблем засега няма. Аз я съветвам просто да не напъва да влага много много в ремонти и обзавеждане (явно скъпи), а да си участва, разбира се, в ежедневното пазаруване, сметки и тн.

Повечето от нас така я посъветваха. Но една част започнаха с апокалиптичните предсказания и как той е длъжен на всяка цена...ами, не е.

Длъжен да я пише като съсобственик ли?
Не е, разбира се. Само че от бързането да го купи преди брака се разбира, че той самия не е голяма бяла птица, а си прави собствената сметка. Т.е авторката не трябва да изпитва вина от това, че си прави нейната.

Тук не си права.
Законодателството те защитава в някаква степен, но за да получиш максималното, трябва да се потрудиш.
Тук се връщаме пак към брака, към СИО, към малоумното верую на " пуста мода"- "един подпис нищо не значи" и т.н.........

А, авторката, ако иска да стъпи на твърда почва, трябва да му предложи да участва в месечната вноска по ипотеката, като така стане съсобственица, щом са решили да се женят.
И да сложи картите на масата, разказвайки как е влагала пари в предишното жилище.

Останах с впечатление, че бракът не е зад ъгъла, няма предложение или някаква конкретика. Той може да се състои, може и да не се състои. Тя, естествено, има пълно право също да си прави сметката и да подходи съгласно собствените си интереси

Мъжете изобщо не се подкрепяме един друг, всеки си гледа своя интерес и ако някой му импонира на интереса (примерно да ходят заедно по к*ви и да си правят компания) си другарува с него - иначе дългогодишни приятелства се срутват за 1/2-1 година, когато се изместят приоритетите.

Но ако научих нещо от този форум, то е, че каквото и решение да вземе една жена (или в по-широкия случай едно семейство), то това решение ще бъде разнищено с такава ярост, каквато може да породи само горчилката от това да си пасивната страна в огледална ситуация. Жените избрали да се посветят на майчинството по една или друга причина, биват жегнати от обвинението (най-често от други жени), че "нищо" не правят, скатават се, паразитират на нечий гръб и естествено - продали са се меркантилно на опаричения шовинист-шопар, каквито са всички мъже (без Прекрасния на обвиняващата). Тези, които пък са решили или са принудени да работят, биват смазвани в пръстта как децата им боледуват по гнусните ясли и градини заради безхаберието им, губят критичния майчин пръст във възпитанието и вместо това получават половинчатото внимание на напълно странични хора, към които се привързват, вместо да изградят митичната връзка майка-дете.

В цялата работа се ползват всякакви налични оръжия - родители, роднини, мъжете са смъртоносно средство за поразяване на жертвата, стига да е имала глупостта да даде някаква негативна (или дори позитивна!) информация за партньора си (най-често едностранчив патос, когато ѝ е прекипяло нещо, което на всеки му се случва като цяло)

Мислех си, че ще разбера нещо повече за това как мислят "лошите" и какво ги мотивира, но разбрах единствено, че няма "лоши" и "добри", а само прецакани по различен начин хора, които вместо да обединят усилия и да станат всепомитаща сила, си подливат вода. Мисля, че ще ми е от полза това като дойде времето за номер две - като за начало ще бъде конфискуван телефонът и стриктно следен достъпът до всякакви майчински групи, ако ще да трябва на главата си да застана и да водя процесия от приятели всеки ден, за да осигурявам нужното забавление и истински социален контакт. Но по-съществено, когато човек не приема атакуващите за аргесори, а за жертви, компенсиращи своя негативен опит, е много по-лесно да се постигне нормален диалог и да не се дразни и напряга човекът или да се чувства уязвен и наранен. 

Ами ето, сам си видял - при жените нападането е брутално една към друга. Къде мъжете се атакуват така за сравнително прозаични житейски избори?

Бгтатко, все пак това е форум, не група за взаимопощ. Не мисля, че лошото е повече. Отдавам го на това, не всеки влиза с нагласата да е бял и добър. Не си представям толкова много хора на едно място, че и жени, които да си казват – чакай да попиша сега в бг-мама, че да помогна на някого. Хората пишат с идеята да се разсейват, да отмарят, да споделят. Ако се огледаш покрай себе си, ще видиш, че не всички са добронамерени и помагащи. Тук е същото.
Има и потребители/потребителки с полезни постове, има и много плява, бълват, бълват, но не четеш всичко. Всеки е свободен да си пише, каквото иска и си шета по акъла. За идеали тук най-малко можем да придиряме.