Детето ми се чувства ужасно след късане на два изпити в МУ

  Има, има! 

И аз помислих, че става въпрос за дете между първи и четвърти клас.Дано момчето се стабилизира психически, че ще му се наложи да се грижи за човешки живот, нали това е избрал.

Всички студенти, които учат трудни специалности в добри университети, трябва да са подготвени, че ще е трудно и ще ги късат от време на време. Нормално е.

Така е, и един съвет към авторката- никога не сравнявай резултатите на сина си с тези на другите му колеги, защото оценките от изпити са много субективни, кой преподавател ще е в изпитващата комисия, какви теми ще се паднат, дори и в какво настроение ще е изпитващия, въобще несправедливости и разочарования тепърва предстоят, както и радости, разбира се. Но пък едно е сигурно- случва се оценки да бъдат завишени или занижени, но да те скъсат, ако си учил- много малко вероятно. Според мен на момчето просто не му е стигнало времето да се подготви добре, което не е фатално, но е неприятно, че ще трябва да ходи на поправителен. Има време, ще се научат да учат. Успех ви желая.

Принципно е така - резултатът зависи много от начина по който се провежда изпита. Като теглиш три въпроса, те често са с различна трудност, а и с различна важност, според преподавателите. Понякога може да е важна поредността - някои преподаватели държат да се започне от въпроса с по-малък номер, други оставят на студента да реши. Представям си да накарат някого да започне точно с този въпрос, който не знае (защото е с по-малък пореден номер) и той да каже "ами, не знам нищо". Взискателните изпитващи може и направо да прекратят изпита - не са длъжни да изслушат останалите въпроси.

Следването е занимание, което продължава над 5 години - няма никакъв смисъл да се започва с драми още от началото. Ще им късане, понякога преподавателите няма да са справедливи, друг път сам ще си е виновен - човек претръпва. Моята специалност също беше сложна, с много физика и математика. Като се сетя колко съм се ядосвала за глупости, си се чудя на акъла.
Случвало се е да реша задачите по физика на момчетата от групата и да им обяснявам принципите, а на изпита те с 6-ици, аз с 5-ца, защото преподавателя недолюбва момичета, а такива, които разбират - още по-малко. Че и ме нагруби на устната част от изпита. Ами да е жив и здрав, какво да се прави.
Случвало се е нарочно да изкарам 2 на изпит, защото съм имала малко време (примерно 2 дни) за учене и знам, че ще изкарам слаба оценка, отивам да видя как протича изпита и после на поправката вече съм си научила и си изкарвам 6.
Има случаи, в които самите преподаватели имат извънземни критерии, а не умеят да обясняват. Така с висшата математика колко се ядосвах. Нашия късаше редовно по цял поток и пропускаше по 2-3 човека, колкото да се води, че са минали няколко. Дадох задачите от изпита на професор по математика да ми ги обясни и човека не можа да ги реши. Заради него не взех стипендия един семестър, а ми беше необходима. После изкарах 3 след учене, достойно за студент по квантова физика. Много бях щастлива на тази единствена тройка в цялата ми диплома.
Та да седнеш да се ядосваш за някакви си оценки е глупаво. Да седне и да си развие методиката на учене така, че да е максимално ефективен. В моята специалност има тест и 2 теми и когато нашите студенти не се справят с една от двете теми, ги късаме без значение от останалото - ами това са си цели раздели, които са необходими, няма как да ги пренебрегнем. Да си разделя по-добре конспекта и да не учи само в сесиите, а и през семестъра и няма да има проблеми. Пък, когато има проблеми - за това са поправките и изпитите за повишение на оценката. Чак толкова емоции само ще му пречат.

Аз помня, че бях писала курсова работа за едно предаване, обаче се оказа, че преподавателя мрази водещия и ми писа двойка!

Има поправка за тези неща. Мен не са ме късали на изпит, но съм била на крачка да бъда скъсана. Той ще го преживее.

така като чета, си е направо класика - не е свикнал да не му се получават нещата и сега трудно го преживява. Влязъл е в първите десет, после текущи шестици, и изведнъж, прас, два изпита висят! Това е част от порастването, негова битка и то не толкова с ученето, колкото със себе си.  Да си отличник цял живот има и леко тъмна страна - трудно преживява "провалите". Оставете го да се пребори със себе си.

А, виж, това не е вярно.
В случая не се знае 1/3 от материала. И аз бих писала 2.
Човекът да си хваща конспектите и да си учи всичко. Това е най-добрият съвет, който бих му дала. Ако не може- да се преориентира о-време.

Аз пък изкарах 6 по предмет свързан с БЕЛ, пишейки заключение против Бойко Борисов, знаейки, че преподавателката го недолюбва (тя си го коментираше като трагедия за България през лекция). Иначе с ББ сме от една зодия, де...

Зa университетите не знaм, но съм рaботилa към HR-ите в еднa много голямa фирмa и се е случвaло някоя мaйкa дa дойде дa си реклaмирa "детето", зaвършило вече висшето и търсещо рaботa. Тaкивa веднaгa ги отсвирвaх. Нямa смелост дa дойде сaм дa се кaндидaтирa, рaботa тръгнaл дa търси!
Нaй-отрaкaни ми се виждaхa млaдежите от провинциятa, които отдaвнa не живеехa с родителите си.

То не е до липса на смелост, а до нежелание да работи и да е активно. И до погрешен модел родителство-изземване на активтостта от вече пораснал пълнолетен възрастен, който зорлем бива вдетиняван.

 То не се знае дали и самите "деца" искат тази работа, но родителите понякога си втълпяват разни неща (без да са злонамерени)...Както и да е, това е друга тема...
Ако университетът е истински, той има малко общо с училище. Професорите са преподаватели, но освен това, са много други неща и не бива да се бъркат с учителите.
В моят първи курс съм виждала човек да бъде скъсан на един от първите ни изпити, защото каза, че си знае всичко (от всички въпроси), но трябва да си погледне първото изречение. Професорът беше хем раздразнен, хем развеселен от тази молба (която не удовлетвори).
 

Това не го разбрах... Как да си погледне първото изречение?!? ....т.е. научил наизуст материала?!?