На 33 сама ...

Но все пак, изниква ми сега пред очите един пример с познат на 40+, на който от една страна много му е затиктакал часовникът в посока - размоножаване. От друга, споделял е, че при най-дългата му връзка, продължила всичко на всичко 3 години, още след първата година от връзката е разбрал, че иска да бъде сам.
И така, човекът иска някой да му роди дете, но човек до себе си не ще, освен за най-първични нужди.  Но то за тях стават и жени от спорадични срещи. Допускам, че тази, която се хване на хорото, ще трябва да направи много голяма жертва, за да задоволи егоцентричните нужди на човек като този.
И тъй явно е издигнал в култ самотата, при все че има хиляди приятели във ФБ. Редовно се постват снимки от места, на които е бил сам с напоителни обяснения колко му е хубаво така, без хора наоколо, но пък достатъчно многобройна публика в нета, която да аплодира тези сцени от моноспектакъла.
Чудех се, ако я нямаше тази възможност да споделя он-лайн, как ли би се чувствал този човек и колко би понесъл от въпросната самота. Струва ми се, че ФБ създава илюзията, че има много хора, на които им пука за теб, но ако един ден изчезнеш от това виртуално пространство, може доста да се учудиш като разбереш, че за голяма част от същите хора съвсем реално си изчезнал, спирайки да публикуваш снимки и фрази, с които да разнообразяваш скуката им.

Друг един пример с човек, който го зовеше дивото. Публикува пак във ФБ следното инфо: "От утре съм без телефон!". Като "без телефон" значи, че се отказва да ползва. В крайна сметка не издържа нито без телефон, нито без нет.