На 33 сама ...

  • 92 768
  • 1 314
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 9
Здравей Ginger, изобщо не си сама в това, което ти се случва. Аз съм на 33 години и напълно сама в последните 3 години. Въпреки, че съм човек, който обича и знае как да прекарва времето си сам, никога не съм си представяла колко дълбока и болезнена може да е самотата до сега. Живота ми е в застой и нищо не се случва, а аз не знам как да си помогна.
Компромиса не е добра идея, защото да създадеш семейство с някой, с който имате големи разминавания може да бъде много по-натоварващо и депресиращо от настоящата ситуация. А и мисля, че може да си дадеш още няколко години преди да вземеш това решение.
Аз, за себе си съм решила, че ако не срещна някой до 35-36г ще поема по пътя на дете от донор. Искам да съм майка и да имам семейство и за щастие това може да ми се случи и без наличието на мъж в живота ми.

# 16
  • Мнения: 2 713
То е много важно и какви изисквания имаш. Ако търсиш перфектен мъж, може и доста да почакаш. Това не значи да занижаваш много критериите. На тези години повечето добри мъже са заети, за това с напредвнето на годините става все по-трудно.
При условие, че много работиш и не излизаш почти, то тогава нещо на работа да намериш е вариант. В моята фирма се получиха няколко двойки, ожениха се, деца народиха.

Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 10:01 от DonJon

# 17
  • Мнения: 2 118
На тези години повечето добри мъже са заети, за това с напредвнето на годините става все по-трудно.
Това абсолютно е така. Моята най-добра приятелка  е на 37 и след като загуби твърде много време в тотално безмислени вързки, изведнъж осъзна, че "басейнът" кандидати, от които може да избира е стряскащо малък.
Повечето свестни действително са заети на тези години. Опита с набори и по-възрастни - на незаетите все нещо има куца, а с разведените ситуацията е сложна. Някои например хем са разделени/разведени, хем искат да имат вратичка към бившето семейство (един походи с нея 2 години и после се върна при жена си); други вече си имат деца и не бързат за нови, а на нея часовникът ѝ тиктака, трети пък са разведени по причини, които карат голямата червена лампа веднага да светне.
Опита с по-млади - не са на същата вълна, не бързат да се обвързват, за деца не им се мисли още - пак биологичен часовник.
И не на последно място идват причини като предпочитанието към по-млади жени, предразсъдъците, че щом не е омъжена на 37 сигурно нещо ѝ куца и т.н.
Затова, ако авторката желае да има партньор до себе си, не препоръчвам компромис, но силно съветвам да започне промени в начина си на живота веднага, а да не лежи на ухото, че времето ѝ е съюзник.

# 18
  • Мнения: X
Здравейте,момичета !


Скрит текст:
От години чета форума.
Ето,че и аз се престраших да пусна тема.
По-скоро сякаш имам нужда да поговоря с чужди,безпристрастни хора.
Имам достатъчно приятели и много познати но никога не си позволявам да изливам душевните си състояния пред тях.
Емоционален и зрял човек съм. На пръв поглед животът ми върви чудесно. Работя много,градя кариера,уча и се развивам.Среда имам.Хоби също.
Имала съм един брак.И няколко връзки.Никога до сега не съм била без партньор (и съвместно съжителстване)
След последната обаче,преди близо 4г - нищо не се случва в личен план с мен.
Адски ангажирана съм,постоянно или работя или уча за изпити,а в малкото време,което ми остава гледам да се видя с най-близките си хора ( в това число и приятели,които обаче вече са семейства и са затворен кръг).
До скоро това не ми пречеше.Дори не се замислях. Но от известно време ..... съм изпаднала в много кофти емоционално състояние заради липсата на човек до мен.
Опитвала съм с всякакви емоционални настройки. Понякога си казвам,че е въпрос на съдба и каквото и да правя,не ми ли е писано - няма да се случи. В други периоди си давам сметка,че трябва да излизам по-често,да се срещам с хора....но и тогава нищо не се случва. Аз просто не се срещам с нови хора.
Вече искам да намеря сродна душа и да създам семейство.Много искам и деца.... 33 години започна да ми звучи страшно,а биологичният ми часовник вече постоянно ми напомня за себе си...
Излизала съм с разни мъже,но не съм намирала в тях нужното,за да създам това,което искам.
Чудя се ...колко компромис трябва да направя със себе си в името на това да имам деца ? И все си казвам,че не бива ... че такъв компромис е мечешка услуга и последиците от това ще са плачевни.
Знам,че никой няма как да ми помогне.
Просто ще се радвам ако ми дадете вашето мнение за ситуацията,препоръките си и идеите си,вашият опит.... ( сигурно има и  хора от вас,които са или са били в моето положение ).
Благодаря ви ! Yellow Heart
Ами, ще трябва да излезеш от зоната си на комфорт.
Дали е рано или късно, е въпрос изцяло на лично усещане....за един е рано и на 40, друг на 27 вече се чувства стара мома/ерген.
Не че е гаранция, но за да увеличиш шансовете за запознанства и срещи с други, нови хора, особено хора с твоите интереси, се ориентирай към разни клубове, организации.Нямаш ли хоби?
Един обича танци, друг лов/риболов, трети туризъм.....
Клиширано, банално като съвет, но разширява кръгозора ти.Включително и за хора.

# 19
  • Мнения: X
Мислиш си, че ще трябва да правиш компромис, защото още не е дошла сляпата неделя. Като се влюбиш истински в някой, хич и няма да се сетиш за тези компромиси.

Колкото до имането на деца. Дори и в периодите, когато съм била сама и на достатъчно зряла възраст, за да ми се обадят всякакви часовници, не ми е хрумвало, че бих могла да бъда с някого, само за да осъществя подобна размножителна цел. Но съм чувала, че има жени, които излизат с такива предложения. Пример: тя живее в САЩ, сама е. Връща се в родината и предлага на господин Х да се ожени за нея. Той получава гражданство там, тя дете, а след като то навърши 2-3 годинки, всеки е свободен да прави с живота си каквото иска.

Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 10:55 от Анонимен

# 20
  • Мнения: 5 468
 Ginger, на 33 не си престаряла, така че недей да се вкопчваш в идеята, че веднага трябва да откриеш човек за себе си. Споделям мненията, че не трябва да се хващаш с някого просто за да не си сама, но и от друга страна не трябва да имаш екстремно високи очаквания, тъй като идеални хора няма. Споделям и мненията, че тези неща се случват, когато най-малко ги очакваме. Клише е, но е факт. И с мен се случи същото.

Относно децата и биологичния часовник, рано е да мислиш за инвитро с донорски материал(както те посъветваха) и отглеждане на дете сама. Има много жени, които раждат първо дете след 35. Но ти търсиш обективни мнения и аз ще ти дам един практичен съвет. С възрастта качеството и количеството яйцеклетки при всяка жена намалява. Тоест след една определена възраст, започва да става рисковано изчакването. Затова те съветвам да си замразиш яйцеклетки сега, когато ги има и са качествени. Много репродуктивни специалисти съветват жените на твоята възраст, които все още нямат деца, да замразят яйцеклетки. И така, когато срещнеш подходящия човек за теб, имаш резервен вариант да имате дете, в случай че имаш затруднения да забременееш по естествен път. Освен това, ако в един момент решиш, че искаш да имаш дете, а нямаш човек до себе си, ще си спокойна, че имаш замрарзени "млади" яйцеклетки и времето за изчакване няма да те притиска. Реално много жени раждат и на 40 и износването на дете не им представлява трудност, но самото зачеване може да е трудно, така че допълнително презастраховане никога не е излишно. При тази напреднала медицина, жените определено трябва да се възползват от възможностите, тъй като всяка жена заслужава да бъде майка.

# 21
  • Мнения: 22 063
На 33 ми се вижда екстра възраст за срещане на нови хора. И не е задължително да имаш проблем с яйцеклетките поне още 10 години. Удари го на живот и не му мисли толкова. Поне аз това бих направила на твое място Simple Smile

# 22
  • Варна
  • Мнения: 38 342
Запиши се на салса. Оттук оттам подочух, че това били неофициални места за срещи Simple Smile

# 23
  • Мнения: 22 063
Обаче рязко преобладават жените, споделят познати. И пак било трудно...

# 24
  • Варна
  • Мнения: 38 342
Не знам, не съм навлизала чак в такива подробности. Аз щерката водя и от приказки с познати стана дума.

# 25
  • Мнения: 22 063
Лични впечатления и аз нямам. На няколко мои познати колеги се изпоразведоха, след като тръгнаха на салса - явно свалките вървят.

# 26
  • Мнения: 9 964
Прочетох тази кратка тема и останах крайно изненадана. От желанието, както и съветите да се избере пътя на самотното майчинство от донор. Добре, и това е вариант, ако няма никаква друга възможност, но....Някога замисляте ли се какво ще стане с това дете, ако с вас се случи нещо? Сигурно си мислите, че няма никаква опасност нещо да ви попречи да отгледате детето си сами, но изобщо не се замисляте, че след 40г често настъпват такива резки промени при жените, които могат за отрицателно време да ви изхвърлят не само от трудовия и социален живот, но и от живота въобще? Помислете пак....

# 27
  • Мнения: 12 472
На 33 ми се вижда екстра възраст за срещане на нови хора. И не е задължително да имаш проблем с яйцеклетките поне още 10 години. Удари го на живот и не му мисли толкова. Поне аз това бих направила на твое място Simple Smile

Абсолютно..
Забавлявай се повече и ще се наредят нещата.
"Изпусни" контрола малко де.. Hug

# 28
  • Мнения: 22 063
Абе какви донори на 33 години? Жената има време 3 деца да роди.

# 29
  • Мнения: 30 802
Два въпроса. Какво значи, че не искаш да си сама? помисли си хубаво какъв мъж искаш до себе си и дали ти трябва някой да ти повдига духа и да те кефи (тук работа ще свърши и бохем с китара), или цялата работа със семейство и задължения (може да се наложи да е програмист:). Защото двете неща са различни.

Второ, това с търсене на майчинство, за да си доволна, е слагане на каруцата пред коня. Доволството е следствие от майчинството, и 90% от него е хормонален трик, за да оцелееш в ранните години. Да тръгнеш да раждаш дете, за да си причиниш "емоционален туризъм" в света на майчинството си граничи малко с патологията и  е някакъв вид житейска неориентираност и малко бие на енергиен вампиризъм.

Майчинството не е за кеф, кефът е страничен ефект, а иначе си е отговорност, която може да ти взриви живота.

А в тоя живот никой човек не може да ти направи кефа, докато сама не си подредиш главата. Всеки ще те разочарова - дори детето ти, и то съвсем рано, още докато е малко и сладко. Така че мисли какво точно искаш, защото "зелената трева" на женените и тези с партньор може да не е за теб. Нали знаеш, не е като по филмите...

Общи условия

Активация на акаунт