На 33 сама ...

Въобще не си мисля това. Казаното е препратка към поредната тема, във форума, в която някой главно е мислил за тръпката, когато е било време да мисли в дълбочина и се е насадил на запъртъци, в конкретния случай, почти буквално.

Добре, редактирам се, че го приехте от едната крайност в другата..
Естествено, че ако насреща ми стои наркоман/алкохолик/грубиян и човек с каквито и да е крайно негативни качества, няма да последвам "тръпката". Не мисля и че ще ми трепне нещо от такива хора, или като разбера негатива ще изстине доста бързо. И това ми се е случвало. Разбрах, че човекът е женкар и ми стана по-безразличен и от времето.. Надявам се, че инстинктът ми за самосъхранение ще си работи занапред, защото трудно го накарах да заработи преди години. Разбира се, че все още имам и критерии, просто поставям емоцията, която ми носи този човек, на първо място. 
elenna, само да попитам, когато правихте интересни и забавни неща, говорихте си и пътувахте къде ли не, имаше ли интимност между вас или тя дойде по-късно, заедно с вашите чувства към него? Защото аз вече мога да кажа, че никога не бих и целунала някого без да я има въпросната "тръпка" и само защото виждам в него прекрасни качества.

Не сме си легнали заедно на втората среща, но не сме и пътували спейки в отделни легла, ако това питаш. Едното се развива паралелно с другото. И тук не говоря за някакви безкрайни изпитателни периоди. Година след като се запознахме, се преместихме да живеем заедно, на втората се сгодихме, на третата се оженихме, че и два пъти .

Някои от вас са доста прагматични по отношение на изборът на партньор, в което няма лошо. Но хората се привличат взаимно по начин, който не може да се опише с думи. Ако не съществуваха емоциите, които двама души могат да изпитат един към друг, то всички щяхме да се взимаме по списък от критерии и да заверим съгласието си нотариално, например. И тръпката, за която аз говоря, не е някакво безмозъчно привличане към погрешния човек, тип пубертетско. Говоря за тръпка, когато хората малко или много са се осъзнали. Все пак се замислете, че за да изпиташ привличане към някого, той все пак има нещо общо с теб и е подходящ за теб по някакъв начин. Например, една интелигентна жена едва ли би се влюбила в някой простак, с който не може и две приказки да си каже. Тоест има някакъв баланс в природата. Така че смятам, че първоначалното привличане определено трябва да го има, а прагматизмът е добре да бъде оставен за малко по-късен етап, когато двамата партньори са се опознали донякъде и могат да преценят дали искат да създадат семейство с другия или не. Да не говорим, че понякога може да е много плашещо за другия, ако още от начало някой от двамата започне да преценява и да обмисля дали другия е подходящ за семейство. Никога не се знае как ще продължи дадена връзка, така че първоначално е добре човек да се довери на емоциите си.

Считам, че компромис по отношение критерии за връзка с някого, може да се направи, но  компромис с това какъв мъж искаш за баща на децата си, би било голяма грешка. Дори хипотетичният "компромисен баща" един ден да не е до теб, детето винаги ще ви свързва, ще носи гените му и пр. Правилният мъж, често се усеща по това, че... искаш да бъде баща на децата ти, със знанието, че може да бъде добър баща на децата ти. И тогава критериите ти за това колко идеален е в други отношения, остават на заден план.
Моя позната /37/се сгоди наскоро за един доста непривликателен 42 годишен мъж - раздеведен с голям син, който живее при него. Казвам го, защото и тя беше с големи притенции /висшист искала, висок искала, бля-бля.../, а накрая си взе този Шрек. Но от запознанството ни стана ясно, че е много добър, грижовен и спокоен мъж. Е, вярно пълничък, плешивичък, затънал в дългове от бившата си, не всяка би го погледнала, но иначе: характер - слънце. Е, тя и моята позната не е Василиса Прекрасная, добре че го проумя навреме, че с тез претенции, още щеше да си ходи сама...

Не ми е ясна каква е тази хипотетична ситуация, в която някой човек от противоположния пол демонстрира редица качества от "списъка", прекрарвате си хубаво, но няма никаква "тръпка". За да няма "тръпка" вероятно липсват някакви качества, които човекът търси, но не си е дал сметка за това - примерно не е достатъчно привлекателен другият за тръсещия, няма самочувствие обектът на интерес, досаден/скучен е и т.н. Ама понеже не е толкова лесно да се рационализира всичко това и най-вече човек да си даде сметка той какво търси и защо, се хвърля мъглявото обяснение за "тръпката".

ОК, ясно ми е, че не всеки може или иска да е дотолкова рационален, но ако някой е способен на това, определено би му помогнало да си даде сметка какво го привлича/отблъсква у някого.

Примерно за мен на 20 външността беше много по-важна отколкото е сега в момента. И това не беше осъзнато в дълбочина, което водеше до редица проблеми и комплекси - смятах че моята външност не е достатъчно добра и ще си реша някакви проблеми ако примерно вися във фитнеса, вероятно като следствие от тези комплекси избягвах не толкова хубави момичета, които от сегашното ми мислене си бяха най-нормални момичета, от които нямаше нужда да бягам толкова усилено. Но избягвах и много хубави момичета, защото си мислех, че нямам шанс тях. В момента в който приех външността си такава каквато е и започнах да се харесвам какъвто съм, почнах да гледам малко по-спокойно и на външността на противоположния пол. И въпреки че съпругата ми е доста красива (според мен), на този етап вече това не беше толкова критично за мен. Изобщо външността беше някакъв насложен от обществото критерий, който се оказа, че съвсем не беше чак толкова важен за мен - случвало се е примерно с доста хубаво момиче да нямам никаква химия и буквално да не мога да я понасям. Пък с не толкова хубаво момиче да имаме супер химия.

Най-важно е човек да разбере себе си, останалото си идва само, има безброй шансове, които пропускаме понеже сме взрени в себе си, а сме взрени в себе си, защото не сме се разбрали и приели напълно и защото не знаем какво искаме и търсим.

Мислех, че е ясно, но явно не. В моя случай, за да излезна въобще втори път с някой, очевидно съм изпитала някаква емоция, привличане и интерес. Точно защото в този период от време бях осъзнала доста добре какво искам, и бях преживяла 1001 приказки с трагичен край, не си губех времето с хора, които да не са ми интересни поне базово на физическо, емоционално и интелтуално ниво. И пак правим пълен кръг до там откъде започнах, че такива хора рядко падат в скута ти, докато смучеш второкласен коктейл след някакво случайно събитие, където си отишъл да го търсиш. Живееш си живота, гледаш да не седиш у вас и да ходиш на салса и на кръжок по декупаж, а съзнателно се настройваш на вълна, че искаш да се преместиш в друг коловоз. Останалото е въпрос на късмет, шанс, красотата на живота. Но няма как да спечелиш от тотото, ако не си пуснал фиш.

не бих искала въз основа на публикуваното мнение, членове на форума да се хвърлят да търсят стари теми и да обясняват колко човек е сбъркан и как нямам право на мнение защото е допускал и допуска грешки

НО

в част от по-, как да кажа, агресивните мнения, се долавя желание авторите им да оправдаят и бетонират в собствените си очи не особено удовлетворяващи ги връзки, направени компромиси, които не са преглътналти и тежат, нежеланието да се изправят срещу собствените си страхове и истински желания и мъъничко завист към тези, които не се страхуват да предизвикат общоприетите модели.

Джинджър, моето мнение е да следваш своя път и усещания, страхове и проблеми имаме всички, цени и се обичай, всичко най хубаво предстои, 33 години са разкошна и невероятна възраст с безкрайно много възможности.

Джинджър, само мога към гореизказаното да добавя, че на 31, три месеца след годежа, започнах докторантура след работа, която завърших на 36, вече с дете. Така че моля ти се не слушай глупостите за ученето, изказани по-рано.
Да не споменавам, че бременна в 8-мия месец, с достатъчно подути пръсти, за да си сваля халката, един състудент ме спря да каже, колко съжалява, че мъжа ми ме е зарязал и ме покани на вечеря след лекцията в романтичен ресторант. Оправдах се с киселини и с това, че мъжът ми ми е направил варени картофи и ме чака и не отидох . Така че, следвай си спокойно.

Към горните две мнения, с които съм напълно съгласен, мога само да добавя, че заявено семейно щастие от един човек нито е гаранция, че наистина има такова, нито дори да има, е някаква гаранция, че същото ще сработи за всеки. Онзи ден гледах ето тази "идилия" с шармантното семейно оборче за кравички и мечтаният фитнес-прекрасняк, който бил романтичен, когато се налагало и очевидно прави прекрасни неща, които да се наснимат във фейсбук (колкото и да е трудно да се изстърже после восъкът).

Така че подминавайте негативните и агресивни реплики и най-вече бъдете себе си - няма как добронамерен човек да седне да Ви обяснява да бъдете нещо различно от това. И не вярвайте априори за нечие щастие - аз не познавам някой, който да не демонстрира основно позитивни неща пред обществото, дори когато по-близките му хора знаят тъжната реалност. Безкрайно трудно е да се намери пълно щастие, хармония и ничий живот не е идеален и съм убеден, че и при Вас нещата ще се наредят в някаква положителна посока, ако не се отчаяте напълно и продължите да търсите себе си, както и другия, и да се развивате по пътя, по който сте тръгнали!

пс. Припомням и една стара тема, в която се опитах да систематизирам въпроса "кога е рано/късно за брак" и "кога е рано/късно" за дете. Ще видите че възрастта 33 не е по нищо по-различна от 25 що се отнася до изгледи да се създаде успешен брак и да се роди първо детенце без усложнения. Не виждам никакви пречки пред Вас това да се случи през следващите 5 години, които са ужасно много време, ако започнете да живеете по-динамично и не се отчайвате. На 33 човек е постигнал доста повече неща отколкото на 25, опознал е себе си, научил е много и по въпроса какво може да даде на другия. Според мен дори 40 не е късно да се случат тези неща, какво остава за 33, което в днешния модерен свят си е на практика млад човек все още (поне аз се смятам за такъв на 36).

A в някои мнения даже се долавя превъзходството на завързали заветния.

Още след 25 започнаха да ме старомамосват, а най-активна беше една бивша застаряваща шефка, чийто мъж й изневеряваше при всяка възможност с доста по-млади жени от нея, а тя отчаяно се опитваше да се вкопчи в отиващата си младост с пластики и процедури всяка от всяка по-инвазивни.

Естествено,че имам критерии като например да е природно интелигентен,осъзнат,порастнал,отговорен,неревнив.Да се приближаваме по емоционален свят и ценности.
Но нямам критерии за външен вид,нито за брой магистратури.
И естествено,че ми е важно да се привличаме.
Мисля,че това са нормални неща и не си струва човек да прави компромиси с тях,пък било то и при ограничено предлагане на подобни. Иначе оферти всякакви. Идеята не е просто да съм ,,наред с хората,, както баба ми казва,а да се чувствам добре с изборите си и най-вече да съм спокойна и щастлива. В противен случай не виждам защо да си го причинявам.

Толкоз писане и обяснения, а ситуацията е "човек без проблеми".
Авторката се видяла в успешност – има кариера, очакваният успех по скалата на амбициозните, но няма човешка близост.
Ми това е симптом на съвремието. Умен, успешен, ама сам като куче. Ми мислете, бе хора. Има едни вътрешни празноти, които ако не ги запълните със собствен смисъл, дори и най-успешната кариера и пълна банкова сметка няма да запълнят.

Просто се оглеждай малко повече и не се сравнявай с приятелки и съседки. Трудно е, защото всички много са се капсулирали и трудно се създават нови приятелства, каквито и да било те. Не си престаряла, нито ти има нищо. Използвай максимално и максимално умно виртуалните платформи за срещи с хора. Преследвай някакви хобита, каузи. Не вярвам в неща от рода на някакви криворазбрани Ню Ейдж мъдрости да спреш да търсиш и да се пуснеш по течението. Привърженик съм на максимата помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
За самотата, тя тежи, няма спор. Научи се да не се плашиш от нея, няма да е завинаги, тя е сега. Спортът, в частност тичането, ще ти разкара тези мисли. Ако не си го правила досега, опитай .

Истина е. Виртуалното общуване уби реалното.