Успокоителни думи,като,, имаш още време,още си млада,гледай си кариерата,пък то принца ще си дойде сам,,не правят услуга на авторката.Истината е че много време няма и си трябва действие.Реалноста се усеща най-вече по празниците,когато повечето са със семействата си,а ти си сам с успехите и кариерата.Ами това не стопля.Казвам всичко това,не за да се заяждам или надсмивам,а за да ,,стресна,,малко авторката.При толкова дълги връзки и дори брак,които е имала и всичките неуспешни,значи има причина.Да погледне и да потърси и у себе си.Не може да се лежи само на приказки,че на днешно време трудно се намират свестни и видиш ли затова си седя сама.
- Публикувана: 8 фев. 2018, 21:03 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2018, 23:20 ч.
На 33 сама ...
Чак пък подигравки за ученето...не можете ли да четете с разбиране? Човек ако задълбае в една посока, може да изпусне други неща.Вероятно всеки е учил или работил , когато е срещнал мъжа си.
Нормално. Аз също сравнително късно се омъжих, на 32.Само че аз винаги съм била в движение. Командировки, компании, приятели, дори до Германия попрескачах.Ако човек просто ходи на работа и учи какво да очаква...Тя е сама, свободна, какви ангажименти толкова има. Аз винаги съм била сред големи компании- излети, приятели, компании, това отделно от работата.
Аз по скоро оставам с впечтление, че авторката има ухажори, но не ги смята за подходящи. За Уиш се сетих, тя ли се беше сблъскала с мъжа си на пистата?
То не може просто да седиш и да чакаш...Да има и случайности, но не трябва да се разчита само на това, особено ако иска и деца авторката.
И пак ще се върна на критериите ..ако търси ерген, без деца, да не пие , да не пуши, да е фин стабилен., с висше примерно...доста ще и се стесни кръга.Нека пробва и търси мъж просто, да даде шанс на някой. А и перфектните на пръв поглед,,често се оказват не такива...
Хъс и трябва повече и ще го намери.
Нормално. Аз също сравнително късно се омъжих, на 32.Само че аз винаги съм била в движение. Командировки, компании, приятели, дори до Германия попрескачах.Ако човек просто ходи на работа и учи какво да очаква...Тя е сама, свободна, какви ангажименти толкова има. Аз винаги съм била сред големи компании- излети, приятели, компании, това отделно от работата.
Аз по скоро оставам с впечтление, че авторката има ухажори, но не ги смята за подходящи. За Уиш се сетих, тя ли се беше сблъскала с мъжа си на пистата?
То не може просто да седиш и да чакаш...Да има и случайности, но не трябва да се разчита само на това, особено ако иска и деца авторката.
И пак ще се върна на критериите ..ако търси ерген, без деца, да не пие , да не пуши, да е фин стабилен., с висше примерно...доста ще и се стесни кръга.Нека пробва и търси мъж просто, да даде шанс на някой. А и перфектните на пръв поглед,,често се оказват не такива...
Хъс и трябва повече и ще го намери.
Наистина прекалихте с тези анонимни мнения! Вече не може да се проследи кой "анонимен" какво казва. Оставете момичето на мира.
Що се отнася до ученето - първо за много от нас не е никакъв проблем едно момиче на 33 да учи (стига да не е начално), да следва и т.н. Второ много хора са се събрали с половинките си точно като студенти. Вярно, че са дечковци повечето студенти и затова сигурно я ухажват доста момчета, с които тя не иска да се занимава. Но да се каже, че се е изолирала защото учи - не съм съгласен. Академичната среда е много динамична, има всякакви хора, дава много по-добри шансове за откриване на половинка от много други среди. И то интелигентна и на ниво половинка, каквато няма да тръгне да заговяра непознатите жени в баровете.
Няма що, страхотна услуга ѝ правите като ѝ вменявате вина за нещо, което изобщо не зависи от нас - на какъв човек ще попаднем. Две трети от хората във форума са с поне един развод, но всички се извъдиха големите специалисти как се намира точния мъж.
Ако може да "отнесе вкъщи" нещо от темата (както понякога се казва на лекция), то е, че приятелите/приятелките са същите. Уж загрижени, искат да помогнат, но реално злорадстват заради тъпото състезание кой ще е по-реализиран - семейно, кариерно, материално, с деца (бройка, отглеждането им). Няма да забравя как уж добрата приятелка на съпругата ми каза, че не познавала такова момиче, когато я описах буквално 1 към 1, когато обяснявах какво момиче търся - на шега, но шегата е половин истина. Пък тя тогава се е чувствала малко като авторката - отчаяна, че никога няма да срещне нормално момче. Егати приятелите и егати взаимопомощта, честно....
Авторке, не ги слушайте и не разчитайте на никого освен на себе си в тая работа дори и за съвет. Ако си имате някакъв подобен кръг, който да дава такива съвети как у Вас си е вината, че много капризна, много пасивна, че учите вместо и аз не знам какво да правите - избягвайте го този кръг и ще се повишат значително шансовете.
Що се отнася до ученето - първо за много от нас не е никакъв проблем едно момиче на 33 да учи (стига да не е начално), да следва и т.н. Второ много хора са се събрали с половинките си точно като студенти. Вярно, че са дечковци повечето студенти и затова сигурно я ухажват доста момчета, с които тя не иска да се занимава. Но да се каже, че се е изолирала защото учи - не съм съгласен. Академичната среда е много динамична, има всякакви хора, дава много по-добри шансове за откриване на половинка от много други среди. И то интелигентна и на ниво половинка, каквато няма да тръгне да заговяра непознатите жени в баровете.
Няма що, страхотна услуга ѝ правите като ѝ вменявате вина за нещо, което изобщо не зависи от нас - на какъв човек ще попаднем. Две трети от хората във форума са с поне един развод, но всички се извъдиха големите специалисти как се намира точния мъж.
Ако може да "отнесе вкъщи" нещо от темата (както понякога се казва на лекция), то е, че приятелите/приятелките са същите. Уж загрижени, искат да помогнат, но реално злорадстват заради тъпото състезание кой ще е по-реализиран - семейно, кариерно, материално, с деца (бройка, отглеждането им). Няма да забравя как уж добрата приятелка на съпругата ми каза, че не познавала такова момиче, когато я описах буквално 1 към 1, когато обяснявах какво момиче търся - на шега, но шегата е половин истина. Пък тя тогава се е чувствала малко като авторката - отчаяна, че никога няма да срещне нормално момче. Егати приятелите и егати взаимопомощта, честно....
Авторке, не ги слушайте и не разчитайте на никого освен на себе си в тая работа дори и за съвет. Ако си имате някакъв подобен кръг, който да дава такива съвети как у Вас си е вината, че много капризна, много пасивна, че учите вместо и аз не знам какво да правите - избягвайте го този кръг и ще се повишат значително шансовете.
По повод ученето, в университета имах колеги 30+ и не бяха един, двама. Имаше много хора 30+и няколко 40+. Повечето бяха вече с едно образование и бяха решили да учат отново за да имат по-добра реализация. Имаше и такива, които с допълнително образование очакваха издигане на работното си място. Така че изобщо не ми се струва странно, че авторката учи. Светът е динамичен, борбата за кариерно развитие е трудна. Не е както е било едно време-завършваш образованието си и ти се гарантира работа по специалността.
Какво се хванахте за това учене не знам. Жената каза буквално, че сега учи, защото когато другите са учили, тя е била заета с други неща. Което на мен ми говори, че не е някакъв хайделбергски студент, а по-скоро добива необходима квалификация по-късно.
Тя сама артикулира нуждата да среща нови хора. Дадоха се доста смислени съвети в контекста на начина, по който беше зададена темата, а именно - много общо. Повече от това не виждам какво може да се каже.
Тя сама артикулира нуждата да среща нови хора. Дадоха се доста смислени съвети в контекста на начина, по който беше зададена темата, а именно - много общо. Повече от това не виждам какво може да се каже.
Аз също подкрепям Кафе с Канела. Не знам бг татко какви приятели и приятелки на приятелки има, но моите със сигурност не са злонамерени или съревноваващи се! И не, не бих чакала някой да ме запознава, сгодява, камо ли да си споделям критерии пред 3 човек.Това да не става по каталог?
Пък чак и виновна излезе жената, че не познала( предложила) жената на бг татко.Ще припадна..
Повече действие и трябва на авторката, не пасивност .Кой разбрал, разбрал. ..приключвам с темата.
Пък чак и виновна излезе жената, че не познала( предложила) жената на бг татко.Ще припадна..
Повече действие и трябва на авторката, не пасивност .Кой разбрал, разбрал. ..приключвам с темата.
Моето мнение е,че над 33 е много по-трудно от на 20+ за търсене на партньор.
На 20 и няколко,студент или сега прохождащ в кариерата си е като haute couture - гледаш базови качества,другото ще се доразвие при правилните базови качества.
Над 30 е prêt à porter - трябва да избираш при вече изградени индивиди,трудно правещи компромиси и ако има нещо,което не е развито както ти го искаш,няма много шанс да бъде както искаш.
Аз затова си мисля,че е по-добре да се правят компромиси с външния вид и т.н. от колкото със самия Човек.
Авторката трябва да си отговори на 2 въпроса - първо дали е готова да погледне Човека над външния вид и второ по-важно ли е за нея да има дете,отколкото партньор(това с идеята че може да го срещне и на 40 и няколко и да не успее да има деца от него).Оттам нататък вече се изгражда стратегията,защото не се знае какъв ти е късмета.Аз вярвам,че за постояннен партньор си е точно късмет - ако не е писано да стане сега и на главата да си застанеш,няма да се получи.
На 20 и няколко,студент или сега прохождащ в кариерата си е като haute couture - гледаш базови качества,другото ще се доразвие при правилните базови качества.
Над 30 е prêt à porter - трябва да избираш при вече изградени индивиди,трудно правещи компромиси и ако има нещо,което не е развито както ти го искаш,няма много шанс да бъде както искаш.
Аз затова си мисля,че е по-добре да се правят компромиси с външния вид и т.н. от колкото със самия Човек.
Авторката трябва да си отговори на 2 въпроса - първо дали е готова да погледне Човека над външния вид и второ по-важно ли е за нея да има дете,отколкото партньор(това с идеята че може да го срещне и на 40 и няколко и да не успее да има деца от него).Оттам нататък вече се изгражда стратегията,защото не се знае какъв ти е късмета.Аз вярвам,че за постояннен партньор си е точно късмет - ако не е писано да стане сега и на главата да си застанеш,няма да се получи.
С риск да ме нарочат за злобна и луда подигравачка, ще кажа, че да много хора са срещнали половинките си без да ги търсят целенасочено и по волята на съдбата, която ги е събрала, но щом самата авторка има необходимост да открие някой за себе си, нищо не пречи освен "съдбата" да направи нещо, което да увеличи шансовете за запознанство и успешна връзка.
Сега ще ме питате какво е това нещо.
Ами аз на мястото на авторката бих си отделила няколко дни, в които да се позамисля за цялостния ми подход към мъжете, на какви попадам и защо точно на такива, какво не е проработило досега и да си извадя изводи къде би следвало да има някаква промяна. Според мен човек винаги има накъде да се подобри, а щом така не се получават нещата вероятно има нещо, което не е ОК и е хубаво то да се напипа. После целенасочено бих се опитала да поработя над проблемните точки.
Отделно е хубаво да си поразшири кръга - да излиза повече с приятели, да пробва нови неща. Сигурно в 90% от случаите няма да стане нищо кой знае какво, но то ти стига 1-2 пъти.
Когато започнах да бягам и да ходя тук таме на групови бягания, още първите 1-2 месеца се запознах с цяла сюрия хора, други познати на тях ме откриха във фейса, много от тях се оказаха супер готини хора, с много интереси и извън бягането, което отначало ни е запознало.
Та идеята не е да срещне любовта точно на изложба, на кънки, на някакво мероприятие, а да си разшири кръга от потенциални познанства, които са започнали от там и да срещне повече хора, мъже в частност, но не само.
Ако чака да избухнат 1000 фойерверки и да запее хор от ангели в мига, в който види Мъжа, има да си чака. Така де, изобщо не е изключено, но на нейно място не бих бързала да отрязвам хора, които не са идеални по всички критерии, защото не се знае откъде ще изскочи заека и дали няма някой, който привидно не е супер мега мъжкар да се окаже наистина свестен човек, с когото в последствие да е много щастлива. Както и не се знае дали, ако Е супер мега мъжкар по всички критерии няма в последствие да се окаже, че в други по-важни отношения не е толкова свестен.
А ученето си е учене, то е съвсем отделно нещо и едва ли точно то й пречи да срещне половинка.
Сега ще ме питате какво е това нещо.
Ами аз на мястото на авторката бих си отделила няколко дни, в които да се позамисля за цялостния ми подход към мъжете, на какви попадам и защо точно на такива, какво не е проработило досега и да си извадя изводи къде би следвало да има някаква промяна. Според мен човек винаги има накъде да се подобри, а щом така не се получават нещата вероятно има нещо, което не е ОК и е хубаво то да се напипа. После целенасочено бих се опитала да поработя над проблемните точки.
Отделно е хубаво да си поразшири кръга - да излиза повече с приятели, да пробва нови неща. Сигурно в 90% от случаите няма да стане нищо кой знае какво, но то ти стига 1-2 пъти.
Когато започнах да бягам и да ходя тук таме на групови бягания, още първите 1-2 месеца се запознах с цяла сюрия хора, други познати на тях ме откриха във фейса, много от тях се оказаха супер готини хора, с много интереси и извън бягането, което отначало ни е запознало.
Та идеята не е да срещне любовта точно на изложба, на кънки, на някакво мероприятие, а да си разшири кръга от потенциални познанства, които са започнали от там и да срещне повече хора, мъже в частност, но не само.
Ако чака да избухнат 1000 фойерверки и да запее хор от ангели в мига, в който види Мъжа, има да си чака. Така де, изобщо не е изключено, но на нейно място не бих бързала да отрязвам хора, които не са идеални по всички критерии, защото не се знае откъде ще изскочи заека и дали няма някой, който привидно не е супер мега мъжкар да се окаже наистина свестен човек, с когото в последствие да е много щастлива. Както и не се знае дали, ако Е супер мега мъжкар по всички критерии няма в последствие да се окаже, че в други по-важни отношения не е толкова свестен.
А ученето си е учене, то е съвсем отделно нещо и едва ли точно то й пречи да срещне половинка.
Винаги ще има една част от хора, които реагират по-остро, нападателно и грубо. Те си знаят ккво ги мотивира да реагират така. Но дори и от такива постове трябва да се извлече положителното. А и в в живота съм забелязала, че май по-успешно работи не подходът, чрез който те милват по гърба и ти казват колко си прекрасен, а онзи подход, когато те хващат за яката, ратърсват те яко и ти показват къде грешиш.
Не е задължително нещо да не ти е наред, няколко пъти написах, че е въпрос на късмет. Да, хубаво е да се вгледаш в себе си, как реагираш в дадена ситуация. Но го има и моментът, че различните хора ще предизвикат различна реакция у теб. Някои хора изобщо няма и да предизвикат такава. По това си личи човекът колко е за теб.
Мантрата колко по-трудно става след 30 я чухме сто пъти, ок, чуто, разбрано, стига толкоз.
Авторката ми звучи мислеща жена, и ще си извлече онова, което ще работи за нея от темата, според мен. Оттам нататък е въпрос на късмет, малко повечко инициативност и готовност да "видиш" човека, той теб и да тръгнете заедно. И заживели дълго и щастливо, надявам се.
Всичко най-хубаво и късмет от мен!
Не е задължително нещо да не ти е наред, няколко пъти написах, че е въпрос на късмет. Да, хубаво е да се вгледаш в себе си, как реагираш в дадена ситуация. Но го има и моментът, че различните хора ще предизвикат различна реакция у теб. Някои хора изобщо няма и да предизвикат такава. По това си личи човекът колко е за теб.
Мантрата колко по-трудно става след 30 я чухме сто пъти, ок, чуто, разбрано, стига толкоз.
Авторката ми звучи мислеща жена, и ще си извлече онова, което ще работи за нея от темата, според мен. Оттам нататък е въпрос на късмет, малко повечко инициативност и готовност да "видиш" човека, той теб и да тръгнете заедно. И заживели дълго и щастливо, надявам се.
Всичко най-хубаво и късмет от мен!
Според мен е важно да се повтаря,защото трябва да се реагира.Има още време,но възрастта не трябва да се забравя.Джинджър не изглежда да си мисли ,че има време и е супер млада,но темата е за помощ и на други такива хора.Много си мислят,че 40 са новите 30 и все имат време и държат претенции,които много трудно могат да бъдат удовлетворени.
И пак,според мен това си е до ''писано си е''- затова и е важно,ако иска дете,да почне да си спестява за процедури.Ако междувременно срещне Мъжа,парите ще отидат за сватба
И пак,според мен това си е до ''писано си е''- затова и е важно,ако иска дете,да почне да си спестява за процедури.Ако междувременно срещне Мъжа,парите ще отидат за сватба
Според мен е важно да се повтаря,защото трябва да се реагира.Има още време,но възрастта не трябва да се забравя.Джинджър не изглежда да си мисли ,че има време и е супер млада,но темата е за помощ и на други такива хора.Много си мислят,че 40 са новите 30 и все имат време и държат претенции,които много трудно могат да бъдат удовлетворени.
И пак,според мен това си е до ''писано си е''- затова и е важно,ако иска дете,да почне да си спестява за процедури.Ако междувременно срещне Мъжа,парите ще отидат за сватба
И пак,според мен това си е до ''писано си е''- затова и е важно,ако иска дете,да почне да си спестява за процедури.Ако междувременно срещне Мъжа,парите ще отидат за сватба
Няма жена у нас, която да не го чува по сто пъти от всички възможни места, дето им е работа, и дето не им е.
Що се отнася до хората на определена възраст с високи изисквания, това си е за тяхна сметка, ако такива хора не чуват какво им се казва, едва ли самото коснтатиране на някакъв факт сто пъти, ще ги накара да се замислят.
Google76, Вие не бяхте ли на 25-26г? Не мислите ли, че Вашият опит не е съвсем приложим в случая? Аз примерно не бих се нагърбил да давам съвети на 45-50 годишни хора с 20 годишен брак и затихващи чувства как да съживят пламъка. И такива хора в други форуми са казвали, че съм твърде млад, за да гледам на връзката си като на нещо вечно и че само времето ще покаже дали тази връзка е наистина толкова силна, колкото и да ми се се струва сега, че е непоклатима и вечна любов. Много неприятно ми стана от това мнение, но за съжаление не мога да го отрека - никой не е застрахован да попадне в групата търсещи помощ в "семейни отнопшения". И единствено от перспективата на повече време можем да кажем, че нашият метод е бил правилен.
Що се отнася до какви приятели имаме - когато човек не очаква помощ от приятелите си, тогава на практика наистина няма никакви приятели. На практика всички стабилни връзки, за които се сещам, са станали чрез общи близки приятели като в повечето случаи е имало и активно съдействие от страна на приятелите. В моя случай един мой дори не чак толкова добър приятел се бъзикаше в негов стил пред едно момиче "бгтатко си търси гадже, ти нали имаш много свободни приятелки, защо не го запознаеш?" На което момичето оговаря "кис кис кис (смях тип куха кифла), ами не знаааам, какво търси тоооой", на което аз се включвам в шеговития тон и не изброявам просто хубава, умна и добра (в което описание сигурно 99.99% от жените ще се разпознаят), ами изброявам 20тина характеристики сред които включително и конкретни неща като тип образование и специфични външни белези. Само дето не казах как бих искал да се казва и на кой ден и в колко часа да е родена. И 20те характеристики описваха прекрасно съпругата ми. Всичките! Но "приятелката" отговори, че не познавала подобно момиче. Бъзикащият се мой приятел обаче се сети и каза "защо не го запознаеш с ....", на което тя нищо не отговори. На мен ми беше достатъчно това за да захапя и да го намеря споменатото момиче, а после и приятелката реално помогна (не знам дали съзнателно или не) да стане първоначалното запознанство, но ще го помня това. Да, приятелите си помагат с подобни неща, запознават хора, които сметнат, че ще са подходящи един за друг. Ако са истински приятели разбира се и ако е нужно това - в някои случаи не е нужно, в други обаче е и много помага.
Що се отнася до какви приятели имаме - когато човек не очаква помощ от приятелите си, тогава на практика наистина няма никакви приятели. На практика всички стабилни връзки, за които се сещам, са станали чрез общи близки приятели като в повечето случаи е имало и активно съдействие от страна на приятелите. В моя случай един мой дори не чак толкова добър приятел се бъзикаше в негов стил пред едно момиче "бгтатко си търси гадже, ти нали имаш много свободни приятелки, защо не го запознаеш?" На което момичето оговаря "кис кис кис (смях тип куха кифла), ами не знаааам, какво търси тоооой", на което аз се включвам в шеговития тон и не изброявам просто хубава, умна и добра (в което описание сигурно 99.99% от жените ще се разпознаят), ами изброявам 20тина характеристики сред които включително и конкретни неща като тип образование и специфични външни белези. Само дето не казах как бих искал да се казва и на кой ден и в колко часа да е родена. И 20те характеристики описваха прекрасно съпругата ми. Всичките! Но "приятелката" отговори, че не познавала подобно момиче. Бъзикащият се мой приятел обаче се сети и каза "защо не го запознаеш с ....", на което тя нищо не отговори. На мен ми беше достатъчно това за да захапя и да го намеря споменатото момиче, а после и приятелката реално помогна (не знам дали съзнателно или не) да стане първоначалното запознанство, но ще го помня това. Да, приятелите си помагат с подобни неща, запознават хора, които сметнат, че ще са подходящи един за друг. Ако са истински приятели разбира се и ако е нужно това - в някои случаи не е нужно, в други обаче е и много помага.