На 33 сама ...

Е, точно това се опитваше да ми обясни тогава шефката ми, с която сме и приятелки. По стечение на обстоятелствата и малко комично, се запознах с мъжа ми година преди да клепне мандалото на 30-те и не успях да проверя тази теория.
Но, както и да, достатъчно дълго време съм си задавала въпроси подобни на Джинджър и достатъчно активен социален живот имам, за да знам добре, че решението не е да се разчекне да ходи по събития и да яде евтини коктейлни хапки. Колкото и да звучи грубо, ако и е важна цел в живота, трябва да има някаква смислена стратегия. Не означава, че е от типа бакалавър за 3 години. Но няма месеци или години да влага в мъже, които не са сигурни въобще какво искат в живота, а с такива е пълно май. Поне аз съм се сблъсквала с достатъчно. Пък докато си гони стратегията, нека си остави възможността да и предложи животът нещо случайно.

Хора,никой не може да планира живота. Никога на 25 не съм си мислела,че ще се окажа на 33г сама,а до тогава ще си живея безжрижно живота. Така се случи ! От много крехка възраст съм била в сериозни връзки. Та до преди 4-5 години. При мен животът някак наобратно тече.
Не съм се отчаяла,но пък и си давам реална сметка,че времето тече.
И да,виждам прекрасно колко семейства живеят без обич.
И колко хора живеят в самота.

Е чак пък стратегия, това да не е на риболов да ходи, мъжете на всичко кълвем.
Не е казано да се разчеква да ходи на събития, на едно на седмица да ходи, ама да са подходящи... Защото има около мен няколко жени 30+ в подобна ситуация, които ходят на супер много 'събития' ама са все едни... тип зумба и плетене на кошници, където как да срещнат някой... И като види някой, който и допада, поне някаква индикация, че има интерес от нейна страна. Според мен отчасти така се получава, защото до една възраст жените сте свикнали да ви преследват постоянно и активно и очаквате, че винаги ще е така, а реално след един момент интереса затихва.

И аз бях сама до 33, че и малко още. Минах през няколко връзки дотогава ама нищо, което да ме накара да се замисля за развитие. И в рамките на една година само се намерихме с мъжа ми и решихме да имаме дете. Не казвам, че това е рецептата, защото нашата връзка до голяма степен излезе неуспешна, но понякога живота прави странни завои.

Ами аз не съм казала стратегия за лов на мъже, а стратегия как и къде да влага времето и енергията, за да си максимализира шанса. Двете неща са коренно различни.
Животът наистина си има неговите обрати. И аз много неща съм планирала, станали са съвсем други. Джинджър, аз поне не смятам, че имаш вина или някакви дефицити, за да се окажеш в тази ситуация. Но ето, факт е, че си и лично според мен ти трябва план за действие. Иначе нямаше и да пишеш ...

Не забравяйте, че животът често ни поднася най-различни неща, когато най-малко ги очакваме и дори, когато сме се загледали в съвсем различна посока. Така, че колкото повече човек се вкопчва в идеята да търси половинка, толкова по-сигурно е, че няма да я намери. В момента, в който насочи вниманието си към други неща и промени плановете си, изведнъж може да се появи принц/принцеса. Сигурно сте забелязали как хора, които търсят усилено половинка са сами, а хора, които никого не са търсили, намират своя човек. Пълно е с такива примери във всички сфери на живота. Като че ли животът непрестанно си прави  шеги с нас. Така че авторката може да вземе решение, че мъж не й трябва и й е добре сама и току виж изскочат няколко обожатели на опашка. Странно звучи, но ако опита да насочи вниманието си към други неща и да не мисли за това, не се знае какви изненади я очакват.

Така е, става трудно след 30, ама сега, като се е случило така, какво да се направи, правим каквото можем с наличното.

Happy_mommy, това съм чела във връзка с разни източни философии и идеи, че когато спреш да искаш нещо, то само идва при теб.

Както написах по-напред в темата, тези неща се случват по-късно за някои хора. Карма, съдба, късмет, както и да го наричаме, то просто се случва. Всеки е индивидуалност, има своя път, потребности. Аз даже бих посъветвала авторката, ако е ок с това, да си потърси някой с произход и мислене малко по на запад оттук, че там няма такава обсесия с възрастта.

Много забавно как в тая тема нещата взеха рЕзко обрат и преминаха от окуражителни думи, в определения за стари моми, които пък и претенцийки имали, разбираш ли ти.

Някои казват, че хванали някакви "мачовци" на 35, ама те били на 25. Ами, мъжете харесват жени на 25, независимо дали те самите са на 35, 45, 55, 65 и т.н. Това положение обаче е константа, ако ме разбирате. То и при жените е често така, ама айде това е друга тема. Младото си е приятно така...хем за окото, хем и за други работи.
Да се размножиш, да се бракуваш и да намериш човек, с когото да остарееш са три съвсем отделни работи. Бих препоръчала на авторката да ги мисли отделно и да ги извършва на тоя принцип. Други разни стратегии не виждам как може да бъдат начертани.

П.П. А най-искрена ако трябва да съм, ще препоръчам горещо на авторката да се насочва към мъже извън България. Имам приятелки, които заложиха на тази стратегия и сега са щастливо омъжени извън страната. Тук мъжете след 35 заприличват на торба, косата им е вече побеляла и са масово затлъстели и с остарели разбирания - с една дума са вече старци.

Еленна, а твоята шефка къде намери мъжа си на 42?? Готино е

Явлението с учещите и учени жени добива епидемични размери. Тоест не точно ученето, аз самия предпочитам да общувам с изучили се жени. Прекаляването. Разберете накрая, учен не означава умен. Само увеличава претенциите на училия.
Много ме кефят писанията на Сирената от Титан. Право куме в очи.
Каквото и да я обвинявате, момичето си гони целите и за разлика от други, си ги постига. На тези, които смятат за по-възвишено да преследват мечти, ще кажа - основна характеристика на мечтите е непостижимостта. Постигнете ли я - не е мечта значи.
---
Може и да бъркам, но май повечето самотни българки са в чужбина. Или са били там за по-дълго. Неблагоприятен срок е между 1 и 4 години. За 1 година старата ти среда те забравя, нова не намираш, прибираш се и си като чужденец/ка, почваш да създаваш контакти от 0.
Има и друго, което винаги си е било така. По-големия брой свободни мъже е по селата, занимават се не толкова с интелектуален труд. И са си доволни. Докато жена доволна от физически труд няма, затова бягат по градовете, после по чужбина и търсят работа на стол. Ясно, че сами се обграждат с подобни в еднотипова среда.
Вижте един видео блог,

Случайно попаднах на него, ами пълно е със сами мъже като тоя пич, в България включително. Като презрели круши са. Само протягате ръка и ви падат (в краката). Само че за жените е падение да се съберат с такъв. Ще им се смеят приятелките.

Приликата с интервю за работа - за да те изберат, трябва да покажеш, че ще им носиш ползи/пари. Хич им не дреме за дипломи, езици, гледат способности и преценяват дали ще се раздаваш или ще се скатаваш.

Двама мои приятели си загубиха съпругите точно в чужбина, на около 35г. учили и преучили се оказаха много апетитна хапка красиви и умни жени за място където такива са голяма рядкост. Разликата е само, че те са доказали вече своите качества и са били сериозно харесани щом са създали семейство и деца. Тези които до тази възраст все още никой не е забелязал, а щом много са учили значи все пак дълго са били в студентски среди с подобни на тях хора, което значи, че все пак имат неща в себе си върху които трябва да поработят за да бъдат забелязвани и харесвани. Да се разчита само да обикалят навсякъде за да намерят човека си не е напълно достатъчно. Имам предвид неща като надутост и прекалено висока самооценка без покритие, неестествено поведение, прекалена сериозност, необщителност или извъртане на разговорите само към теми за показване на превъзходство в знанията и т.н отблъскващи елементи за първоначално харесване, които могат да затруднят забелязването от техния човек дори и да го срещнат някъде.

Абсолютно. Винаги съм се сдобивала така с мъж - когато хич не ми е било на дневен ред, гледала съм само себе си или оцеляването. И те - точно тогава буквално те полазват.
Както каза Сирен напред - като котка валериан все едно надушват.

Не знам откъде ги вадиш тези заключения за българските мъже, но има страшно много поддържани мъже след 35. Да, има и затлъстели и запуснати мъже(каквито има навсякъде по света), но да обобщаваш, че всички са такива не е коректно. По същия начин е и с жените - има поддържани жени след 35, има и запуснати. А относно побеляването на косата, то си е до ген.

4 години сама, в разцвета на младостта, да не забиеш никой..чак не мога да си го представя.Да не би да са много високи критериите? Човек все среща хора..Дори когато не съм търсила, все се е навъртал някой.За това ли е използвана думата компромис? Чака се принца на белия кон?

Случва се. Моята наемателка, симпатична с големи гърди, едва сега си хвана гадже. И тя така седя поне 4 години без мъж,  а вече е на 28. Една приятелка и тя симпатична, две години вече без мъж, а е на 29, търси все още, вече е готова да се откаже да търси. Имам усещането, че мъжете вече не търсят жени толкова, колкото едно врем е