От последните страници разбирам, че възрастовата разлика, особено по- голямката води до неизбежно нещастие..Колко задълбочена критика..а в едно близко време мъжете ги избираха, защото носят Адидас..
- Публикувана: 8 фев. 2018, 21:03 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2018, 23:20 ч.
На 33 сама ...
Като заговорихте за смяна на средата - замислих се, че има един момент, в който човек може да е "заседнал" с приятели, които вече не работят толкова добре в житейски план.
Та може да се окаже, че потенциалният мъж е в съвсем различна среда. Не е нужно чак да емигрира, но неща като нови поприща, нова област на работа могат да дадат свеж поглед върху мъжете.
Трябва й някой "мистериозен непознат", иначе нали се казва - familiarity breeds contempt, ако все се среща с една порода мъже, нормално е никой да не я грабва, дори да стават. Обаче първият малко по-различен да й се стори уау:) (което крие риск, но пък е вълнуващо).
Та може да се окаже, че потенциалният мъж е в съвсем различна среда. Не е нужно чак да емигрира, но неща като нови поприща, нова област на работа могат да дадат свеж поглед върху мъжете.
Трябва й някой "мистериозен непознат", иначе нали се казва - familiarity breeds contempt, ако все се среща с една порода мъже, нормално е никой да не я грабва, дори да стават. Обаче първият малко по-различен да й се стори уау:) (което крие риск, но пък е вълнуващо).
аз като жена на 27, с мъж и дете ще ти кажа - НЕ ПРАВИ КОМПРОМИСИ! Срещай се с хора, излизай с мъже и опипвай почвата за важните за теб неща. Винаги мисли за това: Ще мога ли да живея с този човек от 40-50г, всеки ден?
А стига бе! 40-50 години, всеки ден??? Това е нечовешко! От къде ви хрумват такива, не ми е ясно...
Здравейте,момичета !
От години чета форума.
Ето,че и аз се престраших да пусна тема.
По-скоро сякаш имам нужда да поговоря с чужди,безпристрастни хора.
Имам достатъчно приятели и много познати но никога не си позволявам да изливам душевните си състояния пред тях.
Емоционален и зрял човек съм. На пръв поглед животът ми върви чудесно. Работя много,градя кариера,уча и се развивам.Среда имам.Хоби също.
Имала съм един брак.И няколко връзки.Никога до сега не съм била без партньор (и съвместно съжителстване)
След последната обаче,преди близо 4г - нищо не се случва в личен план с мен.
Адски ангажирана съм,постоянно или работя или уча за изпити,а в малкото време,което ми остава гледам да се видя с най-близките си хора ( в това число и приятели,които обаче вече са семейства и са затворен кръг).
До скоро това не ми пречеше.Дори не се замислях. Но от известно време ..... съм изпаднала в много кофти емоционално състояние заради липсата на човек до мен.
Опитвала съм с всякакви емоционални настройки. Понякога си казвам,че е въпрос на съдба и каквото и да правя,не ми ли е писано - няма да се случи. В други периоди си давам сметка,че трябва да излизам по-често,да се срещам с хора....но и тогава нищо не се случва. Аз просто не се срещам с нови хора.
Вече искам да намеря сродна душа и да създам семейство.Много искам и деца.... 33 години започна да ми звучи страшно,а биологичният ми часовник вече постоянно ми напомня за себе си...
Излизала съм с разни мъже,но не съм намирала в тях нужното,за да създам това,което искам.
Чудя се ...колко компромис трябва да направя със себе си в името на това да имам деца ? И все си казвам,че не бива ... че такъв компромис е мечешка услуга и последиците от това ще са плачевни.
Знам,че никой няма как да ми помогне.
Просто ще се радвам ако ми дадете вашето мнение за ситуацията,препоръките си и идеите си,вашият опит.... ( сигурно има и хора от вас,които са или са били в моето положение ).
Благодаря ви !
От години чета форума.
Ето,че и аз се престраших да пусна тема.
По-скоро сякаш имам нужда да поговоря с чужди,безпристрастни хора.
Имам достатъчно приятели и много познати но никога не си позволявам да изливам душевните си състояния пред тях.
Емоционален и зрял човек съм. На пръв поглед животът ми върви чудесно. Работя много,градя кариера,уча и се развивам.Среда имам.Хоби също.
Имала съм един брак.И няколко връзки.Никога до сега не съм била без партньор (и съвместно съжителстване)
След последната обаче,преди близо 4г - нищо не се случва в личен план с мен.
Адски ангажирана съм,постоянно или работя или уча за изпити,а в малкото време,което ми остава гледам да се видя с най-близките си хора ( в това число и приятели,които обаче вече са семейства и са затворен кръг).
До скоро това не ми пречеше.Дори не се замислях. Но от известно време ..... съм изпаднала в много кофти емоционално състояние заради липсата на човек до мен.
Опитвала съм с всякакви емоционални настройки. Понякога си казвам,че е въпрос на съдба и каквото и да правя,не ми ли е писано - няма да се случи. В други периоди си давам сметка,че трябва да излизам по-често,да се срещам с хора....но и тогава нищо не се случва. Аз просто не се срещам с нови хора.
Вече искам да намеря сродна душа и да създам семейство.Много искам и деца.... 33 години започна да ми звучи страшно,а биологичният ми часовник вече постоянно ми напомня за себе си...
Излизала съм с разни мъже,но не съм намирала в тях нужното,за да създам това,което искам.
Чудя се ...колко компромис трябва да направя със себе си в името на това да имам деца ? И все си казвам,че не бива ... че такъв компромис е мечешка услуга и последиците от това ще са плачевни.
Знам,че никой няма как да ми помогне.
Просто ще се радвам ако ми дадете вашето мнение за ситуацията,препоръките си и идеите си,вашият опит.... ( сигурно има и хора от вас,които са или са били в моето положение ).
Благодаря ви !
Stan, би ли разказал нещо повече, понеже на мен не ми стана много ясно?
тук има всякакви хора - такива, които ще ти се смеят; такива, които ще се заяждат; такива, които ще се опитат да разберат гледната ти точка; такива, които ще се опитат да извлекат поука.Аз те предупредих - ти сам си решаваш.
ако не разбираш какво имам предвид, хвърли поглед на всички страници
Stan, би ли разказал нещо повече, понеже на мен не ми стана много ясно?
Stan, би ли разказал нещо повече, понеже на мен не ми стана много ясно?
Обича ги и ги обожава, дали ги гледа не се знае... 
Не знам каква майка ще си остави децата!?
Не знам каква майка ще си остави децата!?Обича ги и ги обожава, дали ги гледа не се знае... Не знам каква майка ще си остави децата!?
Не знам каква майка ще си остави децата!?Само да не объркаме нещата. Майката е чудесна майка, няма причина някой да й гледа децата.
Обича ги и ги обожава, дали ги гледа не се знае... Не знам каква майка ще си остави децата!?
Не знам каква майка ще си остави децата!?Само да не объркаме нещата. Майката е чудесна майка, няма причина някой да й гледа децата.
Ох , какви сте любопитни. Човекът си го е написал- и той , улисан , е изпуснал момента за идеалната жена. Събрал се е с такава с деца , привързал се е , сега тя и той са разделили , а той обожава децата и. Съвсем поучителна история. И тъжна и реална.
Пожелавам му успех при нова връзка , личи си , че е чувствителен , аналитичен и свестен.
Пожелавам му успех при нова връзка , личи си , че е чувствителен , аналитичен и свестен.