На 33 сама ...

Ами самоопредели се като пуловер , който е притежание. 
За танците направо си го представих. Но приеми , че ти си един бутиков модел пуловер , а манекенът , който го носи , не би бил забелязан , ако не си на гърба му. Ако на тялото единственият му актив е пуловерът. Това по повод визитните картички. Погледни откъм себе си- една жена също е визитната картичка на мъжа. И говори за нивото му.  Тя ти показва всичкоТО!- жената до теб. Не ти трябва визитка.
Между другото , стойностните хора и по пуловер да са , има как да ги забележиш.Това буквално.

Ежко отново е забил бодли в най-болното място.
Поствал съм вече, но ще се препоствам. Един кратък стих от JJG

Appartenir         Притежание

Mon doudou, mon chéri         Мой пухчо, мой скъпи,
 Mon amour                     Моя любов
 Mon amant, mon mari       Моят любовник, мой съпруг
 Mon toujours                  Мой завинаги
 Des mots si doux          Думи, толкова нежни
 Mais qui m'effraient parfois    Но които ме плашат понякога
 Je ne t'appartiens pas       Аз не ти принадлежа.
 Des mots si chauds            Думи толкова топли
 Mais à  la fois si froids       Ho И толкова студени едновременно
 Je n'appartiens qu'à  moi   Аз принадлежа само на себе си.

ОГРОМЕН проблем, поради който и мъже и жени са самотни.
При мен бе точно това. Тя бе готова да ми принадлежи, при условие че аз ѝ принадлежа (според нейните разбирания). И към децата се отнасяше по същия начин. Аз, смея да твърдя и голям брой от мъжете, не искам да притежавам нищо, ако цената е да съм "нечий".

Хитринка за авторката : ако попаднете на тип като мен, в никакъв случай не се обръщайте към него с "моята половинка".
Аз не съм половин човек, не смятам другите за такива и не искам те да гледат на мен като такъв.
---
Пуловер, обувки, в рамките на шегата е приемливо. Телефона обаче е прав, ако такива асоциации почнат да се приемат насериозно, имаме проблем. Хюстън?

Кога така съм се самоопределял?
И от какъв зор да приемам себе си за пуловер, а жена си за манекен?
Никой от нас не разчита на другия за да бъде забелязан. Не е ли чудесно?
И аз и жена ми сме отговорни всеки за неговото си ниво, а двамата за семейното такова.
Нито жена ми може да покаже всичкото ми, нито аз нейното. Не е ли прекрасно, че е така?
И жена ми не ми е никаква визитна картичка. Имам си отпечатани за да ги раздавам на когото трябва?

ПС Децата ни също са самостоятелни личности, а не "част от нас". И получават съответното отношение. Което съвсем не значи, че не ги обичаме.

Lyam, тя какво конкретно е имала предвид и по-точно, коя част от тази принадлежност ти не си желал да дадеш ( и получиш ако правилно схващам). За децата, какво имаш предвид за отношението?
Те не се ли събират двама, които искат и виждат нещата сходно. Ако целта е да е като във война и да се оглеждаме кой пръв ще се покаже от окопа....няма никакъв смисъл!
ПС: и ако се попадне на мъж като теб, как се разбира?
ПС2: защо има самотни мъже, особено пък след 33-35г ми е супер непонятно (най-малкото имат по-голям избор)

Как са настръхнали мъжете, че някой ще ги притежава. Ами то и да си безпризорен и да не принадлежиш на никой и никъде, не е много добре.
Още повече, че хората имат волята сами да избират на кого и как точно да принадлежат. Дори и колко дълго.

Ако искам домашно животно за другар, ще си взема куче Салсиша.
А аз искам за другар пълноценна личност. И съответно предлагам същото.
ПС Ако наистина принадлежиш на някой, даже ти да си решила на кого, вече нямаш свободна воля. ТОЙ решава докога и как точно.
Другото е жалък женски опит за манипулация.

аз все си мисля, че двата пола влагаме различен смисъл и за това се държат така. Аз нямам никакво собственическо чувство - един телефон не съм проверила/следила/ровила фб/забранявала и т н. Не така разбирам аз "принадлежането". Ние не сме гербови марки - да се влачим нон стоп и подобни. До сега се смея на разни колежки като се раззвънят в обедната да чуят милото какво папка и да издекларират и те. Но пък не виждам нищо лошо в романтиката - да си имаш другарче, "половинка" не,че ти си половинчат, а че с този човек надграждате "едно ново съставно цяло". Никога не съм виждала хората като собственост/предмети. И с мен някой ако се опитва така да се отнася - ще подпаля с 200.
И пак - важно е да се съберат хора с еднакви разбирания за връзка/брак/деца.
ПС - да си безпризорен е много самотно занимание...

Ezhкo, напротив - ти се чувстваш принадлежащ, значи ти избираш. А по постовете на Salsisha, съвсем не я припознавам в кучешките характеристики!

100% принадлежа на семейството си, поне така си мисля ... Не се ограничавам от нищо, нито те, но ако нещо с тях не е ок, няма как да мисля, за каквото и да е друго или пък за собствения си кеф.

Абсолютно.
На мен ми звучи като някаква игра на думи и никога не съм мислела, че е обидно или признак на "притежание".
Колко пък било лошо да те нарекат "половинката ми"... Това не е израз на "Тоя е половинчат и е мой", а е израз на обич - "Този човек за мен е специален и допълва моите грапавини както лиганд се свързва със своя рецептор, той е нещо повече от всяко друго гадже, защото се свързвам с него на по-дълбоко и искрено ниво".
Май малко прекалено романтично го докарах.
Ама в крайна сметка си е така.
Ако ти е неприятно да бъдеш наречен нечия половинка, то значи си се филмирал в повечко. Все едно да се обидя, ако някъде ме нарече "жена ми". Ами не го чувам като "тая моя собственост, моята, моето притежание", а като... "Аз се гордея с това момиче, което ми е жена, избрал съм си тази жена, тя е моят избор, ето я".

За протокола и аз не възприемам половинката ( ) като притежание, никога не съм му пипала нещата, нито виртуалните, нито иначе, гледам да си има лично пространство, в което да не се бъркам и не го ограничавам, но очаквам от него някакво елементарно съобразяване с мен и това е повече от нормално. А той, ако има някакви  чувства към мен няма да ме възприема за някаква си там даденост, а ще се старае да не прекрачва невидимите граници.

На мен пък честно казано, изрази в стил "Аз не принадлежа на никого", "Аз съм си аз, тя да се оправя", "Не съм ничия половинка, аз си правя, каквото си искам от-до и не ми пука кой съгласен, кой не" са ми червена лампичка за мъж. Ако си склонен да се обвържеш, то ти приемаш, че вече сте двама. Това НЕ значи да се променяш, но означава, че вече се интересуваш от щастието И на другия и се стремиш да му носиш щастие. И, естествено, би следвало да получиш същото от ответната страна.

Kъм децата си имаме отговорности, които сме поели като сме решили да ги правим. Но не защото им "принадлежим" (или те на нас), а защото така сме избрали, като личности с мозък в черепните кутии. Поетите отговорности очевидно налагат своите ограничения. Но сме предпочели да ги поемем. Отделно от това си обичаме децата.
Да имаш другар, с който да се допълвате е ок. Но за целта не трябва да сте с еднакви разбирания, а със съвместими ценности. Което е съвсем различно нещо.
Но никой не изпитва нужда да бъде наглеждан, за да не се чувства безпризорен (в превод ненаглеждан).

Разбира се, че изпитва нужда да бъде наглеждан - в превод - да му се обръща внимание. Не следен, затварян, залостван, а точно наглеждан. Да знае, че ако нещо не е наред, другия ще го забележи, ще се поинтересува, ще те подкрепи точно когато имаш нужда.

"На мен пък честно казано, изрази в стил "Аз не принадлежа на никого", "Аз съм си аз, тя да се оправя", "Не съм ничия половинка, аз си правя, каквото си искам от-до и не ми пука кой съгласен, кой не" са ми червена лампичка за мъж." - това ми звучи точно като криворазбраната еманципация. "ми аз изкарвам достатъчно пари, имам имущество, мога да правя всичко и т  и мъжа казва - еми стой си самодостатъчна тогава и като ти се прииска да ми врътнеш свирка - звънни да си погледна графика"
" Ако си склонен да се обвържеш, то ти приемаш, че вече сте двама. Това НЕ значи да се променяш..." - напротив, точно това значи, променяш се-при това, за по-добро.Не значи да си нечии слуга, но значи да се надградите, което е свързано с промяна.

В интерес на истината, хората, които смятат, че си "принадлежат" един на друг имат много по-свободни връзки и доверие един на друг. Защото знаят, че който и да се появи, каквото и да стане, те просто са един за друг и си принадлежат. И няма нужда нито телефона, нито мейла да се следи, нито някой да бъде ограничаван в социалния си живот.

Много прозаично разбиране на вечните въпроси за това дали имаме нужда от опитомяване и принадлежене нещо се прокрадва тук. За малко повече романтика, да си припомним това: http://prikazno.com/malkiyat-princ-exzupery/

Всичко е добре със принца и романтиката, и цветята, и въображението, но когато се прекали с книжките и фикциите, се стига до такива теми - на ХХ години и сама ...