Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 21

Eто, полковник.
Новите съкровища за армията ни, които обещах. Всяко едно е цяла военна машина.
Впечатляващо! Само едно е достатъчно да размаже като муха турската армия.
А ние разполагаме с цели 28.
Подарък от англичаните ли?
Да не го наричаме подарък. Но сериозна помощ наистина.
Дошъл съм в най-доброто време.
Командире.
Генерале.
Да Ви представя новото попълнение – полковник Адонис.
Полковник Адонис, генерал Джевдет и г-н Хамилтън.
Генерале.
Тази сутрин се поздравихме, макар и отдалеч.
Мислех, че  е по-добре да Ви бъда представен от командира.
Това е нещо ново за мен. За първи път се здрависвам с турчин.
Като полковник  трябва да Ви интересува повече това на коя армия служа, а не моята народност. Нали така?
Прав сте, генерале.
Г-н Хамилтън, не Ви очаквах тук.
Исках сам да видя  оръжието, от което всички са възхитени.
Значи и Вие сте чул.
Да.
Първо голяма победа, а сега и тези гигантски топовни оръдия. С напредването на войната силите стават все по-неравни.
Войната много се проточи, генерале. Мисля, че тези оръжия могат да сложат най-сетне край на турците.
Споделям мнението Ви, генерале. Ето защо това оръжие е много ценно. Затова определям Вас за отговорник на оръжейния склад. Вие ще отговаряте и за пренасянето им на фронта и предаването им на нашите отряди.
Както заповядате, генерале.
Добре. Ние можем да си вървим, Адонис.
Командире.
.............................
Леон.
Хилял.
Случило ли се е нещо?
Алекси. Хванал се е за братчето ми.
За Мехмед?
Да. Разпорежда се с всичко в приюта. Липсвали някакви документи за осиновяването на Мехмед.
Откога започна да се интересува от осиновявания и документи?
Леон, а ако разбере, че Мехмед не е при онова семейство?
Няма да разбере, не мисли за това. Чу ли?
Учудващо е, че Алекси се интересува толкова от някакви деца? Тук има нещо.
Ако подозираш нещо, кажи ми.
Алекси знае за нас.
Какво? Как е разбрал?
Проследил ме е, видял ни е.
А Филипос знае ли?
Не, няма да каже на никого.
Как  може да си толкова сигурен?
Аз му попречих да каже. Поиска да си затворя очите за преминаването на няколко кораба. Съгласих се. Какво да правя?
Шантажирал те е?
Не е нещо сериозно, контрабанда на алкохол. Затова приех. Проверих сандъците, наистина имаше алкохол. Но сега като ми каза това...
Мислиш, че пренася деца ли?
Чувал съм, че турски деца се прехвърлят и продават в Гърция.
Трябва да направим нещо, Леон. Не позволявай на корабите да отплават.
Хилял.
Не ме интересува какво знае Алекси. Не може да се крием зад онези деца.
Не казвам такова нещо. Би ли ме изслушала?
Извинявай, слушам те.
Не е достатъчно да не изпускаме от очи корабите. Ако не са те, Алекси ще намери друг начин. Най-важното е да не откъсваме очи от децата.
Добре, тази вечер аз ще дежуря.
Заедно ще дежурим.
.............................

Оръдията са толкова много, полковник. Ще ни създадат големи проблеми.
Така е. Непременно трябва да ги унищожим, Якуб. Утре ще ги прехвърлят на фронта.
Имаме ли взрив?
Не стига да вдигнем във въздуха цял склад, но можем поне да повредим оръжието.
И това е нещо. Трябва  да приключим с това още тази вечер.
След смяната на караула ще пристъпим към действие.
Както заповядате.

.............................
Заспаха ли?
Заспаха.
Ти добре ли си?
Страхувам се, че няма да ги опазим.
Не се страхувай, ние сме до тях. А може би притесненията ни около Алекси са неоснователни.
Откъде дойде този шум?
Ти стой, аз ще погледна.
И аз ще дойда.
Хилял, стой.
Леон, казах, че и аз ще дойда.
Ще се изненадам, ако поне веднъж ме послушаш.
Хилял, остани горе.
Не, и аз ще дойда.
Хилял.
Самет, уплаши ни до смърт!
И вие ме уплашихте, како Хилял.
Браво на теб, какво правиш тук по това време?
Огладнях.
Гръцкият войник е дошъл да ни накаже ли?
Докато аз съм тук,  никой не може да те наказва. А и той не наказва никого.
Здравей, момко! Аз съм Леон.
Кой е той?
Нали си каза името? Леон.
Добре, но кой е?
Мой приятел, когото много обичам.
Приятно ми е, Самет.
Ще се ожените ли? Такъв приятел ли ти е?
Хайде, Самет, отдавна трябваше да си в леглото . Да  те нахраним и да те слагам да лягаш.
.......................................

Много хубаво направихте, че дойдохте.
Ако знаех, че сте сама, щях да дойда по-рано.
Мислех, че другите сестри са с Вас.
С мен са, но тази вечер ги няма. Иначе не съм сама.
Трудно е, когато си сам. Самотните хора винаги са ме плашили и натъжавали.
Но човек като Вас, израснал в голямо семейство, не може да се чувства сам.
И като дете много често съм се чувствала самотна, дори когато съм била заобиколена от много хора. Самотата не идва отвън,мисля, че човек я носи в душата си. И това я прави още по-плашеща. Защото, ако наистина е така, няма лек за нея.
Ако нямаше, животът щеше ли да върви напред? Щеше ли слънцето да изгрява отново всяка сутрин? Един спътник, съпруг, другар по съдба... Наречете го както искате. Това , според мен, е спасението.
Съмнявам се, че  ставам за нечий спътник в живота.
Защо мислите така? Не съм съгласна с Вас.
Гледам жените, които мъжете предпочитат. Повечето от тях не приличат на мен.
Проблемът е в мъжете. Аз виждам пред себе си една силна, млада жена, която не би се притеснила от това.
Благодаря.

====================

Нахрани ли се вече?
Да. Останалото ще занеса на другарчетата ми.
Добре, ще го занесеш. Но вече трябва да спиш. Хайде, и ние излизаме.
Много е голям.
Момичета не искат.
Това е хубаво. Това ще бъде.
Кой си ти? Какво търсиш тук?

==============
Ще вкарам  дежурните войници в склада. Там ще ги убия. Ти ще излезеш пет минути по-късно оттук. Ще се срещнем вътре.
Както заповядате.
Бог да е с нас.

................................


Аз съм Микула.
Микула?
Познаваш ли го?
Да, познавам го. Работи при нас. Но не е ясно какво търси тук по това време.
Дойдох за проверка. Исках да проверя едни документи.
По това време?
Чувствах се отговорен за проблема с г-жа Ефелия. Притеснявах се да не съм допуснал грешка и при другите осиновявания.
Цял ден не ти стигна, дошъл си да си вършиш работата нощно време, така ли?
Исках, ако съм направил грешка, да я поправя без никой да разбере. Не знаех, че сте тук. Чух гласовете ви, но не исках да ме виждате. Стана ми неудобно. Г-жо Хилял, много трудно си намерих тази работа. Ако я изгубя, друга няма да ми дадат. Разберете ме, моля ви.
Добре. Отсега нататък си изпълнявайте задълженията през деня.
Няма да се повтори. Обещавам.


===============


Какво е положението?
Няма никакви проблеми, командире.
Добре.
Отвори вратата. Ще проверя вътре.
Командире. Оръжието Ви.
Браво, войник. Никой,  дори и аз,  няма право да влиза вътре въоръжен.
Отвори. Да влезем.
Добре дошъл, генерал Джевдет. Да видим дали ще ти хареса изненадата, която съм ти подготвил.
...............................

Тези сандъци защо са отворени?  Веднага ги затворете.
Преглеждахме ги  през деня и...
Разбрах, веднага ги затворете.
..............................
Не ги оставяйте незапечатани и след като си тръгна.
Както заповядате, командире.

/Вече са извън склада/
Какво прави той?
Браво, войници.  Благодарение на това, че изпълнявате безупречно задълженията си, ще заровим турците в най-мрачните страници на историята. Не си мислете, че си губите времето, висейки пред някаква сграда. Не бива! Стоенето на пост тук не е по-маловажно от битките на фронта. Благодарение на това, че днес сте опазили оръжието, утре ще можем да засипем с куршуми турците. Достатъчно е да служите достойно на гръцката армия и на генерал Филипос. Ако изпълнявате своя дълг, никоя сила не може да ни попречи да пренесем оръжието на фронта. Благодаря ви от името на гръцката армия. Лека служба, войници!
Служим вярно!
Павло. Да си вървим, няма какво да правим тук.


================

Лягай си вече.
А ти?
Аз ще стоя на пост.
Ще ми помагаш ли така и когато си имаме наши деца?
Не мога да ти обещая.
Значи ще  пазиш цяла нощ децата в приюта, а с нашите деца ще оставиш всички грижи на жена си, така ли?
Казваш деца, значи  говориш за повече от едно.
Ти ще бъдеш прекрасен баща.
Сигурна ли си?
Сигурна съм. Даже се боя, че ще те обичат повече от мен.
Разбира се, защото ти ще налагаш ред вкъщи.
А ти ще ги държиш в прегръдките си и ще знаят, че са в сигурни ръце.
Добре но...
Какво?
Докато те се появят, мога ли да държат теб в прекръдките си?

==============

Какво стана, защо се отказа?
Филипос беше поставил допълнителна въоръжена охрана вътре. Не знам колко хора бях, видях един.
Здраво се е уплашил.
Така е.
Не можахме да уредим и този проблем. Утре трябва да съобщим на Анкара.
Както заповядате.


====================

Какво се мотаеш? Остави нещата и си върви.
Така, Адонис.
След последните събития, в Анкара явно са решили, че генерал Джевдет лесно ще попадне под подозрение. Добре е, че генералът успя да излезе чист.
Винаги сте бил предпазлив, командире.
Да, такъв съм.
Може би не бива веднага да отслабвате бдителността си.
Защо мислиш така? Генерал Джевдет направи ли нещо, което ти се стори съмнително?
Дойде за абсолютно ненужна проверка през нощта. Просто не искам да прибързвате. Генералът все пак е турчин. Говорим за човек, който идва от народ, назаслужаващ никакво доверие.
Адонис. Абсолютно прав си да се отнасяш с подозрение към турците. Но генерал Джевдет не е като тях.
Използваха смъртта на Дагестанеца и предателството на съпругата му, за да му скроят номер. Но ние не паднахме в капана. Съветвам те да насочиш подозренията и притесненията си към турците, които дават повод за това. Например, към Анкара, която сме на път да разгромим.


================

Йълдъз, какво става?
Приготвям ти нещата. Вземи.
Какво е това?
За теб е, ще спиш долу.
Долу ли? Какво говориш?
Тази вечер няма да спиш тук, Якуб.
Йълдъз, за Бога, може ли такова нещо?
Може. Защо да не може?
Долу е свободно. Пък ако много искаш,  спи в таверната. Или на улицата. Знам ли, ти реши.
Йълдъз, ти съвсем си полудяла.
Не знам какво си намислила, но никой не може да ме изгони оттук.
Якуб, не си играй с търпението ми повече. Когато се научиш да бъдеш откровен и да споделяш тайните си с мен, тогава ще спиш тук.
Йълдъз, не викай, по-тихо.
Защо да говоря по-тихо? Защо? Ако замълча, ще ми кажеш ли истината?
Йълдъз, колко пъти ти обяснявах? Искаш някакви истини, за които нямам представа.
И се правиш, че нищо не разбираш.
Якуб, какво има между теб и Хава?
Няма нищо. Момичето се нуждаеше от помощ. Аз й помогнах и това е всичко.
А печатът на Филипос?
Този печат няма нищо общо с Хава. Трябваше ми за търговски дела.
Не, не. Ти със сигурност въртиш някакви неща с Хава.
Йълдъз, омръзна да повтарям като папагал едно и също и да се оправдавам всеки ден.
Добре, вземи това и излез.
Йълдъз, прекаляваш с емоциите,  не забравяй, че сме женени.
Не го забравяй ти, Якуб.
Добре. Няма да лягам до теб, но поне да спя в стаята. Преживяхме трудни дни. Да не тревожим вашите.
Добре. Лягай и  не се събуждай.

Мехмет (род. 26.11.1994) родился и вырос в Стамбуле в районе Кадыкёй. Он появился на свет в творческой семье, что позволило ему интересоваться многими областями искусства и открыть свои таланты. Он вырос с отцом - музыкантом и театралом, а также стал свидетелем многих событий своего брата - актера и певца, которые внесли свой вклад в художественное развитие Мехмета. Мехмет уделял большое внимание личному развитию. В течение 2 лет он участвовал в ​​различных семинарах и коучинговых программах в разных областях жизни.
Еще учась в Лицее, он посещал языковые курсы за границей и участвовал в различных спортивных мероприятиях. Он играл в баскетбол в школьной команде и занимался такими видами спорта, как гребля и кемпинг.
Учась на музыкальном факультете консерватории Стамбульского государственного университета, он одновременно прослушал курс социологии в Университете Анадолу. А также закончил спецкурс в одном из частных университетов.
Кроме того, он посещал курсы актерского мастерства, открытые Айлой Алган, а также продолжает брать уроки пения и игры на фортепиано.