Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 21

Приемам отправеното ми обвинение. Срещнах се с началника на турския военен щаб Исмет бей. Но не, както се твърди, като агент, внедрен в редиците на гръцката армия. Напротив, отидох като гръцки генерал, успял да се вмъкне между турците.  Затова приемам обвиненията в предателство  като тежък удар върху професионалната ми чест и достойноство.

Споделихте ли с някого своите планове?

Господине, за съжаление, подозирам, че в редовете ни има много предатели, работещи за турците. Ако бях споделил плановете си с генерал Филипос или по-висока инстанция, те щяха да научат и да ме ликвидират. Има ходове, които за да бъдат осъществени, трябва да останат в пълна тайна. Не съм ли прав, генерал Филипос?

Информацията от Дагестанеца и свидетелствата на уважаван офицер като полковник Адонис за мен са напълно достатъчни, генерале.

Командире,  ясно е, че казаното от един разбойник като Дагестанеца представлява опит за заговор срещу мен. И това, че в момента пред вас стои един генерал, служил дълго време на гръцката армия, е повече от показателно. По всичко личи, че е успял. Що се отнася до полковник  Адонис. Нямам никакво съмнение, че е лоялен офицер, верен на гръцките  идеали. Изпълни своя дълг по безупречен начин. Но,  за съжаление,  провали усилията ми да узная намеренията на турците относно полученото ново оръжие и предстоящите ни действия. Полковник  Адонис беше разкрит, но се измъкна жив от престрелката само благодарение на мен.

Ако не сте виновен, защо се опитахте да избягате със семейството си?

Аз не съм бягал, командире. Исках само да защитя семейството си. Да гарантирам сигурността им. Защото генерал Филипос се срещна първо с полковник Адонис, повярва на твърденията му и поиска да унищожи мен и семейството ми. Оказа се, че съм бил прав. Никога не съм имал намерение да бягам. Вместо да бягам и да се крия по кьошетата,  отидох при войниците и лично се предадох. Исках само да защитя семейството си. Тук наистина имам вина  и я  приемам.  Ако може да се нарече вина.
 
Нуждаем се от истината, а не от красиви фрази, генерале.

Отведете генерала в ареста. Като постои там известно време, може да реши да ни каже истината.
..................................

Предаде се, за да ме спаси. Заради мен стана.
Миличка,  той ти е баща. Разбира се, че ще направи всичко, за да спаси детето си.
Ако не беше тръгнал да ме търси, това нямаше да се случи.
Скъпа, откъде можеше да знаеш, че Филипос ще заповяда да го арестуват? Недей така. Съсипа се. Не плачи.
Мамо, възможно ли е татко да работи за бунтовниците? Има ли нещо вярно в подозренията на Филипос?
Не, дъще.
Мамо, ако нямаха доказателства, не биха го обвинявали, че е бунтовник.
Дъще, ако баща ти беше бунтовник, щях да зная.
Якуб.
Влез вътре, аз идвам.
Ако татко е бунтовник, Филипос няма го пощади.
Не говори така, Хилял. Да пази Господ.
Аз вярвам на генерал Джевдет. Не мисля, че е бунтовник.
И защо?
Защото нямам причина да мисля, че е. Тази игра няма да продължи дълго.
На игра ли ти прилича случващото се с нас?
Хилял, не исках да кажа това. Имах предвид, че онези, които искат да навредят да баща ти, са измислили тази лъжа.
Точно така. Ти нали си специалист по лъжите. Като какъв си дошъл в тази къща?
Йълдъз, защо крещиш?
Мамо, да си върви! Каква работа има тук?
Братчето ти спи. Сега ли е време за семейните ви скандали?
Да се маха!  Мошеници като теб нямат място в тази къща. Махай се!
Йълдъз, тръгвам си, не се безпокой.
Г-жо Азизе, ако разбера нещо, ще ви уведомя. Приятен ден!
Върви си и не се връщай!
Якуб, много съм притеснена. Не се знае какво го чака Джевдет.
Г-жо Азизе, не се тревожете. Ние ще направим всичко възможно. Ще се срещна с г-н Хамилтън и ще измислим нещо. Но първо трябва да се видя с Филипос и да го убедя, че нямам нищо общо със станалото.

Добре, но не мога да стоя тук със скръстени ръце. Трябва да направя нещо.
Г-жо Азизе, по-добре е, ако останете тук. През цялото време, докато полковникът отсъстваше, държахте семейството си сплотено. И сега трябва да го направите. Оставете на нас да измъкнем полковника.

Добре. Очаквам добри новини.
Дай Боже!
.........................................

Нищо не беше останало в чифлика. Две ръждясали пушки, два пищова и шепа куршуми. Сестра Айше кой знае какво е очаквала.
Азизе. Азизе.
Добре, добре. Ще свикна.
По-добре от нищо. Не се връщаме с празни ръце. Не се оплаквай, чака ни дълъг път.
Предпочитам да носех пълен чувал.
Хубаво, ти се постарай да опазиш това. Гледай. Някой ще те види, скрий го.
Жената е права.
Виждаме ви. Вдигнете ръце.
Войници, чувалите.
Братя, какво правите? Ние врагове ли сме?
Не сте. Затова не ви застреляхме. Но да бъдеш враг не е единственото престъпление. Да плячкосаш останалото от Дагестанеца във време, когато ни е ценен всеки куршум , също е престъпление.
Плячкосаш? Какво плячкосване? Оставете ме първо да ви обясня.
Ще обяснявате на капитана.
На капитана ли?
Войници, водете ги.
Изобщо не ни изслушахте.
Ние сме на ваша страна.
Бате, какво правиш?
Евсун...
.............................

Капитанът вътре ли е?
Да.
Командире, намерихме тези две жени по пътя. Носеха оръжие, откраднато от чифлика на Дагестанеца.
Какви са тези приказки?
Командире, ние не сме мародери. Как може да говорите така? За Бога, вижте ни как изглеждаме.
Войникът лъже ли?
Не е точно лъжа...
Не са ли ви заловили с  оръжие, взето от чифлика на Дагестанеца ?
Човек ще каже, че сме обрали оръжеен склад.
Командире, ние живеехме в чифлика на Дагестанеца.
Проклет да е!
Точно. Проклет да е Дагестанеца. След опита му да убие Мустафа Кемал, чифликът се разтури. Ние просто огледахме какво има. Пушки, пищови. Решихме да поприберем. Щяхме да ги занесем в Измир и да помогнем на армията.
Носехме ги в Измир, командире. Не сме ги взели за себе си. Носим ги в града за боевете с врага. На сестра Айше. Не я ли познаваш? Не си ли чувал за бунтовниците? Ние сме от отряда на  сестрите.
Сестра Айше е медицинска сестра в Измир. Ние живеем при нея. Всехме оръжието, за да се бием с гърците.
Ето това е, командире. Ние сме със сестра Азизе.
Говорихте за  сестра Айше. Сега я наричате Азизе.
То е едно и също, командире. Познавате ли сестра Азизе?
От  болницата в Измир.
Съпругата на гръцкия генерал Джевдет.
А, точно тя!
Аз знаех, че сестра Азизе е мъртва. Корабът с лекарствата потъна. Чух, че всички хора на борда са загинали.
Говорете, момичета. Погрешно ли съм разбрал?
Не. Не е така. Стигнали са до брега. Тогава се появили гърците. Лошо са се държали със сестра Азизе. Много лошо. Добре, че момчетата са я открили преди да умре.
Гръцките войници са окупирали целия бряг. Корабът, пренасящ лекарствата, не е пристигнал.
Откъде се появиха гърците?
Не знам. Вероятно са били  предупредени.
Да повикаме подкрепление и да ги нападнем.
Не, в никакъв случай. Много са, не можем да ги победим.
А ако корабът пристигне? Ще убият всички.
Няма да дойде вече. А дори и да стане, ще забележат войниците и няма да се насочат към брега. Ясно е, че не можем да помогнем на никого. Има ли смисъл да умират хора напразно? Да си вървим.
Хората от кораба са слезли на брега. Попаднали са на гърците, така ли?
Да.
Дълго време Азизе беше в чифлика. Без да казва коя е.
Значи гърците не са дошли първи. После са пристигнали.
Слезли са на брега и гърците веднага са ги нападнали. Претърсили кораба и като открили лекарствата,   побеснели гадовете.
Войник. Донеси оръжието на жените. Придружете ги, докато се уверите, че са в безопасност.
Свободни сте.
Да си жив и здрав, командире.

.................................
Не ми се искаше да Ви виждам тук, Джевдет. Съжалявам.
Не ми е за първи път, г-н Хамилтън. Знаех какъв ще е краят още, когато приех мисията.
Не, далеч сме от края. Трябва да има начин да не се стига до изправянето Ви пред наказателната рота.
Моето положение  няма значение, г-н Хамилтън. Ако новото оръжие стигне до фронта, това тежък и окончателен удар върху войската ни. Това, което ме измъчва е, че съм хванат в този капан, когато е надвиснало такова бедствие, което може да реши изхода на войната.
Ще измислим нещо с Якуб.
Кажете му, че поверявам семейството си на него. Филипос ще ги преследва до последно.
Разбира се.
Един ден ще се срещнем от другата страна на решетките.
............................

Господине, и аз се чувствам предаден. И през ум не ми е минавало, че тъстът ми може да работи срещу гръцката армия.  Още не мога да повярвам. И съпругата ми я няма. Къде са се скрили?
Значи и Вие нищо не знаете, така ли? Но и Вие изчезнахте заедно със съпругата Ви. Кой знае? Може да сте били заедно със семейството предатели.
В никакъв случай. Почитаеми командире, чувствам се ужасно само при намек за подобно нещо. Бях в Айдън. Щом научих за станалото, веднага се прибрах. Иначе нямаше да имам смелостта да се появя тук.
Не се вълнувайте, г-н Якуб. Изобщо не приличате на агент. Притеснен сте, целият се изпотихте. Прекалено сте страхлив за предател.
Прав сте, командире. Такъв съм си и затова  бях направо смаян от станалото.
Достатъчно, достатъчно.
Господине, ако позволите, ще си вървя. Не се притеснявайте, и аз ще поразпитам за случилото се. Щом науча нещо, веднага ще ви съобщя. Нямайте съмнение.
................................
Г-н Хамилтън.
Г-н Якуб.
Г-н Хамилтън. Успяхте ли да се видите с полковника. Къде е?
Той не се притеснява за себе си. Тревожи го само  оръжието, дошло от Унгария.
Ако имаше начин да го унищожим. Така ще излезе, че не полковникът е предателят. Но трябва да разберем къде е оръжието.
Отивам на среща  с Филипос. Ще го разпитам, може да науча нещо.
Приятен ден, г-н Хамилтън!
Приятен ден!

=================

Ах,  Джевдет.  Милият ми Джевдет. Изгоря накрая, Джевдет. Може ли врагът да ти стане приятел? Показаха си истинсото лице. Пратиха ти стрела в гърба. Ах, Джевдет.
Мамо, добре ли си?
Добре съм. Добре съм, дъще. Но сърцето ми е уморено. Как да носи такъв товар?
Не говори така, мамо.
Добре, но виж какво стана. Гръцките гяури наричат сина ми предател. Дадоха ми надежда, макар че може да е напразна. Ах, Джевдет.
Дъще, донеси вода на баба ти.
Да погледна ли през прозореца?
Леон?
..................................
И Вас ли  омая генералът с лъжите си?
Не се признава за виновен.
Значи е решил да продължи с играта до екзекуцията. Добре, че го заловихме преди да е постигнал целта си.
Така е.
Вероятно си мислите, че сте елиминирали всички опасности.
Настъплението  ще се увенчае с успех, г-н Хамилтън.
Разбира се.
Но не е ли добре, да не отслабвате бдителността си? Да проверите склада, където ще бъде държано оръжието. Възможно е турците да устроят засада.
Влез.
Командире.
Кажи.
Има телеграма от конвоя.
Донеси я.
Чудесно! Оръжието е стигнало невредимо до фронта, г-н Хамилтън.
Прекрасно.
Притесненията Ви са излишни.

========================



Мислех, че сме на сигурно и тайно място. Извинявай, изненада ни сме да те видим, Леон.
Дъщеря ти явно не е издържала и му е казала.
Не се меси.
Казах му, защото мислех, че може да имаме нужда от помощ. Мамо, знаеш, че Леон ни е помагал и преди.
Да беше първо ни попитала.
Разбирам притесненията Ви, г-жо Азизе, но ако имах лоши намерения, нямаше да дойда тук сам. Знаех, че се тревожите и затова дойдох. Генерал Джевдет се яви пред военния съд.
И?
Съдът взе ли решение?
Все още не. Може би след два дни.
Как се чувства?
Добре. Добре изглеждаше. Отговори на всички обвинения.
Още ли обвиняват татко?
Съдът все още смята, че генералът работи за бунтовниците.
Аз, ако позволите, ще си вървя. Излезе ли нещо ново, ще ви съобщя.
Не мога да проумея как се стигна дотук.
На война  лоялният лесно става  предател, а имащият право онеправдан .
Мислиш ли, че е възможно татко да работи за Анкара?
Ако баща ти работи за бунтовниците, значи е виновен за смъртта на баща ми. Знаеш го, нали?
Не бях помислила за това.
Както и да е. И без не спира да повтаря, че работи за благото на гръцката армия.
Ще го предадеш ли на татко?
Какво е това?
В крайна сметка той е мой баща. Сега му е трудно и има нужда от надежда. Може би ще я открие в моите думи.
Халит Икбал го написа, така ли?
Не Халит Икбал. Написа го дъщерята на Джевдет Хилял.
Алекси какво направи? Знаеш ли нещо?
Няма го никъде. Скоро ще изкочи от дупката.
Да тръгвам.
Довиждане.


====================

Донесе ли ядене?
Вземи. Само за ядене мислиш.
Детето ще се събуди след малко. Трябва да го нахраним.
Остави го да спи.
Ако се събуди, пак го приспи. Не искам да му чувам сега гласа.
Не може все да е в безсъзнание. Няма да издържи, ще припадне. Може да умре.
Няма проблем, ако припадне. Но да умира не бива. Платили са да  си го получат жив.
Какво има, Микула? Съвестта ти ли се обади?
Не.
Виж, имаме едно дете. Всъщност е стока, която продаваме. Така си мисли. Като каса  алкохол. Или една каруца зеленчуци. Но най-важното е,  че с него се  печели повече.
Да, прав си.
 Сега съвестта може да те бори, но като видиш парите – пуф! Ще излети като птичка.
А, събуди се значи.
Нахрани го. Да хапне нещо.
Хайде, яж.
Нека си изпие хубаво и млякото.
Вземи.
Как се казваш?
Али.
Али. Какво хубаво име.
Къде са родителите ти, Али? Какво направиха, оставиха ли те?
Никога не съм ги виждал.
Не го мисли. Аз знам какво е станало.
Али, ще те отведем на много по-хубаво място от това.
Никъде не искам да ходя.
Ще искаш, ще искаш. Сега още не разбираш. Но някой ден ще ми благодариш.
Като го видиш будно, ти се вижда сладко и мило.
Заспи ли,  става едно безполезно същество като всички турци.
Отивам на пристанището. Ще говоря с капитана. Трябва да изпратим детето по-бързо в Атина.

======================


Влез.
Викали сте ме, командире.
Трябва веднага да отида сам в Измир.
Командире...
Няма да водя спорове. Това е въпрос на чест и достойноство.
..........................
Как не съм усетил какво върши генералът? Как не съм разбрал, че е предател? Какво друго да очакваш от един турчин?
Не се ядосвайте на себе си, командире.
Има  неща, които още не проумявам, Адонис. Веднага след връщането си от Лондон, генералът спаси живота ми, когато Дагестанеца се опита да ме убие. С цената на това да превърне Дагестанеца в свой враг.
Кой знае какво е целял.
По време на война нищо не бива да се изключва.
Сред нас може да са проникнали агенти от всякаква народност. От турци, изглеждащи като гърци, до болшевики, представящи се за патриоти. Англичаните и французите също не е ясно за кого работят. Измир е като вещерски казан.
Прав си, Адонис.
Да отидем да посетим сега генерала и да го попитаме как е със здравето. Ще видиш, че веднага ще реши да говори. Ще ни каже всички, за които не знаем.


==================

Оръжието е стигнало до фронта.
Унищожаването му  беше единственият начин да спасим полковника. Сега какво ще правим?
Ще запазим спокойствие и ще продължим да мислим.
Г-н Хамилтън, нямаме нито време, нито изход. Полковникът крачи към смъртта. Екзекутирането му ще бъде голяма загуба и ще се отрази зле на хода на войната.
Мисля, че малко преувеличавате, капитане.
Войната приключва не когато умре някой, а когато едната страна в нея победи.

========================

Командире.
Изглеждате учудващо добре, генерале.
Когато човек знае, че е прав и невинен, това му дава сила,  командире.
Да знае.
Де да беше достатъчно.
Трябва да  го докажете и да ни убедите, генерале.
И този ден ще дойде. Надявам се да разберете, че съм невинен преди да са настъпили тежки последици.
За какви тежки последици говорите, генерале?
За оръжието, командире.
Страхувам се, че,  само защото не ми вярвате, турците ще успеят да осъществят коварния си план.
Достатъчно слушах за това, генерале. Въпросът сега е друг.
Пред Вас има две стъпки.
Първата, смъртна присъда от съда. Тя рано или късно ще излезе. По-скоро рано. Вече я пишат. И аз нямам  сила да променя тази присъда. Но Вие имате. Ако признаете вината си. И ни кажете имената на сподвижниците си в гръцката армия. Кой знае...Може смъртната присъда да бъде заменена с доживотен затвор.
Командире...
Даже е възможно да Ви пратим в изгание и въпросът да приключи. Мала Азия и Измир като разстояние са близки, но като ниво на цивилизованост ги делят векове. Дълга почивка на някое малко гръцко островче. Какво ще кажете?
Това е невъзможно, командире.
С този си отговор ни пращате неизбежно  към втората стъпка.  Разбирам, че за да ви накарам да проговорите,   трябва да опитам с други методи.
Командире.
Това ще бъде грешка.
Войници, отведете го.
Командире, това ще бъде голяма грешка. Не го правете.
Командире.
Командире, не правете нещо, за което после ще съжалявате.
Започвай!

Само ти можеш да сложиш край на това, Джевдет. Признай, че работиш за турците и кажи имената на подлеците, внедрени в армията ни.
Вдигнете го!
Азизе.
Любими Джевдет.
Дръж се.
Дръж се, Джевдет.
Колко можеш да издържиш, Джевдет? Все някога ще проговориш. Иначе няма да дочакаш церемонията по екзекуцията ти.
Да започнем от самото начало.
Османците ти забиха нож в гърба. Попадна в плен.
Османците ти забиха нож в гърба, но устоя.
Гърците те плениха, но  издържа.
Пак ще издържиш. Пак ще издържиш, Джевдет.
Ще си платиш за греха. Предаде армията и другарите си.
Удряй!
Кръвният ти брат, бойния ти другар те предаде, но ти издържа.
И този път ще издържиш.
Изгуби достойнството си. Ако не искаш да загубиш и живота си, признай вината си.
Джевдет.
Бяхме се изгубили. После изгубихме бебето си. Но сега отново сме заедно.
Заради децата си.
Заради майка си.
Заради мен.
Но най-вече заради Родината ни.
Не се предавай, Джевдет.
Изправи се.
Командире, не признавам престъпление, което не съм извършил. Всичките ми действия са били за благото и успеха на гръцката армия.
Командире.
Удряй!
Още по-силно!
Ще умре.
И без друго го чака смърт.
Така е. Но ни трябва жив, за да си признае, нали? Или за да бъде екзекутиран публично  за назидание на всички.
Старши-лейтенантът е прав.
Командире... Командире...
Ще продължим по-късно.
Сложете го да седне.
Излезте.
Генерале. Хилял. Хилял Ви е написала писмо.
Отведете го.
..............................
Генералът излезе упорит, Адонис.  Как   върви подготовката за сражението?
Оръжието беше прехвърлено на фронта, така че всичко вече е готово, командире.
Хубаво.
Това оръжие ще ни спечели войната, Адонис. Турците бяха тежко ранени при предишното поражение. Но това ще е последното им издихание.
Точно като  генерал Джевдет.
............................
Гръцката армия иска да разпръснем силите си в Биледжик, Бозююк  и Ескишехир. За тази цел ще нападнат по  три направления.
Командире. Подготвих доклад със сравнителен анализ на силите на двете войски. Ако позволите.
Слушам Ви, майоре.
Гръцката армия разполага с над 16 000 войника. Ние имаме 8 500. Те са снабдени с 12 500 пушки и 120  картечници. Ние разполагаме с 5 500 пушки и 47 картечници. Гърците имат 72 топовни оръдия, ние само 28.
Това ли е?
Да, командире.
Разбирам целта Ви, майоре. Тези данни със сигурност ще ни помогнат, когато подготвяме действията си. Но при война броят на оръжието няма значението, което му се придава. Ако беше така, двамата командири щяха да се срещнат, да преброят  войниците  и оръжието си  и  да обявят за победител онзи, който има повече.
Родолюбието, желанието за свобода и независимост, справедливата кауза не могат да бъдат преброени, но точно те предопределят не само съдбата на войната, но и на целия народ.
Влез.
Командире, телеграма лично за Вас.
Полковникът беше заловен  и арестуван. Чака се решението на съда. Опитваме се да предотвратим осъждането му на смърт.  Капитан Якуб.
Лоши новини ли, командире?
Да, за съжаление.
Лоши новини за мой много близък приятел. Но аз го познавам добре. Дори в това положение никога няма да преклони глава. И ние ще направим така. Превъзхождат ни по численост, но въпреки това, няма да преклоним глава.
................................

Нали снощи щяхте да носите стоката. Сега не може. Пристанището е затворено до второ нареждане.
Недей така, капитане. Аз какво съм виновен, че снощи възникна проблем. Пристанището изведнъж се напълни с хора.
Виж, ще говоря със старши-лейтенант Леон. Той ще уреди твоят кораб да отплава, а ти ще натовариш стоката.
Казах, че пристанището е затворено. И полковник да нареди, нищо не може да промени.
Ти пък сякаш всеки път спазваш правилата. Знам как да изведа кораба от пристанището. Ще ти платя добре.
.......................................
Татко, когато седнах да напиша това писмо, усетих, че сърцето ми е изпълнено както с  надежда, така и с чувство на  страх и срам. Подозренията, че работиш за бунтовниците, ме оставиха без думи. Единственото, за което имам сили, е да се надявам, че това е вярно. Казват, че си предател, проникнал в гръцката армия. Дано е така. Ти винаги си бил моят герой. Надеждата развълнува сърцето ми, но знам, че тя е знак и за друго. Ако всичко е истина, значи много скоро ще ни отнемат теб. Ето от този миг се страхувам. Веднъж в дома ни в Солун се скри от мен. Не разбирах, че е игра, реших, че си си отишъл завинаги и много плаках. Ти се опитваше  да ме успокоиш. Спомних си  страха, който изпитах тогава. Сега този страх и отсъствието ще продължат не един миг, а цял живот и ти няма да си до мен, за да ме утешиш . Осъзнавам, че когато искам да си герой, всъщност се моля за смъртта ти и срамът от това ме изгаря цялата.  Наистина не знам за какво да се моля. Но не, желанието ми е да живееш, а не да умреш, татко. Живей заради баба, мама, заради кака и най-вече заради нашият единствен Мехмед. Ще ти се ядосвам, ще те мразя, но поне ще мога да се обръщам към теб с „татко”.  Бих искала Бог да не позволява  което и да е дете да изпитва толкова болка.
............................
По-добре ли си, мамо?
Добре съм, дъще. Вие да сте добре. Семейство ми. Какво повече да искам?
Аз ще отворя.
Кой е?
Няма нищо. Бъди спокойна.
Момичетата.
Видя ли? Момичетата са. Не се притеснявай.
Добре дошли.
Добре заварили.
Върнахте се, слава Богу.
Дойдохме си.
Само толкова ли?
Чифликът е в руини. Само това открихме.
И ни спряха по пътя.
Гърците ли?
Не, нашите.
И?
Като казахме името ти на капитана в щаба, ни дадоха пушките и ни пуснаха. Наистина така стана.Той те познаваше. Славата ти е стигнала чак до капитана, сестро.
...................................

Добър ден!
Добър ден!
„Ако можех , бих скътал Родината в сърцето си”, казва Намък Кемал.
„Докато не разкъсат гърдите ми, не бих позволил на никого да я докосне”,  казва Намък Кемал.
Капитан Орхан от освободителното движение.
На Вашите заповеди.
Търся един капитан. Има тайна мисия. Казва се Якуб. Можеш ли да го откриеш?
С Божията помощ.
....................................
Братовчеде.
Винаги идваш в най-неприятния момент, Алекси.
Чух, чух.
Война е, братовчеде.  Не е ли неприятно по всяко време? Няма да стоя  дълго. Разбрах, че пристанището е затворено.
Какво искаш ? Да го отворя  заради теб ли?
Не, не. Не съм чак толкова нахален, братовчеде. Стига ми да мога да кача стоката на кораба.
Да, срещу теб стои не старши-лейтенант Леон, а адмирал Леон. И мога да отворя пристанището, когато си поискам.
Добре, адмирал Леон. Ти си кадърен войник. Ще измислиш нещо.
Невъзможно е да направя това, Алекси. След последните събития не кораб, птичка не може да излезе от Измир.
Щом като положението е толкова сериозно, намери ми някоя контрабандна лодка.
Не ме гледай така. Патрулиращите войници познават местните контрабандисти.
Какво е това, Алекси? Човек ще каже, че пращаш в Атина не алкохол, а животоспасяващи  лекарства. Изчакай, докато отворят пристанището.
Добре, да поговорим тогава за друго. Да си попикразваме малко  с теб.
Твоето момиче, Хилял, явно се е метнала на баща си. Май е бунтовничка, а? Знаеш много добре, че татко ги търси под дърво и камък. Няма начин да не ти е известно  къде се крие Хилял. Виж, аз си държа устата затворена. Опитвам се да ти помогна, а ти на мен не, братовчеде.
Няма да намесваш Хилял.
Добре. И аз не искам, братовчеде. Нека само си свършим работата. Ти ми намери контрабандна лодка и се погрижи войниците да не ми пречат. Ясно ли е?
Не е. Повечето от тези лодки се обръщат преди да стигнат до Атина. Изчакай, ако не искаш да изгубиш стоката си. До два-три дни ще отворят пристанището. После ще направя каквото трябва.
Знам, че няма да ме разочароваш, братовчеде. Чакам новини от теб. При първа възможност.
.....................................
Шефе.
Капитане, има ли новини от Хилял?
В безопасност ли са?
Да. Не се притеснявайте, цялото семейство са добре.
Слава Богу.
Имат ли нужда от нещо? Да купим и да им занесем.
Не, аз имам грижата. Вие само не казвайте на никого.
Господ да ти помага. Толкова беди ги сполетяха.
Всичко е заради баща им.
Проклет да е.
Хич не ми е жал за Джевдет. Но момичетата ще останат без баща.
Хайде, на работа. Аз излизам.
И той се побърка, горкият. Хайде.
Приятна работа.
......................................
Якуб.
Орхан.
Какво правиш в Измир?
Трябва да ти разкажа нещо, Якуб. Да се посъветвам, да чуя мнението ти.
.......................................
Станал си зет на предателя генерал Джевдет.
Мисията го наложи. Така съм по-близо до него и мога да получавам информация.
Значи си зет и на сестра Азизе.
Да.
Ще ти кажа нещо, свързано с нея, Якуб.
Казвай, слушам те.
Предполагам, че поддържаш връзка с г-н Хамилтън. Знаеш, че работи за нас.
Да.
Миналото лято имахме обща мисия с него. Трябваше да доставим лекарства на нашите войници. Казаха ни, че сестра Азизе ще ги донесе. Хамилтън отиде първи. Огледа брега от  хълма. Върна се и ми каза, че на брега има гърци, а лодката не е пристигнала. Предложих да извикаме подкрепления и да ги нападнем. Отговори ми, че корабът няма да пристигне, да не даваме излишни жертви. Върнахме се обратно. После лодката потъна. Чух, че сестра Азизе е загинала. А сега разбрах, че е жива. Когато жените са пристигнали, войниците са били там, Якуб. Гаврили са се с тях. С телата им. С честта им. След това, за да прикрият следите, са потопили лодката. Значи не е потънала сама, Якуб. Потопили са я. Можехме да им попречим. Хамилтън ме излъга. Пожертва жените, за да се спасим ние. Направи ни съучастници в този грях. Не трябваше да му вярвам. Можех да отида и да се уверя със собствените си очи. Но нямах представа, Якуб. Не предполагах, че може да е толкова подъл. Прости ми, Господи. Прости ми.
Орхан, този грях не твой. Ти нямаш капка вина.
Този подлец не е ли сега в Измир?
Тук  е.
Да го намерим. Да му кажем всичко и да му потърсим сметка. Не бива да го оставяме така.
Не се движи много из Измир. Остави всичко на мен.
Якуб, виждаш как се чувствам. Няма да се успокоя, докато не открия Хамилтън, за да му се изплюя в лицето и да го хвана за гушата.
Бъди спокоен. Аз съм хиляда пъти по-гневен от теб. Ще го накарам да си плати. Не се притеснявай.
Дадох си дума, идвайки насам. Ти изпълни моята клетва.
Ще го направя. Ти се върни към службата си.
...............................
Кажете, г-н Якуб. Слушам Ви.
Надявам се, че ми носите важни новини.
За съжаление, не. Обърнах целия град.  Никой не е виждал нито съпругата ми, нито семейството й.

Жалко. Да имахме коз, с който можем да накараме генерал Джевдет да проговори. Ако умре без да каже нищо, цялото разследване ще ми създаде доста главоболия.
Командире, не успях да открия момичетата. Но мисля, че все още мога да Ви помогна.
Как?
Генералът със сигурност знае къде са момичетата. Ако  поговоря с него като зет, може да го убедя да каже нещо.
Може би сте прав.
Генералът се притеснява за дъщерите си. Ако разберете къде е Йълдъз, като му кажете, че ще й помогнете, че ще се погрижите да напусне  града, може да го убедите.
Но нали няма да направите нищо  на съпругата ми? Децата не трябва да плащат за греховете на бащите си.
Разбира се, Якуб. Обещам Ви, косъм няма да падне от главата й. Ако успея да разбера къде е семейството му, ще  ни каже и другите предатели. Отиди  сега при Джевдет, направи се на  готов да помогне зет,  това стига.
Ще направя всичко по силите си, командире.
..............................
Лека работа. Имам разрешение от Филипос. Ще говоря с генерал Джевдет.
Полковник.
Якуб.
Как дойде тук?
Излъгах Филипос. Предложих да  използвам Йълдъз, за да Ви накарам да проговорите. После ще му  кажа, че сте толкова непреклонен, че  даже съдбата на дъщеря Ви не Ви трогва.
Успяхте ли да измислите нещо за оръжието?
За съжаление, не. Оръжието отдавна пристигна на фронта.
Това ли дойде да ми кажеш?
Не.
Полковник, научих нещо. Това е сигурно най-тежкият товар, който съм носил някога. Ако бях сигурен, че ще умрете, нямаше да Ви го кажа.
Какво има, Якуб?
Знаете, че г-н Хамилтън трябваше да посрещне г-жа Азизе при пренасянето на лекарствата за войниците.
Да, знам. Закъснели са. Азизе е пристигнала на брега преди тях.
Мой приятел е участвал в тази мисия заедно  с г-н Хамилтън. Той ме намери. Г-н Хамилтън не е закъснял, полковник. Видял е какво са направили гърците с г-жа Азизе и останалите жени, но за да не рискува своя  живот, не е предприел нищо.
За да не рискува своя живот ли?
Казал, че е късно за действие. Че гърците са повече на брой.
И е гледал как се гаврят с толкова жени, така ли? Гледал е как ги убиват една по една. Якуб, наблюдавал е какво причиняват на Азизе, така ли? Якуб, какво значи това? Тогава той ли е убил  Спиро? Спиро знаеше всичко, Якуб. Щеше да ми разкаже. Уплашил се е, че ще разбера какво е станало  с Азизе. Този човек е обесил Спиро в собствения ми кабинет. Якуб, лично Хамилтън ми даде дневника на Спиро. Беше в архива, когато отидох. Подаде ми го със собствената си ръка. Якуб, трябва да изляза оттук!

....................................
Така ли пазиш детето?
Какво ще правим? Ще го качваме ли на кораба?
Пристанището е затворено. Трябва да изчакаме. Ще предупредя Катя, че ще закъснеем.
Кой е?
Аз съм собственикът на съседния магазин.Чух глас тук. Складът беше празен. Вие ли го взехте?
Да, аз.
Преди го държеше рибарят Муртаза. Върна се в родния си край. Не съм чувал да го е давал под наем.
Трябваха му пари и аз го взех.
Той имаше много пари. Как така?
Загубил ги  на комар. Имам работа, приятел. Хайде.
Има ли някой вътре?
Една госпожа. Разбираш, нали?
Тогава аз да не ви преча.
Добре ще направиш, хайде.
Ама че любопитен човек. Имало ли някой вътре. Проси си смъртта.

.................................
Мехмедче...Душичке моя. Бог да пази баща ти. Да не отнема усмивката от лицето ти, миличък.
Как ще стане това, като стоим тук ли, мамо?
Какво да направим, дъще? Има начин да го спасим, но ние нищо не правим, така ли?
Не знам. Не знам, но да не стоим така.
Какво можем да направим, Хилял? Освен да се молим.
Да имаше начин.
Ще разтворим ръце и ще се молим на Бог. Нищо друго не можем да направим.
Лека нощ тогава. Не мога да стоя тук и да гледам как сте се отчаяли всички.
Лека нощ, Хилял.
Лека нощ, бабо.