♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 66

 
Криси  ам тъй де  аз от как го фиксирах и кафе не съм пила  , после ходи разправяй, че няма ефект  .
Алооооууу кви баби, кви пет лева бе  . Инфарнк ли искате да докарате на жениците  . Татлъм я си им обяснявай за здравословното хранене, по бат` Борко си го пази за теб 

Темпи, мислиш ли , че това ще поуспокои малко Борко???



И да се стяга , че като се снабдим с превода на ВЩ тогава ше види!

Да опита- или ще се успокои, или тотално ще изтрещи 


Нали, джанъм  Аз ако покажа тези му снимки, ние без потребителите ще останем бе  Безработна ли искате да остана 

 

Добро утро 

Темпи, когато имаш свободно време, пусни ми моля те Приказката - от началото до последната глава,да си я прочета, че и загубих края.....




И един аматьорски превод от руски 

Спаси ме бързо!
И от решетката и от коженото палто,
От тези розови очила !!!
Те ме държат тук и ме измъчват,
Казват ми, че съм ЕГО,
Аз  искам при теб по-рано,
Е, пуснете ме, приятели!
Ще изтрия това ЕГО!
Няма да говоря повече за него,
И ти ме вземи по- скоро,
Да бягаме оттук с пълна скорост!
Ще те науча да стреляш,
Как  правилно да  удряш крушата
И в Twitter аз против феновете
Нищо  няма да говоря!
СПАСИ МЕ ВЕЧЕ !!!

Елчо, кълна се в боговете,
Аз в рибните ресторанти крак няма да сложа,
Няма там да ям повече риба,
Ще се занимавам само с теб и мен!
Ние винаги ще се снимаме заедно,
И почивка на Мавриций ще ходим,
И за тежките ни куфари
В никакъв случай няма да си спомняме!
Честна дума давам  ,
Ще кажа, че сме VAR със теб!
Само моля те, по-скоро.
Спри този кошмар!
Бях зарворен тук за нещо,
Решетка дори беше сложена,
Освободи ме по-скоро
У вас? У нас? Да си вървим у дома !!

Еми  мисля че липсват само последните две глави от уикенда 

Приказката

  Благодаря  Аз ще си почна от началото, пък като я завършиш ще си дочета

Добро утро, то добър ден вече де.
Ама какво начало на седмицата, само ще цитирам Ниханчето: - Уха, даже дубле Уха!

Темпи, за пореден път браво за поредната глава.

Много се изненадах от инфото, че Елка била прегоряла и то в момента преди появата на Гало, сигурна съм и аз, че напускането и щеше да е края на сериала, дано е било само рекламен трик.

В този клип обаче, Баръш изобщо не ми се връзва с образа на Йомер, даже се замислих, ще е интересно да го видя в такава веселяшка роля, че все един сериозен го играе, въпреки, че незнам дали ще му подхожда.

Понеже малко изостанах в темата ето и моите  мисля любими песни от сериала въпреки, че харесвам повечето много, както бях писала.

https://www.youtube.com/watch?v=_8kH1InVTmY

https://www.youtube.com/watch?v=XhWf_Yv4OIg

https://www.youtube.com/watch?v=ZbpteViKZWc

Страхотни са 👍

Малко закачки.
https://www.instagram.com/p/BfFx7TKAsdu/
Очернава ли се скоро ВЩ да бъде пуснат и преведен?

Къде се загубихте, работохолички  

чета КА, първо издание от Темпи  вече стигнах до нея, от първа глава и щях да споделям колко много ме зарадва  твоята версия на КА, в която Юмер не духва за Италия като гонен от дяволи от сватбата. (букет за теб, но с тая нова версия не го знам къде е)

Аааа това не съм го писала сама Двете с Котето бяхме 

Джанъм  кви спомени имаме само от тогава 

Глава 146

Йомер влезе в къщата и тъкмо щеше да извика, когато чу гласа на Дефне.
-   Йомер, мисля, че имаме проблем!
Взимайки стъпалата по две на веднъж, той се оказа горе след секунди. Откри съпругата си на вратата на една от стоите, гледаща озадачено в нея.
-   Какво има?
-   Това!- Посочи тя и пристъпвайки, Йомер видя двете единични легла, допреди до стените.- Мислех, че сме на меден месец?!
-   Аз, не знам!- Пропускайки смеха в гласа ѝ, той се замисли дали бе проверил спалнята, когато уговаряше резервацията по телефона.- Не съм питал какво е леглото в спалнята, настоях единствено за легла за близнаците. През ум не ми мина да питам ние къде ще спим! Не съм очаквал…
-   Добре, добре, успокой се.- Виждайки притеснението му, Дефне се засмя.- Логично е, щом имаме деца, да предположат, ще че спим на едно легло. Явно нарочно са премълчали факта, че тази вила не е за семейство, защото и в другите стаи е така. Просто в едната има и нова детска кошара.
-   Не мога да повярвам! Още сега ще позвъня и ще поговоря с оператора…
-   Няма нужда, наистина! Не искам друга къща, тази в прекрасна!- Сгушвайки се до него, Дефне се усмихна.- Щастлива съм!
-   Обичам те!
Обиколиха заедно вилата, докато близнаците се радваха на новата си стая. Двойното легло, оградено с решетки, бе малко по- голямо от тяхното вкъщи. Въртящата се играчка над него също бе друга и следейки пеещите и светещи звездички, които Дефне включи, те бяха напълно доволни. Различните мебели и разположението им, както и новите цветове на стените щяха още дълго за ги забавляват.
Освен детската и спалнята, на втория етаж имаше още две стаи: друга спалня и обща баня. Коридорът между тях бе с покрит с мек килим, потъваш под стъпките им, сякаш стъпваха в памук. Отоплението ставаше с климатици, по един във всяка стая, които позволяваха сами да определят необходимата им в момента температура.
Сградата бе обърната на юг, което допълнително допринасяше за уюта в нея. Големите прозорци на първия етаж, заменящи стената, служеха като лупа за слънцето, събирайки светлината и топлината му през почти целия ден. Също така предлагаха и гледка, от която Дефне не можеше да се откъсне. Водата, зеленината, простора. Сякаш всичко наоколо я омагьосваше, карайки я да диша все по- дълбоко и по- дълбоко, изпълвайки дробовете си с чистия планински въздух.
Долу бяха и кухнята- малка, спретната и с всичко необходимо, както и килера и пералното. Хладилникът бе пълен, което я зарадва- следващите дни нямаше да се налага да пазаруват. Йомер се бе погрижил дори за млякото на близнаците- в куфара им откри кутии за поне две седмици напред. Същото се отнасяше и за памперсите.
-   А аз се чудех защо куфарът им е по- голям дори от нашия!- Смееше се тя, докато вадеше и редеше нещата из стаята.
-   Какво да направя, не знаех от кое колко ще ни трябва! А нямаше как да те попитам!- Седнал на едно от леглата, с по едно дете от всяка страна, Йомер наблюдаваше действията ѝ.- За нас беше лесно- знам какво използваш, а за дрехите нямаше нужда да мисля. Но при тях…
-   Виждам, виждам. Знаеш ли, че това не става на Берк от поне две седмици?! Както и да е!- Продължавайки да се хихика, тя вадеше ли вадеше неща от струващия ѝ се бездънен куфар.
-   Мама май нещо ми се подиграва, така ли е, мъничета? Сякаш е много важно какво ще облечете?! Или тя?!- Гъделичкайки всяко от децата, той се смееше заедно с тях.- Мама май не си ви представя само по памперс?! Знаете ли колко ще ви е удобно?! И колко много място за целувки ще има за мен?!
-   Йомер, не ги учи на глупости! Ще свикнат и после няма да можем да им облечем нищо! Срамота!- Скара му се Дефне.- Но виж, аз може и да се замисля за идеята. И без това не знам какво си ми взел!
-   Нищо съществено!
-   Моля?!- Точно както и очакваше Йомер, тя се обърна на секундата и се оказа притисната в ръцете му.- Какво означава това?
-   Обичам да си без дрехи!- Прошепна тихо той толкова близо до устните ѝ, че тя усети дъха му.- Тогава защо да взимам?!
-   Но, Йомер, как…?!- Целувката му спря въпроса, който щеше да зададе.
-   Просто е! Ще видиш!
И сякаш нищо не се е случило, той се върна при децата. Разтреперана, Дефне остана за миг загледана в тях, след което се обърна и продължи да подрежда нещата, които Йомер бе взел за децата. Мислено тя вече отваряше собственият им куфар, надявайки се вътре да открие всичко, което иска. Макар и сама да не знаеше какво точно е това.

Когато всичко бе на мястото си, слава Богу оказа се, че Йомер се е шегувал, а децата бяха нахранени и заспали следобедния си сън, Дефне започна да се чуди какво да прави. Вкъщи винаги имаше какво да се свърши, но тук бе на почивка.
-   Не мога да си представя ти какво изпитваш?! Вечният работохолик ще е далеч от компанията цели пет дни!
-   Най- приятните дни в моя живот! Ще ви имам само за себе си!
Бяха решили да изпият по нещо в хола, отпуснали се на огромния диван и неправейки нищо. И за двамата бе непривично усещането да нямат нещо, с което да се занимават. Йомер си играеше с косата ѝ, преметнал ръка на раменете ѝ, докато тя се бе загледала към планината. Бяха отпуснати и спокойни, което от своя страна също бе странно. Чаят и кафето изстиваха, но никой не се сещаше за тях.
-   За какво мислиш?- Шепотът му погали ухото ѝ.
-   За нищо! За всичко!- Усмихвайки се, тя преплети пръсти с неговите.
-   Надявам се, нищо сериозно. Тези дни са наши, няма да се тревожим за нищо!
-   Това ти ли го казваш? Започвам да се чудя дали планетата не е ли тръгнала наобратно?!- Засмя се, когато той се отдръпна сърдито.- Добре де, шегувам се! Сякаш нищо не съм казала!
-   Аааа, не може така!
Дефне не разбра какво става до момента, в който не се оказа под Йомер, гъделичкаш я безмилостно. Тя се прививаше и смееше, опитвайки да сдържи писъците си. Когато най- после той се вслуша в молите ѝ, или просто се измори, хвана ръцете ѝ и ги изви над главата. Бе притисната под тялото му, повтарящо всяка нейна извивка.
-   Доволен ли си?!
-   Много! Толкова си красива в момента!- Погледът му не се отделяше от нейния, докато с палец обхождаше лицето ѝ.- Разрошена, зачервена. С пламъчета в очите. Сърцето ти сякаш ще изхвръкне!
-   Кой ли е виновен за това?!
-   Може ли да съм аз?!- Погали устните ѝ, изтегляйки леко долната.
-   Причината за всяко мое вдишване си ти! Всичко, което съм, е заради теб!
Повдигна се и го целуна, притискайки се към него. Ръцете ѝ се плъзнаха по гърба му, докато неговите се заравяха в косата ѝ. Задълбочиха целувката, опитвайки да се задържат на тесния диван.
-   Мисля, че така няма да стане!- Смеейки се нервно, Дефне се отдръпна.- Ще паднем всеки момент!
-   Убиваш ме!- Зарявайки лице в шията ѝ, Йомер си пое дълбоко въздух.
-   Не съм аз, диванът е виновен!
-   Сякаш всичко върви против нас! Сега сигурно и децата ще се събудят!
-   Спокойно, има още поне час! Според мен дори ще се наложи дори да ги събудим, чистият въздух ще ги унася!
-   Това трябваше да ме успокои ли?!- Изправи се в седнало положение, а тя се на мести до него.- Имам чувството, че сме прокълнати!
-   Обещавам довечера да се реванширам!- Прошепна Дефне, притискайки се към него.- Но първо трябва да съберем леглата.
-   О, Боже!
-   Още ме напушва смях като се сетя! Сякаш сме се върнали във времето и трябва да спим отделно.
-   Дори не ми го припомняй! Имаше моменти в които си мислех, че ще полудея. Като сега! Не мога да повярвам!
Останаха гушнати на дивана, докато близнаците не се събудиха. Бяха поспали около час и половина повече, но никой от тях не се бе усетил за това. Притеснена как ще ги приспи вечерта, Дефне предупреди Йомер да е готов за поредната безсънна нощ. Но не такава, за каквато той си мечтае. Съпругът й само се засмя, мислейки си, че тя прекалява. Дефне се молеше да е така.
Йомер ѝ помогна да преоблече децата, след което заедно ги нахраниха. На Дефне ѝ бе странно той да е около нея в такива моменти- знаеше, че Йомер не обича смяната на памперси, но днес се включи с готовност, която я изненада. Вкъщи той използваше всеки момент, за да е с тях, но рядко имаше възможност да ѝ помага, просто защото там беше Ипек. Младото момиче бе като нейна дясна ръка и разпознаваше желанията ѝ още в мига, в който се появяха. Сега това щеше да прави Йомер.

   

Темпи много топла, много интимна и задушевна ти се е получила тази глава!

Благодаря!

Рускините напълно реабилитираха Борко!






Борко е безусловно оправдан ... до следващия път!