Здравей те момичета някоя да е имала следния проблем аз съм с секцио трудно мие да вдигам бебето и по тази причина моята свекърва дойде с свекар ми уж за една седмица уж за да помага за малкия но има неща който ме дразнят примерно когато храня бебето тя все е около мен все акъл дава това някак си се преживява на съпруга ми все му се меси това така не правиш както трябва онова не правиш и тази вечер много ме ядоса когато бебе то имаше колики моя се опитваше да го успокой а тя нахълта и взе бебето от ръцето му много се ядосах не мисля че е нормално но от друга стана незнам не мога да се грижа сама за него все още но какво да я правя
- Публикувана: 12 ян. 2021, 01:50 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2021, 16:39 ч.
Проблеми със свекървата
След като сте потърсили помощ от нея, я оставете да ви помага. Разбира се, че ще се дразните - все пак е вашето бебе, но след като ти не можеш да се грижиш пълноценно за него към настоящия момент, не ти остава друго освен да благодариш и да потърпиш. Другият вариант е да ги изпратите вкъщи и да си наемете детегледачка 24/7.
Защо реши, че не можеш да се грижиш сама за бебето? Предполагам, че проблема е, че нямаш опит. На 40+ родих близнаци(второ и трето дете за мен) със секцио. На 14-тия ден таткото се върна в чужбина, защото отпуската му свърши. Каката избяга при нейния баща, а детегледачката ми пусна СМС, че мъжът и най-после е получил отпуска и отиват на почивка за една седмица. И аз се озовах сама с бебетата за една седмица. Една съседка ходеше да ми пазарува и за една нощ дойде бившата ми свекърва, която е акушерка и ми даде съвети. Справих се, но ако нямах опит от първото майчинство, щях да се отчаям и да бъда неефективна. Но аз си знаех, че не е проблем да не ги къпя всяка вечер, че ако поплачат нищо няма да им стане и други подобни. Вие сте двама с едно бебе и може да се организирате. Познавам семейства, на които няма кой да помага и от ден първи се справят сами. Проблемът при теб е или че ти липсва увереност, че ще се справиш или че ти се вижда трудно и предпочиташ някой друг да върши всичко, а ти да пъшкаш в леглото. Ти избираш. Ако искаш помощ, ще търпиш и вместо да се оплакваш от свекървата, ще и благодариш. Ако ли не благодариш на свекървата за помощта и и казваш, че вече можеш и сама и я пращаш да си ходи у дома.
Здравей те момичета някоя да е имала следния проблем аз съм с секцио трудно мие да вдигам бебето и по тази причина моята свекърва дойде с свекар ми уж за една седмица уж за да помага за малкия но има неща който ме дразнят примерно когато храня бебето тя все е около мен все акъл дава това някак си се преживява на съпруга ми все му се меси това така не правиш както трябва онова не правиш и тази вечер много ме ядоса когато бебе то имаше колики моя се опитваше да го успокой а тя нахълта и взе бебето от ръцето му много се ядосах не мисля че е нормално но от друга стана незнам не мога да се грижа сама за него все още но какво да я правя
Разкарай я моментално и изобщо не се самоизмъчвай. Аман от тия старци дето се чудят как да ни диктуват живота. Знаеш ли колко много жени са подложени на точно такъв тормоз след раждане с такива предкекстове като "помощ а бебето, помощ за теб самата, компания" - ала бала. Ако искаш бракът ти да оцелее и твоята психика също, изпращай ги да си ходят и кажи на мъжът ти да не ти противоречи. Това е. Най-малката вреда, която може да ти докара стреса в този вече стресиращ момент е да ти намалее, дори да ти спре млякото, а тогава ще видиш бабиесата, как ще те нервира с коментарите. Ти в момента не си на първенство по родителстване, а възстановяваш от шока на раждането и самото ново бебе. Направи си да ти е спокойно, моля те. Съчувствам си ужасно защото съм минала по този път и бях неопитна, допуснах много грешки.
Здравей те момичета някоя да е имала следния проблем аз съм с секцио трудно мие да вдигам бебето и по тази причина моята свекърва дойде с свекар ми уж за една седмица уж за да помага за малкия но има неща който ме дразнят примерно когато храня бебето тя все е около мен все акъл дава това някак си се преживява на съпруга ми все му се меси това така не правиш както трябва онова не правиш и тази вечер много ме ядоса когато бебе то имаше колики моя се опитваше да го успокой а тя нахълта и взе бебето от ръцето му много се ядосах не мисля че е нормално но от друга стана незнам не мога да се грижа сама за него все още но какво да я правя
Разкарай я моментално и изобщо не се самоизмъчвай. Аман от тия старци дето се чудят как да ни диктуват живота. Знаеш ли колко много жени са подложени на точно такъв тормоз след раждане с такива предкекстове като "помощ а бебето, помощ за теб самата, компания" - ала бала. Ако искаш бракът ти да оцелее и твоята психика също, изпращай ги да си ходят и кажи на мъжът ти да не ти противоречи. Това е. Най-малката вреда, която може да ти докара стреса в този вече стресиращ момент е да ти намалее, дори да ти спре млякото, а тогава ще видиш бабиесата, как ще те нервира с коментарите. Ти в момента не си на първенство по родителстване, а възстановяваш от шока на раждането и самото ново бебе. Направи си да ти е спокойно, моля те. Съчувствам си ужасно защото съм минала по този път и бях неопитна, допуснах много грешки.
Мъжът ти има право на 15 дни отпуск след раждането на детето. Да си го гледа. Свекъри не ви трябват.
Айде, стига, болката от операцията не е непоносима. Щом са те изписали, си в състояние да се грижиш за бебето сама. Слагай колан за след секцио, държи корема и кръста и облекчава.
Радвай се,че има кой да ти гледа детето и недей да имаш много претенции след като не можеш да се справиш сама.Ти да не мислиш,че на свекървата и е много приятно да съжителства и да слугува на повече хора + бебе да гледа вместо да си гледа кефа.Нагла си и неблагодарна.Тука във форума всички са много оправни и самостоятелни и дават акъл да я разкараш,ама разкараш ли я всичко трябва да си вършиш сама.Помисли си дали ще можеш да се справиш.
Има поискана помощ и натрапчива свекърва. Лесен ти е изборът: или приемаш помощта с "екстрите", или я отказваш.
Знам за какво говориш, защото имам адски командваща и оправна свекърва. В изречението думата "адски" е ключова. Когато съм имала нужда от помощта й, съм стискала зъби и за мърморенето. За първо дете и секцио ти е по-трудно, защото нямаш увереност. Наблюдавай как се развива ситуацията, как се чувстваш и щом имаш и мааалка възможност вече да се оправяш сама, направо ще ти светне пред очите, като й видиш гърба на излизане.
Знам за какво говориш, защото имам адски командваща и оправна свекърва. В изречението думата "адски" е ключова. Когато съм имала нужда от помощта й, съм стискала зъби и за мърморенето. За първо дете и секцио ти е по-трудно, защото нямаш увереност. Наблюдавай как се развива ситуацията, как се чувстваш и щом имаш и мааалка възможност вече да се оправяш сама, направо ще ти светне пред очите, като й видиш гърба на излизане.
Като не харесва помощта на свекървата да извика майка си.
Щом сте поискали помощ,ще се съобразявате с този,който се е отзовал.Това не е за вечни времена,а за десетина дни. Като се пооправите,казвате.."Благодаря,вече можем да се справяме сами.."
и всеки в къщата си.Тук не става върос за свекърва,която се е натрапила,а за такава повикана от младите.
и всеки в къщата си.Тук не става върос за свекърва,която се е натрапила,а за такава повикана от младите.
Здравей те момичета някоя да е имала следния проблем аз съм с секцио трудно мие да вдигам бебето и по тази причина моята свекърва дойде с свекар ми уж за една седмица уж за да помага за малкия но има неща който ме дразнят примерно когато храня бебето тя все е около мен все акъл дава това някак си се преживява на съпруга ми все му се меси това така не правиш както трябва онова не правиш и тази вечер много ме ядоса когато бебе то имаше колики моя се опитваше да го успокой а тя нахълта и взе бебето от ръцето му много се ядосах не мисля че е нормално но от друга стана незнам не мога да се грижа сама за него все още но какво да я правя
Разкарай я моментално и изобщо не се самоизмъчвай. Аман от тия старци дето се чудят как да ни диктуват живота. Знаеш ли колко много жени са подложени на точно такъв тормоз след раждане с такива предкекстове като "помощ а бебето, помощ за теб самата, компания" - ала бала. Ако искаш бракът ти да оцелее и твоята психика също, изпращай ги да си ходят и кажи на мъжът ти да не ти противоречи. Това е. Най-малката вреда, която може да ти докара стреса в този вече стресиращ момент е да ти намалее, дори да ти спре млякото, а тогава ще видиш бабиесата, как ще те нервира с коментарите. Ти в момента не си на първенство по родителстване, а възстановяваш от шока на раждането и самото ново бебе. Направи си да ти е спокойно, моля те. Съчувствам си ужасно защото съм минала по този път и бях неопитна, допуснах много грешки.
Все пак цялата ситуация е за доброто на бебето, нали? Ако го е взела от ръцете на мъжа ти и го е успокоила, къде е проблема? Колкото до храненето, защо не опиташ да я послушаш, може и от полза да ти е. В родилното се нагледах на майки първескини, дето плачеха повече от бебетата си, когато не успяваха да ги нахранят, приспят, успокоят.
Ако случаят не е такъв и свекървата се меси ненужно, то нямаш нужда от нейната помощ. Като не може да укроти и нахрани бебето, да си ходи. Обаче май случаят не е такъв.
Ако случаят не е такъв и свекървата се меси ненужно, то нямаш нужда от нейната помощ. Като не може да укроти и нахрани бебето, да си ходи. Обаче май случаят не е такъв.
Мъжът ти има право на 15 дни отпуск по бащинство след раждането на бебето, нещо подобно беше. Защо не си вземе, за да ти помага? Ти защо смяташ, че не можеш да се справиш сама-защото още се чувстваш дискомфортно от секциото или защото си плашлива и те е страх да си гледаш сама бебето с помощта на мъжа ти? По-добре той да си вземе отпуск и двамата да си гледате детето щом свекървата те натоварва, а след като минат тези 15 дни може майка ти и свекърва ти (ако имат тази възможност и искат) да ти помагат през деня докато се окопитиш. Трябва с мъжа ти да се заявявате като по-оправни и уверени млади родители, в началото винаги е трудно, на всеки му е било, но ако показвате, че ви е страх е нормално свекървата така да се държи с вас в помощта си извън това, че може и такъв да е характерът и.
Мъжът ѝ първия път като не може да си успокои детето, втория път ще може. Стига някой да не му го взима от ръцете. Същото се отнася и за авторката. Съвсем нормално е бебе да плаче, няма да говори. Двамата родители трябва да се научат да се справят с детето си, а не мама да им гледа детето, а те да си играят на майка и татко.
Неадекватни родители никак не са "за доброто на бебето".
Неадекватни родители никак не са "за доброто на бебето".