Дани не говори още(не прави изречения), но за това пък всяка дума която знае е изговаря много правилно.
Само на "чичо" вика "чочо"
Само на "чичо" вика "чочо"
- Публикувана: 22 май 2006, 13:32 ч.
- Последно мнение: 22 май 2006, 21:33 ч.
Кога проговориха дечицата ви?
Ния проговори късно към 2,5 години,хитът й беше на една детска площадка,тъкмо се беше развикала на едно детенце:"кучка","патка"и бабата на детето съответно се беше разярила,когато аз преведох,че това всъщност е 'Кофичка и лопатка",та успокоих страстите.От тогава до ден днешен я молим да млъкне понякога,ама не става. 
Братята й за вървят по същия път,само отделни думички за сега,но те горките се побъркаха с това двуезичие.
Братята й за вървят по същия път,само отделни думички за сега,но те горките се побъркаха с това двуезичие. Дани не говори още(не прави изречения), но за това пък всяка дума която знае е изговаря много правилно.
Само на "чичо" вика "чочо"
Само на "чичо" вика "чочо"
започна да говори хубаво когато стана на година и 7-8 месеца.думите си ги изговаряше разбираемо,но в началото не можеше да казва "у" и я заменияше с "о".
кратко и ясно - като е на кеф, казва нещо средно между "о" и "у" 
Но забелязах, че идва един момент в който просто се отпуска и започва да изговаря всичко, което чуе - така, че, момичета, не се притеснявайте - може след минутки или след ден , или когато дойде музата да започнат да бърборят като латерни 
Синът ми проговори хубаво, когато тръгна на ясла. Беше 2-годишен, а още казваше простички думички. Отначало се притеснявах малко. Но сега да го чуете - надува ни главите, то песни, то стихчета, то въпроси със "Защо?", вече започнах да му казвам "Няма ли да си затвориш устата за малко!". Като се започне с: "Къде е тате?", аз отговарям : "Къпе се", "А къде се къпе?", аз му казвам: "В банята", "А къде е банята?", аз: "Там, където ти е коритото", "А къде ми е коритото?" и разговорът тръгне пак отначало. Понякога се чудя какво да му отговоря.
Вчера говореше по телефона с баба си. Разказваше за дядо си, защото малко преди това си говорихме за него. Обаче забрави как е името му. Стигна до "...дядо, дядо", забрави, обърна се към мен и пита: "Абе, мамо, как му беше името?". Стана ми толкова смешно, че само го карахме да повтаря въпроса...
Вчера говореше по телефона с баба си. Разказваше за дядо си, защото малко преди това си говорихме за него. Обаче забрави как е името му. Стигна до "...дядо, дядо", забрави, обърна се към мен и пита: "Абе, мамо, как му беше името?". Стана ми толкова смешно, че само го карахме да повтаря въпроса...
На 1,6 г. вече казваше много думи, общо взето повтаряше всичко, което чуе и го запомняше веднага. 
Започна със звуци на различните животни, както май повечето деца, после взе да ни вика кой, кой е- мама, тати, баба, дядо...След това от мама, станах на мама Кали(Кари 
), тати стана тати Чечи(Стефчо) и така всички ни кръсти. 
Сега вече се разбираме перфектно 
, всичко си казва, само да няма някой непознат, че тогава "онемева". 
От периода когато започна да навързва 2-3 думички, са ни останали няколко бисера:
пиланя пиле- пералнята пере
ми чиний мама- мама мие чиний
ади бана- ще я къпем демек
мий зубки- ще мием зъбките
Започна със звуци на различните животни, както май повечето деца, после взе да ни вика кой, кой е- мама, тати, баба, дядо...След това от мама, станах на мама Кали(Кари ), тати стана тати Чечи(Стефчо) и така всички ни кръсти. Сега вече се разбираме перфектно , всичко си казва, само да няма някой непознат, че тогава "онемева". От периода когато започна да навързва 2-3 думички, са ни останали няколко бисера:
пиланя пиле- пералнята пере
ми чиний мама- мама мие чиний
ади бана- ще я къпем демек
мий зубки- ще мием зъбките
