Дневникът тема 88 - Да отслабнем всички заедно!

и аз имам проблеми с дишането . затова правя ситно бягане и нямам проблеми. Ситно бягане пръсти пета ... не знам как да го обясня, но добре действа на д-то не е ходене, бягане е , но не е тичане или спринт. Много работа ми върши на мен. Особено ако го комбинирам с упражнения за ръцете , гърба с въже за скачане или просто така.

Sivi, започни. Ще ти хареса. Аз в началото умирах, представа си нямах защо хората тичат. В 3-4 клас бях все последна на 100м и ревях от яд. (А аз съм била маратонец бее, не спринтьор. )

След второто раждане бях 68кг и много ми тежаха на моята рамка от 157см. Никога дотогава не бях пълна. Свикнала бях на 50кг. На 68кг сякаш ме бяха заключили в чуждо тяло. ЧУвствах се тежка. Сядах по различен начин, движех се по различен начин...и изведнъж станах невидима. Хората престанаха да ме виждат и чуват, сякаш изведнъж престанах да имам значение...а бях същия човек. Не моите хора, а нови които срещах. Ужасно беше в социално отношение.

Тръгнах на Буут камп 3 пъти седмично от 6:45 до 7:45. Номер 2 беше на 6 месеца. Ставах в 5, кърмех, и отивах на тренировка още по тъмно, беше ми далече. На 6.01. 2008 започнах, преди 10 години.
Понеделник- кардио, сряда кръгова, петък тичане по стъмен хълм, стълби, в почивките лицеви в калта, трицепс дипи по пейките и други подобни забавни изпълнения. После гледахме изгрева от хълма до замъка- красота голяма, аз пъхтях като звяр.
Умирах по 30 пъти на тренировка.
Тичането беше ад, но ме беше срам да спра. Бяхме 2 жени "горканите" в третата група.  Но другата "горкана" беше фиданка!Треньорката тичаше с нас, други 2ма триатлонисти водеха напредналите и мъжете.

Не можех да направя нито една коремна, нито една лицева, не можах да скачам с двата крака едновременно. Пълна трагедия! Язък ми, че бях раздърпана като дъвка от йогата.  

Но да съкратя историята....от горкана минах към втората група, пролетта беше. Започнахме да тичаме и в сряда- вали-невали, тича се. А тук вали много. Тичах последна в групата. Умирах, крещях си наум. Че им плащах на всичкото отгоре!
След време обаче усетих, че след всяко "умиране", получавах нова вълна енергия. Умирах около 10 мин, но изведнъж тялото превключваше на друга скорст, минавах на 3та, дробовете се отваряха, и се оказа, че мозъкът лъже! Мисля, че това ме спечели за тичането. Мозъкът лъже. Мислиш си, че не можеш, а гадината си имам някакъв предпазен механизъм. Изстискай се до дупка, и изведнъж се отварят бездънни депа и хвърчиш още и още!
Лятото вече тичах първа, свалих 10кг, бях 58, изглеждах жестоко........

и забременях с Номер 3.  
Родих, отслабнах за 6 месеца, но тичах сама. Върнах се на Буут кампа 49кг. И не ме познаха.  
Започнах да тичам с мъжете. Интервали, темпо, повръщах на гладно стомашни сокове (сори за вижуъла), треньорът ме тупаше по гърба "Бравоо, Дези, сега като ти е леко ще тичаш по-бързо!"
И накрая рече, че съм с ментална настройка за половин маратон. Направо ме уби с лопатата.
Аз! Баба ми и бокс. (Тогава още не ходех на бокс. Това стана 2013, защото не можех да ходя вече на Буут камп заради работата на ММ и нямаше кой да води голямото на у-ще и да гледа бебетата).

Олее, много дълго стана.
Исках да кажа, че не мога да повярвам, че тичам! Не знаех защо хората го правят, ума ми не го побираше преди. Но когато тялото заякне, ефектът върху психиката е поразителен. Добре е да се чувстваш удобно в кожата си, да се чувстваш здрав и силен. И още повече да откриеш себе си по съвсем нов начин. И то на 32!
Тази година празнувам 10 години с тичане, затова ще тичам първия ми цял маратон през май.

Божее, кой ще го чете това....

Много е хубаво, обуйте се и тръгвайте.  Това исках да кажа.

Блеки, честит рожден ден, бъди здрава и ти пожелавам всичко, което допринася за твоето личностно щастие. 

Бийпс, много е хубаво, че приемаш нещата позитивно на случката и че си се разминала само с разтреперни крачка. Аз нямах този късмет, но не искам да се връщам назад в миналото. Мисля, че си доста всеотдайна, та заслужаваш един чай от липа с лъжица захар за награда!

Кайсия, браво, добре, че не се предаваш! Много искам да успееш и да избуташ цялата диета! Ти си моята гордост ще знаеш!

Духчето  понеже пита кой какво ще хапва. Аз вчера си направих морковчета на фурна, чудесен заместител на пържените картофи и си импровизирах сосче от малко активия, малко чесънче и малко куркума за цвят и вкус. За утре съм си извадила от замразените ягоди и къпини и ще ги добавям към овесени ядки за закуска , за обяд ще пробвам едни нови за погледа ми спагети... https://static.framar.bg/product/slim-pasta-speghetti.jpg. Някакви без нищо вредно чак ми се не вярва...
За вечерята не отговарям, ама МП иска да излезем навън! Може и да си позволя нещо, което няма почти никаква хранителна стойност..., но ще видим.

Дези, много ти благодаря за твоя разказ. В Англия ли си? Единственото, което ме спира да тичам навън са уличните кучета. Имам белези по краката от куче, което се спусна и ми нахапа и двата крака и голям страх.

Браво Дези    Като те чета колко спортуваш, направо ми се струва невероятно, че някога си била в толкова лоша форма. Тичането носи наистина невероятен адреналин, но аз ти завиждам за бокса. При мен развитието е в обратна посока. Като ученичка и студентка бях много спортна натура, каквото излезеше ново задължително го пробвах. Но винаги ми е липсвало постоянство. До 37-8години много бързо си връщах формата, не като кг, а като физически възможности, но вече не е така за съжаление.
Имам в къщи някъде една книжка, Нова аеробика на Кенет Купър. Там има дадени програми за бягане на място, бягане навън и други спортни активности, според възрастта как постепенно да увеличаваш натоварването, така че да не си навредиш.

Deziderata цялото го изчетох. Аз стигах до момента, в който мозъка ми започваше да ме лъже, че "умирам" и аз естествено спирах. Но определено ще започна отново и се надявам да успея. Тези групови тренировки са били мотивиращи, защото аз ако имам компания се старая да не изоставам, каквото и да ми коства, но за съжаление на близките ми хора не им е забавно ходенето на фитнес или пък тичането (пробваха да идват с мен в залата) и бързо се отказват от такива начинания.

Sivi, и аз съм като теб с тичането. Тази година сред целите ми е пусто да се научада тичам/ дишам.
Както и да спра да съм на толкова учтиво "Вие" с кардиото. 

Има теория, че мозъкът казва 7 пъти "Не мога", "Умирам", преди човек да превъзмогне себе си и да изпадне в онова състояние /описвано от приятели като полу- транс/, в което изпадат маратонците. Не зная доколко е вярно това, но различни приятели, тичали различни цели маратони, независимо един от друг са казвали, че от един момент натам, след като са били на ръба да се откажат, изпадат в някакво подобно състояние на духа/съзнанието. И така до финиша. 

Хей весело е тук има за четене и през ноща.И аз заради дишането се навих да тичам.Бях стигнала до там,че само да забързан ход и се запъхтявах.На 40 години съм.Тичането го почнах от 5.01.като увеличавах постепенно,Нямам вариант да тичам на вън и да ходя на фитнес.Ох ама пусто сладко как ще го откажа,поръчвам на мъжа да ми.купи ябълки и круши той ми носи шоколади и бисквити.Но вярвам,че ще се получат нещата,щом вие можете и аз ще мога.

Набързо ще вметна, че си обърнах съня...Нощта стана ден и денят - нощ и така вече от седмица сигурно! Лека-полека постоявам по един час повече и повече белким си се върна в нормалния ритъм. Та в този ред на мисли дали не правих Хип-хоп Табата 30 минути, гледайки клипче в ютюб в полунощ.
Луда работа!

Добро утро!

Сиви, жестока си!Първите снимки си ги спомням, но просто съм забравила, че са твои.Остави ги, не ги махай-убедена съм, че на много жени ще си от помощ

Дези, всичко изчетох сестрице моя

Вчера пазарувах.....и стигам до тахана, вече бях сложила една опаковки оризовки в количката.Поседях, помислих и прецених, че влезе ли тахана у нас няма да се размина с една супена лъжица.Върнах по местата и оризовките, и тахана Маскарпоне, заквасена сметана, френски сирена скоро няма да влязат у нас.Закусвам към 11 часа овесени ядки с орехи, но докато се запарват ядките  си начупвам фанатично точно 25 грама орехи Ядки в пакетче НЕ купувам.Воля да устоя  на 20-30 грама нямам, но да не хапна грам, мога

Кардиото в зала, тичането вън.....едно време ме бяха освободили от физическо, защото имах астма.Бях тромаво и дебело дете, не искам да си го спомням.Сега всяка тренировка ми завършва с 40  минути кардио-5 минути вървя на максималния наклон на пътеката 15, а следващите пет минути бягам.А миналата зима нямах пропуснат ден от сутришна тренировка на открито.

Спорен ден на всички!

Това, че мозъкът ме лъже съм го усещала много пъти, но си мислех, че е само моя.... Благодаря за споделеното, все едно аз съм го писала...без частта за маратоните

Съгласна съм, че човек трябва да надмогне себе си всъщност цялата тази борба е да преодолеем защитата на организма и  достигнем резервите които е скатал за черни дни и да разкараме мазнините

Много ми харесва всеобщия тон на мотивация, който зарази и мен

И аз имам резултат - току що го видях черно на бяло по снимките си, обаче са твърде хахаха абе не са за форум да показвам Ще кажа само, че на 69 кг., изглеждам така, както на 64 от преди няколко години.
Много съм доволна и от онова, което се случва с ръцете ми, след като свърши 21 дневната програма ще сложа снимки някакви
От вчера ме тресе много силно желание за сладко, не знам защо така. Преди да си легна пих 1000 мг. магнезий на магнерот, да отпусне малко мускулите (Първия път след двете тренировки бях като робокоп, сега не толкова, явно ставам малко по-добра), и не ми мина желанието за сладко. Събуждах се през нощта, пак с греховни мисли и в 6 сутринта се предадох с 2 ч.л. течен шоколад. А той е у дома, защото днес ми е ВХ ден и мислех за вечеря да направя плодове с шоколад.

Дези и аз изчетох това, което пишеш. ТиЛи, Сиви и аз си бях поставила такива цели за миналата година. Споменавала съм, че приятелят ми много тича, сега си е поставил за цел и Витоша 100. Аз не мога и 1 км., да изтичам, пък май и не искам. Дюстабан съм, тичането стресира всичко в мен, заболяват ме стъпалата, костите, дробовете. Моите цели са да продължа с тренировките, да си помогна с добре функциониращи мускули, които да държат крсъта изправен и без болка, да ми помагат да бродя из планината, да издържам на дълги разстояния и да се обичам (особено без дрехи).

tissi моля ти се сподели какво е на вкус. Много време я гледам и все не се решавам да я купя
z.2012 - радвам се, че намина.

Все си мисля, че колкото повече мускули прави човек, толкова повече се увеличава глада за сладко...все пак тези мускули глюкоза ядат
Предполагам, че ако не приемате допълнителни дози протеин, няма да изграждате повече мускули, те нали се "самоизяждат" ...
 и оставате жилави и слаби, като маратонците ...

На ябълки и тренировки се изгражда много слабо тяло...

Добро утро,момичета!Честит празник!Да сте винаги обичани и обичащи ! Наздраве ще ви кажа по-късно,рано ми е за винце още
Днес - леща(за обяд).Довечера ММ ще мине да вземе китайско-нещо веган и със ориз за мен съответно  и съм готова с диетичното меню.
Хубав ден!

Дези, и аз всичко прочетох, невроятна воля имаш

Честит  празник на сърчицата, девойки! Да обичате и да ви обичат много!