Щом ти не си ОК с разликата в годините, какво правиш с този човек? Ако ти беше добре с това, няма проблем, все пак всеки си решава........но след като те е срам от него..... 
За мен това е супер обида, половинката ми да го е срам от мен.
За мен това е супер обида, половинката ми да го е срам от мен.
Знам, че е така. Знам, че е отвратително. Но така сме устроени, колкото и да казваме, че не е важен въшният вид всички го гледаме (има изключения, разбира се). Всеки мъж иска момичето му да е красиво, когато са заедно да каже "това е моето момиче". Всяка жена иска същото - да застава със самочувствие до половинката си. Не е това най-важно наистина, но.. осъзнато или не си го търсим. А за годините - казах и по-рано, не очаквах, че ще се стигне до тук. В началото само си пишехме и тогава само от писане се влюбих в него. Не знам как и защо.. След това решихме да се видим един път, и от един път стана всеки ден и... стигна се до тук.
Затова дали трябва да пренебрегна годините и да се впусна в тая връзка и да го изживея. Или да спра, понеже ми е първият или заради годините, или ерекцията... В крайна сметка дали с него или не, пак може да изживея разочарование, раздяла...
Развинти си малко фантазията, току виж взаимно сте се изненадали. 
