В момента чета... 57

Второто го опитах безуспешно.

Прочетох "Уве"- хареса ми!
Започвам "Момичето, което бях" на Дж.Мойс.

Като напишете Сиела в търсачката и излизат само техните книги.
И аз май няма да поръчвам. Харесах 2, едната е изчерпана, за другата май не се заслужава.

Прочетох

Продължавам с

В момента чета "Одри Хепбърн - Откровения за живота, тъгата и любовта" Най - накрая излезна нейна биография преведена на български.

Харесва ми.....

Приключих "Сяхката на катедралата" на Милош Урбан. Не ми хареса тази книга. И изобщо с чешките автори не се разбирам много добре.

Приключих "Онова, което не ме убива", мноооого ми хареса, типичната за Милениум многопланова, заплетена история, любимите ми Майкъл и Лисбет, които успяват да се измъкнат от всяка каша Започвам " Мъжът, който търсеше сянката си".

Аз приключих "Мъртвите, които не липсваха на никого" и ми остави малко горчив вкус - след "Жените, които го познаваха" очаквах повече. Но и бях чела отзиви, че тази е по-слаба, така че не останах много изненадана. Абе, не бих казала, че темата не е интересна, но не беше достатъчно развита,
Скоро ще приключа и "Тъгата на самурая" и мнението ми и за нея, и за Виктор дел Арбол е много добро, ще напиша няколко думи, като стигна дотам.

Преди няколко дни започнах първата част от една шведска криминална трилогия, която изглежда любопитна - действието се развива в несъществуваща островна държава, авторката разказва подробно и напоително, а и с чувство за хумор на подходящите места, макар и в сегашно време, което за мен е неочаквано - не бях попадала на криминален роман, написан в сегашно време, но не мога да кажа, че ме дразни (много хора ги дразни сегашното време). Факт е, че много скандинавски автори през последните години избират сегашното време.

Чудех се какво още да подхвана, освен шведското криминале - исках да е нещо на хартия и на друг език, не шведски, така че си прегледах книгите и видях, че съм купила преди години A Hat Full of Sky на Тери Прачет - може и да се окаже, че съм я чела и съм забравила, но май все пак не съм. Аз не съм голяма почитателка на Прачет, т.е. не съм чела много неща от него, а няколкото, които съм чела, не ме впечатлиха чак толкова, но тази книга съм я купила заради анотацията на задната корица и ми се струва, че ще ми допадне. Дано да се окажа права. (Ох, освен това преди 7-8 години в момент на умопомрачение купих "Шантарам" (на английски, тогава не беше преведена) и така си седи, а мен ме е страх да посегна към нея, защото е толкова дебела. А причината да я купя беше, че била от любимите книги на Джони Деп, ужас... Сигурно в някой момент ще опитам да я чета, но няма да е точно сега.)

Мда, видях, че A Hat Full of Sky се води втора част от поредица - на самата книга не го пише, затова и съм я купила. Както и да е, намерих и първата част. Но може Прачет да остане за по-нататък.

А по-нататък си мисля да пробвам с "Устоите на земята" на Кен Фолет.

Има ли вече 5та част на Себастиан Бергман?

Привършвам последния том от разкази на Съмърсет Моъм:sad: Моля дайте идеи, чете ми се нещо подобно... Може и да не са разкази, но подобен стил. Толкова много ми харесва. Тънък познавач на човешката душа е този приятел! Пренесе ме на едни острови, за които знаех много малко и ми беше толкова топло и приятно, че не ми се връщаше:smiles:

Прочетох и "Уве", хареса ми, но как да кажа... Не е моята книга. Бих я препоръчала на определен тип хора. Обичам в книгата да е загатнат смисълът, а не да се натрапва основната идея.

Аз съм изпаднала в дупка някаква и съм си взела секирата . Много ми се беше причел някакъв дамски роман. След гредата със "Славея" реших да подхвана "Царицата на нощта" на Алекзандър Чи, обаче нещо не ме кефи достатъчно. Да, чете се супер бързо, но през цялото време имам усещането, че съм подхванала някаква оперна версия на "Вечната Амбър".

Вени, и на мен не ми беше особено интересна "Царицата на нощта", но го отдавам на това, че нямам никакви познания за оперното изкуство. А книгата се изгражда върху неговата магия. И малко се чувствах като "риба на сухо".

Аз в една литературна дупка подхванах "Дамска детективска агенция №1" на Алегзандър Маккол Смит, очаквайки някакъв чиклит, но попаднах на много симпатична поредица за живота в Ботсвана. Поне на мен ми беше интересно да се запозная с живота и бита на хората в тази част на Африка. Въпреки че на моменти разказът и размислите на героите да ми  звучаха леко наивно, все пак трите книжки ми оставиха много приятно впечатление, без претенции да са литературен шедьовър. Имаше и моменти, в които получих леко дежавю относно отношението към националните им герои. Напомниха ми ранните години на соца у нас.  

Сега съм на "Северозападен романь" и се ритам отзад защо го отлагах толкова време.

Венка, "Царицата на нощта" не е дамски роман

Щом ти се е причел такъв, който да не е малоумен, аз ти препоръчвам книгите на Радостина Ангелова.