Публикувана: 23 май 2006, 08:10 ч.
Последно мнение: 19 юли 2006, 13:33 ч.

помощ!!! семейството се разпада

22 890
240
1

Гост

Отговори

1
...
9
10
11
...
17
Всички

# 135 29 май 2006, 10:25 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Didia в сб, 27 май 2006, 17:45

Цитат на: Анонимна в вт, 23 май 2006, 09:02

Ще го чакам и хиляда години ако трябва!!!

Стига бе.Я се стегни и се поогледай за "причината".То така не става чувствата му угаснали ,а запита ли се защо.Не търси вина в себе си и стига си му демонстрирала ,колко много те засяга това и престани да доказваш,колко много го обичаш.Обръщай другата страница.Аз лично креснах на публично място/ след като му заших един шамар за да се обърнат всички Mr. Green

/,че ако иска остава,а ако не прав му път и му посочих колко мъже има в заведението.Поставих ултиматум:Връщаш ли се или не.След час ,час и половина си доиде и оттогава всичко е О.К. bouquet

Прочетох за зодиите.Пълни глупости.Аз съм рак,а той е везни.И всичко между нас беше един-единствен път.А сега сме като залепени.Ако се появим случайно разделени компанията веднага пита къде е другия.Нищо общо няма неговата забежка с хороскопите.Не се поддавай на подобни неща.Стегни се ,колкото по-независима и горда си толкова по-силно привличаш.Мъжете обичат силните жени.

Това е стратегията - колкото повче се дърпаш и демонстрираш безхаберие, толкова по-желана ставаш !

# 136 29 май 2006, 14:05 ч.

София
Мнения: 625

Цитат на: Анонимна в нд, 28 май 2006, 12:24

Милички, колкото и да ми е гадно, за съжаление той е решил, че няма да се върне при мен.

По-късно ще се включа и че пиша с подробности.

Офф, Обичам го!!

Той е решил, че няма да се върне, а ти се влачиш по корем! Я вземи се стегни! Докато тичаш след него шансовете да се върне при теб намаляват стремглаво. И да легнеш и да риташ резултата ще е все един и същ! Вземи се ръце и престани да се измъчваш! Ако искаш да си го върнеш остави го да си отиде, не го преследвай, не ходи при родителите му. Остави го да усети липсата ти. Вземи се в ръце, прояви малко характер...какво ти да не си някое мекотело, което той да настъпва когато му е кеф! Покажи малко себеуважение! И стига с това обичам го на 23 години имаш време да обичаш много мъже ...кой знай може би той ти прави услуга!
И недей с това "той е единственият" защото в повечето случаи доста единствени срещаме в живота си!
Ако си решила да се бориш за него направи го интелигентно. Вземи си карта за фитнес. Обнови гардероба. Усмихвай се много, изглеждай щастлива дори да не е така. Тичай бягането много помага - много разтоварва и човек се чувства добре. Направи си нова прическа! Смени цвета на косата. Направи маникюр. Нов парфюм. Излизай много с приятелки, заглеждай се по други мъже, дори и привидно .........просто покажи, че си жива! Когато той види силната, красива и смела жена у теб ще се върне с 300 км/ч, а ако не се върне хич и не се тормози, някой друг ще разбере колко прекрасен човек си и ще оцени това, което ТОЙ не е забелязал!
Успех!

# 137 29 май 2006, 22:43 ч.

София
Мнения: 7 055

Да, всичко което са ти написали момичетата е самата истина. Мъжете обичат силни и усмихнати жени, а не ревли. А също и за старата игра: "аз бягам - ти ме гониш"
Знам, обаче колко абсурдно ти звучат тези съвети. Когато аз ги получавах на твоята възраст си казвах "глупости, ако ТОЙ е истинският няма да е нужно да си играем на котка и мишка". Имах възможността да открия дори в себе си елементарните човешки инстинкти: натискат ли те много, преследват ли те много, автоматично се отдръпваш (дори малката ми дъщеря го прави). Всеки търси добро настроение и усмивки, а не оплакване и мрънкане.
На него може и да му е кофти и съвестно, че те е зарязал и ти страдаш, но точно затова ще гледа да те вижда по-рядко. За да не си припомня какво ти причинява.

Обичаш ли го наистина или както жените имат навик си си изградила някакви планове за съвместния ви живот (в близко и далечно бъдеще) и сега те рухват?

Та от кой град беше? Дай ако си от София да ти организираме едно моминско парти да се посъвземеш Wink

# 138 1 юни 2006, 23:16 ч.

Здравейте милички,

вече седмица и полувина ни кост ни вест от мъжа ми! Твърдо съм решила обаче, че ще чакам той да се обади, защото така е редно! Ходя на рабта и се опитвам да не мисля толкова за него, но не ми се отдава, непрекъснато ми е в мислите и ме побърква. Някакси прекараното самотно време през тези дни и нощи засилват чувствата ми и осъзнавам какво губя /не по моя вина/, но го обичам още повече. Знам, че ще ме линчувате, но това е самата истина.

# 139 1 юни 2006, 23:18 ч.

Цитат на: M_I_A в пн, 29 май 2006, 22:43

Та от кой град беше? Дай ако си от София да ти организираме едно моминско парти да се посъвземеш Wink

От Пловдив съм Cry

# 140 1 юни 2006, 23:25 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Дръж се много заета. Ама мноого!
Ходенето по заведения и разходки/гостита сприятели също е ангажимент. Фитнес, аеробика и т.н, концерти, пиано барове. С две думи да нямаш време да мислиш много и да потъваш в тези мисли.
Ефектът ще е поне двоен - по-хубав живот и по-малко тюхкане. А може и троен - мъж на хоризонта поне за разнообразие на емоциите Simple Smile

# 141 1 юни 2006, 23:40 ч.

Цитат на: арт мама в чт, 01 юни 2006, 23:25

Ефектът ще е поне двоен - по-хубав живот и по-малко тюхкане. А може и троен - мъж на хоризонта поне за разнообразие на емоциите Simple Smile

Благодаря за оптимизма! bouquet

# 142 2 юни 2006, 00:41 ч.

Мнения: 2 401

Нова прическа, рокля, обувки?

# 143 2 юни 2006, 04:33 ч.

Мнения: 368

Явно си решила да анализираш много... А какъв беше преди брака? Имал ли е забежки по други жени докато сте били гаджета? На една моя приятелка брат и изневери така на жена си още през първата година от брака, но те имаха детенце и тя с цената на много нерви предполагам, си запази брака и мъжа. Беше си оставила бебето един деб на една комшийка и го проследила до срещата с въпросната любовница и там пред нея му поставила директно въпроса накъде от тук нататък. Той веднага се направил на "мъж" и тръгнал да си стяга багажа и да я напуска. Но тя го е "вразумила" да се върне и после взаимно са взели решение да напуснат града и да отидат да живеят с неговите родители в неговия град. Кой как му е повлиял, не зная, но и до ден днешен са заедно(повече от 10 години). Любовницата, обаче е била разведена и с доста голямо дете. Това го споменавам, защото в конкретна ситуация много фактори оказват влияние. Така че, ако смяташ, че си заслужава човекът и се е подал на някакъв "първичен" инстинкт, а също, ако имаш сили и нерви - бори се, но в противен случай - просто не си трови живота със самообвинения и "отвори друга страница". Моята приятелка знаеше за любовницата на брат си от самия него, но не можеше да му повлияе да спре изневярата(тя е по-малка с 8 години и тогава беше още в гимназията), но жена му е много интелигентна и постигна успех. Случаи всякакви - слушай сърцето си и няма да сгрешиш, но при всички случаи потърси обяснение - сигурно корените на изневярата не са случайни.
Успех и много вяра в себе си ти пожелавам!

# 144 2 юни 2006, 08:05 ч.

Мнения: 963

Цитат на: Анонимна в чт, 01 юни 2006, 23:18

Цитат на: M_I_A в пн, 29 май 2006, 22:43

Та от кой град беше? Дай ако си от София да ти организираме едно моминско парти да се посъвземеш Wink

От Пловдив съм Cry

и аз съм от Пловдив и през главата ми е минало много.ако искаш подкрепа пиши на ЛС и може някъде да се видим.Силното те подкрепям, но не се отпускай.Поне ще се разнообразиш с нови хора и може това да помогне да се съвземеш.

# 145 2 юни 2006, 12:02 ч.

Цитат на: Etka в пт, 02 юни 2006, 04:33

Явно си решила да анализираш много... А какъв беше преди брака? Имал ли е забежки по други жени докато сте били гаджета?

Здрасти, ами преди брака имаме връзка 6 години и как нито един път не показа, че е способен на такова нещо, дори не се съмнявах във него, дори и до преди да се случи всичко, не съм се съмнявала. По никакъв начин не е показал. Преди брака, а и след това, допреди 3 месеца, беше най-страхотният човек когото познавах, раздаваше се, радвахме се на живота и крояхме планове за бъдещето ни, дори бебеправихме. Не съм си и представяла, че може да ни се случи такова нещо, точно на нас.

# 146 2 юни 2006, 12:05 ч.

Момичета мислите ли ако му изпратя това по долу ще го трогне?
А и не знам дали да му го пращам, вие как мислите?

Някога, отдавна .....Някога преди.....
Помниш ли ...... онзи ден.... онази зимна нощ....
Спря за миг животът....После продължи......
Сякаш беше вчера.....Помниш ли това –
Просто те намерих....теб... И любовта!
Толколкова път с теб извървях!
Толкова път, толкова прах....
Чувствата се изхабяват, ала в мен те са си
Пак, силни, както и тогава.
Трийсет часа на ден, аз те искам до мен
Точно както в началото.
Вече колко лета ме държи любовта
И не стихва с времето.
Трийсет часа на ден, аз те искам до мен
И така ще бъде цял живот.
Имам нужда от теб и не мога без теб –
Ти си повече от любов!
Сякаш цял живот съм те познавала
Сякаш цял живот съм те обичала....
Виждах те за първи път, а знаех – това си ти!
Само ти, в душата си ми само ти!
Само ти – любов открай до край си ти!
Обичам те! Завинаги!
Никой като теб не ме разбира
Никой като теб не ме усеща.
Сякаш, че едва със теб започна ми живота.
Неочаквано като майски дъжд – любовта внезапно идва изведнъж.
Неочаквано, като ранен сняг – любовта внезапно си отива пак.
Без теб, любов, не може да сме истински....
Глас в пустиня ще е моят глас...
Без теб, любов, животът губи смисъла за мен
Ако те няма до сетния ми час
Обич нас ни свързва, обич ни дели –
Има по земята всякакви съдби.
Как да се живее без любов, кажи?
Опитай с времето да се пребориш,
Събрал в едно и спомен, и мечта –
Така ще можеш мъдро да повториш
И най-неповторимите неща.
Не си отивай, остани при мен!
Не всичко се повтаря на земята!
Не си отивай, остани при мен!
И тази нощ ще чакам да заспиш,
За да не видиш как ще плача и
Ще прелиствам наш`те стари дни,
За да си спомня за любовта ни.
Не съм това, което бях за теб! Боли!
Каза ми го, но не е така!
Самотно ти е с мене у дома.
Не си отивай, остани при мен!
Обичам те! Завинаги! Обичам те!
Силно протягам ръцете си, за да те прегърна.
Твоята топлина ми позволява да бъда себе си!
Ти ми даваш сили да премина през всички трудности
И да продължа напред.
Защото ти ме обичаш!
Тичам с разрошени коси по самотната улица.
Плача и викам. Търся те.... Но не те намирам.
Взирам се по прашните улици, питам се
Дали не си вървял по тях, дали не носят твойте отпечатъци.
Как се промени всичко между нас....
Забравихме да казваме “Обичам те”.
Обичам те! Завинаги!
Време нямаш ти. Време нямам аз.
Грижи делим. Болки делим. Как се меним!
Не си като на снимката от сватбата.
По малко сме пораснали и двамата.
Не гледаме със същите очи,
И аз, и ти!Не сме като на снимката от сватбата,
Защото любовта ни промени,
Сега си част от мен,
Сега съм част от теб.
Обичам те! Завинаги!
Не си отивай! Остани при мен!
Обичам те! Завинаги!

Нека модераторите не ми се сърдят за дългия пост. Извинявам се, но имам нужда от мнението на хората.

# 147 2 юни 2006, 12:14 ч.

Мнения: 8 917

Страхотно е! Браво!
Но по въпроса...."правилното" държане в случая е дасе правиш на пълен непукист поне 1-2 седмици - ако има случай в който да се видиш с него и да изглеждаш пред него най-щастливият човек - независимо от всичко - още по добре! Объркай го - той да очаква да види едно, а ти да му сервираш друго. Така като знае, че ти само ще го питаш с очи и ще му плачеш ще му се иска да те вижда много по-малко, но ако се държиш като непукист ще му събудиш интереса...и когато го направи- тогава му го прати това...тотално ще се обърка и може би ще започне да мисли най-накрая с главата си Peace

# 148 2 юни 2006, 12:30 ч.

Мнения: 742

мисля, че ще направиш огромна грешка, ако му го пратиш. Ако искаше да остане, ако можеше да го трогнеш, вече да се е случило. По-вероятно е вместо да го разчувстваш, да го накараш да почувства досада. Хубаво са ти казали момичетата- не се самонавивай, насила хубост не става. Няма по-гадно от това вчерашната любов да се превърне в безразличие- била съм и от двете страни на бариерата- и съм разлюбвала, и са ме разлюбвали. В първия случай всякакви опити от страна на разлюбения ме докарваха до бяс, направо го намразих тоя човек. Във втория случай бях в ролята на зарязаната, вярно че нямахме брак, но бях вложила цялата си емоция в тая връзка. И изведнъж - прас. Е, резултата беше, че той не се върна при мен, но се възползваше всячески от залюхаността ми по него. Докато ми уври главата, загубих пет години в напразни надежди и провалих няколко връзки. Така че, остави го да си върви. Ако сега се върне при теб, вечно ще се чудиш дали наистина го е искал или по друга причина го е направил.
п.п. Щом един мъж в прав текст ти заявява че не те обича вече, значи НАИСТИНА не те обича вече.
п.п.п. стихотворението е много емоционално, браво, но скатай си го някъде и си го прочети след два месеца, да видим тогава какво ще мислиш по въпроса.

# 149 2 юни 2006, 12:35 ч.

Мнения: 7 472

Според мен няма да се трогне, а ще реши, че го преследваш и му досаждаш. Изчакай! За мен това би било унизително Crossing Arms

Последна редакция: пт, 02 юни 2006, 13:21 от Leo

Препоръчани теми

🤍 Ергенът 🤍 - Сезон #1 - Тема #6

Боя за коса - Blond49 - Клуб на блондинките

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 7

Машина за хляб - 16 част

Причина:

Причина: