помощ!!! семейството се разпада

Аз бях от другата страна.По същият начин исках да се разделя със съпруга си с ясното съзнание,че няма да се върна(съжалявам).Беше ми се избистрила идеята за развод(след 15год,брак).Много ме моли,много сълзи проля,но може би това още повече ме нахъсваше да го направя.Сега като минава времето си мисля,че го направих от инат,да покажа колко съм силна...Той ходеше при родителите ми,молеше ги да говорят с мен,да ме вразумят...Нищо не беше в сила да ме върне сигурно заради това,че всички го искаха...всички освен мен.
Моят съвет:Остави го,не го търси,не занимавай родителите му и който и да било друг.Ще се върне при теб само ,ако демонстрираш незаинтересованост.
И не ме обвинявайте момичета,споделих моята гледна точка.
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ,ДАНО СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ.

 При него идва и другият момент: "тя не ме потърси, значи не се интересува за мен" - от това се страхувам.

мисля,че има какво да ти разкажа ако искаш пиши ми на кюто,дори можем да се срещнем.Ще пием кафе

Не се опитвай да мислиш, какво ще си помисли той - в твоя вреда е....той трябва да помисли как си  ти

И съответно ще те потърси,за да разбере.

И аз мисля, че не трябва да го търсиш за малко. Нека се позачуди. Това ще ти покаже дали все още се интересува от теб. Сестра ми беше в подобна на твоята ситуация, но от другата страна. Тя изостави човека, с когото живя 10 години заради друг и колкото повече той звънеше и я търсеше, толкова повече тя се отдръпваше.

Съжалявам миличка за всичко,което ти се случва.Няма да те съветвам нищо,мамите доста са изписали,моля се всичко да се нареди,както ти го искаш,плача с теб и те прегръщам!

dai mu vreme i vazdux, vseki ima takiva momenti v zivota , kogato iska da preosmisli niakoi ne6ta. neka se varne pri texnite i preotkrie sebe si, a zaedno s tova i liubovta si. moze i ti da otkrie6 ne6to novo za sebe si, a ako e rekal Gospod 6te ste zaedno, mislia 4e e normalno poniakoga dvoikata da premoinava prez  krizi.
zelaia ti uspex ot vse sarce

ама чакай сега, да не си го напуснала ти? или си мислиш, че ти прави някаква проверка дали случайно ще ти липсва, ако изиграе роля 'тръгвам си, за да видя какви са ти чувствата към мен'...я моля ти се се осъзнай! няма да се страхуваш от това - много хубаво са ти го казали момичетата, не го търси. напротив, разкраси се, промени нещо в теб, излизай и направи така, че той да научи, че ти не скучаеш и не мокриш възглавницата със сълзи вечер. колкото и да ти е трудно, опитай! 

може би някъде нещо съм пропуснала,но какво става с положението да живееш в къщата на родителите му.до кога.този въпрос уреден ли е.за мен това ще е надежда.може просто да е криза,затова не позволявай мъката да те сломи.точно сега е момента да се изправиш на собствените си крака и да му покажеш че ти си ЧОВЕК.дано да го оцени.

  "днес съм още по зле отколкото предишните дни, колкото времето минава, толкова болката ми расте, на ръба съм, не съм спала, не съм яла, само се наливам с кафета до полуда и цигарата ми е най-верния приятел. Всичките тези години вмомента ми минават като на лента пред очите и ме побъркват."
  Когато ме заряза човекът, с който живеех година и половина бих написала абсолютно същото. Настроенията ми взимаха две крайности за части от секундата и бележките варираха от "не ме търси никога повече, гъз такъв" до "Готова съм на всичко, само се върни!". Станах 37 кг., будех се нощем и се... доливах с бира, мислех, премислях, търсех, вадех свои кирливи ризи от призрачната ракла на нашите отношения и смятах, че живота ми е свършен без този прекрасен човек. Молех, ревях, звънях по сто пъти...След десет дена разбрах една истина, която знаех, но просто я бях забравила - че който и да си тръгне от живота ми, колкото и да го обичам, много повече от себе си дори, аз си оставам с мен. И никога не мога да се напусна, да избягам. И никога не мога да искам друг да ме направи щастлива, тъй като животът ми е само в моите ръце.
  Хванах две приятелки и заминахме на море. Учудих се ужасно от себе си, тъй като най-хладнокръвно си хванах ново гадже. После още едно, и още едно...Понякога ме болеше ужасно за него, понякога бях щастлива.  Няколко години по-късно срещнах човека, с който сме заедно и досега.
  От цялата си душа ти желая бързо да се закрепиш на крака и да бъдеш отново трайно щастлива, защото знам колко те боли в момента. Прегръщам те силно и ти пращам най-добрите си чувства! Надявам се скоро да четем много по-оптимистичен постинг, написан от теб!
  

Мила, толкова много искаш да се върне, но заслужава ли си?Щом сега постъпва така с теб каква е гаранцията че ако се върне в бъдеще няма пак да го направи?Ами ако имате дете и той пак реши че си му омръзнала и не те обича вече?
Не можеш ли поне малко да го намразиш за това което ти причинява?Да му се разгневиш........
Така по-лесно ще го забравиш.Колкото и да го обичаш мисля че той не заслужава любовта ти и най-вече не заслужава теб!!!В началото няма да ти е лесно, но с времето болката ще намалее и постепенно ще изчезне.И повярвай ми без него ще си по-щастлива.Той не те заслужава!!!!!!!!!!!

 

Определено не можеш за 3 дни да прежалиш това, което си имала 8 години ..... просто говори с хората коло теб за това-не само тук с нас. Споделяй го и мисля, че това ще ти помогне да го преодолееш. Сподели го с приятели, с колеги , даже в кратък разговор с непознати ако стигнете до такива теми разбира се - просто го изтърси като факт от живота ти .... така ще свикваш с  мисълта, че ти се случва.... Не всеки е склонен да го прави и аз не съм такава, но наскоро се опитах да се променя и май помага ....